Дневник публикува текста на адвокат Цветомир Тодоров от Българския институт ...

Дневник публикува текста на адвокат Цветомир Тодоров от Българския институт

За ефекта от решението за гражданството на Петков и нивелирането с прокурорски прийоми

" Дневник " разгласява текста на юрист Цветомир Тодоров от Българския институт за правни начинания по тематиката какво следва след решението на Конституционния съд, с което указът за назначението на Кирил Петков за министър на стопанската система в служебното държавно управление беше анулиран.

Всеки коментар по конституционния проблем " Кирил Петков " е окончателно просрочен, тъй като според правилата на правото в България, всичко по казаната конституционна тематика към този момент е решено. Оттук насетне всяко размишление по проблема рискува да бъде възприето малко или доста като политическо. И с право, въпреки всичко сме в навечерието на тежки генерални избори, придружени от институционална, здравна и стопанска рецесии.

Има един въпрос макар че, върху който можем да поразсъждаваме по-свободно и то най-много предвид на бъдещето, а имено: закъсня ли със своето решение Конституционния съд (КС)? Отправна точка за отговора ни е член 151, алинея 2 от Конституцията на Република България.

Съгласно него решенията на Конституционен съд влизат в действие три дни след обнародването им, което пък би трябвало да се случи 15 дни след тяхното приемане (макар, че има отзиви, че съответното решение влиза в действие от момента на неговото постановяване). Казано с други думи решението на Конституционен съд по делото за поданството на някогашния министър на стопанската система влиза в действие незабавно след изборите на 14 ноември. Т.е. от през днешния ден до тази дата

единствената вина, която може да понесе господин Петков е политическа и " репутационна " .

След тази дата нещата се трансформират.

През тази призма все по-неслучайно стартира да наподобява изказването на Специализираната прокуратура от 13 октомври, с което разгласи, че е почнала инспекция, обвързвана с заявеното поданство от Кирил Петков, като обвърза резултатите от инспекцията с решението на Конституционен съд. Получава се по този начин, че

незабавно след изборите прокуратурата ще бъде с отвързани ръце по отношение на водача

на една от парламентарните сили, за която социологическите изследвания сочат, че ще играе значима функция в бъдещото 47-мо Народно заседание. Дали тогава заявената неведнъж от господин Петков позиция, че него " не го е боязън ", ще издържи на възможните прокурорски способи за нивелация на политическото пространство, ще покаже единствено бъдещето.

Отделен въпрос е, че след изборите Кирил Петков най-вероятно ще придобие имунитет в качеството си на депутат. Такъв макар че не би имал като министър или министър ръководител. Всичко това в допълнение ще усложни бъдещото развиване на проблема " Кирил Петков ", и ще стесни възможносите за политически маньоври пред някогашния министър.

В казаното до тук

основен се трансформира въпроса наистина ли дейностите по невярното обявление на поданството от Кирил Петков реализират състав на закононарушение?

Добре познатият на всички, занимаващи се с документооборот, член 313 от Наказателния кодекс гласи, че всеки, който заявява лъжа се санкционира с отнемане от независимост до три години или санкция. Важното конкретизиране, което прави член 313 Наказателен кодекс макар че е, че налице е закононарушение единствено в случай че декларацията се дължи по силата на закон, декрет или разпореждане на Министерския съвет.

В случая не е известно обвързване за обявление на поданство от претендентите за министерски постове. Непряко такова обвързване може да се търси, посредством разширително пояснение, което най-вероятно би породило доста нови въпроси. Във всеки случай малко евентуално наподобява Кирил Петков да понесе наказателна вина за невярната си декларация, само че това не значи, че всички неприятности, свърани с инспекциите към нея ще му бъдат спестени.

Конституционният съд еднозначно " оневинява " държавния глава Румен Радев, за издаването на порочния декрет, като декларира, че " Декларирането на изискуемите от Конституцията условия е обвързване на лицата, които са претенденти за заемането на висши обществени длъжности " като " при издаването на Указа за назначение на служебното държавно управление не е планувано осъществяване на инспекция по отношение на отразеното в нея. "

По отношение на това бил ли е министър Кирил Петков - мъчно е да се направи еднозначна преценка за това от решение 16 от 2021 година на Конституционен съд. Самият Конституционен съд споделя " не би могло да има подозрение, че в срока, през който Кирил Петков Петков е работил като длъжностен министър на стопанската система, е взел участие в работата на Министерския съвет, както и е постановявал министерски актове в срока 12.05.2021 година - 16.09.2021 година, т. е. издавал е редица актове с правно значение - правилници, наредби, указания и заповеди ".

Няма подозрение макар че, че всеки, който има юридически интерес може да апелира актовете на Кирил Петков, издадени в качеството му на министър.

Така че ще станем очевидци на такива административни каузи и то доста скоро след изборите.

За да се уверим в това е задоволително да си напомним за уволненията в управленията на Държавната консолидационна компания, Военно-машиностроителните фабрики и Българската банка за развиване, чиито принципал беше за малко Кирил Петков, в качеството си на министър.

Случайно или не, в сянката на решението по конституционното дело " Кирил Петков " остана още един акт на Конституционен съд от вчерашния ден (27 октомври), а точно определението, с което бе позволено за разглеждане всъщност настояването на Главния прокурор за определяне на противоконституционност на наредбата на § 25 от Преходните и заключителни разпореждания към Закона за изменение и допълнение на Закона за отбрана на лица, застрашени по отношение на наказателно произвеждане (обн., Дъждовни води, бр. 80 от 24.09.2021 г.).

Именно с тази законова корекция Бюрото за отбрана на очевидците минава от контрола на Главния прокурор под контрола на Министерството на правораздаването. Това беше и единствената действителена мярка против свръхконцентрацията на власт, съсредоточена в ръцете на основния прокурор, която предприеха депутатите в предходните два Парламента.

Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.

Източник: dnevnik.bg