Димитър Бебенов, филмов оператор и режисьор, фотожурналист, на 85: Аз съм крадец на фотомигове!
Доайенът на българската военна публицистика, мичманът от запаса Димитър Димитров Бебенов като на смешка е към този момент на 85 години. При откриването на една от следващите му авторски изложения професор доктор Румен Георгиев, негов възпитаник по кино и снимка, разчувствено декларира: “Той ме научи да фотографирам, само че признавам, че не можах да се науча на неговото майсторство “да краде ” фотомигове. Като боен фотограф и кинооператор мога да го дефинира като “снайперист ” във фотото и като “картечар ” в киното! ”. Митко Бебенов е роден на 2 ноември 1932 година в село Въбел, община Никопол. Израства в семейство на фамозен майстор-строител. Още като младеж се влюбва във фотографията и киното, посредством чието изкуство най-красноречиво се запаметява сътвореното от индивида и образно се документира претърпяното по неговия житейски път.
Отбива военния си дълг на торпеден катер, където прожектира филми на екипажа с 16-милиметрова киномашина. След уволнението си от казармата работи като монтьор прожекционист в Никопол и Плевен. Заедно с Иван Терзиев, тогава млад актьор в Плевенския спектакъл, в този момент прочут режисьор, снимат документалния филм “Пътища и параграфи”. На кинофестивала в Шумен лентата печели влиятелна премия и създателите са удостоени с почетни грамоти.
Те са създателите на един от първите любителски клубове в България,
който е кръстен от тях “Плевен филм” и съществува от 1957 година до момента с доста креативен достижения.
И в казармата е зад киномашината
По сюжет и постановка на Иван Терзиев двамата фенове снимат игралния филм новела “Големите и малките”, който на Младежкия фестивал в Хелзинки печели Голямата премия. Но същинското бойно кръщение на Бебенов в професионалната публицистика е 25 май 1961 година с репортаж за визитата на Юрий Гагарин в Плевен, излъчен по националната телевизия и спечелил на създателя място за щатен кореспондент-оператор.
С късометражен филм за авиационното учебно заведение в Долна Митрополия Бебенов печели премия в Чехословакия, която му оказва помощ да бъде притеглен на работа в Киностудията на Българска народна армия, където работи близо 25 години. Неговите филми с 35-милиметровия “Аррифлекс” по казармени плацове, полигони и полеви учения получават високи оценки и утвърждението както на командването, по този начин и на многочислената зрителска публика. През 1976 година е командирован във Франция с Гвардейския оркестър и от снимания материал се ражда късометражният филм “Край Сена”. При присъединяване му в интернационалните състезания той е отличаван неколкократно с почетни награди.
Следва филм за гостуването на Военния спектакъл в Манхайм - Германия, една след друга се появяват продукциите “Признателност”, “Полет, “Птицата”, “Първенците”, “Прегръдка през океана”. Бебенов е основен оператор на огромното обучение “Щит 82” на армиите от Варшавския контракт.
Той е оператор и на филмите за нашите космонавти,
генералите Георги Иванов и Александър Александров, с които го свързва най-топло и сърдечно другарство.
Митко Бебенов е мечтан сателит и участник в доста делегации отвън страната. Посетил е повече от 20 страни, сред които са Русия, Полша, Куба, Франция, Корея, Индия, Етиопия, Либия, Ангола... Навсякъде пътува непроменяемо с фотоапарат и видеокамера на рамо, разполага с хиляди фрагменти от тези визити, плод на които са неговите феноменални сбирки на забележителности от целия свят. Най-хубавото от необятния списък, събиран от 1957 година, е показвано на 13 авторски изложения и е употребявано за основаването на над 100 документални и образователни филми. От тях 34 са удостоени с наши и непознати награди.
Освен независимите фото и кинотворби взе участие в реализацията на обилни продукции с бележити дейци на българското изкуство. Оператор е на игралния филм “Залутан по пътя” на режисьора Георги Аврамов. За 1300-годишнината на България снима по кино лентата “Хан Аспарух” с Людмил Стайков и “Денят на Владетеля” за хан Крум с Владо Икономов. Сътрудничи при основаването на три кино лентата с бележития режисьор документалист Христо Ковачев. Има награди от фестивали в Краков, Версай, Мадрид, Петербург, Веспрем и Лайпциг.
Член е на Съюза на българските публицисти от 40 години и интензивно взе участие в неговите изяви. Избиран е в управлението на 88-о сдружение на работилите и работещите във военния щемпел, бил е секретар на това сдружение. По случай 80-годишния си празник получи оценката “Златно перо”. Има наследник, оперен артист, който пази сполучливо името на семейството в далечната Полша.
Ако съществува разбиране “фотопоезия”, то той е неоспорим и заслужен представител на това изкуство
Най-хубавите си фотоси и филми направи за армията - когато я имаше!
Много негови възпитаници и асистенти са огромни имена в киното и малкия екран. Те го почитат и се възхищават на творбите му от последните, пенсионерските години: “Ехо от нашата младост”, “Клуб ПВО”, “Нашето знаме”, “Докосване до подвига на полковник Дрангов”, “Военни събори”, “Шипка и Плевен”, “Паметен юбилей”, “Знак Казармен - Младост”, “Столетието”, “Паметта е жива”. През последните 10 години и снимал повече от 20 кино лентата.
Той обаче се самокритикува: “Моряк съм по биография, само че съумях да направя единствено един морски филм - “Закалката”. А може би тъй като душата ми е в плен на възвишеното, най-вече филми, цели седемнадесет, съм снимал за авиацията и седем за Космоса. Останал съм единствен жив боен документалист и се надявам, че към момента мога да наваксам пропуснатото”.
Мичманът от запаса не се предава. Продължава да бъде “ловецът” на неповторимите мигове и остава на безсрочна вахта!
Любомир МИХАЙЛОВ
Отбива военния си дълг на торпеден катер, където прожектира филми на екипажа с 16-милиметрова киномашина. След уволнението си от казармата работи като монтьор прожекционист в Никопол и Плевен. Заедно с Иван Терзиев, тогава млад актьор в Плевенския спектакъл, в този момент прочут режисьор, снимат документалния филм “Пътища и параграфи”. На кинофестивала в Шумен лентата печели влиятелна премия и създателите са удостоени с почетни грамоти.
Те са създателите на един от първите любителски клубове в България,
който е кръстен от тях “Плевен филм” и съществува от 1957 година до момента с доста креативен достижения.
И в казармата е зад киномашината
По сюжет и постановка на Иван Терзиев двамата фенове снимат игралния филм новела “Големите и малките”, който на Младежкия фестивал в Хелзинки печели Голямата премия. Но същинското бойно кръщение на Бебенов в професионалната публицистика е 25 май 1961 година с репортаж за визитата на Юрий Гагарин в Плевен, излъчен по националната телевизия и спечелил на създателя място за щатен кореспондент-оператор.
С късометражен филм за авиационното учебно заведение в Долна Митрополия Бебенов печели премия в Чехословакия, която му оказва помощ да бъде притеглен на работа в Киностудията на Българска народна армия, където работи близо 25 години. Неговите филми с 35-милиметровия “Аррифлекс” по казармени плацове, полигони и полеви учения получават високи оценки и утвърждението както на командването, по този начин и на многочислената зрителска публика. През 1976 година е командирован във Франция с Гвардейския оркестър и от снимания материал се ражда късометражният филм “Край Сена”. При присъединяване му в интернационалните състезания той е отличаван неколкократно с почетни награди.
Следва филм за гостуването на Военния спектакъл в Манхайм - Германия, една след друга се появяват продукциите “Признателност”, “Полет, “Птицата”, “Първенците”, “Прегръдка през океана”. Бебенов е основен оператор на огромното обучение “Щит 82” на армиите от Варшавския контракт.
Той е оператор и на филмите за нашите космонавти,
генералите Георги Иванов и Александър Александров, с които го свързва най-топло и сърдечно другарство.
Митко Бебенов е мечтан сателит и участник в доста делегации отвън страната. Посетил е повече от 20 страни, сред които са Русия, Полша, Куба, Франция, Корея, Индия, Етиопия, Либия, Ангола... Навсякъде пътува непроменяемо с фотоапарат и видеокамера на рамо, разполага с хиляди фрагменти от тези визити, плод на които са неговите феноменални сбирки на забележителности от целия свят. Най-хубавото от необятния списък, събиран от 1957 година, е показвано на 13 авторски изложения и е употребявано за основаването на над 100 документални и образователни филми. От тях 34 са удостоени с наши и непознати награди.
Освен независимите фото и кинотворби взе участие в реализацията на обилни продукции с бележити дейци на българското изкуство. Оператор е на игралния филм “Залутан по пътя” на режисьора Георги Аврамов. За 1300-годишнината на България снима по кино лентата “Хан Аспарух” с Людмил Стайков и “Денят на Владетеля” за хан Крум с Владо Икономов. Сътрудничи при основаването на три кино лентата с бележития режисьор документалист Христо Ковачев. Има награди от фестивали в Краков, Версай, Мадрид, Петербург, Веспрем и Лайпциг.
Член е на Съюза на българските публицисти от 40 години и интензивно взе участие в неговите изяви. Избиран е в управлението на 88-о сдружение на работилите и работещите във военния щемпел, бил е секретар на това сдружение. По случай 80-годишния си празник получи оценката “Златно перо”. Има наследник, оперен артист, който пази сполучливо името на семейството в далечната Полша.
Ако съществува разбиране “фотопоезия”, то той е неоспорим и заслужен представител на това изкуство
Най-хубавите си фотоси и филми направи за армията - когато я имаше!
Много негови възпитаници и асистенти са огромни имена в киното и малкия екран. Те го почитат и се възхищават на творбите му от последните, пенсионерските години: “Ехо от нашата младост”, “Клуб ПВО”, “Нашето знаме”, “Докосване до подвига на полковник Дрангов”, “Военни събори”, “Шипка и Плевен”, “Паметен юбилей”, “Знак Казармен - Младост”, “Столетието”, “Паметта е жива”. През последните 10 години и снимал повече от 20 кино лентата.
Той обаче се самокритикува: “Моряк съм по биография, само че съумях да направя единствено един морски филм - “Закалката”. А може би тъй като душата ми е в плен на възвишеното, най-вече филми, цели седемнадесет, съм снимал за авиацията и седем за Космоса. Останал съм единствен жив боен документалист и се надявам, че към момента мога да наваксам пропуснатото”.
Мичманът от запаса не се предава. Продължава да бъде “ловецът” на неповторимите мигове и остава на безсрочна вахта!
Любомир МИХАЙЛОВ
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ