Днес православната църква почита преподобна Теодора Александрийска, която живяла в

Днес православната черква уважава преподобна Теодора Александрийска, която живяла в петия век. 

Тя се омъжила се за добър човек и животът на младите съпрузи протичал в мир и благоденствие, на които дяволът завидял. Затова въвлякъл Теодора в блудничество. Веднага по-късно тя се опомнила и изпаднала в такова душевно разтърсване, че почнала да се бие по лицето и да си скубе косите.

Мъчена от съвестта си, тя отишла при позната игумения в непосредствен девически манастир. Разказала й за прегрешението си. Изразила обезсърчение, че Бог няма да се смили над нея. Но с умно майчино слово игуменията съумяла да я убеди в Божието състрадание. Спомнила тя на Теодора образеца с евангелската грешница, която умила със сълзи нозете на Спасителя и получила от Него амнистия за греховете си. Развълнувана надълбоко и изпълнена с вяра за неизчерпаемата Божия доброта, тя възкликнала: " Вярвам в моя Бог, майко игуменио! Вече няма да правя тоя грях, а сторения, съгласно силите си, ще се постарая да загладя! "

Теодора намислила да отиде в манастир и то в мъжки манастир, където трябвало твърдо да се бори с изкушенията на плътта и да устои в битката като победителка. В подобен манастир тя решила да измоли прощение за своя тежък грях. Но допустимо било брачният партньор й да не се съгласи и да изиска да й попречи, по тази причина, когато той отишъл по работа, тя остригала косите си, облякла мъжки облекла и напуснала бързо града, отправяйки се към мъжки намастир.

Спряла пред вратите му и помолила вратаря да заяви на игумена, че желае да посвети своите дни в работа на Бога, само че игуменът заповядал да не се отваря манастирската врата.

" Нека младият посетител остане през тая нощ вън от манастира. Ако желанието му е откровено, той няма да се отдалечи от светата обител. ", споделил той. Настъпила нощта, а около Теодора почнали да бродят зверове. Но тя издържала на тестването и не мръднала от вратите.

Сутринта се явила пред игумена, като се показала с името Теодор от Александрия. Молила горещо да я одобряват в цифрата на братята. Дълго обаче игуменът не скланял, като изтъквал пред мнимия Теодор тежестите на манастирските подвизи, само че тя упорствала и размислил.

Настъпили за Теодора дни на тестване и на велики подвизи. Братята се чудели на нейните всенощни молебствия, на дълбоките й поклони, на смирението и самоотвержението й, на усърдното й присъединяване в общите писания. Скоро тялото й, в миналото осквернено, станало забележим съсъд на Божията берекет, хранилище на Светия Дух.

В манастира тя претърпяла осем години. Получила берекет да прави чудеса, само че един ден била изпратена в Александрия да купи жито. Игуменът наредил, че в случай че се наложи по пътя да пренощува, да спре в Еннатския манастир. Така се стекли събитията, че тя в действителност трябвало да пренощува в този манастир, само че в това време в манастирската страноприемница, където се открила Теодора, била и дъщерята на игумена на този манастир. Прелъстена от хубостта на мнимия духовник, дъщерята на игумена през нощта почнала да прави опити да склони Теодора към блудодеяние, като не знаела, че пред нея стои жена, а не мъж.

Получила съдбоносен отвод, тя направила прегрешението с различен посетител и така забременяла.

Минало време и станало ясно, че дъщерята на игумена му е бременна. Смутен и угрижен, почнал да я разпитва кой я е съблазнил. Девойката показала монаха Теодор. Бащата с упрек съобщил това на игумена на манастира на Теодора.

Така дъщерята на игумена родила момче, което оставила пред манастира на Теодора, укорявайки рожбата в мръсен живот. Монасите от нейния манастир решили да изгонят Теодора и рожбата. Кротка и послушна, тя излязла с детето от манастира и се заселила близо до него в една тясна бедняшка барака. Овчарите, които пасели стадата си в близост, се съжалили над нея. Давали постоянно мляко за детето. А сама тя се хранела единствено с диви треви.

След седем години монасите се съжалили и помолили игумена да елементарни изгнаника. Затворили Теодора в в една килия с детето, където прекарала още две години, като се упражнявала в подвига на затворничеството и като учела детето на боязън Божи.

Настанала суша. Всички реки и езера в близост пресъхнали. Игуменът изпратил Света Теодора до един бунар, за който се говорело, че не пресъхва. По пътя до кладенеца Света Теодора непрекъснато се молела на Всевишния в кладенеца да има вода.

Когато пристигнала, той бил цялостен с чиста вода. Когато занесла на монасите, споделила, че кладенецът не е пресушен, посредством молитвите на игумена.

Минали още години, настъпили последните дни на Света Теодора, когато тя разклира на монасите за себе си. Погребали я в светата обител. Вестта за дивната подвижница стигнала до мъжа й, който с божия помощ стигнал в манастира в деня на нейната кончина. Пленен от нейния образец, той приел монашество в същата обител и се поселил се в нейната килия. 

Днес имен ден честват: Теодора, Теди, Дора, Теодор и Тео.