Днес термините „психопат“ и „социопат“ се използват безразборно в обществото. Тези два т
Днес термините „ умопобъркан “ и „ социопат “ се употребяват безсистемно в обществото. Тези два термина обаче сами по себе си към този момент са остарели и не се употребяват от актуалните експерти. Много постоянно използването им е неправилна и стигматизираща, настояват психолози и психиатри. Един от тях е психиатърът доктор Захари Зарков, с който Оffnews беседва.
Психопатиите към този момент се назовават личностови разстройства. „ Тази смяна в термините бе нужна, с цел да се противодейства на стигмата върху хората с личностови разстройства. Не ги назоваваме „ психологично заболели “, а „ хора с личностови разстройства “. Защото в случай че някой не може да спи и прави паническа офанзива нощем, той не е психологично болен “, твърди доктор Зарков. „ Днес думата „ умопобъркан “ участва в некачествените медии за продажба и в диалозите сред хората, само че не и сред експертите “, споделя още Зарков.
Диссоциалното личностово разстройство е тип личностово разстройство, което преди се е наричало „ социопатия “, а страдащите от болестта – социопати. Хората с диссоциално разстройство на личността не могат да се приспособяват към обществото. Създават спорове, не се поучават от грешките или от неприятните преживявания. Нямат съвест, не могат да изпитват угриженост и съчувствие към другите, не изпитват възприятие за виновност и са егоцентрици. „ Но не всеки егоцентрик е с диссоциално разстройство “, прецизира доктор Зарков. Най-общо казано, те са неспособни да съблюдават нормите на държание. Те по-лесно от другите изпадат в положения на яд и гняв.
Някои от по-интелигентните хора с диссоциално разрстройство са положителни лъжци, манипулатори и експлоататори. Те може да показват страсти, само че в действителност да не изпитват такива. Имат по-малко обществени задръжки. Обикновено не се опасяват да причинят засегнатост или да бъдат отвхърлени.
Шизофренията е нещо друго от диссоциалното разстройство. Погрешно е страдащите от шизофрения или параноя да бъдат слагани под един знаменател със страдащите от диссоциално разстройство. Те са разновидности на психозата, при които човек губи връзка с действителността и нарушават връзките си с другите хора. Те може да имат вяра в нереални обстоятелства, в налудни хрумвания, да имат крайни мечти и халюцинации.
Личностовото разстройство не би трябвало да се бърка с тревожното разстройство. Неврозата от актуалните експерти се назовава обезпокоително разстройство. Тревожни разстройства са уплахите, суматохите, хистерията и други. Поведението на хората с обезпокоително разстройство не попада отвън обществено признатите правила. Човек да вземем за пример може да се опасява от високо или от затворени пространства, само че това е обикновено.
Д-р Зарков, като психиатър и медиен консуматор, забелязвате ли неточности в използването на термините в българските медии?
В съвсем всички медийни изявления и мнения, написани от непрофесионалисти, терминологията е доста общо употребена, постоянно и неправилно. Използват се остарели, само че на махленски език екзотични и забавни термини, да вземем за пример „ психопатия “, „ биполярна шизофрения “, „ циклофрения “ и други.
Личностовите разстройства са 8 групи по Международната подредба на заболяванията: параноидно, шизоидно, диссоциално, прочувствено нестабилна персона, хистрионно, ананкастно, тревожна персона и подвластна персона. Неотдавна излезе второто издание на книгата на проф. Георги Ончев, психиатър и учител в МУ-София - „ Личностова абнормност в клиничната процедура “. В тази книга има в детайли изложение на терминологията, на типовете личностови разстройства, разпространяването и подходи за „ лекуване “, разказани на наличен за всички език.
Какво е особено за хората със диссоциално разстройство (социопатия)?
Те имат нарушавания в структурата на характера и държанието, които се отразяват на общественото им действие. Появяват се в юношеството и се резервират в зрялата възраст.
Диссоциалното ЛР в старите учебници се описваше с термина „ социопатия “. Тоест социопатията е една от типовете психопатии или личностови разстройства. Характеризира се жестоко равнодушие към възприятията на другите, игнориране на обществените правила и перманентна безнаказаност, невисок предел за „ отключване “ на нападателни реакции, некадърност за преживяване на виновност и/или състрадание, изразена податливост да се упрекват другите за всичко.
Може ли душевен здрав човек да се разболее от диссоциално личностово разстройство?
Не. Хората с личностови разстройства се раждат и образуват от ранното детство и юношество с особености на личността, което ги прави „ по-различни “, с друго от нормалното, всеобщото държание. Човек не може да се разболее от него, в случай че преди е бил здрав.
А кои са тези душевни болести, от които човек може да се разболее, в случай че преди този момент е бил здрав?
Това са депресията, тревогата, суматохата, шизофренията... При всички душевен разстройства, без деменцията, човек е душевно здрав и се разболява в един стадий от живота си. Не може душевно здрав човек внезапно да прояви личностово разстройство.
Задължително ли е човек да страда от диссоциално личностово разстройство, с цел да стане нарушител?
Не е наложително. Обикновено хората, направили доста повтарящите се еднотипни закононарушения (т.нар. рецидивисти), имат особена личностова конструкция и след съдебно-психиатрична експертиза се потвърждава диссоциално разстройство. Много по-рядко хората с неуравновесеност са причинители на закононарушения.
Идеята на наказванията е да има правдивост. Влизането в пандиза има ограничаваща цел. Но те правят закононарушенията отново и отново, тъй като не могат да почувстват виновността и отговорността. Смятат, че светът към тях е отговорен, а те нямат никаква виновност.
Може ли тези хора да се трансформират?
Много мъчно. Може, само че би трябвало да има сдържаност и самокритичност за това, че индивидът има проблем. Такива хора, които са с невисок предел на нападателни реакции, не считат, че са заболели. Близките им нормално осъзнават казуса и страдат. Но с цел да се лекува човек, той би трябвало умишлено да отиде на психиатър, да има желанието да се промени. Те нямат желанието да се трансформират и това ги прави сложни за намеса.
Има ли в обществото хора, които са рискови за себе си и за близките, само че по нищо не им проличава?
Да, хората с личностова патология (не единствено социопатията, имам предвид всички типове персони разстройства) са измежду нас. По статистика от Съединени американски щати те са към 10%. За диссоциалното разстройство честотата е към 4%. „ Опасността “ идва от това какво се случва в живота на индивида с личностова патология, несъответстващото, агресивното или разрушителното му реагиране.
Може ли да разпознаем кой човек има диссоциално личностово разстройство?
Не можем. Личи им в връзката с другите и по държанието, само че е мъчно диагностицирането даже и от експертите. Защото човек, който е живял в социум, въпреки всичко има някакви правила, които съблюдава. И по тази причина е мъчно да бъде разпознат даже и след изявление. За диагностициране се вършат доста проби.
Какво се прави, с цел да може един човек с диссоциално разстройство да не бъде рисков, а потребен за близките и за себе си?
Това някой да прави нещо за различен, с цел да защищити обществото, е нирвана. Не е допустимо психиатричните служби, Министерство на вътрешните работи и така нататък да вършат нещо без присъединяване на околните и индивида. Когато човек се диагностицира с диссоциално разстройство, то постоянно е във връзка – експанзия, вандалство, разрушително държание. Дават се рекомендации. Ако е рисков за близките, тогава се лекува наложително в стационар до 6 месеца през правосъдно дело. Съдията назначава наложително лекуване, когато въз основата на съдебно-психиатрична експертиза се откри, че човек е рисков.
Колко време лишава установяването дали един човек е рисков? Някой може да е рисков в този момент, а на следващия ден да е късно да се изчака решението на съда.
Оперативно се случва следното. Бърза помощ и полицията го завеждат в незабавното звено на диспансера. Там сътрудниците преценят до каква степен индивидът би трябвало да бъде наложително лекуван. Не приказваме единствено за нападателните хора с личностови разстройства, приказваме и за психозата, за манията – едно и също е държанието. Този човек е рисков за себе си и за близките.
Психиатърът взема решение, че индивидът е рисков за себе си и близките и може да го задържи до 24 часа без той да се разписва на никое място. Пуска се незабавно писмо до дежурния прокурор, който образува произвеждане за този човек, че е арестуван срещу волята му. Така обществото се резервира от експанзията на някого.
Често се случва хора да се оплакват, че са унизени от някого месеци или години, само че полицията не прави нищо. Защо?
Да, тъй като когато го посетят служителите на реда, индивидът е подчиняем. Полицаят не може да разбере, както и психиатърът не може да разбере, че е с личностово разстройство. Това не значи, че служителите на реда не вършат нищо, а че не може да задържат някого срещу волята му, тъй като е нарушение на правата му. Единственият метод за противопоставяне на подобен тормоз е тъжба в полицията и в прокуратурата.
Има ли връзка сред диссоциалното разстройство и тероризма и/или екстремизма?
Труден въпрос. Не е допустимо всичките терористи да са с личностова патология. Не е разумно. Хората стават терористи за пари, това е работа. Също както и в мафиотските групировки. Тези, които са физическите убийци в мафията – да, само че не всички членове на тези групировки са. Ако от млади са „ възпитавани “ във фанатизъм и не са имали опция да научат за различната им опция за живота и неговия смисъл, те хората може да са оръжие в ръцете на доста рискови, само че здрави хора.
Може ли човек, който е душевен здрав, да прави ужасни несгоди?
Да, може. Зависи от събитията. Когато човек отива на война, той става палач без да е с личностова патология. Когато човек е на война, има доста съществени морални структури, които оправдават това – пазиш страната, фамилията, парцела си. И убиваш заради тази причина. На война това е обществено задоволително.
Може ли човек с диссоциално разстройство да изпитва възприятие на обич и съчувствие?
Може да обича някого, да има семейство, да се грижи за околните си. Но не може да се сложи на мястото на другите. Не може да изпитва виновност или съчувствие.
Може ли човек с диссоциално разстройство да е прелестен събеседник, да има възприятие за комизъм?
Тези хора са по-скоро без възприятие за комизъм. Или в случай че показват такова, то е за сметка постоянно на другите, по-слабите и уязвимите от тях. Тоест да се подиграват на някого.
Какво се случва, когато във Вашия или в кабинета на различен психиатър попадне човек, за който откриете, че е с диссоциално разстройство?
Много рядко тези хора попадат в психиатричните кабинети. При подозрение за личностова патология се назначава психично проучване (с проби за личност), което има висока степен на годност за доказване на диагнозата личностово разстройство.
Как може да се оказва предварителна защита на диссоциалното разстройство?
Много е сложна предварителната защита, тъй като не е ясна повода за развиване на личностовите разстройства. Смята се, че даже не е една. Много постоянно личностовата патология не е толкоз чиста и кристализирана. 8-те групи личностови разстройства, които изброих нагоре, са идеално разказаният вид. В практиката доста постоянно личностовите разстройства са смесени. Има детайли от параноидното разстройство, има детайли от подвластната персона. Защото многообразието от личностови черти е огромно.
***
Д-р Захари Зарков приключва медицина през 1997 година с тапия за магистър-лекар, образова се по психиатрия в Медицински университет – София и от 2005 година е специалист-психиатър. През 2015г. пази докторска степен в региона на психиатричната епидемиология. Работил е като психиатър в поделение към МБАЛ – Монтана и в Университетската клиника на УМБАЛ “Александровска ”. Има ползи и опит в терапия на афективни и тревожни разстройства, преодоляване на рецесии, лекуване на меланхолия и водене на профилактика при шизофренни разстройства. Публикувал е публикации и отчети в български и интернационалните професионални списания.
Психопатиите към този момент се назовават личностови разстройства. „ Тази смяна в термините бе нужна, с цел да се противодейства на стигмата върху хората с личностови разстройства. Не ги назоваваме „ психологично заболели “, а „ хора с личностови разстройства “. Защото в случай че някой не може да спи и прави паническа офанзива нощем, той не е психологично болен “, твърди доктор Зарков. „ Днес думата „ умопобъркан “ участва в некачествените медии за продажба и в диалозите сред хората, само че не и сред експертите “, споделя още Зарков.
Диссоциалното личностово разстройство е тип личностово разстройство, което преди се е наричало „ социопатия “, а страдащите от болестта – социопати. Хората с диссоциално разстройство на личността не могат да се приспособяват към обществото. Създават спорове, не се поучават от грешките или от неприятните преживявания. Нямат съвест, не могат да изпитват угриженост и съчувствие към другите, не изпитват възприятие за виновност и са егоцентрици. „ Но не всеки егоцентрик е с диссоциално разстройство “, прецизира доктор Зарков. Най-общо казано, те са неспособни да съблюдават нормите на държание. Те по-лесно от другите изпадат в положения на яд и гняв.
Някои от по-интелигентните хора с диссоциално разрстройство са положителни лъжци, манипулатори и експлоататори. Те може да показват страсти, само че в действителност да не изпитват такива. Имат по-малко обществени задръжки. Обикновено не се опасяват да причинят засегнатост или да бъдат отвхърлени.
Шизофренията е нещо друго от диссоциалното разстройство. Погрешно е страдащите от шизофрения или параноя да бъдат слагани под един знаменател със страдащите от диссоциално разстройство. Те са разновидности на психозата, при които човек губи връзка с действителността и нарушават връзките си с другите хора. Те може да имат вяра в нереални обстоятелства, в налудни хрумвания, да имат крайни мечти и халюцинации.
Личностовото разстройство не би трябвало да се бърка с тревожното разстройство. Неврозата от актуалните експерти се назовава обезпокоително разстройство. Тревожни разстройства са уплахите, суматохите, хистерията и други. Поведението на хората с обезпокоително разстройство не попада отвън обществено признатите правила. Човек да вземем за пример може да се опасява от високо или от затворени пространства, само че това е обикновено.
Д-р Зарков, като психиатър и медиен консуматор, забелязвате ли неточности в използването на термините в българските медии?
В съвсем всички медийни изявления и мнения, написани от непрофесионалисти, терминологията е доста общо употребена, постоянно и неправилно. Използват се остарели, само че на махленски език екзотични и забавни термини, да вземем за пример „ психопатия “, „ биполярна шизофрения “, „ циклофрения “ и други.
Личностовите разстройства са 8 групи по Международната подредба на заболяванията: параноидно, шизоидно, диссоциално, прочувствено нестабилна персона, хистрионно, ананкастно, тревожна персона и подвластна персона. Неотдавна излезе второто издание на книгата на проф. Георги Ончев, психиатър и учител в МУ-София - „ Личностова абнормност в клиничната процедура “. В тази книга има в детайли изложение на терминологията, на типовете личностови разстройства, разпространяването и подходи за „ лекуване “, разказани на наличен за всички език.
Какво е особено за хората със диссоциално разстройство (социопатия)?
Те имат нарушавания в структурата на характера и държанието, които се отразяват на общественото им действие. Появяват се в юношеството и се резервират в зрялата възраст.
Диссоциалното ЛР в старите учебници се описваше с термина „ социопатия “. Тоест социопатията е една от типовете психопатии или личностови разстройства. Характеризира се жестоко равнодушие към възприятията на другите, игнориране на обществените правила и перманентна безнаказаност, невисок предел за „ отключване “ на нападателни реакции, некадърност за преживяване на виновност и/или състрадание, изразена податливост да се упрекват другите за всичко.
Може ли душевен здрав човек да се разболее от диссоциално личностово разстройство?
Не. Хората с личностови разстройства се раждат и образуват от ранното детство и юношество с особености на личността, което ги прави „ по-различни “, с друго от нормалното, всеобщото държание. Човек не може да се разболее от него, в случай че преди е бил здрав.
А кои са тези душевни болести, от които човек може да се разболее, в случай че преди този момент е бил здрав?
Това са депресията, тревогата, суматохата, шизофренията... При всички душевен разстройства, без деменцията, човек е душевно здрав и се разболява в един стадий от живота си. Не може душевно здрав човек внезапно да прояви личностово разстройство.
Задължително ли е човек да страда от диссоциално личностово разстройство, с цел да стане нарушител?
Не е наложително. Обикновено хората, направили доста повтарящите се еднотипни закононарушения (т.нар. рецидивисти), имат особена личностова конструкция и след съдебно-психиатрична експертиза се потвърждава диссоциално разстройство. Много по-рядко хората с неуравновесеност са причинители на закононарушения.
Идеята на наказванията е да има правдивост. Влизането в пандиза има ограничаваща цел. Но те правят закононарушенията отново и отново, тъй като не могат да почувстват виновността и отговорността. Смятат, че светът към тях е отговорен, а те нямат никаква виновност.
Може ли тези хора да се трансформират?
Много мъчно. Може, само че би трябвало да има сдържаност и самокритичност за това, че индивидът има проблем. Такива хора, които са с невисок предел на нападателни реакции, не считат, че са заболели. Близките им нормално осъзнават казуса и страдат. Но с цел да се лекува човек, той би трябвало умишлено да отиде на психиатър, да има желанието да се промени. Те нямат желанието да се трансформират и това ги прави сложни за намеса.
Има ли в обществото хора, които са рискови за себе си и за близките, само че по нищо не им проличава?
Да, хората с личностова патология (не единствено социопатията, имам предвид всички типове персони разстройства) са измежду нас. По статистика от Съединени американски щати те са към 10%. За диссоциалното разстройство честотата е към 4%. „ Опасността “ идва от това какво се случва в живота на индивида с личностова патология, несъответстващото, агресивното или разрушителното му реагиране.
Може ли да разпознаем кой човек има диссоциално личностово разстройство?
Не можем. Личи им в връзката с другите и по държанието, само че е мъчно диагностицирането даже и от експертите. Защото човек, който е живял в социум, въпреки всичко има някакви правила, които съблюдава. И по тази причина е мъчно да бъде разпознат даже и след изявление. За диагностициране се вършат доста проби.
Какво се прави, с цел да може един човек с диссоциално разстройство да не бъде рисков, а потребен за близките и за себе си?
Това някой да прави нещо за различен, с цел да защищити обществото, е нирвана. Не е допустимо психиатричните служби, Министерство на вътрешните работи и така нататък да вършат нещо без присъединяване на околните и индивида. Когато човек се диагностицира с диссоциално разстройство, то постоянно е във връзка – експанзия, вандалство, разрушително държание. Дават се рекомендации. Ако е рисков за близките, тогава се лекува наложително в стационар до 6 месеца през правосъдно дело. Съдията назначава наложително лекуване, когато въз основата на съдебно-психиатрична експертиза се откри, че човек е рисков.
Колко време лишава установяването дали един човек е рисков? Някой може да е рисков в този момент, а на следващия ден да е късно да се изчака решението на съда.
Оперативно се случва следното. Бърза помощ и полицията го завеждат в незабавното звено на диспансера. Там сътрудниците преценят до каква степен индивидът би трябвало да бъде наложително лекуван. Не приказваме единствено за нападателните хора с личностови разстройства, приказваме и за психозата, за манията – едно и също е държанието. Този човек е рисков за себе си и за близките.
Психиатърът взема решение, че индивидът е рисков за себе си и близките и може да го задържи до 24 часа без той да се разписва на никое място. Пуска се незабавно писмо до дежурния прокурор, който образува произвеждане за този човек, че е арестуван срещу волята му. Така обществото се резервира от експанзията на някого.
Често се случва хора да се оплакват, че са унизени от някого месеци или години, само че полицията не прави нищо. Защо?
Да, тъй като когато го посетят служителите на реда, индивидът е подчиняем. Полицаят не може да разбере, както и психиатърът не може да разбере, че е с личностово разстройство. Това не значи, че служителите на реда не вършат нищо, а че не може да задържат някого срещу волята му, тъй като е нарушение на правата му. Единственият метод за противопоставяне на подобен тормоз е тъжба в полицията и в прокуратурата.
Има ли връзка сред диссоциалното разстройство и тероризма и/или екстремизма?
Труден въпрос. Не е допустимо всичките терористи да са с личностова патология. Не е разумно. Хората стават терористи за пари, това е работа. Също както и в мафиотските групировки. Тези, които са физическите убийци в мафията – да, само че не всички членове на тези групировки са. Ако от млади са „ възпитавани “ във фанатизъм и не са имали опция да научат за различната им опция за живота и неговия смисъл, те хората може да са оръжие в ръцете на доста рискови, само че здрави хора.
Може ли човек, който е душевен здрав, да прави ужасни несгоди?
Да, може. Зависи от събитията. Когато човек отива на война, той става палач без да е с личностова патология. Когато човек е на война, има доста съществени морални структури, които оправдават това – пазиш страната, фамилията, парцела си. И убиваш заради тази причина. На война това е обществено задоволително.
Може ли човек с диссоциално разстройство да изпитва възприятие на обич и съчувствие?
Може да обича някого, да има семейство, да се грижи за околните си. Но не може да се сложи на мястото на другите. Не може да изпитва виновност или съчувствие.
Може ли човек с диссоциално разстройство да е прелестен събеседник, да има възприятие за комизъм?
Тези хора са по-скоро без възприятие за комизъм. Или в случай че показват такова, то е за сметка постоянно на другите, по-слабите и уязвимите от тях. Тоест да се подиграват на някого.
Какво се случва, когато във Вашия или в кабинета на различен психиатър попадне човек, за който откриете, че е с диссоциално разстройство?
Много рядко тези хора попадат в психиатричните кабинети. При подозрение за личностова патология се назначава психично проучване (с проби за личност), което има висока степен на годност за доказване на диагнозата личностово разстройство.
Как може да се оказва предварителна защита на диссоциалното разстройство?
Много е сложна предварителната защита, тъй като не е ясна повода за развиване на личностовите разстройства. Смята се, че даже не е една. Много постоянно личностовата патология не е толкоз чиста и кристализирана. 8-те групи личностови разстройства, които изброих нагоре, са идеално разказаният вид. В практиката доста постоянно личностовите разстройства са смесени. Има детайли от параноидното разстройство, има детайли от подвластната персона. Защото многообразието от личностови черти е огромно.
***
Д-р Захари Зарков приключва медицина през 1997 година с тапия за магистър-лекар, образова се по психиатрия в Медицински университет – София и от 2005 година е специалист-психиатър. През 2015г. пази докторска степен в региона на психиатричната епидемиология. Работил е като психиатър в поделение към МБАЛ – Монтана и в Университетската клиника на УМБАЛ “Александровска ”. Има ползи и опит в терапия на афективни и тревожни разстройства, преодоляване на рецесии, лекуване на меланхолия и водене на профилактика при шизофренни разстройства. Публикувал е публикации и отчети в български и интернационалните професионални списания.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ