За замък на върха или за златна кочина гласуваме? Как ще изглежда вотът през 2083 г?
Днес ви прелъстяват и разпалват подозрения в съзнанието ви с носталгични препратки към едно „ по-добро “ време отпреди 40-50-60 години. Ако желаете, хващайте се на въдицата. Но в случай че не ви харесва да сте глуповата каракуда де замислете най-малко за няколко минути.
Използвайте да вземем за пример въображението си и си представете защо биха дали своят вот хората след 60 години – през 2083 година?
Тогава внуците и правнуците на управлявалите над 10 години след 2009-а, както и на пазителите на паметника на руската войска, който тогава или ще е в музея на тоталитаризма или по-вероятно от дълго време минал през някоя леярна може би ще молят да се гласоподава с носталгия. По какво? По автомагистралите с 30 см по-малко асфалт? За модела на ръководство, част от представителите на който към този момент ще са излежали по 15-20 години затвор за ограбването на страната?
Господи! Та още през 2035 година ще е спряло производството на мотори с вътрешно горене. Колите ще летят в облаците, а изкуствения разсъдък ще е най-хубавия другар на индивида и няма да го плаши, както днес…
Правнуците на днешните олигарси и политици, прочули се с многомилиардните обири няма да могат да харчат и едно евро от заграбеното от техните дядовци и баби, тъй като всичко от дълго време ще е блокирано и конфискувано в интерес на страната.
Дали към момента ще я има България след толкоз години? Ще я има. Идиоти доста пъти са я отписвали и все не са познавали.
Не гледайте обратно в днешния ден на избори. Гледайте напред, благи хора. Спомените са за остарелия албум (има такава ария на „ Щурците “) и са за увещание, че животът на всеки от нас не е минал неусетно и неефикасно.
В цивилизованите страни след края на всяка война от каските, канчетата и лъжиците на починалите се вършат пластики и други предмети на изкуството. За да се припомня на хората, че металът е по-подходящ за това, в сравнение с за оръжия.
Ще са го осъзнали даже в Русия, бъдете сигурни. Защото и на съветските жители ще им писне да са пушечно месо за едноличната власт, комплекси и прищявки на който и да било.
Родената в Киев Голда Меир, някогашен министър председател на Израел, е споделила: Песимизмът е лукс, какъвто евреите не могат да си разрешат. Ние обаче плуваме в облака на недовериято и примирението.
Гледайте напред и на горе, колкото и старания да ви коства. Струва си.
Емил Азар
Използвайте да вземем за пример въображението си и си представете защо биха дали своят вот хората след 60 години – през 2083 година?
Тогава внуците и правнуците на управлявалите над 10 години след 2009-а, както и на пазителите на паметника на руската войска, който тогава или ще е в музея на тоталитаризма или по-вероятно от дълго време минал през някоя леярна може би ще молят да се гласоподава с носталгия. По какво? По автомагистралите с 30 см по-малко асфалт? За модела на ръководство, част от представителите на който към този момент ще са излежали по 15-20 години затвор за ограбването на страната?
Господи! Та още през 2035 година ще е спряло производството на мотори с вътрешно горене. Колите ще летят в облаците, а изкуствения разсъдък ще е най-хубавия другар на индивида и няма да го плаши, както днес…
Правнуците на днешните олигарси и политици, прочули се с многомилиардните обири няма да могат да харчат и едно евро от заграбеното от техните дядовци и баби, тъй като всичко от дълго време ще е блокирано и конфискувано в интерес на страната.
Дали към момента ще я има България след толкоз години? Ще я има. Идиоти доста пъти са я отписвали и все не са познавали.
Не гледайте обратно в днешния ден на избори. Гледайте напред, благи хора. Спомените са за остарелия албум (има такава ария на „ Щурците “) и са за увещание, че животът на всеки от нас не е минал неусетно и неефикасно.
В цивилизованите страни след края на всяка война от каските, канчетата и лъжиците на починалите се вършат пластики и други предмети на изкуството. За да се припомня на хората, че металът е по-подходящ за това, в сравнение с за оръжия.
Ще са го осъзнали даже в Русия, бъдете сигурни. Защото и на съветските жители ще им писне да са пушечно месо за едноличната власт, комплекси и прищявки на който и да било.
Родената в Киев Голда Меир, някогашен министър председател на Израел, е споделила: Песимизмът е лукс, какъвто евреите не могат да си разрешат. Ние обаче плуваме в облака на недовериято и примирението.
Гледайте напред и на горе, колкото и старания да ви коства. Струва си.
Емил Азар
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ