Крис Катена: Уестсайдска история не е обикновено развлечение, а послание.
Дни преди премиерата на мюзикъла " Уестсайдска история " на Ленард Бърнстейн по " Ромео и Жулиета " на Шекспир във Варна испанският режисьор Крис Катена споделя пред Виолета Тончева за вероятността си към бродуейската суперуспешна класика и за работата си над варненската режисура.
Интересът към „ Уестсайдска история “, въодушевена от шедьовъра на Шекспир „ Ромео и Жулиета “, не престава, откогато мюзикълът на Ленард Бърнстейн се слага за пръв път на Бродуей (1959). Едноименният филм на Джером Робинс с Натали Ууд печели 10 награди „ Оскар “ и 3 награди „ Златен глобус “ (1961). Филмът, получил статут на културно завещание, се съхранява в Националния кино указател към Библиотеката на Конгреса на Съединени американски щати (1997).
- След толкоз доста прочити, какво желаете Вие да кажете с варненската режисура на „ Уестсайдска история “?
- Искам публиката да разбере, че това не е просто мюзикъл, каквито са множеството произведения в този род. И това е по този начин, тъй като приказваме за любовна история по „ Ромео и Жулиета “, само че в съвременен вид. Не ни занимават враждуващите семейства Монтеки и Капулети, а съперничеството сред двете нюйоркски банди „ Акулите “ – бели американци и „ Ракетите “ – пуерторикански имигранти. Пламналата обич сред Мария и Тони, представители на двете етно групировки, усилва напрежението и обрича връзката на влюбените. Ние навлизаме доста надълбоко в този сюжет и вършим дисекция на актуалното общество. Показваме гледните точки на другите култури и етноси, които съжителстват в огромния град и разкриваме лицата на дискриминирането в днешни дни. Ето за какво „ Уестсайдска история “ не трябва да се възприема като нормално забавление, а като обръщение. Посланието да бъдем толерантни, да отхвърляме всякаква дискриминация, да не злоупотребяваме със своите права и да зачитаме правата на другите, другите от нас.
- Как мотивирате артистите да следват режисьорската идея?
- Насърчавам участниците да бъдат дейни сътрудници и постоянно чакам от тях нови хрумвания. За мен е значимо да схвана какъв човек стои против мен и по какъв начин се отнася към облика, който би трябвало да построи. Творческата задача на режисьора е точно тази – да персонализира героя посредством актьора и да го насочи към вярното пресъздаване на облика. Артистът ще се оправи съгласно качествата си и доста постоянно се случва той да сервира доста по-вълнуващи решения от тези на режисьора. Затова аз се поверявам на артистите, а тук във Варна се натъкнах на невероятни гении, някои от тях са просто блестящи. Щастлив съм да работя с тях. Чувствам се като човек, който вижда своята рожба, вижда резултата от своя труд.
- Държите артистите в „ Уестсайдска история “ да подхождат по възраст на своите персонажи. Това е преимущество, само че може да бъде и минус...
- „ Уестсайдска история “ е удивително произведение и като музика и като танци. За да участваш в този мюзикъл, би трябвало да можеш и двете – да бъдеш добър артист и добър танцьор. Разбира се, в музикалния спектакъл е наложително да си експерт, без значение от възрастта. Разликата се състои в това, че когато притежаваш дълготраен професионален опит, си като изписана книга с доста страници, а когато си млад, към момента не си събрал задоволително опит и си като бяла книга, в която режисьорът може елементарно да написа. Във всеки случай, това е комплицирана работа, чийто триумф зависи от самостоятелните занимания с съответния актьор.
Има един популярен запис на “Уестсайдска история ” от 1985 година, с присъединяване на Хосе Карерас, Кири Те Канава и други огромни оперни артисти, дирижиран от самия Бърнстейн, след който мнозина мислеха, че „ Уестсайдска история “ е опера. Но не е опера, а мюзикъл с доста деяние, доста разговори и сериозна хореографска партитура.
- Като изобретателен създател на модерна хореография Надя Димокова би трябвало да се усеща в „ Уестсайдска история “ в своя територия.
- О, да. Когато се срещнах с нея, я попитах дали е подготвена да следва моите хрумвания, даже да са странни, а тя отговори: Само ми кажете какво задачите и аз ще се опитам да измисля нещо доста особено и напълно друго от нормалното. Надя прави невероятна работа и аз й се поверявам изцяло.
Тук безусловно желая да кажа няколко думи и за сценографката Нела Стоянова. Тя е извънреден художник, на който безпределно се удивлявам. Щастлив съм да работя с екип от толкоз даровити актьори върху „ Уестсайдска история “. Знам, че крайният резултат ще бъде приказен. Още повече, че диригент постановчик е Alexander Frey, диригент, пианист и композитор от международна класа, обиколил всички влиятелни подиуми, прочут, с изключение на всичко останало, и с съвършените записи на пиано циклите и мюзикъла „ Уестсайдска история “ от Бърнстейн.
Премиерата на " Уестсайдска история " във Варна е на 24 и 25 октомври 2019, 19.00, Основна сцена. Режисьор Антониу Замфир. Асистент режисьор Крис Катена. Диригент-постановчик Александър Фрай (24.10), Кръстин Настев (25.10). Сценография и костюми Нела Стоянова. Хореография Надя Димокова. /moreto.net
Интересът към „ Уестсайдска история “, въодушевена от шедьовъра на Шекспир „ Ромео и Жулиета “, не престава, откогато мюзикълът на Ленард Бърнстейн се слага за пръв път на Бродуей (1959). Едноименният филм на Джером Робинс с Натали Ууд печели 10 награди „ Оскар “ и 3 награди „ Златен глобус “ (1961). Филмът, получил статут на културно завещание, се съхранява в Националния кино указател към Библиотеката на Конгреса на Съединени американски щати (1997).
- След толкоз доста прочити, какво желаете Вие да кажете с варненската режисура на „ Уестсайдска история “?
- Искам публиката да разбере, че това не е просто мюзикъл, каквито са множеството произведения в този род. И това е по този начин, тъй като приказваме за любовна история по „ Ромео и Жулиета “, само че в съвременен вид. Не ни занимават враждуващите семейства Монтеки и Капулети, а съперничеството сред двете нюйоркски банди „ Акулите “ – бели американци и „ Ракетите “ – пуерторикански имигранти. Пламналата обич сред Мария и Тони, представители на двете етно групировки, усилва напрежението и обрича връзката на влюбените. Ние навлизаме доста надълбоко в този сюжет и вършим дисекция на актуалното общество. Показваме гледните точки на другите култури и етноси, които съжителстват в огромния град и разкриваме лицата на дискриминирането в днешни дни. Ето за какво „ Уестсайдска история “ не трябва да се възприема като нормално забавление, а като обръщение. Посланието да бъдем толерантни, да отхвърляме всякаква дискриминация, да не злоупотребяваме със своите права и да зачитаме правата на другите, другите от нас.
- Как мотивирате артистите да следват режисьорската идея?
- Насърчавам участниците да бъдат дейни сътрудници и постоянно чакам от тях нови хрумвания. За мен е значимо да схвана какъв човек стои против мен и по какъв начин се отнася към облика, който би трябвало да построи. Творческата задача на режисьора е точно тази – да персонализира героя посредством актьора и да го насочи към вярното пресъздаване на облика. Артистът ще се оправи съгласно качествата си и доста постоянно се случва той да сервира доста по-вълнуващи решения от тези на режисьора. Затова аз се поверявам на артистите, а тук във Варна се натъкнах на невероятни гении, някои от тях са просто блестящи. Щастлив съм да работя с тях. Чувствам се като човек, който вижда своята рожба, вижда резултата от своя труд.
- Държите артистите в „ Уестсайдска история “ да подхождат по възраст на своите персонажи. Това е преимущество, само че може да бъде и минус...
- „ Уестсайдска история “ е удивително произведение и като музика и като танци. За да участваш в този мюзикъл, би трябвало да можеш и двете – да бъдеш добър артист и добър танцьор. Разбира се, в музикалния спектакъл е наложително да си експерт, без значение от възрастта. Разликата се състои в това, че когато притежаваш дълготраен професионален опит, си като изписана книга с доста страници, а когато си млад, към момента не си събрал задоволително опит и си като бяла книга, в която режисьорът може елементарно да написа. Във всеки случай, това е комплицирана работа, чийто триумф зависи от самостоятелните занимания с съответния актьор.
Има един популярен запис на “Уестсайдска история ” от 1985 година, с присъединяване на Хосе Карерас, Кири Те Канава и други огромни оперни артисти, дирижиран от самия Бърнстейн, след който мнозина мислеха, че „ Уестсайдска история “ е опера. Но не е опера, а мюзикъл с доста деяние, доста разговори и сериозна хореографска партитура.
- Като изобретателен създател на модерна хореография Надя Димокова би трябвало да се усеща в „ Уестсайдска история “ в своя територия.
- О, да. Когато се срещнах с нея, я попитах дали е подготвена да следва моите хрумвания, даже да са странни, а тя отговори: Само ми кажете какво задачите и аз ще се опитам да измисля нещо доста особено и напълно друго от нормалното. Надя прави невероятна работа и аз й се поверявам изцяло.
Тук безусловно желая да кажа няколко думи и за сценографката Нела Стоянова. Тя е извънреден художник, на който безпределно се удивлявам. Щастлив съм да работя с екип от толкоз даровити актьори върху „ Уестсайдска история “. Знам, че крайният резултат ще бъде приказен. Още повече, че диригент постановчик е Alexander Frey, диригент, пианист и композитор от международна класа, обиколил всички влиятелни подиуми, прочут, с изключение на всичко останало, и с съвършените записи на пиано циклите и мюзикъла „ Уестсайдска история “ от Бърнстейн.
Премиерата на " Уестсайдска история " във Варна е на 24 и 25 октомври 2019, 19.00, Основна сцена. Режисьор Антониу Замфир. Асистент режисьор Крис Катена. Диригент-постановчик Александър Фрай (24.10), Кръстин Настев (25.10). Сценография и костюми Нела Стоянова. Хореография Надя Димокова. /moreto.net
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ