На този ден: Отбелязваме Международния ден на прегръдката
Днес светът отбелязва Международния ден на прегръдката . Празникът се празнува за пръв път през 1986 година в Съединени американски щати, само че бързо се популяризира и в други страни. " Традицията ", която се съблюдава на този ден е да се подаряват другарски обятия, даже на непознати хора.
Тази година празникът ще е малко по-различен, защото е белязан от пандемия. Едва ли ще забележим щастливи запалянковци, раздаващи " безвъзмездни обятия " по улиците в студения ден. Коронавирусът обаче ни кара да ценим прегръдката още по-силно - изключително тази на обичаните ни хора.
Прегръдката е изключително значима за човешките страсти и ни съпътства от първата глъдка въздух. Психолозите считат, че в случай че едно бебе не бъде гушкано и докосвано, то ще загине. Затова и този жест на тялото ни дава доста повече, в сравнение с думите, които изричаме.
А вие, ще прегърнете ли обичаните си същества през днешния ден?
У нас пък се празнува Бабинден , по остарял жанр. Някога празникът е бил отдаден на възрастните дами, които са помагали на родилките, а през днешния ден е празник на акушери и гинеколози.
Бабинден е един от огромните национални женски празници, отдаден на " бабите " - дамите, които оказват помощ при раждане, и на младите булки и невести, които са раждали. Обредността през този ден е подчинена основно на желанието да се засвидетелстват респект и почитание към възрастните дами, които са бабували на родилките. Обичайно честванията на Бабинден са на 8 януари (по нов стил).
На днешния ден през 1834 година в Копривщица е роден революционерът Любен Каравелов . Младият Каравелов израства относително пищно. Учи в килийното учебно заведение в Копривщица, учредено от Найден Геров, допуска се по време на неговото учителстване там, както и по времето на неговия възпитаник Йоаким Груев. След като приключва Копривщенското учебно заведение Каравелов подхваща обиколка на империята с татко си и съумява да събере усещания за бита и живота на българския народ, за неговите несгоди и фантазии.
Поради това, че татко му имал огромното предпочитание Любен да стане търговец, той го изпраща в Пловдив, прочут по времето със своя мощен гръцки уклон и по негово гледище постъпва в гръцки " гимназион ", където е подложен на мощни опити за гърцизиране, както и написа в спомените си. Двегодишното престояване в Пловдив пък отваря очите му за огромните разлики сред небогати и богати, търканията сред турци, гърци и българи. Впечатлителен и млад, единствено на 16, той се отвращава от " нечистотиите и лицемерието " на огромния град, от надменността на гърците, от неуважението към елементарния човек от страна на турци и чорбаджии. Сам споделя, че " не е удивен " и от българите, които съгласно него трябвало по-настоятелно да отстояват своите права. Към края на престоя си в Пловдив, Каравелов се трансферира в българското учебно заведение, където съумява посредством съветски вестници и романи, донесени по незнайни пътища да научи съветски език.
Връщайки се в Копривщица, Каравелов е отчаяние за татко си. Не станал търговец, а напълнил сърцето си с революционни хрумвания и отвращение към всеки, тъпкал народа му. Стойчо Каравела прави финален опит за " опитомяване " на своя наследник, като го взима на още една огромна обиколка за събиране на беглика из България, Македония и Сърбия, само че единственото което донася Любен от там са записани национални песни, поговорки и усещания от бита на другите елементи на Балканския полуостров.
През 1857 година Каравелов отпътува за Русия. Открива, че военното дело в академията не е за него и се записва като свободен слушател във филологическия факултет. По това време класовите разлики в Русия са се задълбочили. Руският селяндур се издига в фетиш от някои създатели, литературата поема по нов - революционен път, от който се учи и Каравелов. Видял класовите неправди още в Пловдив, той горещо приема като свои тези хрумвания, което проличава и от първите му литературни опити. Точно в Москва Каравелов издава и първите си печатни творби.
През 1869 година Каравелов отпътува за Букурещ, свикан от революционния комитет там. Букурещкият революционен комитет се утвърждава като основно средище на свободолюбивите българи в емиграция. В Букурещ Каравелов се среща и с Христо Ботев и двамата поемат да редактират вестник " Независимост ".
Пристигането на Каравелов в Букурещ бележи и една друга повратна точка в българската битка за самостоятелност. Неуспехите на комитските дружини на Панайот Хитов, Хаджи Димитър, Караджата, Филип Тотьо постановат концепцията за нов метод в битката. Идеолог на този нов метод е точно Каравелов. Той счита, че единствено проведеното национално въстание може да реши казуса и интензивно пази тази теза. Ботев е близкият му сподвижник, а Васил Левски моторът на новата организация. Познанството на Каравелов и Левски е още от Белград и положителните им връзки спомагат доста за общото дело. През 1870 година Левски е обиколил към този момент България, основал е доста комитети, а Каравелов и цялата емиграция оказват помощ от Букурещ. Идеите за обща балканска федерация и въставане на въоръжена битка за избавление се одобряват от от ден на ден хора.
По време на Априлското въстание през 1876 година Каравелов е още веднъж разпален от бунтовния дух. Сбирал четници, проповядвал Отправя се към учебното заведение и от остаряла, оръфана карта на Балканския полуостров откъснал парче и го прибрал в портфейла си. Обяснил, че е откъснал от картата мястото на България, което за него е реликва и го прибрал като амулет. Целият му житейски път е като че ли белязан от тая реликва, от това поклонение към Родината. Поради точно това поклонение, той не губи време след Освобождението, а бързо пуска още веднъж печатницата си - първом в Търново, а по-късно и в Русе, с цел да печата изданието " Знание ", да образова народа си. В Русе го поваля туберкулозата. Почива на 21 януари 1879 година.
Рожден ден през днешния ден отбелязва певицата Камелия Тодорова. Празник имат и испанският артист Пласидо Доминго, родният откривател Румен Антонов, американската актриса Джина Дейвис и други.
Тази година празникът ще е малко по-различен, защото е белязан от пандемия. Едва ли ще забележим щастливи запалянковци, раздаващи " безвъзмездни обятия " по улиците в студения ден. Коронавирусът обаче ни кара да ценим прегръдката още по-силно - изключително тази на обичаните ни хора.
Прегръдката е изключително значима за човешките страсти и ни съпътства от първата глъдка въздух. Психолозите считат, че в случай че едно бебе не бъде гушкано и докосвано, то ще загине. Затова и този жест на тялото ни дава доста повече, в сравнение с думите, които изричаме.
А вие, ще прегърнете ли обичаните си същества през днешния ден?
У нас пък се празнува Бабинден , по остарял жанр. Някога празникът е бил отдаден на възрастните дами, които са помагали на родилките, а през днешния ден е празник на акушери и гинеколози.
Бабинден е един от огромните национални женски празници, отдаден на " бабите " - дамите, които оказват помощ при раждане, и на младите булки и невести, които са раждали. Обредността през този ден е подчинена основно на желанието да се засвидетелстват респект и почитание към възрастните дами, които са бабували на родилките. Обичайно честванията на Бабинден са на 8 януари (по нов стил).
На днешния ден през 1834 година в Копривщица е роден революционерът Любен Каравелов . Младият Каравелов израства относително пищно. Учи в килийното учебно заведение в Копривщица, учредено от Найден Геров, допуска се по време на неговото учителстване там, както и по времето на неговия възпитаник Йоаким Груев. След като приключва Копривщенското учебно заведение Каравелов подхваща обиколка на империята с татко си и съумява да събере усещания за бита и живота на българския народ, за неговите несгоди и фантазии.
Поради това, че татко му имал огромното предпочитание Любен да стане търговец, той го изпраща в Пловдив, прочут по времето със своя мощен гръцки уклон и по негово гледище постъпва в гръцки " гимназион ", където е подложен на мощни опити за гърцизиране, както и написа в спомените си. Двегодишното престояване в Пловдив пък отваря очите му за огромните разлики сред небогати и богати, търканията сред турци, гърци и българи. Впечатлителен и млад, единствено на 16, той се отвращава от " нечистотиите и лицемерието " на огромния град, от надменността на гърците, от неуважението към елементарния човек от страна на турци и чорбаджии. Сам споделя, че " не е удивен " и от българите, които съгласно него трябвало по-настоятелно да отстояват своите права. Към края на престоя си в Пловдив, Каравелов се трансферира в българското учебно заведение, където съумява посредством съветски вестници и романи, донесени по незнайни пътища да научи съветски език.
Връщайки се в Копривщица, Каравелов е отчаяние за татко си. Не станал търговец, а напълнил сърцето си с революционни хрумвания и отвращение към всеки, тъпкал народа му. Стойчо Каравела прави финален опит за " опитомяване " на своя наследник, като го взима на още една огромна обиколка за събиране на беглика из България, Македония и Сърбия, само че единственото което донася Любен от там са записани национални песни, поговорки и усещания от бита на другите елементи на Балканския полуостров.
През 1857 година Каравелов отпътува за Русия. Открива, че военното дело в академията не е за него и се записва като свободен слушател във филологическия факултет. По това време класовите разлики в Русия са се задълбочили. Руският селяндур се издига в фетиш от някои създатели, литературата поема по нов - революционен път, от който се учи и Каравелов. Видял класовите неправди още в Пловдив, той горещо приема като свои тези хрумвания, което проличава и от първите му литературни опити. Точно в Москва Каравелов издава и първите си печатни творби.
През 1869 година Каравелов отпътува за Букурещ, свикан от революционния комитет там. Букурещкият революционен комитет се утвърждава като основно средище на свободолюбивите българи в емиграция. В Букурещ Каравелов се среща и с Христо Ботев и двамата поемат да редактират вестник " Независимост ".
Пристигането на Каравелов в Букурещ бележи и една друга повратна точка в българската битка за самостоятелност. Неуспехите на комитските дружини на Панайот Хитов, Хаджи Димитър, Караджата, Филип Тотьо постановат концепцията за нов метод в битката. Идеолог на този нов метод е точно Каравелов. Той счита, че единствено проведеното национално въстание може да реши казуса и интензивно пази тази теза. Ботев е близкият му сподвижник, а Васил Левски моторът на новата организация. Познанството на Каравелов и Левски е още от Белград и положителните им връзки спомагат доста за общото дело. През 1870 година Левски е обиколил към този момент България, основал е доста комитети, а Каравелов и цялата емиграция оказват помощ от Букурещ. Идеите за обща балканска федерация и въставане на въоръжена битка за избавление се одобряват от от ден на ден хора.
По време на Априлското въстание през 1876 година Каравелов е още веднъж разпален от бунтовния дух. Сбирал четници, проповядвал Отправя се към учебното заведение и от остаряла, оръфана карта на Балканския полуостров откъснал парче и го прибрал в портфейла си. Обяснил, че е откъснал от картата мястото на България, което за него е реликва и го прибрал като амулет. Целият му житейски път е като че ли белязан от тая реликва, от това поклонение към Родината. Поради точно това поклонение, той не губи време след Освобождението, а бързо пуска още веднъж печатницата си - първом в Търново, а по-късно и в Русе, с цел да печата изданието " Знание ", да образова народа си. В Русе го поваля туберкулозата. Почива на 21 януари 1879 година.
Рожден ден през днешния ден отбелязва певицата Камелия Тодорова. Празник имат и испанският артист Пласидо Доминго, родният откривател Румен Антонов, американската актриса Джина Дейвис и други.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ