Честваме 143 години от Освобождението на България
Днес означаваме Денят на Освобождението на България от османско робство. Трети март е националният празник на страната, който честваме от 1991 година. На този ден е подписан Санстефанският кротичък контракт за прекратяването на Руско-турската война от 1877-1878 година, който ознаменува Освобождението на България. Санстефанският кротичък контракт е предварителен (предварителен) кротичък контракт сред Руската империя и Османската империя и урежда, въпреки и неокончателно, отделяне на Третата българска страна след близо пет века османско робство в България.
Договорът е подписан към 17 ч. в Сан Стефано (днес квартал на Истанбул) от граф Николай Игнатиев и Александър Нелидов от съветска страна и от външния министър Давфет Мехмед паша и посланика в Германия Садулах бей от страна на Оманската империя. Няма присъстващ очевидец на подписването от българска страна, без значение от това, че българите са взели участие във военните дейности и са дали 3456 убити опълченци.
Санстефанският контракт изостря мощно връзките сред Русия и останалите Велики сили заради това, че е подписан в нарушаване от страна на Русия на авансово подписаните секрети съглашения с Австро-Унгария - по-специално Райхщадското съглашение от 1876 година и Будапенската спогодба от 1877 година. Част от тези разногласия са решени с Лондонското съглашение от 30 май 1878 година, предхождащо Берлинския контракт, който дефинитивно взема решение въпроса със основаването на Княжество България. Един от сериозните за Русия (а оттова - и за България) проблеми в Санстефанския контракт е в предварителното единодушие на Русия, че на Балканите няма да се основава огромна славянска страна.
Договорът планува основаването на самостоятелно, трибутарно княжество България с християнско държавно управление и правото да има армия. Това значи подвластно княжество, сложено в подчинено състояние по отношение на друга държава-суверен в международноправен аспект. Подчиненото състояние се показва в задължението за заплащане на годишен подвластен налог - трибут. Окончателните граници на Княжеството би трябвало да се дефинират от смесена руско-турска комисия.
Начело на страната би трябвало да застане княз, който да бъде свободно определен от народа, одобрен от Високата врата и утвърден от Великите сили, като никой член на властващите в Европа династии не може да бъде определен на българския трон. Събрание от български първенци, свикано в Пловдив или Търново, би трябвало да разиска и одобри главен закон на страната, по образеца на тези в Дунавските княжества от 1830 година (Член 7)
Османските войски би трябвало да изоставен страната, а съветската военна окупация ще продължи две години (Член 8). Уточняват се въпросите, свързани с съществуването на османски държавни, публични и персонални парцели в България и заплащането на годишния налог на княжеството към Портата (Член 9, 10, 11).
Санстефанският контракт дава началото на Княжество България. Датата трети март е формализирана от Народното събрание като дата за народен празник на България. След като на Берлинския конгрес през юни-юли 1878 година Великите сили дефинитивно редуцират териториите на българската страна според предварителните секрети съглашения на Русия с Австро-Унгария и Англия, Санстефанска България се трансформира в знак на националното единство и главен народен блян на българите за години напред. Опитите за реализиране на този блян водят до обединяването на Княжство България с Източна Румелия, Балканските войни през 1912-1913 година и присъединяване на България в Първата и Втората международна война.
Границите на България според Санстефанския контракт се отличават от тези на двете български самостоятелни области, планувани от Великите сили на Цариградската конференция от 1876 година. Според контракта бъдещото българско княжество получава забележителна част от Егейска Македония, само че губи Нишко и Северна Добруджа. С това Санстефанският кротичък контракт слага началото на разделянето на земите, интернационално приети за български от Цариградската конференция, което след това продължава с даването на нови елементи от Поморавието и Добруджа надлежно на Сърбия и Румъния с Берлинския контракт.
Предаването от страна на Русия на Северна Добруджа на Румъния провокира митинги на локалното българско население, което в собствен зов до съветския император отбелязва, че с този акт се основават предпоставки за бъдещи българо-румънски раздори. С него се появява така наречен Добруджански въпрос в българския народен въпрос. Придобиването на територии по десния бряг на река Дунав от Румъния е една от предпоставките за бъдещите ѝ желания и към Южна Добруджа. Замяната на Южна Бесарабия със Северна Добруджа не е призната добре и от част от румънската общност заради заложените в анексията бъдещи спорове с България.
Освобождението на България
за пръв път се празнува във Велико Търново
на 19 февруари (3 март нов стил) 1879 година. Антим I, първи екзарх на Българската екзархия, тогава ръководител на Учредителното национално заседание, отслужва панихида в църквата „ Св. Богородица " в наличието на депутати и жители.
През 1880 година, 3 март се празнува в София като Ден на възшествието на престола на тогавашния съветски император Александър II. Започва да се чества се като Ден на Освобождението на България от османско робство чак от 1888 година.
Скоро след 9 септември 1944 година този ден е разгласен за шовинистичен и повече не се отбелязва тържествено.
Отново се отбелязва (но не като формален празник) всяка година на 3 март, в чест на подписването на Санстефанския кротичък контракт, с решение на Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия от 1978 година във връзка 100-годишнината на събитието.
С решение на Народното събрание през 1991 година Денят на Освобождението на България от османско робство е разгласен още веднъж за формален празник, като става към този момент народен празник на Република България.
Договорът е подписан към 17 ч. в Сан Стефано (днес квартал на Истанбул) от граф Николай Игнатиев и Александър Нелидов от съветска страна и от външния министър Давфет Мехмед паша и посланика в Германия Садулах бей от страна на Оманската империя. Няма присъстващ очевидец на подписването от българска страна, без значение от това, че българите са взели участие във военните дейности и са дали 3456 убити опълченци.
Санстефанският контракт изостря мощно връзките сред Русия и останалите Велики сили заради това, че е подписан в нарушаване от страна на Русия на авансово подписаните секрети съглашения с Австро-Унгария - по-специално Райхщадското съглашение от 1876 година и Будапенската спогодба от 1877 година. Част от тези разногласия са решени с Лондонското съглашение от 30 май 1878 година, предхождащо Берлинския контракт, който дефинитивно взема решение въпроса със основаването на Княжество България. Един от сериозните за Русия (а оттова - и за България) проблеми в Санстефанския контракт е в предварителното единодушие на Русия, че на Балканите няма да се основава огромна славянска страна.
Договорът планува основаването на самостоятелно, трибутарно княжество България с християнско държавно управление и правото да има армия. Това значи подвластно княжество, сложено в подчинено състояние по отношение на друга държава-суверен в международноправен аспект. Подчиненото състояние се показва в задължението за заплащане на годишен подвластен налог - трибут. Окончателните граници на Княжеството би трябвало да се дефинират от смесена руско-турска комисия.
Начело на страната би трябвало да застане княз, който да бъде свободно определен от народа, одобрен от Високата врата и утвърден от Великите сили, като никой член на властващите в Европа династии не може да бъде определен на българския трон. Събрание от български първенци, свикано в Пловдив или Търново, би трябвало да разиска и одобри главен закон на страната, по образеца на тези в Дунавските княжества от 1830 година (Член 7)
Османските войски би трябвало да изоставен страната, а съветската военна окупация ще продължи две години (Член 8). Уточняват се въпросите, свързани с съществуването на османски държавни, публични и персонални парцели в България и заплащането на годишния налог на княжеството към Портата (Член 9, 10, 11).
Санстефанският контракт дава началото на Княжество България. Датата трети март е формализирана от Народното събрание като дата за народен празник на България. След като на Берлинския конгрес през юни-юли 1878 година Великите сили дефинитивно редуцират териториите на българската страна според предварителните секрети съглашения на Русия с Австро-Унгария и Англия, Санстефанска България се трансформира в знак на националното единство и главен народен блян на българите за години напред. Опитите за реализиране на този блян водят до обединяването на Княжство България с Източна Румелия, Балканските войни през 1912-1913 година и присъединяване на България в Първата и Втората международна война.
Границите на България според Санстефанския контракт се отличават от тези на двете български самостоятелни области, планувани от Великите сили на Цариградската конференция от 1876 година. Според контракта бъдещото българско княжество получава забележителна част от Егейска Македония, само че губи Нишко и Северна Добруджа. С това Санстефанският кротичък контракт слага началото на разделянето на земите, интернационално приети за български от Цариградската конференция, което след това продължава с даването на нови елементи от Поморавието и Добруджа надлежно на Сърбия и Румъния с Берлинския контракт.
Предаването от страна на Русия на Северна Добруджа на Румъния провокира митинги на локалното българско население, което в собствен зов до съветския император отбелязва, че с този акт се основават предпоставки за бъдещи българо-румънски раздори. С него се появява така наречен Добруджански въпрос в българския народен въпрос. Придобиването на територии по десния бряг на река Дунав от Румъния е една от предпоставките за бъдещите ѝ желания и към Южна Добруджа. Замяната на Южна Бесарабия със Северна Добруджа не е призната добре и от част от румънската общност заради заложените в анексията бъдещи спорове с България.
Освобождението на България
за пръв път се празнува във Велико Търново
на 19 февруари (3 март нов стил) 1879 година. Антим I, първи екзарх на Българската екзархия, тогава ръководител на Учредителното национално заседание, отслужва панихида в църквата „ Св. Богородица " в наличието на депутати и жители.
През 1880 година, 3 март се празнува в София като Ден на възшествието на престола на тогавашния съветски император Александър II. Започва да се чества се като Ден на Освобождението на България от османско робство чак от 1888 година.
Скоро след 9 септември 1944 година този ден е разгласен за шовинистичен и повече не се отбелязва тържествено.
Отново се отбелязва (но не като формален празник) всяка година на 3 март, в чест на подписването на Санстефанския кротичък контракт, с решение на Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия от 1978 година във връзка 100-годишнината на събитието.
С решение на Народното събрание през 1991 година Денят на Освобождението на България от османско робство е разгласен още веднъж за формален празник, като става към този момент народен празник на Република България.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ