Фелини завинаги
Днес светът отбелязва 100-годишнината от рождението на Федерико Фелини (20 януари 1920 – 31 октомври 1993) – великия Маестро от Римини. Той е неповторим кино мечтател и повествовател, един от фундаменталните създателите на авторското кино.
От 1951 до 1990 Фелини е основал 20 игрални кино лентата, два документални и три новели от омнибуси. Снимал е и реклами. Сред върховете му са " Пътят " ( " Оскар " за чуждоезичен филм), " Нощите на Кабирия " (награда за женска роля от Кан, " Оскар " за чуждоезичен филм) и " Джулиета и духовете " (със брачната половинка му Джулиета Мазина в основната роля), " Сладък живот " ( " Златна палма ", " Оскар " за костюми), " 8 ½ " (2 " Оскар " -а), " Рим ", " Амаркорд " ( " Оскар " за чуждоезичен филм, 2 " Давид на Донатело " ), " Репетиция на оркестър ", " Градът на дамите " (6 италиански награди), " И корабът пътува... " ( " Златен глобус ", 4 " Давид на Донатело " ), " Джинджър и Фред " (2 " Давид на Донатело " ), " Интервю " (юбилейна премия в Кан). Всеки един от тези филми е трансформирал с нещо езика на киното. В тях има избухлива фикция и нюанс, смелост и извисеност, сънища и мемоари, действителност и гротеска, екстаз и горест...
Филмите на Фелини са галактика на фантазията, изтърбушила стандартните показа за екранно изкуство. Те са творения на вулканичен кинематогрaфичен хедонизъм. В изповедалното му и издевателско кино делникът е магична игра, творчеството е непроменяемо подозрение, любовта е химера, а самото живеене – екзалтираност за странници. Героите му са скиталци и режисьори, аристократи и клоуни, сладострастници и страхливци, прагматици и лунатици, деца и родители...
Алтер егото на Фелини е Марчело Мастрояни – без неговото тънко лице, обезпокоително изражение, топъл взор (и зад очила), красива външност " Сладък живот ", " 8 ½ ", " Градът на дамите " и " Интервю " не биха били толкоз магнетични.
© Associated Press
Марчело Мастрояни
Съществена е ролята на дамите в киното на Фелини: несретници и властници, хубавици, любовници и майки... Те са запечатани на филмовата лента с дълбоките очи на дребничката Джулиета Мазина, с обилния съблазън на Анита Екберг и Клаудия Кардинале, с изтънчения профил на Анук Еме, с трескавата извънредност на Анна Маняни В книгата " Аз, Фелини " четем: " Моята цел като режисьор е да разкрия всеки персонаж, не да огранича. Всеки воин би трябвало да открие личната си истина, само че и да прояви селективност в саморазкриването. Актьорът би трябвало да открие не персоналната си истина, а истината на героя, който пресъздава. Тогава реализира майсторството на илюзията. Никой не е съумял да реализира по-майсторски тази истина и тайната на илюзията от Анита Екберг в " Сладък живот " или Мастрояни в " 8 ½ ", или пък Джулиета в " Пътят " и " Нощите на Кабирия ".
© Associated Press
Фелини и Джулиета Мазина
Буреносни са бароковите провокации на Фелини, трансформирали даже фонтана Ди Треви във кино емблема. В книгата си " За фестивала в Кан с обич " дългогодишният му президент Жил Жакоб написа: " Независимо дали са луксозни, скромни или апокалиптични Фелини е човек на фантасмагориите. Нормалността и действителността го отегчават и в никакъв случай не са го вдъхновявали. Без въображение няма филм, с изключение на да направи някой за креативната отпадналост ( " 8 ½ " ), само че чудесата се случват единствено един път ".
Всеизвестно е, че отношението на Фелини към морето е комплицирано, че жителите на Римини са били афектирани поради карикатурното им обрисуване в " Амаркорд ", само че в действителност този популярен филм прави знаменит крайморския град. Също се знае, че Фелини трудно намира финансиране на своите планове. Почти всякога е пъкъл. Така остават неосъществени много филми. Сред тях са " Пътуване до Тулун " за Кастанеда или " Пътешествието на Дж. Масторна " – текст, който Фелини написва в памет на своя другар, психоаналитика Ернст Бернхард, след изпробването на резултата от LSD под лекарско наблюдаване.
У нас Фелини непроменяемо е на респект, само че през 2007 в София се състоя величествен фестивал в негова чест с всичките му творби. Копията бяха реставрирани и предоставени особено от студия " Чинечита ", където снима десетилетия и е вторият му дом. Точно в нейните големи павилиони геният основава умопомрачителните екстериори от пластмасови морски талази за " Амаракорд " или " И корабът пътува... ".
Разбира се, когато става дума за магичното кино на Фелини, не трябва да се пропуща операторът Джузепе Ротуно (19 март 1923). Ако при Лукино Висконти той към момента " кове " грандиозното си умеене да материализира режисьорската фикция, подчинявайки визията на описа, при Фелини се срещат двама гении. Режисьорът сътворява несънувани фантазми, а операторът с деликатна изкусност ги въплъщава на лента. Получава се нещо като заговорничене сред физическата и метафизичната действителност. От новелата " Тоби Дамит " в омнибуса " Три стъпки в делириума ", през " Сатирикон ", " Клоуните ", " Рим ", " Амаркорд ", " Казанова на Федерико Фелини ", " Репетиция на оркестър ", " Градът на дамите " до " И корабът пътува " всевиждащата камера на Ротуно освен отразява вълнуващо лица, фигури и придвижвания, или " човешкия пейзаж във кино лентата ", по израза на режисьора, а и сътворява измислената от него реалност. Както самият Фелини споделя във връзка технологията на " Амаркорд ", " това е морето, което желаех да имам, и същинското море в никакъв случай не би могло да бъде същото ".
Разбира се, когато става дума за магичното кино на Фелини, не трябва да се пропуща и величавата музика на Нино Рота (1911-1979), трансформирала се в всесилен контрапункт на лутанията на героите и ребуса на обстановките.
Има доста документални филми, отдадени на Фелини. На " Киномания " гледахме най-новия – " Фелини до безкрайност " на Еудженио Капучо. Той е обвързван с Маестрото от дълго време - срещат се в родния им Римини, когато е младеж, след това е негов помощник в " Джинджър и Фред " (1985), били са близки. Прекрасно преживяване е да следиш живото наличие на Фелини в разнообразни възрасти, да слушаш изнесения му глас
© Associated Press
Режисьорът на фотоси
Ако Чинечита е храмът на Фелини, къщата им с Джулиета Мазина на улица " Маргута " № 110 в Рим е паметно място за поклонение пред гения. Спомням си, че попитахме млади карабинери къде е, а те поклатиха неразбиращо глави. Спряхме стара дама със същия въпрос. Тя просълзена ни сподели прилежащата улица. " Гений ", промълви. Не пропущам да мина около къщата всякога, когато съм в Рим.
Според Били Уайлдър " на екрана човек постоянно ще познае филмите на Фелини. Стилът му е самостоятелен. Има неща, на които не могат да ви научат. Раждате се с тях. Той бе първокачествен смешник, с неповторимо, ужасно светоусещане. В живота в компанията на Фелини би било да изключено да го сбъркате с някой различен. Имаше си своя орбита. Когато човек като Фелини почине, няма метод да завещае формулата си, тъй като такава формула не съществува. Онова, което правеше, извираше от личността му. Изучаваха го, проучиха го и го копираха и може би за някого в миналото ще кажат, че " филмът му е като на Фелини ". Но единствено като на Фелини. Когато нещо стане непредаваемо, значи е същинско ".
А съгласно самия Фелини " киното е остаряла развратница като цирка и вариетето, която знае по какъв начин да ви предложи разнообразни удоволствия ".
Довечера в чест на 100-годишнината от рождението на Федерико Фелини във филмотечното кино " Одеон " ще бъдат показани гратис неостаряващият " И корабът пътува... " и документалният филм " Преводачката на черно-бели филми " на Теди Москов, отдаден на въодушевената преводачка от италиански в остарялото кино " Дружба " Нели Червенушева, разкрила на собствен ред в него къщата на " Маргута ".
Фелини е вечно.
От 1951 до 1990 Фелини е основал 20 игрални кино лентата, два документални и три новели от омнибуси. Снимал е и реклами. Сред върховете му са " Пътят " ( " Оскар " за чуждоезичен филм), " Нощите на Кабирия " (награда за женска роля от Кан, " Оскар " за чуждоезичен филм) и " Джулиета и духовете " (със брачната половинка му Джулиета Мазина в основната роля), " Сладък живот " ( " Златна палма ", " Оскар " за костюми), " 8 ½ " (2 " Оскар " -а), " Рим ", " Амаркорд " ( " Оскар " за чуждоезичен филм, 2 " Давид на Донатело " ), " Репетиция на оркестър ", " Градът на дамите " (6 италиански награди), " И корабът пътува... " ( " Златен глобус ", 4 " Давид на Донатело " ), " Джинджър и Фред " (2 " Давид на Донатело " ), " Интервю " (юбилейна премия в Кан). Всеки един от тези филми е трансформирал с нещо езика на киното. В тях има избухлива фикция и нюанс, смелост и извисеност, сънища и мемоари, действителност и гротеска, екстаз и горест...
Филмите на Фелини са галактика на фантазията, изтърбушила стандартните показа за екранно изкуство. Те са творения на вулканичен кинематогрaфичен хедонизъм. В изповедалното му и издевателско кино делникът е магична игра, творчеството е непроменяемо подозрение, любовта е химера, а самото живеене – екзалтираност за странници. Героите му са скиталци и режисьори, аристократи и клоуни, сладострастници и страхливци, прагматици и лунатици, деца и родители...
Алтер егото на Фелини е Марчело Мастрояни – без неговото тънко лице, обезпокоително изражение, топъл взор (и зад очила), красива външност " Сладък живот ", " 8 ½ ", " Градът на дамите " и " Интервю " не биха били толкоз магнетични.
© Associated Press
Марчело Мастрояни
Съществена е ролята на дамите в киното на Фелини: несретници и властници, хубавици, любовници и майки... Те са запечатани на филмовата лента с дълбоките очи на дребничката Джулиета Мазина, с обилния съблазън на Анита Екберг и Клаудия Кардинале, с изтънчения профил на Анук Еме, с трескавата извънредност на Анна Маняни В книгата " Аз, Фелини " четем: " Моята цел като режисьор е да разкрия всеки персонаж, не да огранича. Всеки воин би трябвало да открие личната си истина, само че и да прояви селективност в саморазкриването. Актьорът би трябвало да открие не персоналната си истина, а истината на героя, който пресъздава. Тогава реализира майсторството на илюзията. Никой не е съумял да реализира по-майсторски тази истина и тайната на илюзията от Анита Екберг в " Сладък живот " или Мастрояни в " 8 ½ ", или пък Джулиета в " Пътят " и " Нощите на Кабирия ".
© Associated Press
Фелини и Джулиета Мазина
Буреносни са бароковите провокации на Фелини, трансформирали даже фонтана Ди Треви във кино емблема. В книгата си " За фестивала в Кан с обич " дългогодишният му президент Жил Жакоб написа: " Независимо дали са луксозни, скромни или апокалиптични Фелини е човек на фантасмагориите. Нормалността и действителността го отегчават и в никакъв случай не са го вдъхновявали. Без въображение няма филм, с изключение на да направи някой за креативната отпадналост ( " 8 ½ " ), само че чудесата се случват единствено един път ".
Всеизвестно е, че отношението на Фелини към морето е комплицирано, че жителите на Римини са били афектирани поради карикатурното им обрисуване в " Амаркорд ", само че в действителност този популярен филм прави знаменит крайморския град. Също се знае, че Фелини трудно намира финансиране на своите планове. Почти всякога е пъкъл. Така остават неосъществени много филми. Сред тях са " Пътуване до Тулун " за Кастанеда или " Пътешествието на Дж. Масторна " – текст, който Фелини написва в памет на своя другар, психоаналитика Ернст Бернхард, след изпробването на резултата от LSD под лекарско наблюдаване.
У нас Фелини непроменяемо е на респект, само че през 2007 в София се състоя величествен фестивал в негова чест с всичките му творби. Копията бяха реставрирани и предоставени особено от студия " Чинечита ", където снима десетилетия и е вторият му дом. Точно в нейните големи павилиони геният основава умопомрачителните екстериори от пластмасови морски талази за " Амаракорд " или " И корабът пътува... ".
Разбира се, когато става дума за магичното кино на Фелини, не трябва да се пропуща операторът Джузепе Ротуно (19 март 1923). Ако при Лукино Висконти той към момента " кове " грандиозното си умеене да материализира режисьорската фикция, подчинявайки визията на описа, при Фелини се срещат двама гении. Режисьорът сътворява несънувани фантазми, а операторът с деликатна изкусност ги въплъщава на лента. Получава се нещо като заговорничене сред физическата и метафизичната действителност. От новелата " Тоби Дамит " в омнибуса " Три стъпки в делириума ", през " Сатирикон ", " Клоуните ", " Рим ", " Амаркорд ", " Казанова на Федерико Фелини ", " Репетиция на оркестър ", " Градът на дамите " до " И корабът пътува " всевиждащата камера на Ротуно освен отразява вълнуващо лица, фигури и придвижвания, или " човешкия пейзаж във кино лентата ", по израза на режисьора, а и сътворява измислената от него реалност. Както самият Фелини споделя във връзка технологията на " Амаркорд ", " това е морето, което желаех да имам, и същинското море в никакъв случай не би могло да бъде същото ".
Разбира се, когато става дума за магичното кино на Фелини, не трябва да се пропуща и величавата музика на Нино Рота (1911-1979), трансформирала се в всесилен контрапункт на лутанията на героите и ребуса на обстановките.
Има доста документални филми, отдадени на Фелини. На " Киномания " гледахме най-новия – " Фелини до безкрайност " на Еудженио Капучо. Той е обвързван с Маестрото от дълго време - срещат се в родния им Римини, когато е младеж, след това е негов помощник в " Джинджър и Фред " (1985), били са близки. Прекрасно преживяване е да следиш живото наличие на Фелини в разнообразни възрасти, да слушаш изнесения му глас
© Associated Press
Режисьорът на фотоси
Ако Чинечита е храмът на Фелини, къщата им с Джулиета Мазина на улица " Маргута " № 110 в Рим е паметно място за поклонение пред гения. Спомням си, че попитахме млади карабинери къде е, а те поклатиха неразбиращо глави. Спряхме стара дама със същия въпрос. Тя просълзена ни сподели прилежащата улица. " Гений ", промълви. Не пропущам да мина около къщата всякога, когато съм в Рим.
Според Били Уайлдър " на екрана човек постоянно ще познае филмите на Фелини. Стилът му е самостоятелен. Има неща, на които не могат да ви научат. Раждате се с тях. Той бе първокачествен смешник, с неповторимо, ужасно светоусещане. В живота в компанията на Фелини би било да изключено да го сбъркате с някой различен. Имаше си своя орбита. Когато човек като Фелини почине, няма метод да завещае формулата си, тъй като такава формула не съществува. Онова, което правеше, извираше от личността му. Изучаваха го, проучиха го и го копираха и може би за някого в миналото ще кажат, че " филмът му е като на Фелини ". Но единствено като на Фелини. Когато нещо стане непредаваемо, значи е същинско ".
А съгласно самия Фелини " киното е остаряла развратница като цирка и вариетето, която знае по какъв начин да ви предложи разнообразни удоволствия ".
Довечера в чест на 100-годишнината от рождението на Федерико Фелини във филмотечното кино " Одеон " ще бъдат показани гратис неостаряващият " И корабът пътува... " и документалният филм " Преводачката на черно-бели филми " на Теди Москов, отдаден на въодушевената преводачка от италиански в остарялото кино " Дружба " Нели Червенушева, разкрила на собствен ред в него къщата на " Маргута ".
Фелини е вечно.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ