Дни след края на годината, различните социологически проучвания шумно прокламират

Дни след края на годината, другите социологически изследвания шумно прокламират информацията, че българинът не може да си заплати тока и други сметки. Потреблението било голямо, сметките поскъпнали спрямо предходната година, а хората били ужасени от предстоящите заплащания.
Дали обаче е по този начин?
В средата на декември, предходната година, същите тези изследвания, радостно разказваха и споделяха данни за милиони българи, заедно поели със фамилиите си към прилежаща Гърция и други топли дестинации, с цел да прекарат празниците там.
Натоварени със фамилен багаж, три-четири тарелки кюфтета и едно куче, българските фамилии се отправили на заслужена отмора към гръцките къщи за посетители, с цел да си починат и релаксират след усилената работа през натоварената година.
Само че от какво са се изморили българите?
Те почиваха септември, когато отново поеха към Гърция – било най-евтино. След това през лятото – било по-изгодно от българското море. Преди това по Велигден – с цел да не стоят в къщи. И още по преди, през ранна пролет – да видят морето. Така че българите няма по какъв начин да се оплакват, най-малко съгласно същите тези социологически изследвания.
Обществената настройка очевидно демонстрира, че актуалният българин може да си разреши няколко волни почивки в топла дестинация, дружно с цялото си семейство, като не се свени за бюджета си. По тази логичност, няма за какво да се оплаква, че няма по какъв начин да си заплати тока.
Извън социологическите ранглисти обаче остават други българи; тези, които взимат бърз заем, с цел да си купят вечерята за Коледа, да си платят водата или да внесат по различен заем, за който нямат пари. Тези българи не вървят в Гърция с тарелки с кюфтета, даже в България не могат да си ги разрешат. Те безусловно живеят от месец за месец, ужасени от сметките, разноските и оцеляването си.
За тях никой не написа. Тях никой не изследва и изследва.
Докато обаче тези, които пътуват са шумно рекламирани, тези, които остават, ще бъдат забравяни. От институциите, медиите, обществото. Забравяни и никому ненужни, те оставят сами в своята битка за оцеляване – на прага на бедността, на вратата на глада и гледащи към прозорец на мизерията, тези българи не са забавни за класациите.
Те не са забавни за никой!
Автор: Костадин Костов