Никой не се сеща за скромността
Днес няма полемика за водачеството, която под една или друга форма не отбелязва скромността като основно качеството, което би трябвало да има актуалния началник. Тази тематика се визира в книги, изявления и конференции по целия свят. Видимо е обаче, че доста водачи отхвърлят да одобряват тази идея, най-малко що се отнася до тяхната работа. Същите тези водачи постоянно минават границата сред увереността и арогантността.
В работата ми като професионален коуч имам привилегията да работя с необятен набор от водачи от всички равнища на ръководство. Ето какво ми споделят те за скромността и арогантността:
Скромността не е даже в топ 10 на най-важните качества, които имат великите водачи
Това е точка, която съм чувала от доста водачи. Те нормално споделят нещо от рода на: „ Ако приказваме за десетте най-важни умения на водачите, никой не се сеща за скромността “. Моят отговор нормално е, че въпреки и да не мислят за съответната дума, те водачите мислят за нещата, които тя въплъщава. Мениджърът демонстрира невзискателност, когато изслушва чиновниците си и се грижи за тяхното богатство. Да си непретенциозен значи още да се поставяш на мястото на другите – нещо, което доста хора не знаят по какъв начин, или не желаят, да вършат. Арогантността, въпреки това, се характеризира с преписване на заслужите за непознати достижения и непрекъснатата жадност за власт и самопризнание.
Скромността е форма на уязвимост
Една от главните аргументи доста водачи да отбягват деянията на невзискателност е концепцията, че по този метод може да наподобяват слаби. В последна сметка, никой не желае да бъде възприеман от останалите като слаб. Именно този боязън кара арогантните водачи да слагат себе си и персоналните си потребности пред тези задачите на компанията и общото богатство. От друга страна водачите, които не се опасяват да демонстрират невзискателност, поставят целенасочени старания с цел да поддържат и въодушевяват останалите. Те ги учат всичко, което зная, с вярата, че някои ден чиновниците им ще надминат постигнатото от самите тях.
Скромността има неприятна известност
Традиционният метода на мислене в света на бизнеса повелява, че човек не може да бъде по едно и също време преклонен и убеден. Идеята е, че съревнованието сред компании, екип и обособени персона, не остава място за демонстрации на невзискателност. Истината е, че скромността не може да бъде разграничена от увереността. Наистина уверените в себе си водачи не изпитват потребността непрекъснато да акцентират персоналните си триумфи или пък да омаловажават непознатите достижения. Точно противоположното. Истинските уверените водачи слагат чиновниците си преди всичко и се радват на всеки техен триумф.
В края на краищата никой не обича да арогантните водачи. Дори и да основават усещането за увереност и мощ, те рядко печелят откровеното почитание на останалите.
.......................
Лоли Даскал , президент и изпълнителен шеф на консултантската компания Lead From Within, в своя блог.
Редактор: Георги Георгиев
В работата ми като професионален коуч имам привилегията да работя с необятен набор от водачи от всички равнища на ръководство. Ето какво ми споделят те за скромността и арогантността:
Скромността не е даже в топ 10 на най-важните качества, които имат великите водачи
Това е точка, която съм чувала от доста водачи. Те нормално споделят нещо от рода на: „ Ако приказваме за десетте най-важни умения на водачите, никой не се сеща за скромността “. Моят отговор нормално е, че въпреки и да не мислят за съответната дума, те водачите мислят за нещата, които тя въплъщава. Мениджърът демонстрира невзискателност, когато изслушва чиновниците си и се грижи за тяхното богатство. Да си непретенциозен значи още да се поставяш на мястото на другите – нещо, което доста хора не знаят по какъв начин, или не желаят, да вършат. Арогантността, въпреки това, се характеризира с преписване на заслужите за непознати достижения и непрекъснатата жадност за власт и самопризнание.
Скромността е форма на уязвимост
Една от главните аргументи доста водачи да отбягват деянията на невзискателност е концепцията, че по този метод може да наподобяват слаби. В последна сметка, никой не желае да бъде възприеман от останалите като слаб. Именно този боязън кара арогантните водачи да слагат себе си и персоналните си потребности пред тези задачите на компанията и общото богатство. От друга страна водачите, които не се опасяват да демонстрират невзискателност, поставят целенасочени старания с цел да поддържат и въодушевяват останалите. Те ги учат всичко, което зная, с вярата, че някои ден чиновниците им ще надминат постигнатото от самите тях.
Скромността има неприятна известност
Традиционният метода на мислене в света на бизнеса повелява, че човек не може да бъде по едно и също време преклонен и убеден. Идеята е, че съревнованието сред компании, екип и обособени персона, не остава място за демонстрации на невзискателност. Истината е, че скромността не може да бъде разграничена от увереността. Наистина уверените в себе си водачи не изпитват потребността непрекъснато да акцентират персоналните си триумфи или пък да омаловажават непознатите достижения. Точно противоположното. Истинските уверените водачи слагат чиновниците си преди всичко и се радват на всеки техен триумф.
В края на краищата никой не обича да арогантните водачи. Дори и да основават усещането за увереност и мощ, те рядко печелят откровеното почитание на останалите.
.......................
Лоли Даскал , президент и изпълнителен шеф на консултантската компания Lead From Within, в своя блог.
Редактор: Георги Георгиев
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ