150 години от подвига на националните герои Хаджи Димитър и Стефан Караджа
Днес означаваме 150 години от подвига на националните герои Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Годишнината ще бъде маркирана на връх Бузлуджа.Честването ще бъде под патронажа на вицепремиера и министър на защитата Красимир Каракачанов.
На Бузлуджа ще има историческа възстановка на борбата на войводата и неговата чета, в която ще вземат участие близо 150 деятели на Националното сдружение „ Традиция ". Ще бъде отслужена и заупокойна молитва в памет на починалите.
На 18 юли 1868 година е последната борба на четата, водена от Хаджи Димитър (Димитър Николов Асенов), на върха, носещ неговото име през днешния ден, прочут като Бузлуджа. Според свидетелски показания на останалите четници, 28-годишният челник е погубен на върха.
Гибелта на героя е мотив Христо Ботев да напише едно от най-известните си творби - поемата „ Хаджи Димитър “:
Жив е той, жив е! Там на Балкана,
потопен в кърви лежи и пъшка
левент с дълбока на гърди рана,
левент във младост и в действие мъжка.
На една страна захвърлил пушка,
на друга сабля на две строшена;
очи темнеят, глава се люшка,
уста проклинат цяла галактика!
Лежи юнакът, а на небето
слънцето спряно ядосано пече;
жътварка пее нейде в полето,
и кръвта още по–силно тече!
Жътва е в този момент... Пейте, робини,
тез тъжни песни! Грей и ти, слънце,
в таз робска земя! Ще да загине
и тоя левент... Но млъкни, сърце!
Тоз, който падне в пердах за независимост,
той не умира: него жалеят
земя и небе, звяр и природа
и артисти песни за него пеят...
Денем му сянка пази орлица,
и вълк му добродушно раната ближи;
над него сокол, юнашка птица,
и тя се за брат, за левент грижи!
Настане вечер – месец изгрее,
звезди обсипят сводът небесен;
гора зашуми, вятър повее, –
Балканът пее хайдушка ария!
И самодиви в бяла премена,
чудни, прелестни, ария поемнат, –
безшумно нагазят трева зелена
и при юнакът дойдат, та седнат.
Една му с билки раната върже,
друга го пръсне с вода студена,
третя го в уста целуне бърже, –
и той я гледа, – блага, зесмена!
„ Кажи ми, сестро де – Караджата?
Де е и мойта вярна тайфа?
Кажи ми, пък ми вземи душата, –
аз желая, сестро, тук да почина! “
И плеснат с ръце, па се прегърнат,
и с песни хвръкнат те в небесата, –
летят и пеят, дорде осъмнат,
и търсят духът на Караджата...
Но съмна към този момент! И на Балкана
юнакът лежи, кръвта му тече, –
вълкът му ближе лютата рана,
и слънцето отново пече ли – пече!
На Бузлуджа ще има историческа възстановка на борбата на войводата и неговата чета, в която ще вземат участие близо 150 деятели на Националното сдружение „ Традиция ". Ще бъде отслужена и заупокойна молитва в памет на починалите.
На 18 юли 1868 година е последната борба на четата, водена от Хаджи Димитър (Димитър Николов Асенов), на върха, носещ неговото име през днешния ден, прочут като Бузлуджа. Според свидетелски показания на останалите четници, 28-годишният челник е погубен на върха.
Гибелта на героя е мотив Христо Ботев да напише едно от най-известните си творби - поемата „ Хаджи Димитър “:
Жив е той, жив е! Там на Балкана,
потопен в кърви лежи и пъшка
левент с дълбока на гърди рана,
левент във младост и в действие мъжка.
На една страна захвърлил пушка,
на друга сабля на две строшена;
очи темнеят, глава се люшка,
уста проклинат цяла галактика!
Лежи юнакът, а на небето
слънцето спряно ядосано пече;
жътварка пее нейде в полето,
и кръвта още по–силно тече!
Жътва е в този момент... Пейте, робини,
тез тъжни песни! Грей и ти, слънце,
в таз робска земя! Ще да загине
и тоя левент... Но млъкни, сърце!
Тоз, който падне в пердах за независимост,
той не умира: него жалеят
земя и небе, звяр и природа
и артисти песни за него пеят...
Денем му сянка пази орлица,
и вълк му добродушно раната ближи;
над него сокол, юнашка птица,
и тя се за брат, за левент грижи!
Настане вечер – месец изгрее,
звезди обсипят сводът небесен;
гора зашуми, вятър повее, –
Балканът пее хайдушка ария!
И самодиви в бяла премена,
чудни, прелестни, ария поемнат, –
безшумно нагазят трева зелена
и при юнакът дойдат, та седнат.
Една му с билки раната върже,
друга го пръсне с вода студена,
третя го в уста целуне бърже, –
и той я гледа, – блага, зесмена!
„ Кажи ми, сестро де – Караджата?
Де е и мойта вярна тайфа?
Кажи ми, пък ми вземи душата, –
аз желая, сестро, тук да почина! “
И плеснат с ръце, па се прегърнат,
и с песни хвръкнат те в небесата, –
летят и пеят, дорде осъмнат,
и търсят духът на Караджата...
Но съмна към този момент! И на Балкана
юнакът лежи, кръвта му тече, –
вълкът му ближе лютата рана,
и слънцето отново пече ли – пече!
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ