Да помогнем на зрителите да отхвърлят отвратителния образ на бруталността
" Дневник " препублика от страницата на посланието на египетската актриса Самиха Аюб във връзка Световния ден на театъра. Заглавието е на редакцията.
До всички мои другари театрални актьори и експерти от целия свят,
Отправям обръщение към вас в Световния ден на театъра и колкото и щастлива да съм през днешния ден, че мога да се обърна към всички, чувствам с всяка част от себе си тежестта, която ние - театрални и нетеатрални актьори от всички сфери на изкуството, носим. Всичко, което днешният свят е, разкъсван от разрухата на войните, естествените бедствия и спорове, има опустошителни последствия освен върху материалния ни, само че и върху духовния ни свят.
Пиша до вас, до момента в който възприятието ми е, че сме изолирани острови измежду океана, или кораби измежду изпълнен с мъгла небосвод, без тенденция, и все пак не престават да плават, надявайки се да доближат безвредно пристанище, което да ги приюти след дългото скитничество.
Никога не сме били по-тясно свързани едни с други, колкото през днешния ден, само че в това време в никакъв случай не сме били и по-разделени. В това се състои трагичният абсурд, който ни постанова актуалният свят. Конфликтите и напрежението, на които сме очевидци през днешния ден, надвишиха границите на логическото усещане и ни отдалечиха от същината на взаимното живеене.
Театърът, по своята първична същина, е чисто човешки акт, учреден на живота. По думите на Станиславски: " Никога не влизайте в театъра с тиня по обувките. Оставете прахта и мръсотията на открито. Оставете дребните си терзания, дразги, дребни компликации с горното си облекло - всички неща, които унищожават живота ви и отвличат вниманието ви от вашето изкуство - пред вратата. "
Това, което вършим в света на театъра като драматурзи, режисьори, артисти, сценографи, поети, музиканти, хореографи и механически лица, всички ние без изключение, участваме в основаване на живот, който не е съществувал, преди да стъпим на сцената. Този живот заслужава нашата грижа, нашите ръце и нашето положително сърце, което да му съчувства, разсъдък и воля да продължи, с цел да оцелее.
Не пресилвам, когато споделям, че това, което вършим на сцената, е актът на самия живот и основаването му от нищото. Ние сме тези, които придават на живота неговото величие. Ние сме тези, които го въплъщават. Ние сме тези, които го вършат жив и логичен. Ние сме тези, които употребяват светлината на изкуството, с цел да се надигнем против мрака на незнанието и екстремизма. Затова ние поставяме старания, време, пот, сълзи, кръв и нерви, всичко, което би трябвало да създадем, с цел да реализираме това възвишено обръщение, защитавайки полезностите на положителното и хубостта и откровено вярвайки, че животът заслужава да бъде изживян.
Говоря ви през днешния ден, не просто с цел да приказвам или даже, с цел да ознаменувам театъра, на неговия международен ден. По-скоро желая да ви поканя да застанем дружно, всички ние, ръка за ръка и един до друг, да извикаме на всеослушание и да оставим думите си да пробудят съвестта на света. И да помогнем на феновете, на всички, да отхвърлят този непоносим облик на грубост, расизъм, кървави спорове, едностранчиво мислене и екстремизъм.
Излезте от блатото на войните и кървавите спорове и оставете калните обувки пред вратата на сцената. Това е нашата задача, на нас, актьорите, режисьорите, драматурзите, носителите на факела на просвещението, да бъдем в челните редици на опълчването на всичко, което е грозно, кърваво и нечовешко. Ние, и никой различен, имаме способността да разпространяваме живота. Нека го разпространяваме дружно в името на един свят и едно човечество.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
До всички мои другари театрални актьори и експерти от целия свят,
Отправям обръщение към вас в Световния ден на театъра и колкото и щастлива да съм през днешния ден, че мога да се обърна към всички, чувствам с всяка част от себе си тежестта, която ние - театрални и нетеатрални актьори от всички сфери на изкуството, носим. Всичко, което днешният свят е, разкъсван от разрухата на войните, естествените бедствия и спорове, има опустошителни последствия освен върху материалния ни, само че и върху духовния ни свят.
Пиша до вас, до момента в който възприятието ми е, че сме изолирани острови измежду океана, или кораби измежду изпълнен с мъгла небосвод, без тенденция, и все пак не престават да плават, надявайки се да доближат безвредно пристанище, което да ги приюти след дългото скитничество.
Никога не сме били по-тясно свързани едни с други, колкото през днешния ден, само че в това време в никакъв случай не сме били и по-разделени. В това се състои трагичният абсурд, който ни постанова актуалният свят. Конфликтите и напрежението, на които сме очевидци през днешния ден, надвишиха границите на логическото усещане и ни отдалечиха от същината на взаимното живеене.
Театърът, по своята първична същина, е чисто човешки акт, учреден на живота. По думите на Станиславски: " Никога не влизайте в театъра с тиня по обувките. Оставете прахта и мръсотията на открито. Оставете дребните си терзания, дразги, дребни компликации с горното си облекло - всички неща, които унищожават живота ви и отвличат вниманието ви от вашето изкуство - пред вратата. "
Това, което вършим в света на театъра като драматурзи, режисьори, артисти, сценографи, поети, музиканти, хореографи и механически лица, всички ние без изключение, участваме в основаване на живот, който не е съществувал, преди да стъпим на сцената. Този живот заслужава нашата грижа, нашите ръце и нашето положително сърце, което да му съчувства, разсъдък и воля да продължи, с цел да оцелее.
Не пресилвам, когато споделям, че това, което вършим на сцената, е актът на самия живот и основаването му от нищото. Ние сме тези, които придават на живота неговото величие. Ние сме тези, които го въплъщават. Ние сме тези, които го вършат жив и логичен. Ние сме тези, които употребяват светлината на изкуството, с цел да се надигнем против мрака на незнанието и екстремизма. Затова ние поставяме старания, време, пот, сълзи, кръв и нерви, всичко, което би трябвало да създадем, с цел да реализираме това възвишено обръщение, защитавайки полезностите на положителното и хубостта и откровено вярвайки, че животът заслужава да бъде изживян.
Говоря ви през днешния ден, не просто с цел да приказвам или даже, с цел да ознаменувам театъра, на неговия международен ден. По-скоро желая да ви поканя да застанем дружно, всички ние, ръка за ръка и един до друг, да извикаме на всеослушание и да оставим думите си да пробудят съвестта на света. И да помогнем на феновете, на всички, да отхвърлят този непоносим облик на грубост, расизъм, кървави спорове, едностранчиво мислене и екстремизъм.
Излезте от блатото на войните и кървавите спорове и оставете калните обувки пред вратата на сцената. Това е нашата задача, на нас, актьорите, режисьорите, драматурзите, носителите на факела на просвещението, да бъдем в челните редици на опълчването на всичко, което е грозно, кърваво и нечовешко. Ние, и никой различен, имаме способността да разпространяваме живота. Нека го разпространяваме дружно в името на един свят и едно човечество.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ