Дневник препубликува със съкращения интервюто на Адам Липтак от Ню ...

Дневник препубликува със съкращения интервюто на Адам Липтак от Ню

Джон Гришам: Книгите ми не са висока литература, а развлекателни четива

" Дневник " препубликува със съкращения изявлението на Адам Липтак от " Ню Йорк таймс " с Джон Гришам. То е взето по отношение новия разказ на писателя " Списъкът на съдията ", който излезе и на български. Текстът е възложен на редакцията от издателсто " Обсидиан ". Преводът е на Ирина Иванова.

В " Списъкът на съдията " за първи път безспорният занаятчия на правосъдния трилър споделя за сериен палач-и то настоящ арбитър.

Джон Гришам от дълго време се преценява само с публиката си, а не с литературната рецензия. Той е неоспорим занаятчия на правосъдни трилъри, които четем на един мирис. Най-новият-" Списъкът на съдията "-е изпълнен с необикновен съспенс и сюжетът наблюдава издирването на сериен палач, който е настоящ арбитър.

Докато беседваме по телефона, Гришам признава, че главната му цел е да забавлява многочислената си аудитория, която чака от него нов трилър всяка година преди коледните празници.

" Винаги съм бил почтен-споделя той.-Книгите ми не са висока литература, а развлекателни четива. Надявам се, че са допустимо най-качествената известна литература. Това желая да пиша. Предпочитам да продавам огромни тиражи, в сравнение с да получавам похвали от критиците. "

Жанрът, с който ви асоциират, е правосъдният трилър. Така ли бихте определили и най-новата си книга?

 Списъкът на съдиятаС код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка

-Нямам визия от кое място се показа този термин. Самият аз съм го употребявал хиляди пъти, тъй като ми се коства подобаващ. Но за мен последната ми книга е типичен съспенс. " Съдебен трилър " си остана, тъй като някой го сподели преди 30 години, когато излезе " Фирмата ". През 1987 година Скот Търоу разгласява " Невинен до доказване на противното ".

Може да се каже, че с този разказ той пренаписа разпоредбите за правосъдния съспенс. Брилянтен е! Вдъхнови ме да довърша първия си разказ, само че не си припомням някой да е определял книгата на Скот като правосъден трилър. Това елементарно е страховит правосъден съспенс. Така че не знам от кое място е дошъл терминът. Но с помощта на него са се продали милиони екземпляри от моите книги.

Помогнало ли е, или е попречило юридическото ви обучение на стила ви на писане?

-Ако не беше то, в никакъв случай нямаше да напиша каквото и да било. За да оцелееш като студент по право, би трябвало да можеш да се справяш с юридическия език и да не се страхуваш от него, а доста хора ги е боязън. Когато завършваш, към този момент си натрупал прочут опит. Но едвам в първите си години като юрист осъзнаваш какъв брой доста материали би трябвало да пишеш с юридически термини.

Като прочетеш първите 10 страници на една правосъдна драма, към този момент можеш да кажеш наистина ли създателят е правист. Ако е подобен, е наясно с терминологията, фразеологията, правните теории, правосъдните процедури. Като правист тези неща елементарно ги знаеш. Винаги се нервирам, когато чета правосъдни трилъри, писани от хора, които са лаици-незабавно забелязваш, че липсва меродавност.

Един неверен ход може да те провали.

-Именно. Един сбъркан термин, една изкуствена фраза и си казваш: " Чакай малко, в нашите среди никой не приказва по този начин ". С две думи, да, юридическото обучение е от изключителна значимост. Едва ли щях да стана публицист, в случай че не бях юрист. Никога не съм мечтал да бъда публицист. Не съм учил за това. Не съм посещавал никакви курсове по креативно писане.

Как разпределяте времето си? Бях чел, че част от годината посвещавате на писане, а остатъка-на други занимания.

-Години наред пишех по една книга. От " Фирмата " насам постоянно е излизала най-малко по една книга годишно. Първоначално те се показваха на маркета напролет, тъй като никой различен не публикуваше по това време и книжарите бяха доста удовлетворени. После се оказах ангажиран-грижите около децата, тренировките на детския тим по бейзбол, желанието елементарно да се любувам на постигнатото.

Когато децата се изнесоха, към този момент имах повече време. След към десетина правосъдни трилъра започнах да се запитвам наистина ли не мога да пиша и нещо друго. Мога ли да напиша книга, в която да няма юристи? И по този начин започнах да пиша романи за деца и книги на спортна тема. Сега стратегията ми наподобява по следния метод: през януари стартирам правосъдния трилър, на първи януари. Казвам си, че би трябвало да стартира на тази дата. Давам си период от шест месеца да го приключа, т.е. до първи юли.

Следващите шест седмици са отдадени на редактиране, четене на коректури и всички други довършителни неща. Това е извънредно досадно, само че би трябвало да се направи. После книгата отпътува за щемпел и излиза в края на октомври, тъй като всички издатели желаят бестселърите им да са на маркета за празниците. В началото на септември към този момент ми става скучно и се чудя какво друго да напиша. Затова стартирам детска или спортна книга.

Все още сядам да работя в 7 ч. всяка заран и по този начин докъм обед, пет дни в седмицата. Продължавам да се любувам на тези ранни часове със мощно кафе пред огромния празен дисплей, на концепцията, че мога да сътворявам истории, които да доставят наслаждение на читателите. Чувствам се доста благополучен, че мога да го върша, и нямам желание да понижавам темпото в скоро време.

Книгите ви са извънредно известни, само че от време на време получавате сериозни мнения. Не знам наистина ли въобще ги четете, само че се чудех наистина ли популярността ви не е спънка критиците да ви вземат на съществено.

-Примирих се с това преди 30 години. Примирих се с литературната рецензия доста, доста от дълго време. Те бяха много крайни във връзка с първите ми две-три книги. Това не трябва да дефинира какво и по какъв начин да пишеш.
Преди да почине, Том Кланси ми сподели: " Най-най-после стигнах до този стадий, в който съм невредим от рецензията ".

Това е прелестно чувство. Когато си невредим, критиците не обръщат внимание на работата ти и те оставят на мира. Пък и няма значение, тъй като си имаш читатели. Твоята цел е всякога да пишеш книга, която в действителност ще им хареса, ще ги зарадва, ще се забавляват. А аз желая да върша тъкмо това.

Източник: dnevnik.bg