Дневник препечатва текста на Даниел Смилов от портал Култура.Първата официална

" Дневник " препечатва текста на Даниел Смилов от портал " Култура ".

Първата публична среща сред Тръмп и Путин е към този момент факт: тя продължи два часа и петнадесет минути, двамата очевидно имаше какво да си кажат и даже Мелания Тръмп не можа да ги раздели. В резултат Путин накара японския министър председател Абе да го чака и трябваше да му се извинява по малкия екран по-късно.

Срещата беше дълго чакана и криеше подводни камъни – както за участниците в нея, по този начин и за света като цяло. Очевидни гафове в нея нямаше и това е облекчение за последователите на Тръмп. От това, което се знае до момента за диалозите, огромна част от директните рискове бяха избегнати и корабът на интернационалното състояние продължава да си плава по остарелия курс. Въпреки това и двете страни съумяха да изпратят значими послания, предопределени както за вътрешната им аудитория, по този начин и за Европа.

Посланията на Путин

Руската страна наподобява еднопосочно удовлетворена от срещата по следните аргументи:

– Рандевуто продължи повече от плануваното. Всичко това е знак за значимостта, която Тръмп отдава на Русия като интернационален играч;

– Тилерсън заприказва за " положителна химия " сред двамата водачи – явен сигнал, че Белият дом желае да предотврати изострянето на връзките с Русия с оглед решение на вътрешнополитически компликации за Тръмп, подбудени от следствието на " съветските връзки " на администрацията му. За Русия бе значимо да няма ескалация на антируското говорене на най-високо равнище, каквато имаше до известна степен в речта на Тръмп във Варшава. В Берлин тонът несъмнено бе различен – доста по-позитивен;

– Наративът на Путин за " неналичието на съветска интервенция " посредством хакерски офанзиви не бе признат от американската страна (макар Лавров да съобщи обратното). Тръмп даде да се разбере, обаче, че тази интервенция няма да е съдбоносен препъни камък в връзките. За Путин това си е чиста победа;

– Тръмп не сложи обществено ясни условия пред Путин по нито един въпрос. Линията на Тръмп е поначало да не визира въпроси за демокрацията (липсата й по-скоро) в Русия, нито пък да " диктува " ултимативно условия на руснаците (макар че на други народи американският президент непрестанно го прави). Това не значи, че в конфиденциалните диалози такива условия (особено по Украйна, Сирия и Иран) не са били сложени от Тръмп. Но значимото за Путин бе, че те не бяха огласени, което сътвори усещане за цялостна равнопоставеност;

– Решението за " специфичен медиатор " по осъществяването на минските съглашения за Украйна е положително за Русия – по този метод тя официално декларира доброжелателност, без да се ангажира с нищо конкретно;

– Тръмп избра Путин като главен водач, с който да комуникира. Това слага Европа в неудобно състояние минимум в два аспекта. Първо, нито Меркел, нито Макрон, нито Туск са произвели сходна " положителна химия " с американския президент, нито пък им е било отредено същото време и внимание, както на Путин.

Второ, Тръмп се прави, че не вижда Европейски Съюз въобще и упорства за двустранни договаряния сред национални страни. Това устройва Русия идеално – тя също няма интерес от мощен и интегриран Европейски Съюз и работи за неговото раздробяване (в границите на опциите си).

Посланията на Тръмп

Ефектът от срещата за Тръмп е надалеч по-двусмислен и занапред ще се види дали тя ще се отрази положително на неговото ръководство – както във вътрешен, по този начин и в интернационален проект. Като цяло задачата на Тръмп бе да показва, че не се е отказал от доближаването с Русия, само че без това да води до размиване на американските цели и задължения към обичайни сътрудници в НАТО. Също по този начин той трябваше да покаже, че следствията против него и администрацията му не инвалидизират външната му политика. И най-после трябваше да убеди ястребите измежду републиканците, че не е " мек " във връзка с Москва и не подрива престижа на американците като първа суперсила:

– Затова срещата с Путин за Тръмп в действителност стартира във Варшава. Тук той сложи своето косвено изискване Русия да " спре дестабилизацията " на Украйна. Това изискване пристигна и с препотвърждение на уговорките към НАТО, както и с дребна продажба на системи " Пейтриът ", които в полски подтекст имат ясно и еднопосочно предопределение в източна посока;

– Пак във Варшава на Русия и бе дадена опция (под упоменатото условие) да се върне измежду " бранителите на Запада ", като стане още веднъж " виновна страна " ;

– Като контрастност в Берлин Тръмп сътвори обществената визия за цялостна равнопоставеност с Русия, което несъмнено ласкае Путин. Топката беше пратена в неговото поле обаче и в случай че Москва не покаже в скоро време действителни дейности за разрешаването на украинската рецесия, илюзията за равнопоставеност сигурно ще изчезне и варшавският модус на Тръмп ще бъде включен.

В този смисъл тактиката на Тръмп ще се окаже сполучлива, единствено в случай че забележим в границите на месеци отстъпки от страна на Москва по Украйна. Ако такива няма, рандевуто с Путин ще остане просто първичен израз на благосклонност, бързо покрит от нерешените проблеми. Нещо като опит на Тръмп за " рестарт " на връзките, сходен на този на Обама;

– Стратегията на Тръмп може да се окаже сполучлива и Москва да склони на отстъпки заради обстоятелството, че рецесията в Украйна стартира да се трансформира в тежест за Русия. Първо, ясно е, че глобите ще останат, до момента в който няма съветски отстъпки. Прибавени към ниската цена на нефта, тези наказания се трансформират в забележителен стопански проблем. Второ, Украйна няма да бъде отстъпена на Русия нито от Европейски Съюз, нито от Тръмп. Малко по малко украинската стопанска система се стабилизира, до момента в който Донбас (под контрола на Москва) сега е стопански неплатежоспособен.

Следователно, с цел да поддържа статуквото, Русия ще е принудена да изразходва забележителен запас без дълготрайни забележими изгоди от него. Трето, след позитивните " символни " жестове от страна на Тръмп за Путин ще е по-лесно да направи отстъпки. Още повече, че доверието вътре в страната към него е задоволително, с цел да тушира възможните им имиджови негативи;

– Избирайки Полша преди Берлин, Тръмп показва и отношението си към Европейски Съюз. В момента Варшава и Будапеща са проблематичните деца на евросъюза и визитата на Тръмп затвърди идеологическата непосредственост сред тях и Белия дом;

– Същевременно Тръмп избегна директна борба с Европейски Съюз. В речта си във Варшава той бе деликатен да не антагонизира непосредствено Берлин, Париж и Брюксел, макар че желанията му са несъмнено към национална визия за политиката, а не за наднационална. А наднационалната интеграция е в действителност сърцевината на Европейски Съюз. В пронационална посока би трябвало да бъде четено и заявката на Тръмп пред Тереза Мей, че ще се реализира бързо комерсиално съглашение с Англия след Брекзит. Тръмп избира свят на национални страни, в който Съединени американски щати са най-силната стопанска система.

Равносметка

Тази среща може да остане една от поредицата положителни първи срещи сред американски и съветски водачи, които не са водили до значими резултати. Към момента Путин си реализира задачата да получи интернационално самопризнание, до момента в който Тръмп се нуждае от съветски отстъпки (по Украйна и Сирия), с цел да показва, че тактиката му работи.

Една от слабостите в позицията на Тръмп е, че не е изключително ясно тъкмо какво той желае от Русия. Най-очевидното е помощ от Москва в битката с ислямския тероризъм. Но тук администрацията на Тръмп по-скоро антагонизира Русия повече даже и от Обама, тъй като еднопосочно разгласи Иран (съюзник на Асад) за съперник и се нарежда компактно до Саудитска Арабия. Как това ще докара до решение на рецесията в Близкия Изток е незнайно, само че още по-неясно е по какъв начин Русия би била участник в едно сходно решение.

Някои виждат по-дългосрочна визия в проектите на Тръмп за Русия – като възможен съдружник против надигащата се суперсила Китай. Това са по-скоро геополитически фантазми обаче, които допускат, че Русия ще избере " западната " си еднаквост пред съответни изгоди от доближаване с Китай. Реалността не удостоверява сходни картини, извадени от " Властелина на пръстените ". Докато Съединени американски щати добиват от ден на ден шистов петрол и газ (и държат международните цени ниски), " Газпром " с наслада и подготвеност продава стоката си на Китай, а Москва си гласоподава с Пекин в Съвета за сигурност много по-редовно, в сравнение с със Запада. А и най-важното: в случай че Тръмп е толкоз угрижен за Запада пред опасността от един властнически Китай, не е ясно за какво той е толкоз срещу Европейски Съюз – най-естественият му съдружник в един свят по Толкин.

Малцина знаят каква е " доктрината Тръмп " и хубавото е, че множеството от тях са в българското " Тръмп-общество ". За останалата част от света обаче срещата Тръмп-Путин не дава дефинитивни отговори на множеството от вероятните питания. Тръмп не е нито обичаен републиканец-ястреб, нито пък е световен Орбан, тръгнал на поход против демократичната народна власт.

Може би е просто политик, който се пробва да реши уравнения с повече незнайни, в сравнение с е предполагал. Това основава чувство за липса на строга линия и поредност, което към този момент му се прости и даже се счита за симпатично от електората му. Но без забележими резултати – като да речем отстъпки на Москва по Украйна и Сирия – рейтингът на шоуто може да стартира да пада още по-стремглаво.