„Лекарка за болните, приятелка на бедните, майка за безприютните“ – има ли още такива жени у нас?
Днес – 19 октомври, означаваме Деня на българския доктор.
По мотив празника нашите другари от „ Българияте - Забравените достижения “, ни напомнят историята на една жена, чието име е известно в Габрово, само че би трябвало да знаем всички ние – доктор Тота Венкова .
Тя е една от първите лекарки в Следосвобожденска България.
Тота се ражда в Габрово през 1865 година, а житейските ѝ несгоди я връхлитатат със страшна мощ от ранна детска възраст, когато остава сираче. Благодарение на доброжелатели от нейния град, момичето съумява да се изучи, даже стартира работа като преподавател. С експлоадирането на Руско-турската Oсвободителна война всички учебни заведения в Габрово са превърнати в лазарети.
Градът приютява ранените от боевете при Шипка и Стара Загора, същински герои са локалните учителки, които съумяват да спасят доста от бойците от сигурна гибел.
След тежките години на тествания по време на войната, Тота стартира да възприема медицината като свое предопределение и посвещава живота си на науката. Габровката печели стипендия и отпътува да учи медицина в Санкт Петербург .
Там Тота трансформира призванието си в специалност и получава сериозна за времето си научна подготовка. След завръщането си в родината през 1886 година става известна като доктор Тота Венкова – първата дипломирана лекарка в следосвобожденска България .
Следва нова специализация по акушерство и гинекология във Виена. В Австрия тя учи реформаторски медицински способи и заимства положителни практики, които придвижва по-късно по родните земи.
С годините белодробното й заболяване се ускорява, само че това не пречи на доктор Венкова да оказва помощ и образова хиляди бъдещи майки. Дома си на ул. „ Солунска “ 13 в София трансформира в безвъзмезден съвещателен център по акушеро-гинекология. По време на Първата международна война Тота се грижи за доста фамилии на отпътували български бойци. Към фронта изпраща и пратки с медицински принадлежности от първа нужда.
По мотив празника нашите другари от „ Българияте - Забравените достижения “, ни напомнят историята на една жена, чието име е известно в Габрово, само че би трябвало да знаем всички ние – доктор Тота Венкова .
Тя е една от първите лекарки в Следосвобожденска България.
Тота се ражда в Габрово през 1865 година, а житейските ѝ несгоди я връхлитатат със страшна мощ от ранна детска възраст, когато остава сираче. Благодарение на доброжелатели от нейния град, момичето съумява да се изучи, даже стартира работа като преподавател. С експлоадирането на Руско-турската Oсвободителна война всички учебни заведения в Габрово са превърнати в лазарети.
Градът приютява ранените от боевете при Шипка и Стара Загора, същински герои са локалните учителки, които съумяват да спасят доста от бойците от сигурна гибел.
След тежките години на тествания по време на войната, Тота стартира да възприема медицината като свое предопределение и посвещава живота си на науката. Габровката печели стипендия и отпътува да учи медицина в Санкт Петербург .
Там Тота трансформира призванието си в специалност и получава сериозна за времето си научна подготовка. След завръщането си в родината през 1886 година става известна като доктор Тота Венкова – първата дипломирана лекарка в следосвобожденска България .
Следва нова специализация по акушерство и гинекология във Виена. В Австрия тя учи реформаторски медицински способи и заимства положителни практики, които придвижва по-късно по родните земи.
С годините белодробното й заболяване се ускорява, само че това не пречи на доктор Венкова да оказва помощ и образова хиляди бъдещи майки. Дома си на ул. „ Солунска “ 13 в София трансформира в безвъзмезден съвещателен център по акушеро-гинекология. По време на Първата международна война Тота се грижи за доста фамилии на отпътували български бойци. Към фронта изпраща и пратки с медицински принадлежности от първа нужда.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ