Красиви имена черпят заради светица, която често е бъркана с грешница!
Днес Православната черква отдава респект на живота и делото на Св. равноапостолна мироносица Мария Магдалeна. Личността на св. Мария Магдалена погрешно се обърква с други дами, за които повествуват Евангелията.
Света Мария Магдалина била родом от Мангала, на брега на Галилейското езеро.
Тя не е Мария от Витания (градче на юг от Йерусалим) - сестрата на Марта и Лазар, която помазала главата на Иисус.
Тя не е и опростената грешница, която помазала нозете на Иисус и ги изтрила с косите си, за което споделя св. евангелист Лука. Непосредствено след описа за тази неназована по име грешница ( "...една жена от града, която беше грешница, вж. Лук.7:37) ев. Лука загатва поименно св. Мария Магдалина с думите " Мария, наричана Магдалина, от която бяха излезли седем бяса " (Лук. 8:2). От текста ясно се схваща, че Мария Магдалина била една от многото други дами, които Иисус " излекувал от зли духове и заболявания... и които Му услужваха с парцелите си " (Лук. 8:2).
Объркването на св. Mария Магдалина с опростената грешница не е неотдавна - то води началото си от края на VI век и се дължи най-много на неправилно пояснение на св. Григорий Велики.
Смесването на разнообразни дами с името Мария е изключително публикувано на Запад, намира се и в нашумелите филми " Страстите Христови " на Мел Гибсън, " Кодът Да Винчи " от Дан Браун и други творби. То се дължи на непознаване на Св. Писание.
На този ден е и преместването на мощите на светия свещеномъченик Фока към 404 година от Понт в Цариград. (Паметта му се чества на 22 септември.)
Кратко житие на св. Мария Магдалeна
Мария МагдалинаКогато Господ Иисус Христос ходел по Галилея и посредством Своята Божествена мощ правил личби и чудеса, към него пристъпила жена на има Мария Магдалина (от гр. Магдала). Тя го молила за помощ. Господ изгонил из нея седем бесове (Марк 16:9) и изцяло я излекувал от заболяването, от която тя страдала. Оттогава признателната Мария служила непрекъснато на Господа, слушала неговото обучение и вървяла след него до самата Негова кръстна гибел. Заедно с други свети дами, тя гледала страданията на Христа и плачела за Него. Заедно с майката на Спасителя тя стояла при кръста и видяла, по какъв начин положили Господа в гроба.
Тъгувайки за гибелта на Спасителя, светите дами приготвили благовонно миро (виж Св. Мироносици, бел.ред.), с цел да помажат с него, съгласно юдейския бит, тялото на Иисус Христос. И откакто предходна съботата, рано сутринта отишли на гроба. Но по-рано от всички, още до разсъмване, пристигнала на гроба Мария Магдалина. За огромно свое удивление тя видяла, че камъкът е отвален и гробът празен.
Смутена от видяното, Мария Магдалина бързо се затекла при апостолите Йоан и Петър и им споделила: " Дигнали Господа от гроба, и не знаем, де са Го турили " (Йоан 20:2). Йоан и Петър незабавно тръгнали след нея и като влезнали в пещерата, видели, че тялото на Иисуса го няма и че в ъгъла лежат единствено повивките, с които то било обгърнато. Те се върнали, а Мария останала на гроба, стояла и плачела. И както плачела, надникнала в гроба и ето видяла два ангела в бяло облекло да седят – единият при главата, а другият при нозете, гдето било лежало тялото Иисусово. Те й споделили: " Жено, за какво плачеш? "
– Вдигнали Господа моего – дала отговор тя – и не зная где са Го положили.
Като споделила това, тя се обърнала обратно и видяла Самия Иисус, само че не Го познала и мислила, че е градинарят.
– Жено – споделил й Той – за какво плачеш, кого търсиш?
– Ако си Го ти изнесъл – споделила тя, – кажи ми где си Го положил и аз ще Го взема.
– Марийо! – споделил й тогава Спасителят.
Едва в този момент Мария Го познала и радостно извикала: " Учителю! "
– Не се допирай до мене – споделил й Господ, – само че иди при братята Ми и им кажи, че възлизам при Моя Отец и при вашия Отец, и при Моя Бог и вашия Бог! [Вж. Иоан. 20:17].
В това време и другите дами, които към този момент се прибирали от гроба, срещнали по пътя Спасителя, Който им споделил: " Радвайте се! " Те паднали пред нозете Му и Му се поклонили.
По подобен метод светите дами, които ревниво служели на Господа по време на земния Му живот, се удостоили да бъдат първи благовестници на Неговото славно възкресение. Мария Магдалина, която първа видяла възкръсналия Господ, утешила скърбящите възпитаници с радостните думи: " Христос възкресе! " Като първа благовестница на възкресението, тя е приета от църквата за равноапостолна.
След Възнесението Господне Мария Магдалина прекарвала с пресвета Богородица и апостолите в непрекъсната молитва и била свидетелка на първите триумфи на християнското обучение в Йерусалим. Пълна с старание и религия, тя сама проповядвала словото Божие и за туй посещавала всякакви страни. Църковното поверие приказва, че посетила и Рим, и че поднесла на императора Тиберий алено яйце, като му споделила: " Христос възкресе! " и му разказала за кръстната гибел на Господа.
Още от остаряло време имало бит у юдеите, изключително у бедните, да сервират яйца на свои познати, другари и настойници в деня на рождението им и на Нова година. Това се считало като израз на наслада и почитание от людете, които не са могли да поднесат по-скъпоценен подарък. По образеца на св. Мария Магдалина у християните влезнало в бит да се подаряват един другиму червени яйца за спомен на Христовото Възкресение.
От Рим св. Мария Магдалена пристигнала в Ефес, където до самата си гибел пособия на св. Йоан Богослов в неговите апостолски писания. В V век нейните мощи били преместени от Ефес в Цариград. [Повече за светите мощи на св. Мария Магдалена виж в житието по-долу.]
Житие на света равноапостолна мироносица Мария Магдална
Древна Палестина по времето на Новия ЗаветВеликата равноапостолна света мироносица Мария Магдалина, изключително популяризирала се в християнската Църква със своята пламенна, непоколебима, самоотвержена обич към Господа Иисуса Христа, била родом от богатия по това време град Магдала, който се намирал в Галилейската област на Палестина, на брега на Генисаретското езеро, или Галилейското море, сред градовете Капернаум и Тивериада. Поради произхода от град Магдала назовават света равноапостолна Мария Магдалина, за разлика от другите благочестиви дами с името Мария, упоменати в Евангелието.
Света равноапостолна Мария Магдалина била същинска галилейка. А галилеец, галилейка в проповедта и одобряването на християнството значи нещо доста изключително. Галилеец наричали Самия Спасител Христа, защото Той от детство израснал и живял, а по-късно доста проповядвал в Галилея, и дори в четвърти век гръко-римският император Юлиан Отстъпник умира (в 363 г.) с думите, отправени към Христа:
- Ти победи, Галилеецо!...
Първозваните Христови апостоли, които вечно останали най-близки на Спасителя, били галилейци, като се изключи Иуда Искариот - предателя. При явяването на Спасителя Христа след Възкресението на планината в Галилея на многоброен сонм вярващи (повече от 500) огромна част от тях били галилейци, последващи Господа по време на Неговата проповед в Галилея, слушащи Неговото обучение, станали очевидци на чудесата Му и изпитали върху себе си благостта на милосърдния Целител Иисуса. И защото галилейците възприемали и разпространявали Христовото обучение по-ревностно от иудеите от другите области на Палестина, първоначално наричали всички почитатели на Спасителя Христа " галилейци ".
Галилейците доста се отличавали от иудеите от другите области на Палестина, както внезапно се отличавала природата на Галилея от природата на Южна Палестина. В Галилея природата била жизнерадостна и популацията живо и просто; а в Южна Палестина - безплодна пустиня и народ, нежелаещ да признае нищо друго с изключение на буквата и формите на разпоредбите. Жителите на Галилея с готовност възприемали концепциите и духа на закона; у иерусалимските иудеи господствала само рутинната осанка. Галилея станала татковина и люлка на християнството; Иудея била изсушена от тесногръдото притворство и късогледото садукейство. Галилейците били пламенни, дружелюбни, стремителни, признателни, почтени, храбри били възторжено религиозни, обичали да слушат поуки за вярата и Бога, били откровени, работливи, поетични и обичали гръцкото умно обучение... Мария Магдалина, изцелена от Спасителя Христа, показала в своя живот доста от прелестните отличителни качества на своите прадеди галилейци, първи и най-ревностни християни.
Св. Мария Магдалина, гръцка икона.За първата част от живота на света равноапостолна Мария Магдалина е известно единствено това, че тя страдала от тежък, неизцерим кусур, била обхваната, съгласно евангелските думи, от " седем бяса ". Причината и събитията на появяването на нещастието са незнайни. Но светото Евангелие и отците на Христовата Църква учат, че такива изключително тежки премеждия Божието Провидение позволява, с цел да " се явят Божиите каузи ", т.е. с цел да се явят особените Божии дейности във връзка с хората и особените дейности, осъществявани от Бога посредством Месията Христа, каквото е в сегашния случай изцелението от бесовете, за славата на Бога и Христа и за духовно просвещение и спасението на Мария Магдалина. Според учението на Спасителя Христа за сходни условия би трябвало да допускаме, че Мария Магдалина била обхваната от бесове не заради персоналните грехове, или грехове на родителите, а Божието Провидение позволило това, с цел да яви Господ Иисус Христос делото на Славата Божия, да покаже великото дело на изцелението на Мария Магдалина, просветлението на мозъка, привличането й към вярата в Спасителя Христа и към безконечното избавление. Причина за тежкото страдалчество на Мария Магдалина от бесовете, както и повода за другите неведоми, непостижими за индивида Божии дейности и допущения във връзка с хората, са скрити в международните секрети на Божията премъдрост, които хората не могат да реализират. Ако не беше страдала толкоз тежко и неизлечимо, Мария Магдалина би могла или да остане напълно настрана от делото на Спасителя Христа, или да се отнася към чудесата на Богочовека Христа с любознание и учудване, само че без жива и избавителна религия, и не би се извисила до тази висша, от нищо непоколебима обич към Господа, за която била утешена с явяването на възкръсналия Спасител Христос дори преди всичките Му най-близки апостоли. Но безпомощна в страданията, галилейката Мария Магдалина не могла да бъде равнодушна към слуха за Чудотвореца, изцеляващ " всяка болест и всяка отпадналост у народа ". И ето, тя бърза да откри този Чудотворец, става очевидка на това по какъв начин " Той излекувал мнозина от заболявания и недъзи и от зли духове ", и глухи, и слепи, и хроми, и прокажени, и мъртви възкресил - и Мария енергично има вяра в Неговото всемогъщество, прибягва към Неговата Божестена мощ, проси излекуване за себе си и съгласно вярата си получава това, което проси: мъчителната мощ на злите духове я оставя, тя се освобождава от робството на бесовете и животът й се освещава от Божественото зарево на нейния Изцелител, на Когото Мария Магдалина се посвещава напълно, като пламенна признателна галилейка.
Оттогава в душата на Мария Магдалина се разгоряла най-чиста и възвишена, най-благодарна и предана обич към нейния Спасител Христа и тя към този момент вечно се включила към своя Избавител; на всички места Го следвала, с цел да слуша Неговите избавителни директиви и да се употребява от всеки случай да служи на своя Божествен Изцелител.
А съгласно тогавашните земни условия, в които сложил Себе Си Христос, Синът Човечески, Той се нуждаел от материално служене на Него и на делото Му. Нали Христос се родил в беднотия в една пещера, в която във Витлеем прибирали добитъка, и Негова люлка били най-прости ясли. Неговата Майка могла да принесе в Божия храм в жертва, полагаща се за новородено, единствено два млади гълъба, заради фамилна беднотия. В дребния галилейски градец Назарет Христос живял до двадесетидеветата Си година също в беднотия, като осиновен член на фамилията на елементарен дърводелец. И по време на проповядването на Евангелието на Царството Божие, с цел да има колкото е допустимо по-малко трудности в делото на осъществяването на великата задача на Богочовека, Христос напълно оставил настрани връзките със фамилията на Своя осиновител Иосиф, в което бил учтив, както и всяка грижа за Своето материално благоденствие и персонална благосъстоятелност. Затова и Христос нямал никакво имущество с изключение на дрехата на странстващ галилейски преподавател на вярата, която носел, тъй че след трите години на Неговото публично служение Той бил оценен единствено на тридесет сребърника, което тогава в Палестина било цената на най-бедния от робите. На земята, която пристигнал да избави, Христос не имал нито едно парче земя, и нямал дом.
" Лисиците имат леговища, и птиците - небесни гнезда, а Син Човеческий няма де глава да подслони " (Лук. 9-58), споделил Сам Христос.
Без жилище и имущество, и нормалната храна на Спасителя се състояла както храната на най-простия и безпаричен галилеец, от ечемичен самун и от уловената в Галилейското езеро и сварена в топла вода на брега риба, а от време на време и от парченце див мед, който жителите свободно събирали. Укорът на лукавите фарисеи, че Син Човечески, обича да яде и да пие вино, се отнасял към това, че Христос не отказвал да показа трапезата с поканилите Го, като публичен преподавател, защото там учителите се употребили с гостолюбие.
Апостолите и някои почитатели на Христа имали неголямо имущество - деятел Петър имал дом в Капернаум, Иоан в Иерусалим, а другите фенове на Христа се занимавали с някои занаяти и заради това имали общо сандъче с пари за заплащане на разноските по насъщните потребности, за помощ на други небогати и за лепта на нямащите. Но дори неголемите суми за най-необходимото не всеки път имали в наличност. Така че когато иудейските събирачи на нищожния налог за храма пристигнали при деятел Петър и споделили: " Вашият Учител не заплаща ли дидрахма " (две драхми), то нито Христос-Учителят, нито Неговите възпитаници имали тази оскъдна сума!
А по това време за Христа и Неговите чудеса " пръсна се слух за Него по цяла Сирия; и доведоха при Него всички немощни, налегнати от всевъзможни заболявания и недъзи, и хванати от бяс и луничави, и разслабени, и Той ги изцери. И подире Му потеглиха доста тълпи народ от Галилея и Десетоградие, от Иерусалим и Иудея и изотвъд Иордан " (Мат. 4:24-25). И измежду това голям брой от всевъзможен народ имало доста небогати, нуждаещи се освен от храна, само че и от облекло...
Така доста благочестиви дами, които били изцелени от Христа от тежки заболявания и имали задоволително средства от парцелите си, съпътствайки своя Благодетел в ходенето Му да проповядва Евангелието, " Му услужваха с парцелите си " (Лук. 8:3), т.е., в случаи на потребност, изплащайки разноските по насъщните потребности на бедните, съпътстващи Спасителя, и по Негово напътствие давали нужните средства на нуждаещите се от материална помощ. От тези признателни дами евангелист Лука първа загатва Мария Магдалина, тъй като тя дала първа образец на другите за такова признателно служене на делото на Богочовека, или надминавала всички с усърдието си в това свято дело. А безкористното им, ревниво служене на Спасителя Христа, по това време, когато " Той нямал де глава да подслони " и от множеството хора срещал безчувственост, удивление и неприязън било радостно за Господа Иисуса и доста Го утешавало в непрекъснатите Му писания и чести оскърбления.
При това изключително забележителна била изключителната неотстъпчивост и невероятното геройство, с които света Мария Магдалина се отнасяла към своя Избавител. Въпреки всички трудности и страшни рискове, дори в тежките дни и часове на жестоките премеждия на Христа, Мария Магдалина се посочила по-мъжествена и по-предана от апостолите; когато съвсем всички, и апостолите, макар обещанията си да умрат с Господа, били победени от боязън от Господните врагове, " разбягали се " и се скрили, Мария Магдалина победила страха с обич и с непоколебимото си съпричастие към Страдащия се стараела да смекчи трънливия път, по който Той вървял за спасението на света.
Жестоките премеждия на Спасителя, разпнат на кръст, още повече предизвиквали наглите подигравки на иудейските първосвещеници, книжници и старейшини, които не се задоволили с осъществяването на гнусното си възмездие, а стоешком покрай кръста на Разпнатия Христос, насмешливо изказвали безсъвестни и дръзки упреци към Невинния Страдалец, като казвали: " Други избави (от смърт), а Себе Си не може да избави. Ако Той е Цар Израилев, дано в този момент слезе от кръста, и ще повярваме в Него... ".
Също и римските бойци се подигравали с Него и, приближавайки се, казвали: " Ако Ти си Иудейският Цар, избави се Сам. "
И разбойниците, разпнати с Него, Го хулели, и единият от тях, злословейки Го, споделил: " Ако си Ти Христос, избави Себе Си и нас. "
И минувачите го хулели, клатейки глава и казвайки: " Ти, Който разрушаваш храма и в три дни го съзиждаш, избави Себе Си и слез от кръста... ".
И ето, когато по този метод нелепостта и дивостта на тълпата и низката завист на иудейските старейшини обкръжавали Разпнатия Христос, мъченическият Му взор с успокоение забелязал сълзите на благочестивите дами, сред които Мария Магдалина била " от първите ". В тези сълзи на съчувствие за Сина Човечески като че ли блеснал ярък лъч измежду мрачното царство на прегрешението и този лъч от признателните дами утешил Невинния Страдалец със свидетелството за още не до дъно погубената човешка природа.
Денят на великото възмездие на падналото човечество от Богочовека бил явен. Вече било към пладне, а съгласно еврейското установяване на времето, бил шестият час. Но ето, в това ясно пладне " потъмня слънцето и настанамрак " до деветия час, т.е., съгласно актуалното установяване на часовете на деня, до третия час след пладне. Страшното, величествено, внушително небесно предсказание, угасването на слънцето, тъмнината, обгръщаща всичко земно, измежду ярката дневна светлина, тежко потиснала хулителите на Невинния Христос, провокирала в тях смут и ги предиздвикала да замлъкнат. А познатите и феновете на Разпнатия, които първоначално стояли надалече и гледали, се доближили към Страдалеца, обкръжили кръста Му и от тях евангелистът още веднъж показал Мария Магдалина първа. Така Мария Магдалина стояла в нозете освен на Спасителя Христа Чудотвореца, прославян и възпяван от младенците, само че и в нозете на Иисуса Назарянина, потиснат, омърсен, позорно разпнат, зарязан дори от Неговите апостоли...
И след гибелта на своя Изцелител Мария Магдалина не Го напуснала: придружавала изпращането на тялото Му от Иосиф Ариматейски и Никодим от кръста до гроба, била на погребението Му и гледала къде поставят Христа. И когато оставила заровеното Му тяло, с цел да отдаде чест по Божия закон на към този момент настъпващия празник Пасха, пламенната, признателна обич на Мария Магдалина в дълбоката тъга й разкрила източник на успокоение. Любовта й внушила предпочитание да окаже последната допустима чест на унизения от иудеите неин Спасител. Купила миро и аромати, та с помазването на тялото на заровения Христос да Му отдаде, съгласно еврейския бит, вероятната почит.
Това начинание дало на Мария Магдалина името мироносица. Двама от евангелистите още веднъж я слагат първа измежду другите дами, които я последвали, а третият загатва само нея в това благородно дело.
И още измежду нощния полумрак в първия ден на седмицата, след скръбната Събота, при заплахата от озлобените иудеи, към този момент опитващи се да сложат ръце върху Христовите възпитаници, по времето, когато апостолите на Разпнатия с разрушена душа се затворили в стаята си - Мария Магдалина дружно с някои благочестиви дами, храбро отишли на гроба на Спасителя, носейки аромати и миро за помазване на Христовото тяло, и с цел да отдадат на Починалия последна обич и респект. Мария Магдалина не знаела за стражата, сложена от иудеите при пещерата на Христовия гроб, и за запечатването на входа й от първосвещениците, защото това станало след отдалечаването на всички фенове на Христа от градината на Иосиф Ариматейски. Но в този момент, по пътя от Иерусалим към пещерата на Христовия гроб, Мария Магдалина си спомнила, че входът на тази пещера бил затворен от Иосиф и Никодим с доста огромен, тежък камък, който не можела да отмести от входа нито тя, нито спътниците й. И ето, в разстройване от това затруднение, мироносиците приказват между тях: " Кой ли ще ни отвали камъка от вратата гробни? ".
Размишлявайки за това, Мария Магдалина, като изпреварила другите мироносици и се доближила към гробната пещера, внезапно вижда, че смущаващият я камък към този момент е отместен от входа на пещерата...
За тогавашните иудеи камъкът, затварящ достъпа до тялото на умрелия, се считал за ненарушим, за заветен. И отместването на камъка от входа на пещерата на Христовия гроб показвало, че с тялото на Погребания там се е случило нещо изключително. А какво тъкмо? Първа и най-проста била мисълта, че тялото на Иисуса е взето от някого и би могло да бъде положено да друго място. И тази мисъл - да се лиши от опцията да Му отдаде последна чест, - толкоз поразила Мария Магдалина, че тя, без да се бави и без да влиза в пещерата, побягнала назад към Иерусалим, с цел да извести на апостолите Петър и Иоан за случилото се на Христовия гроб. Тя вярвала, че известени от нея, апостолите ще вземат най-дейно присъединяване в търсенето на тялото на Иисуса:
- " Дигнали Господа от гроба, и не знаем, де са Го турили " споделя тя на апостолите.
И фактически, най-ревностните от апостолите, Петър и Иоан, незабавно тръгнали към гроба. Затичали се и двамата; само че Иоан тичал по-бързо от Петър и пристигнал на гроба пръв; навел се и видял лежащите повивки, само че не влезнал в пещерата на гроба. След него идва Симон Петър, влиза в гроба и вижда лежащите повивки и плата, който бил на главата на Иисуса, легнал не дружно с повивките, само че настрана, на друго място и всичко било подредено. Тогава влезнал и Иоан, видял и мълчейки, повярвал, че Христос е възкръснал; защото, в случай че някой е пренесъл тялото на Иисуса на друго място, би направил това, без да го съблича, също и в случай че го е откраднал, би взел тялото в този тип, в който лежало: а и смирната с алой, употребявани от Никодим при погребението на Христа, доста компактно прилепва повивките към тялото, разяснява свети Иоан Златоуст... Но не с едни и същи усеща си тръгнали апостолите от опустелия гроб на своя Учител: вместо с религия, Петър единствено с учудване " се върна, чудейки се самичък в себе си за станалото "....
Когато апостолите си тръгнали с такова неясно и едва чувство от празния Христов Гроб, на него още веднъж се върнала Мария Магдалина. Като стигнала до пещерата на Гроба, тя почнала да плаче и безутешно скърбейки, надникнала в ниския вход на пещерата, с цел да огледа още един път къде е заровен нейният Спасител. И там " вижда да седят два ангела в бяло облекло, единият при главата, а другият при нозете, дето беше лежало тялото Иисусово. И те й споделят:
- " Жено, за какво плачеш? "
Мария им дава отговор:
- " Дигнали Господа моего, и не зная, де са Го турили! "...
Скръбта на Мария била толкоз огромна, че тя не съобразила, че с нея приказват не хора, а ангели, приели тип на хора, с цел да облекчат скръбта й със светлия си церемониален, празничен тип на мястото на печалното заравяне на Христа, и тя им отговориласъс същите думи, които споделила и на апостолите за изгубването на тялото Христово от Гроба. А ангелите, с тържественото си, ярко явяване, подготвяйки Мария Магдалина за възвестяването на дивното Христово възкресение, обаче не й споделят, както на другите мироносици, че Този, Когото тя по този начин ревниво търси, славно е възкръснал, тъй като на Господа било угодно да я причисли към непосредствените възвестители на Неговото Възкресение.
И ето, в този миг, когато Мария Магдалина в отговора си на ангелите им разкрила за какво плаче, Спасителят Христос ненадейно се появил зад Мария, заради което ангелите застанали в изключително уважително състояние по отношение на Него; а Мария Магдалина, забелязвайки действителната смяна в тях, се обърнала обратно и видяла " Иисуса да стои, но не знаеше, че е Иисус ". Тежките скръбни мисли и изобилните сълзи й пречели да види добре Стоящия зад нея, а явно и на Самия Спасител Христос не било угодно тя да Го познае незабавно, както не незабавно разкрил Себе Си на Емауските пасажери, и в този момент Мария Магдалина Го взела за градинаря на градината на Иосиф Ариматейски, в която се намирала пещерата на светия Гроб.
Непознат от Мария Магдалина, Христос й споделя:
- " Жено! за какво плачеш? кого търсиш? "
Чувствайки в тези думи съчувствие към скръбта й, Мария дава отговор с доверителна молба:
- " Господине, в случай че си Го ти изнесъл, кажи ми, де си Го турил, и аз ще Го взема. "
Колко огромна, самоотвержена обич изразила Мария Магдалина с тези къси и елементарни думи! Тя не назовава градинаря, който мисли за Иисуса Христа, с името Му, а единствено споделя " Него "... Тя самата толкоз високо почитала своя Учител, че допуска, че и другите би трябвало да Го познават и да се интересуват от Него. Тя умолява мнимия градинар да й открие къде е отнесено тялото на Иисуса, защото градинарят на тази градина би трябвало да знае тайната на изгубването на това тяло от гробницата на Иосиф. Тялото не би могло да бъде откраднато без негово познание, защото градината била поверена на него. А в случай че самият Иосиф, господарят на градината, е пренесъл тялото на друго място, това също не би могло да стане без знанието на градинаря. И Мария Магдалина моли градинаря да й уточни мястото, на което се намира Христовото тяло, с цел да Го вземе: Аз ще Го взема, споделя тя.
Усърдието и любовта й са толкоз пламенни, че тя счита себе си за необикновено мощна. И не получавайки бърз отговор на живия си въпрос, Мария Магдалина, както е присъщо на мощно смутен човек, още веднъж се обърнала към страната на ангелите, желаейки може би да чуе от тях нещо за Иисуса, или с цел да узнае повода, заради която са застанали в изключително благоговейно състояние. А Господ, разчувстван от висотата и силата на нейната обич, с към този момент познатия на Мария плодороден глас, я извиква по име: " Марийо! ".
Жените мироносициСега Мария Магдалина чула този незабравим за цялостен живот глас на нейния Спасител, със силата на който Той изгонил от нея навалица бесове този небесен глас, който прониквал и оживявал всяка душа този дивен глас, който услаждал душите на слушащите Го с небесно самодоволство. И в този момент Мария почувствала близкото наличие на Божествения Учител, в Когото били всичките й богатства, всичкото й благополучие, и неизказана наслада изпълнила цялата душа на Мария. Преизпълнена с благополучие, тя не можела да приказва и още веднъж обръщайки се към Господа, с просветления си поглед Го познала и с екстаз възкликнала към него с една-единствена дума: " Учителю! " и се хвърлила в нозете на Спасителя Христа...
Във възторжената си наслада Мария Магдалина още не можела да си показа и да осъзнае цялото великолепие на Възкръсналия Христос. И Господ, с цел да просветли мислите й и да й каже за изменението и на Своята плът посредством възкресението, добродушно й споделил: " Не се допирай до Мене, тъй като още не съм възлязъл при Отца Си. "
Мария Магдалина възторжено изразила поклонение пред човешкото естество на своя Спасител и Учител, а Христос, посредством възбраната да се допира, възвисява, освещава мислите й, научил я на по-благоговейно отношение; дал на Мария Магдалина да разбере, че времето за най-близко общение с Него ще настъпи тогава, когато Той изцяло се скрие от чувствените очи на Своите възпитаници и възлезе на небето при Бога, Своя Отец. А защото при вестта за възкресението Му и другите Христови възпитаници биха могли да помислят, че Той в този момент е с тях на земята вечно и може би ще реализира националните фантазии за велико иудейско земно царство, Спасителят Христос изпраща Мария Магдалина да ги защищити от такива мисли и мечтания. Уверявайки апостолите в Христовото Възкресение с ясното съзерцаване на Възкръсналия от нея и със словото Му, тя е изпратена от Господа да им възвести, че Христос към този момент няма да бъде дълго на земята, че Той, с най-прославеното тяло, би трябвало скоро да възлезе при Бога Отца. Но с цел да не им аргументи разстройване и тъга вестта за това отдалечаване, Господ заповядва на Мария Магдалина да каже на учениците Му, че Неговият Отец, при Когото Той възлиза, е и техен Отец, и освен това милостиво ги назовава Свои братя: " Иди при братята Ми, и им кажи: възлизам при Моя Отец и при вашия Отец, и при Моя Бог и вашия Бог. "...
Като споделил това, Христос станал незабележим. А зарадваната, ощастливена Мария Магдалина отива и възвестява всичко, случило се с нея, на Христовите апостоли, и с екстаз утешава скръбта им с дивните слова:
- " Христос воскресе! "
Ето за какво, като първа, изпратена от Самия Господ благовестителка на направилото се Възкресение Христово, Мария Магдалина е приета от християнската Църква за Равноапостолна.
Тук е най-светлата линия от цялото дивно служение на Мария Магдалина на Христовата Църква. В утрото на Възкресение Христово тя била удостоена да види възкръсналия Господ първа от всички Негови възпитаници и ученички и първа, по непосредствена заповед на Господа, била направена вестителка, проповедница на Христовото Възкресение за тях. Апостолите проповядвали Христовото Възкресение на целия свят; Мария Магдалина проповядвала Христовото Възкресение на самите апостоли: тя била деятел за апостолите!... Светите отци на Църквата виждат в това събитие особена загадка и премъдрост на Божието божество.
Жена, учи свети Григорий Богослов, приела първата неистина от устата на змията, и жена от устата на Самия Възкръснал Господ първа чула радостната истина; по този начин същата ръка, която разтворила смъртното пиво, подала и чашата на живота...
Осветена от съзерцанието на Възкръсналия, спечелил над гибелта, победоносния Христос, пламенната Мария Магдалина и без думи била жив, съдбоносен очевидец на Христовото Възкресение. Но на плодородната й новина за Възкресението на Учителя Иисуса апостолите и всички, които били с тях в дома на Иоан Богослов, не повярвали. Те " плачеха и ридаеха, и като чуха, че Той е жив, и че тя Го видяла, не повярваха ". А за какво?
Св. мироносици. Икона от манастира " Св. Мироносици " в Otego, Съединени американски щати, holymyrrhbearers.comМария Магдалина се употребила с цялостно, безспорно доверие от апостолите. Освен това сред другите мироносици, които също им известили за обявеното от ангелите възкресение на техния Учител, били майката на деятел Иоан Богослов, и майката на деятел Иаков, и Марта и Мария, сестрите на Лазар, дружно с други благочестиви дами, всички от които също се употребили с цялостното доверие на апостолите; само че те не им повярвали, смятайки думите им за празни... Толкова надълбоко било унинието на неголямото общество от Христови възпитаници.
След като иудейските първосвещеници хванали и разпнали Учителя Иисуса, а апостолите се разбягали и се скрили, те внезапно се лишили от всичко, от всички свои персонални и национални надежди; в тях се помрачила вярата в Иисуса-Месията, в Неговата мощ и слава; загубвайки вярата, те изгубили и геройство на духа; угнетявало ги и съзнанието за несбъднат дълг пред Христа Учителя, Когото те малодушно оставили самичък в ръцете на враговете и се разбягали, и нямайки никаква поддръжка нито в себе си, нито отвън себе си, те към този момент мислели повече за своята лична сигурност " заради боязън от иудеите ".
До Христовата гибел те въпреки всичко се надявали, че Той техният Учител е Месията, Който ще избави Израиля, ще утвърди славното Израилско земно царство, само че Неговата позорна гибел на кръста изцяло разрушила тези очаквания и фантазии. В очите на всички хора от това време разпятието било най-ужасната и позорна гибел, то било знак на ужасно " проклинание ", съгласно Моисеевия закон, и в душите на Иисусовите възпитаници останала единствено вярата в Него като Пророк, " Който беше оракул мощен на дело и слово пред Бога и целия народ "... В трудно угнетеното схващане на Христовите възпитаници не се побирала мисълта за това, че истинният Месия, Христос, Синът Божий може да почине като човек, по този начин, както Иисус фактически починал на кръста. Те видели чудотворното възкресяване от Иисуса на дъщерята на Иаир, на сина на Наинската вдовица, и на Лазар само че ето, Сам Иисус е починал, както и другите пророци, и да възкръсне може единствено с всички хора в последния ден; а да възкръсне самичък оракул вълшебник, подобен случай не е имало в никакъв случай преди този момент... Петър и Иоан, виждайки Христовия гроб, не могли да оповестят нищо също така, че той бил празен. За явяването на ангелите и за Възкръсналия съобщавали единствено дами... Мъчително, извънредно тежко състояние... И ето, по-пламенният деятел Петър още веднъж отива на светия Гроб, без да си дава сметка, без да знае за какво отива, защото самичък към този момент е видял празното място, където е бил заровен Христос. Но този път той скоро се върнал и с екстаз възвестил на учениците: Наистина Христос възкръсна!... Аз самичък Го видях, Той и на мене се яви по пътя.
Сега, наподобява, имало задоволително очевидци на Възкръсналия, които да свидетелстват за истината на Христовото Възкресение, и доста възпитаници с наслада повярвали, само че въпреки всичко не всички. А Мария Магдалина и другите мироносици, сияещи от благополучие и пренебрегващи заплахата от неистовите врагове на Иисуса Христа, не могли да останат умерено на едно място, вървешком от къща на къща, от едни Христови възпитаници у други, с чиста, елементарна, дълбока и мощна обич към своя Изцелител и Учител, възторжено и неведнъж повтаряли радостното благовестие: Христос Воскресе! Во истину воскресе!...
И от това минимум семе плодородно, бързо почнало да пораства голямото дърво на Христовата Църква. Шепата откровено предани на Спасителя Христа възпитаници и ученички, от които най-ревностна била светата равноапостолна мироносица Мария Магдалина, спечелили над надменното празномислие на езичеството, завладели цели царства с техните царе, и пренесли Божественото Христово обучение по цялата земя, повтаряйки тържествените слова на първото благовестие на света Мария Магдалина, неподлежащи на никакво подозрение, защото те са засвидетелствани със самото слово Божие в светото Евангелие.
Защо са съхранени и се оферират от Църквата, за какво се четат? За възхвала на света Мария Магдалина ли? Не, светиите, живеещи в небесната популярност, във високата и безконечна популярност Божия, не се нуждаят от земна популярност, от оскъдна популярност от индивидите. Но посредством спомнянето на земния им живот, подвизите и добродетелите им, и на нас самите се дава напътствие и повод към богоугоден живот и душеспасителни подвизи. Чрез светия Христов деятел Павел Господ ни заповядва: " Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие, и като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им. "
И ето, светата Христова Църква съхранява и предлага на нашето внимание разкази за живота на свети хора за наше самоизпитване, самоусъвършенстване и избавление посредством имитиране на вярата и духа на тези Божии светии, та и ние да не падаме в леност, само че да подражаваме на ония, които посредством религия и дълготърпение наследяват Божиите обещания....
Света равноапостолна мироносица Мария Магдалина самоотвержено изпълнила първата и основна заповед на Спасителя Христа: " възлюби Господа... от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичкия си разсъдък, и с всичката си мощ ". Осъществяването от света Мария Магдалина при всевъзможни условия на такава изключителна обич към Господа служи за пример на любовта към Бога, нашия Спасител за всеки християнин. И по образеца на света Мария Магдалина всички ние, християните, би трябвало да имаме и да демонстрираме самоотвержена обич към Бога, отвсичкото си сърце, с всичките стремежи, желания и сили на душата си, с всичките си познавателни качества би трябвало всецяло да се прилепяваме към Господа, нашия Спасител. Силата на нашата обич към Бога би трябвало да бъде такава, че никой и нищо да не може да ни отдели от тази обич, " ни гибел, нито живот, ни Ангели, ни Власти, нито Сили, ни настояще, нито бъдеще, ни височина, ни дълбочина, нито друга някоя гад ".
От времето на описаните от светите Евангелисти явявания на Спасителя Христа и провокираната от тези феномени пламенна проповед на света Мария Магдалина за Възкресението, съхранилите се новозаветни книги не оповестяват повече детайлности за активността на света равноапостолна Мария Магдалина и сведенията за живота й по-късно са предмет на преданието. Преданията за по-нататъшния й живот на няколко локални християнски църкви доста се разграничават по мястото, откъдето произлизат; само че те на всички места всъщност оповестяват за ревностната равноапостолна активност на света Мария Магдалина. И разликите сред тези предания зависят от това, кои от евангелските дами тези църкви схващат под името на света Мария Магдалина.
Някои западни християнски църкви, как
Света Мария Магдалина била родом от Мангала, на брега на Галилейското езеро.
Тя не е Мария от Витания (градче на юг от Йерусалим) - сестрата на Марта и Лазар, която помазала главата на Иисус.
Тя не е и опростената грешница, която помазала нозете на Иисус и ги изтрила с косите си, за което споделя св. евангелист Лука. Непосредствено след описа за тази неназована по име грешница ( "...една жена от града, която беше грешница, вж. Лук.7:37) ев. Лука загатва поименно св. Мария Магдалина с думите " Мария, наричана Магдалина, от която бяха излезли седем бяса " (Лук. 8:2). От текста ясно се схваща, че Мария Магдалина била една от многото други дами, които Иисус " излекувал от зли духове и заболявания... и които Му услужваха с парцелите си " (Лук. 8:2).
Объркването на св. Mария Магдалина с опростената грешница не е неотдавна - то води началото си от края на VI век и се дължи най-много на неправилно пояснение на св. Григорий Велики.
Смесването на разнообразни дами с името Мария е изключително публикувано на Запад, намира се и в нашумелите филми " Страстите Христови " на Мел Гибсън, " Кодът Да Винчи " от Дан Браун и други творби. То се дължи на непознаване на Св. Писание.
На този ден е и преместването на мощите на светия свещеномъченик Фока към 404 година от Понт в Цариград. (Паметта му се чества на 22 септември.)
Кратко житие на св. Мария Магдалeна
Мария МагдалинаКогато Господ Иисус Христос ходел по Галилея и посредством Своята Божествена мощ правил личби и чудеса, към него пристъпила жена на има Мария Магдалина (от гр. Магдала). Тя го молила за помощ. Господ изгонил из нея седем бесове (Марк 16:9) и изцяло я излекувал от заболяването, от която тя страдала. Оттогава признателната Мария служила непрекъснато на Господа, слушала неговото обучение и вървяла след него до самата Негова кръстна гибел. Заедно с други свети дами, тя гледала страданията на Христа и плачела за Него. Заедно с майката на Спасителя тя стояла при кръста и видяла, по какъв начин положили Господа в гроба.
Тъгувайки за гибелта на Спасителя, светите дами приготвили благовонно миро (виж Св. Мироносици, бел.ред.), с цел да помажат с него, съгласно юдейския бит, тялото на Иисус Христос. И откакто предходна съботата, рано сутринта отишли на гроба. Но по-рано от всички, още до разсъмване, пристигнала на гроба Мария Магдалина. За огромно свое удивление тя видяла, че камъкът е отвален и гробът празен.
Смутена от видяното, Мария Магдалина бързо се затекла при апостолите Йоан и Петър и им споделила: " Дигнали Господа от гроба, и не знаем, де са Го турили " (Йоан 20:2). Йоан и Петър незабавно тръгнали след нея и като влезнали в пещерата, видели, че тялото на Иисуса го няма и че в ъгъла лежат единствено повивките, с които то било обгърнато. Те се върнали, а Мария останала на гроба, стояла и плачела. И както плачела, надникнала в гроба и ето видяла два ангела в бяло облекло да седят – единият при главата, а другият при нозете, гдето било лежало тялото Иисусово. Те й споделили: " Жено, за какво плачеш? "
– Вдигнали Господа моего – дала отговор тя – и не зная где са Го положили.
Като споделила това, тя се обърнала обратно и видяла Самия Иисус, само че не Го познала и мислила, че е градинарят.
– Жено – споделил й Той – за какво плачеш, кого търсиш?
– Ако си Го ти изнесъл – споделила тя, – кажи ми где си Го положил и аз ще Го взема.
– Марийо! – споделил й тогава Спасителят.
Едва в този момент Мария Го познала и радостно извикала: " Учителю! "
– Не се допирай до мене – споделил й Господ, – само че иди при братята Ми и им кажи, че възлизам при Моя Отец и при вашия Отец, и при Моя Бог и вашия Бог! [Вж. Иоан. 20:17].
В това време и другите дами, които към този момент се прибирали от гроба, срещнали по пътя Спасителя, Който им споделил: " Радвайте се! " Те паднали пред нозете Му и Му се поклонили.
По подобен метод светите дами, които ревниво служели на Господа по време на земния Му живот, се удостоили да бъдат първи благовестници на Неговото славно възкресение. Мария Магдалина, която първа видяла възкръсналия Господ, утешила скърбящите възпитаници с радостните думи: " Христос възкресе! " Като първа благовестница на възкресението, тя е приета от църквата за равноапостолна.
След Възнесението Господне Мария Магдалина прекарвала с пресвета Богородица и апостолите в непрекъсната молитва и била свидетелка на първите триумфи на християнското обучение в Йерусалим. Пълна с старание и религия, тя сама проповядвала словото Божие и за туй посещавала всякакви страни. Църковното поверие приказва, че посетила и Рим, и че поднесла на императора Тиберий алено яйце, като му споделила: " Христос възкресе! " и му разказала за кръстната гибел на Господа.
Още от остаряло време имало бит у юдеите, изключително у бедните, да сервират яйца на свои познати, другари и настойници в деня на рождението им и на Нова година. Това се считало като израз на наслада и почитание от людете, които не са могли да поднесат по-скъпоценен подарък. По образеца на св. Мария Магдалина у християните влезнало в бит да се подаряват един другиму червени яйца за спомен на Христовото Възкресение.
От Рим св. Мария Магдалена пристигнала в Ефес, където до самата си гибел пособия на св. Йоан Богослов в неговите апостолски писания. В V век нейните мощи били преместени от Ефес в Цариград. [Повече за светите мощи на св. Мария Магдалена виж в житието по-долу.]
Житие на света равноапостолна мироносица Мария Магдална
Древна Палестина по времето на Новия ЗаветВеликата равноапостолна света мироносица Мария Магдалина, изключително популяризирала се в християнската Църква със своята пламенна, непоколебима, самоотвержена обич към Господа Иисуса Христа, била родом от богатия по това време град Магдала, който се намирал в Галилейската област на Палестина, на брега на Генисаретското езеро, или Галилейското море, сред градовете Капернаум и Тивериада. Поради произхода от град Магдала назовават света равноапостолна Мария Магдалина, за разлика от другите благочестиви дами с името Мария, упоменати в Евангелието.
Света равноапостолна Мария Магдалина била същинска галилейка. А галилеец, галилейка в проповедта и одобряването на християнството значи нещо доста изключително. Галилеец наричали Самия Спасител Христа, защото Той от детство израснал и живял, а по-късно доста проповядвал в Галилея, и дори в четвърти век гръко-римският император Юлиан Отстъпник умира (в 363 г.) с думите, отправени към Христа:
- Ти победи, Галилеецо!...
Първозваните Христови апостоли, които вечно останали най-близки на Спасителя, били галилейци, като се изключи Иуда Искариот - предателя. При явяването на Спасителя Христа след Възкресението на планината в Галилея на многоброен сонм вярващи (повече от 500) огромна част от тях били галилейци, последващи Господа по време на Неговата проповед в Галилея, слушащи Неговото обучение, станали очевидци на чудесата Му и изпитали върху себе си благостта на милосърдния Целител Иисуса. И защото галилейците възприемали и разпространявали Христовото обучение по-ревностно от иудеите от другите области на Палестина, първоначално наричали всички почитатели на Спасителя Христа " галилейци ".
Галилейците доста се отличавали от иудеите от другите области на Палестина, както внезапно се отличавала природата на Галилея от природата на Южна Палестина. В Галилея природата била жизнерадостна и популацията живо и просто; а в Южна Палестина - безплодна пустиня и народ, нежелаещ да признае нищо друго с изключение на буквата и формите на разпоредбите. Жителите на Галилея с готовност възприемали концепциите и духа на закона; у иерусалимските иудеи господствала само рутинната осанка. Галилея станала татковина и люлка на християнството; Иудея била изсушена от тесногръдото притворство и късогледото садукейство. Галилейците били пламенни, дружелюбни, стремителни, признателни, почтени, храбри били възторжено религиозни, обичали да слушат поуки за вярата и Бога, били откровени, работливи, поетични и обичали гръцкото умно обучение... Мария Магдалина, изцелена от Спасителя Христа, показала в своя живот доста от прелестните отличителни качества на своите прадеди галилейци, първи и най-ревностни християни.
Св. Мария Магдалина, гръцка икона.За първата част от живота на света равноапостолна Мария Магдалина е известно единствено това, че тя страдала от тежък, неизцерим кусур, била обхваната, съгласно евангелските думи, от " седем бяса ". Причината и събитията на появяването на нещастието са незнайни. Но светото Евангелие и отците на Христовата Църква учат, че такива изключително тежки премеждия Божието Провидение позволява, с цел да " се явят Божиите каузи ", т.е. с цел да се явят особените Божии дейности във връзка с хората и особените дейности, осъществявани от Бога посредством Месията Христа, каквото е в сегашния случай изцелението от бесовете, за славата на Бога и Христа и за духовно просвещение и спасението на Мария Магдалина. Според учението на Спасителя Христа за сходни условия би трябвало да допускаме, че Мария Магдалина била обхваната от бесове не заради персоналните грехове, или грехове на родителите, а Божието Провидение позволило това, с цел да яви Господ Иисус Христос делото на Славата Божия, да покаже великото дело на изцелението на Мария Магдалина, просветлението на мозъка, привличането й към вярата в Спасителя Христа и към безконечното избавление. Причина за тежкото страдалчество на Мария Магдалина от бесовете, както и повода за другите неведоми, непостижими за индивида Божии дейности и допущения във връзка с хората, са скрити в международните секрети на Божията премъдрост, които хората не могат да реализират. Ако не беше страдала толкоз тежко и неизлечимо, Мария Магдалина би могла или да остане напълно настрана от делото на Спасителя Христа, или да се отнася към чудесата на Богочовека Христа с любознание и учудване, само че без жива и избавителна религия, и не би се извисила до тази висша, от нищо непоколебима обич към Господа, за която била утешена с явяването на възкръсналия Спасител Христос дори преди всичките Му най-близки апостоли. Но безпомощна в страданията, галилейката Мария Магдалина не могла да бъде равнодушна към слуха за Чудотвореца, изцеляващ " всяка болест и всяка отпадналост у народа ". И ето, тя бърза да откри този Чудотворец, става очевидка на това по какъв начин " Той излекувал мнозина от заболявания и недъзи и от зли духове ", и глухи, и слепи, и хроми, и прокажени, и мъртви възкресил - и Мария енергично има вяра в Неговото всемогъщество, прибягва към Неговата Божестена мощ, проси излекуване за себе си и съгласно вярата си получава това, което проси: мъчителната мощ на злите духове я оставя, тя се освобождава от робството на бесовете и животът й се освещава от Божественото зарево на нейния Изцелител, на Когото Мария Магдалина се посвещава напълно, като пламенна признателна галилейка.
Оттогава в душата на Мария Магдалина се разгоряла най-чиста и възвишена, най-благодарна и предана обич към нейния Спасител Христа и тя към този момент вечно се включила към своя Избавител; на всички места Го следвала, с цел да слуша Неговите избавителни директиви и да се употребява от всеки случай да служи на своя Божествен Изцелител.
А съгласно тогавашните земни условия, в които сложил Себе Си Христос, Синът Човечески, Той се нуждаел от материално служене на Него и на делото Му. Нали Христос се родил в беднотия в една пещера, в която във Витлеем прибирали добитъка, и Негова люлка били най-прости ясли. Неговата Майка могла да принесе в Божия храм в жертва, полагаща се за новородено, единствено два млади гълъба, заради фамилна беднотия. В дребния галилейски градец Назарет Христос живял до двадесетидеветата Си година също в беднотия, като осиновен член на фамилията на елементарен дърводелец. И по време на проповядването на Евангелието на Царството Божие, с цел да има колкото е допустимо по-малко трудности в делото на осъществяването на великата задача на Богочовека, Христос напълно оставил настрани връзките със фамилията на Своя осиновител Иосиф, в което бил учтив, както и всяка грижа за Своето материално благоденствие и персонална благосъстоятелност. Затова и Христос нямал никакво имущество с изключение на дрехата на странстващ галилейски преподавател на вярата, която носел, тъй че след трите години на Неговото публично служение Той бил оценен единствено на тридесет сребърника, което тогава в Палестина било цената на най-бедния от робите. На земята, която пристигнал да избави, Христос не имал нито едно парче земя, и нямал дом.
" Лисиците имат леговища, и птиците - небесни гнезда, а Син Човеческий няма де глава да подслони " (Лук. 9-58), споделил Сам Христос.
Без жилище и имущество, и нормалната храна на Спасителя се състояла както храната на най-простия и безпаричен галилеец, от ечемичен самун и от уловената в Галилейското езеро и сварена в топла вода на брега риба, а от време на време и от парченце див мед, който жителите свободно събирали. Укорът на лукавите фарисеи, че Син Човечески, обича да яде и да пие вино, се отнасял към това, че Христос не отказвал да показа трапезата с поканилите Го, като публичен преподавател, защото там учителите се употребили с гостолюбие.
Апостолите и някои почитатели на Христа имали неголямо имущество - деятел Петър имал дом в Капернаум, Иоан в Иерусалим, а другите фенове на Христа се занимавали с някои занаяти и заради това имали общо сандъче с пари за заплащане на разноските по насъщните потребности, за помощ на други небогати и за лепта на нямащите. Но дори неголемите суми за най-необходимото не всеки път имали в наличност. Така че когато иудейските събирачи на нищожния налог за храма пристигнали при деятел Петър и споделили: " Вашият Учител не заплаща ли дидрахма " (две драхми), то нито Христос-Учителят, нито Неговите възпитаници имали тази оскъдна сума!
А по това време за Христа и Неговите чудеса " пръсна се слух за Него по цяла Сирия; и доведоха при Него всички немощни, налегнати от всевъзможни заболявания и недъзи, и хванати от бяс и луничави, и разслабени, и Той ги изцери. И подире Му потеглиха доста тълпи народ от Галилея и Десетоградие, от Иерусалим и Иудея и изотвъд Иордан " (Мат. 4:24-25). И измежду това голям брой от всевъзможен народ имало доста небогати, нуждаещи се освен от храна, само че и от облекло...
Така доста благочестиви дами, които били изцелени от Христа от тежки заболявания и имали задоволително средства от парцелите си, съпътствайки своя Благодетел в ходенето Му да проповядва Евангелието, " Му услужваха с парцелите си " (Лук. 8:3), т.е., в случаи на потребност, изплащайки разноските по насъщните потребности на бедните, съпътстващи Спасителя, и по Негово напътствие давали нужните средства на нуждаещите се от материална помощ. От тези признателни дами евангелист Лука първа загатва Мария Магдалина, тъй като тя дала първа образец на другите за такова признателно служене на делото на Богочовека, или надминавала всички с усърдието си в това свято дело. А безкористното им, ревниво служене на Спасителя Христа, по това време, когато " Той нямал де глава да подслони " и от множеството хора срещал безчувственост, удивление и неприязън било радостно за Господа Иисуса и доста Го утешавало в непрекъснатите Му писания и чести оскърбления.
При това изключително забележителна била изключителната неотстъпчивост и невероятното геройство, с които света Мария Магдалина се отнасяла към своя Избавител. Въпреки всички трудности и страшни рискове, дори в тежките дни и часове на жестоките премеждия на Христа, Мария Магдалина се посочила по-мъжествена и по-предана от апостолите; когато съвсем всички, и апостолите, макар обещанията си да умрат с Господа, били победени от боязън от Господните врагове, " разбягали се " и се скрили, Мария Магдалина победила страха с обич и с непоколебимото си съпричастие към Страдащия се стараела да смекчи трънливия път, по който Той вървял за спасението на света.
Жестоките премеждия на Спасителя, разпнат на кръст, още повече предизвиквали наглите подигравки на иудейските първосвещеници, книжници и старейшини, които не се задоволили с осъществяването на гнусното си възмездие, а стоешком покрай кръста на Разпнатия Христос, насмешливо изказвали безсъвестни и дръзки упреци към Невинния Страдалец, като казвали: " Други избави (от смърт), а Себе Си не може да избави. Ако Той е Цар Израилев, дано в този момент слезе от кръста, и ще повярваме в Него... ".
Също и римските бойци се подигравали с Него и, приближавайки се, казвали: " Ако Ти си Иудейският Цар, избави се Сам. "
И разбойниците, разпнати с Него, Го хулели, и единият от тях, злословейки Го, споделил: " Ако си Ти Христос, избави Себе Си и нас. "
И минувачите го хулели, клатейки глава и казвайки: " Ти, Който разрушаваш храма и в три дни го съзиждаш, избави Себе Си и слез от кръста... ".
И ето, когато по този метод нелепостта и дивостта на тълпата и низката завист на иудейските старейшини обкръжавали Разпнатия Христос, мъченическият Му взор с успокоение забелязал сълзите на благочестивите дами, сред които Мария Магдалина била " от първите ". В тези сълзи на съчувствие за Сина Човечески като че ли блеснал ярък лъч измежду мрачното царство на прегрешението и този лъч от признателните дами утешил Невинния Страдалец със свидетелството за още не до дъно погубената човешка природа.
Денят на великото възмездие на падналото човечество от Богочовека бил явен. Вече било към пладне, а съгласно еврейското установяване на времето, бил шестият час. Но ето, в това ясно пладне " потъмня слънцето и настанамрак " до деветия час, т.е., съгласно актуалното установяване на часовете на деня, до третия час след пладне. Страшното, величествено, внушително небесно предсказание, угасването на слънцето, тъмнината, обгръщаща всичко земно, измежду ярката дневна светлина, тежко потиснала хулителите на Невинния Христос, провокирала в тях смут и ги предиздвикала да замлъкнат. А познатите и феновете на Разпнатия, които първоначално стояли надалече и гледали, се доближили към Страдалеца, обкръжили кръста Му и от тях евангелистът още веднъж показал Мария Магдалина първа. Така Мария Магдалина стояла в нозете освен на Спасителя Христа Чудотвореца, прославян и възпяван от младенците, само че и в нозете на Иисуса Назарянина, потиснат, омърсен, позорно разпнат, зарязан дори от Неговите апостоли...
И след гибелта на своя Изцелител Мария Магдалина не Го напуснала: придружавала изпращането на тялото Му от Иосиф Ариматейски и Никодим от кръста до гроба, била на погребението Му и гледала къде поставят Христа. И когато оставила заровеното Му тяло, с цел да отдаде чест по Божия закон на към този момент настъпващия празник Пасха, пламенната, признателна обич на Мария Магдалина в дълбоката тъга й разкрила източник на успокоение. Любовта й внушила предпочитание да окаже последната допустима чест на унизения от иудеите неин Спасител. Купила миро и аромати, та с помазването на тялото на заровения Христос да Му отдаде, съгласно еврейския бит, вероятната почит.
Това начинание дало на Мария Магдалина името мироносица. Двама от евангелистите още веднъж я слагат първа измежду другите дами, които я последвали, а третият загатва само нея в това благородно дело.
И още измежду нощния полумрак в първия ден на седмицата, след скръбната Събота, при заплахата от озлобените иудеи, към този момент опитващи се да сложат ръце върху Христовите възпитаници, по времето, когато апостолите на Разпнатия с разрушена душа се затворили в стаята си - Мария Магдалина дружно с някои благочестиви дами, храбро отишли на гроба на Спасителя, носейки аромати и миро за помазване на Христовото тяло, и с цел да отдадат на Починалия последна обич и респект. Мария Магдалина не знаела за стражата, сложена от иудеите при пещерата на Христовия гроб, и за запечатването на входа й от първосвещениците, защото това станало след отдалечаването на всички фенове на Христа от градината на Иосиф Ариматейски. Но в този момент, по пътя от Иерусалим към пещерата на Христовия гроб, Мария Магдалина си спомнила, че входът на тази пещера бил затворен от Иосиф и Никодим с доста огромен, тежък камък, който не можела да отмести от входа нито тя, нито спътниците й. И ето, в разстройване от това затруднение, мироносиците приказват между тях: " Кой ли ще ни отвали камъка от вратата гробни? ".
Размишлявайки за това, Мария Магдалина, като изпреварила другите мироносици и се доближила към гробната пещера, внезапно вижда, че смущаващият я камък към този момент е отместен от входа на пещерата...
За тогавашните иудеи камъкът, затварящ достъпа до тялото на умрелия, се считал за ненарушим, за заветен. И отместването на камъка от входа на пещерата на Христовия гроб показвало, че с тялото на Погребания там се е случило нещо изключително. А какво тъкмо? Първа и най-проста била мисълта, че тялото на Иисуса е взето от някого и би могло да бъде положено да друго място. И тази мисъл - да се лиши от опцията да Му отдаде последна чест, - толкоз поразила Мария Магдалина, че тя, без да се бави и без да влиза в пещерата, побягнала назад към Иерусалим, с цел да извести на апостолите Петър и Иоан за случилото се на Христовия гроб. Тя вярвала, че известени от нея, апостолите ще вземат най-дейно присъединяване в търсенето на тялото на Иисуса:
- " Дигнали Господа от гроба, и не знаем, де са Го турили " споделя тя на апостолите.
И фактически, най-ревностните от апостолите, Петър и Иоан, незабавно тръгнали към гроба. Затичали се и двамата; само че Иоан тичал по-бързо от Петър и пристигнал на гроба пръв; навел се и видял лежащите повивки, само че не влезнал в пещерата на гроба. След него идва Симон Петър, влиза в гроба и вижда лежащите повивки и плата, който бил на главата на Иисуса, легнал не дружно с повивките, само че настрана, на друго място и всичко било подредено. Тогава влезнал и Иоан, видял и мълчейки, повярвал, че Христос е възкръснал; защото, в случай че някой е пренесъл тялото на Иисуса на друго място, би направил това, без да го съблича, също и в случай че го е откраднал, би взел тялото в този тип, в който лежало: а и смирната с алой, употребявани от Никодим при погребението на Христа, доста компактно прилепва повивките към тялото, разяснява свети Иоан Златоуст... Но не с едни и същи усеща си тръгнали апостолите от опустелия гроб на своя Учител: вместо с религия, Петър единствено с учудване " се върна, чудейки се самичък в себе си за станалото "....
Когато апостолите си тръгнали с такова неясно и едва чувство от празния Христов Гроб, на него още веднъж се върнала Мария Магдалина. Като стигнала до пещерата на Гроба, тя почнала да плаче и безутешно скърбейки, надникнала в ниския вход на пещерата, с цел да огледа още един път къде е заровен нейният Спасител. И там " вижда да седят два ангела в бяло облекло, единият при главата, а другият при нозете, дето беше лежало тялото Иисусово. И те й споделят:
- " Жено, за какво плачеш? "
Мария им дава отговор:
- " Дигнали Господа моего, и не зная, де са Го турили! "...
Скръбта на Мария била толкоз огромна, че тя не съобразила, че с нея приказват не хора, а ангели, приели тип на хора, с цел да облекчат скръбта й със светлия си церемониален, празничен тип на мястото на печалното заравяне на Христа, и тя им отговориласъс същите думи, които споделила и на апостолите за изгубването на тялото Христово от Гроба. А ангелите, с тържественото си, ярко явяване, подготвяйки Мария Магдалина за възвестяването на дивното Христово възкресение, обаче не й споделят, както на другите мироносици, че Този, Когото тя по този начин ревниво търси, славно е възкръснал, тъй като на Господа било угодно да я причисли към непосредствените възвестители на Неговото Възкресение.
И ето, в този миг, когато Мария Магдалина в отговора си на ангелите им разкрила за какво плаче, Спасителят Христос ненадейно се появил зад Мария, заради което ангелите застанали в изключително уважително състояние по отношение на Него; а Мария Магдалина, забелязвайки действителната смяна в тях, се обърнала обратно и видяла " Иисуса да стои, но не знаеше, че е Иисус ". Тежките скръбни мисли и изобилните сълзи й пречели да види добре Стоящия зад нея, а явно и на Самия Спасител Христос не било угодно тя да Го познае незабавно, както не незабавно разкрил Себе Си на Емауските пасажери, и в този момент Мария Магдалина Го взела за градинаря на градината на Иосиф Ариматейски, в която се намирала пещерата на светия Гроб.
Непознат от Мария Магдалина, Христос й споделя:
- " Жено! за какво плачеш? кого търсиш? "
Чувствайки в тези думи съчувствие към скръбта й, Мария дава отговор с доверителна молба:
- " Господине, в случай че си Го ти изнесъл, кажи ми, де си Го турил, и аз ще Го взема. "
Колко огромна, самоотвержена обич изразила Мария Магдалина с тези къси и елементарни думи! Тя не назовава градинаря, който мисли за Иисуса Христа, с името Му, а единствено споделя " Него "... Тя самата толкоз високо почитала своя Учител, че допуска, че и другите би трябвало да Го познават и да се интересуват от Него. Тя умолява мнимия градинар да й открие къде е отнесено тялото на Иисуса, защото градинарят на тази градина би трябвало да знае тайната на изгубването на това тяло от гробницата на Иосиф. Тялото не би могло да бъде откраднато без негово познание, защото градината била поверена на него. А в случай че самият Иосиф, господарят на градината, е пренесъл тялото на друго място, това също не би могло да стане без знанието на градинаря. И Мария Магдалина моли градинаря да й уточни мястото, на което се намира Христовото тяло, с цел да Го вземе: Аз ще Го взема, споделя тя.
Усърдието и любовта й са толкоз пламенни, че тя счита себе си за необикновено мощна. И не получавайки бърз отговор на живия си въпрос, Мария Магдалина, както е присъщо на мощно смутен човек, още веднъж се обърнала към страната на ангелите, желаейки може би да чуе от тях нещо за Иисуса, или с цел да узнае повода, заради която са застанали в изключително благоговейно състояние. А Господ, разчувстван от висотата и силата на нейната обич, с към този момент познатия на Мария плодороден глас, я извиква по име: " Марийо! ".
Жените мироносициСега Мария Магдалина чула този незабравим за цялостен живот глас на нейния Спасител, със силата на който Той изгонил от нея навалица бесове този небесен глас, който прониквал и оживявал всяка душа този дивен глас, който услаждал душите на слушащите Го с небесно самодоволство. И в този момент Мария почувствала близкото наличие на Божествения Учител, в Когото били всичките й богатства, всичкото й благополучие, и неизказана наслада изпълнила цялата душа на Мария. Преизпълнена с благополучие, тя не можела да приказва и още веднъж обръщайки се към Господа, с просветления си поглед Го познала и с екстаз възкликнала към него с една-единствена дума: " Учителю! " и се хвърлила в нозете на Спасителя Христа...
Във възторжената си наслада Мария Магдалина още не можела да си показа и да осъзнае цялото великолепие на Възкръсналия Христос. И Господ, с цел да просветли мислите й и да й каже за изменението и на Своята плът посредством възкресението, добродушно й споделил: " Не се допирай до Мене, тъй като още не съм възлязъл при Отца Си. "
Мария Магдалина възторжено изразила поклонение пред човешкото естество на своя Спасител и Учител, а Христос, посредством възбраната да се допира, възвисява, освещава мислите й, научил я на по-благоговейно отношение; дал на Мария Магдалина да разбере, че времето за най-близко общение с Него ще настъпи тогава, когато Той изцяло се скрие от чувствените очи на Своите възпитаници и възлезе на небето при Бога, Своя Отец. А защото при вестта за възкресението Му и другите Христови възпитаници биха могли да помислят, че Той в този момент е с тях на земята вечно и може би ще реализира националните фантазии за велико иудейско земно царство, Спасителят Христос изпраща Мария Магдалина да ги защищити от такива мисли и мечтания. Уверявайки апостолите в Христовото Възкресение с ясното съзерцаване на Възкръсналия от нея и със словото Му, тя е изпратена от Господа да им възвести, че Христос към този момент няма да бъде дълго на земята, че Той, с най-прославеното тяло, би трябвало скоро да възлезе при Бога Отца. Но с цел да не им аргументи разстройване и тъга вестта за това отдалечаване, Господ заповядва на Мария Магдалина да каже на учениците Му, че Неговият Отец, при Когото Той възлиза, е и техен Отец, и освен това милостиво ги назовава Свои братя: " Иди при братята Ми, и им кажи: възлизам при Моя Отец и при вашия Отец, и при Моя Бог и вашия Бог. "...
Като споделил това, Христос станал незабележим. А зарадваната, ощастливена Мария Магдалина отива и възвестява всичко, случило се с нея, на Христовите апостоли, и с екстаз утешава скръбта им с дивните слова:
- " Христос воскресе! "
Ето за какво, като първа, изпратена от Самия Господ благовестителка на направилото се Възкресение Христово, Мария Магдалина е приета от християнската Църква за Равноапостолна.
Тук е най-светлата линия от цялото дивно служение на Мария Магдалина на Христовата Църква. В утрото на Възкресение Христово тя била удостоена да види възкръсналия Господ първа от всички Негови възпитаници и ученички и първа, по непосредствена заповед на Господа, била направена вестителка, проповедница на Христовото Възкресение за тях. Апостолите проповядвали Христовото Възкресение на целия свят; Мария Магдалина проповядвала Христовото Възкресение на самите апостоли: тя била деятел за апостолите!... Светите отци на Църквата виждат в това събитие особена загадка и премъдрост на Божието божество.
Жена, учи свети Григорий Богослов, приела първата неистина от устата на змията, и жена от устата на Самия Възкръснал Господ първа чула радостната истина; по този начин същата ръка, която разтворила смъртното пиво, подала и чашата на живота...
Осветена от съзерцанието на Възкръсналия, спечелил над гибелта, победоносния Христос, пламенната Мария Магдалина и без думи била жив, съдбоносен очевидец на Христовото Възкресение. Но на плодородната й новина за Възкресението на Учителя Иисуса апостолите и всички, които били с тях в дома на Иоан Богослов, не повярвали. Те " плачеха и ридаеха, и като чуха, че Той е жив, и че тя Го видяла, не повярваха ". А за какво?
Св. мироносици. Икона от манастира " Св. Мироносици " в Otego, Съединени американски щати, holymyrrhbearers.comМария Магдалина се употребила с цялостно, безспорно доверие от апостолите. Освен това сред другите мироносици, които също им известили за обявеното от ангелите възкресение на техния Учител, били майката на деятел Иоан Богослов, и майката на деятел Иаков, и Марта и Мария, сестрите на Лазар, дружно с други благочестиви дами, всички от които също се употребили с цялостното доверие на апостолите; само че те не им повярвали, смятайки думите им за празни... Толкова надълбоко било унинието на неголямото общество от Христови възпитаници.
След като иудейските първосвещеници хванали и разпнали Учителя Иисуса, а апостолите се разбягали и се скрили, те внезапно се лишили от всичко, от всички свои персонални и национални надежди; в тях се помрачила вярата в Иисуса-Месията, в Неговата мощ и слава; загубвайки вярата, те изгубили и геройство на духа; угнетявало ги и съзнанието за несбъднат дълг пред Христа Учителя, Когото те малодушно оставили самичък в ръцете на враговете и се разбягали, и нямайки никаква поддръжка нито в себе си, нито отвън себе си, те към този момент мислели повече за своята лична сигурност " заради боязън от иудеите ".
До Христовата гибел те въпреки всичко се надявали, че Той техният Учител е Месията, Който ще избави Израиля, ще утвърди славното Израилско земно царство, само че Неговата позорна гибел на кръста изцяло разрушила тези очаквания и фантазии. В очите на всички хора от това време разпятието било най-ужасната и позорна гибел, то било знак на ужасно " проклинание ", съгласно Моисеевия закон, и в душите на Иисусовите възпитаници останала единствено вярата в Него като Пророк, " Който беше оракул мощен на дело и слово пред Бога и целия народ "... В трудно угнетеното схващане на Христовите възпитаници не се побирала мисълта за това, че истинният Месия, Христос, Синът Божий може да почине като човек, по този начин, както Иисус фактически починал на кръста. Те видели чудотворното възкресяване от Иисуса на дъщерята на Иаир, на сина на Наинската вдовица, и на Лазар само че ето, Сам Иисус е починал, както и другите пророци, и да възкръсне може единствено с всички хора в последния ден; а да възкръсне самичък оракул вълшебник, подобен случай не е имало в никакъв случай преди този момент... Петър и Иоан, виждайки Христовия гроб, не могли да оповестят нищо също така, че той бил празен. За явяването на ангелите и за Възкръсналия съобщавали единствено дами... Мъчително, извънредно тежко състояние... И ето, по-пламенният деятел Петър още веднъж отива на светия Гроб, без да си дава сметка, без да знае за какво отива, защото самичък към този момент е видял празното място, където е бил заровен Христос. Но този път той скоро се върнал и с екстаз възвестил на учениците: Наистина Христос възкръсна!... Аз самичък Го видях, Той и на мене се яви по пътя.
Сега, наподобява, имало задоволително очевидци на Възкръсналия, които да свидетелстват за истината на Христовото Възкресение, и доста възпитаници с наслада повярвали, само че въпреки всичко не всички. А Мария Магдалина и другите мироносици, сияещи от благополучие и пренебрегващи заплахата от неистовите врагове на Иисуса Христа, не могли да останат умерено на едно място, вървешком от къща на къща, от едни Христови възпитаници у други, с чиста, елементарна, дълбока и мощна обич към своя Изцелител и Учител, възторжено и неведнъж повтаряли радостното благовестие: Христос Воскресе! Во истину воскресе!...
И от това минимум семе плодородно, бързо почнало да пораства голямото дърво на Христовата Църква. Шепата откровено предани на Спасителя Христа възпитаници и ученички, от които най-ревностна била светата равноапостолна мироносица Мария Магдалина, спечелили над надменното празномислие на езичеството, завладели цели царства с техните царе, и пренесли Божественото Христово обучение по цялата земя, повтаряйки тържествените слова на първото благовестие на света Мария Магдалина, неподлежащи на никакво подозрение, защото те са засвидетелствани със самото слово Божие в светото Евангелие.
Защо са съхранени и се оферират от Църквата, за какво се четат? За възхвала на света Мария Магдалина ли? Не, светиите, живеещи в небесната популярност, във високата и безконечна популярност Божия, не се нуждаят от земна популярност, от оскъдна популярност от индивидите. Но посредством спомнянето на земния им живот, подвизите и добродетелите им, и на нас самите се дава напътствие и повод към богоугоден живот и душеспасителни подвизи. Чрез светия Христов деятел Павел Господ ни заповядва: " Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие, и като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им. "
И ето, светата Христова Църква съхранява и предлага на нашето внимание разкази за живота на свети хора за наше самоизпитване, самоусъвършенстване и избавление посредством имитиране на вярата и духа на тези Божии светии, та и ние да не падаме в леност, само че да подражаваме на ония, които посредством религия и дълготърпение наследяват Божиите обещания....
Света равноапостолна мироносица Мария Магдалина самоотвержено изпълнила първата и основна заповед на Спасителя Христа: " възлюби Господа... от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичкия си разсъдък, и с всичката си мощ ". Осъществяването от света Мария Магдалина при всевъзможни условия на такава изключителна обич към Господа служи за пример на любовта към Бога, нашия Спасител за всеки християнин. И по образеца на света Мария Магдалина всички ние, християните, би трябвало да имаме и да демонстрираме самоотвержена обич към Бога, отвсичкото си сърце, с всичките стремежи, желания и сили на душата си, с всичките си познавателни качества би трябвало всецяло да се прилепяваме към Господа, нашия Спасител. Силата на нашата обич към Бога би трябвало да бъде такава, че никой и нищо да не може да ни отдели от тази обич, " ни гибел, нито живот, ни Ангели, ни Власти, нито Сили, ни настояще, нито бъдеще, ни височина, ни дълбочина, нито друга някоя гад ".
От времето на описаните от светите Евангелисти явявания на Спасителя Христа и провокираната от тези феномени пламенна проповед на света Мария Магдалина за Възкресението, съхранилите се новозаветни книги не оповестяват повече детайлности за активността на света равноапостолна Мария Магдалина и сведенията за живота й по-късно са предмет на преданието. Преданията за по-нататъшния й живот на няколко локални християнски църкви доста се разграничават по мястото, откъдето произлизат; само че те на всички места всъщност оповестяват за ревностната равноапостолна активност на света Мария Магдалина. И разликите сред тези предания зависят от това, кои от евангелските дами тези църкви схващат под името на света Мария Магдалина.
Някои западни християнски църкви, как
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ