Какъв ще бъде МиГ-41, призван да замени свръхзвуковия МиГ-31
Днес като „ спецназ “ на съветските Противовъздушна отбрана е свръхзвуковият изтребител-прехващач МиГ-31. Само четири самолета от този вид са способни да покрият въздушния фронт до 1100 километра, като прехващат въздушни цели както на пределно ниски, по този начин и на извънредно огромни височини, пишат западни медии.
За страдание, макар програмата за рационализация, изтребителите, създадени и създадени още през руската ера, имат своя лимит на работа, който се пресмята в рамките на 2025-2028г. Какво ще ги размени?
Родословието на МиГ-31 датира от МиГ-25, основан за битка с американския свръхзвуков бомбардировач В-58 през петдесетте години на предишния век. При създаването на прехващача руските инженери слагат няколко международни авиационни върха.
Самолетът се показа доста добре по време на войната в Египет, демонстрирайки цялостната беззащитност на израелските изтребители F-4 и Mirage III. През 1976 година МиГ-25 беше похитен в Япония от предателя Виктор Беленко, който съобщи доста военни секрети на Съюз на съветските социалистически републики на съдружниците на Съединени американски щати и получи американско поданство за това, както и евентуално, буре конфитюр и кутия бисквитки.
Той беше сменен от МиГ-31, първият отечествен изтребител от четвърто потомство. Създаден в средата на седемдесетте, самолетът в доста връзки изпреварва времето си, предизвиквайки почитание към своите характерности и до през днешния ден. Това е същинска въздушна бойна платформа, способна да носи до 9 тона оръжие на височина 25 километра със скорост 3000 километра в час.
Изтребителят може дейно да смъква балистични и крилати ракети, бомбардировачи и нисколетящи спътници на врага, както и известните сега безпилотни летателни апарати. На MиГ-31 са подконтролни цели, летящи със скорост до 5 Маха, които той е в положение да открие независимо на разстояние до 280 километра, с помощта на фазирана антенна решетка.
Съветският изтребител към момента внушава почитание. В началото на деветдесетте имаше забавен план за дълбоката рационализация на МиГ-31М. Изработени са седем прототипа, само че един от тях се разруши по време на тестванията. Въпреки изключителните резултати, по-нататък не стартира серийно произвеждане под претекст на сложната икономическа обстановка. Нещо повече, производството на тези прехващачи е прекъснато въобще.
Смята се, че нашите „ задгранични другари “ способстваха съществено за това. Към днешна дата в съветските аерокосмически сили остават към 120 МиГ-31, а в базите за аварийно предпазване има още 100 и петдесет.
Самолетите непрекъснато се модернизират до равнището на MиГ-31БM. Благодарение на това прехващачите могат освен да вземат участие в системата за противовъздушна защита, само че и да извършват редица задания на галактическата защита, сваляйки противников спътници в нискоземна орбита и изстрелвайки дребни спътници на Министерството на защитата на Руската федерация с тегло до 200 кг.
Уви, всяка рационализация и експлоатационен живот имат своя лимит, а за МиГ-31 той е открит най-вече до 2028 година, което е много скоро. За да го заменят в Русия, се създава нов прехващач на дълги дистанции МиГ-41 като част от програмата ПАК Директива за птиците (переспективен авиационен комплекс за далечно прихващане). За него се знае доста малко.
С надморска височина на полета над 25 километра, главната характерност на изтребителя би трябвало да бъде голямата му скорост, която следва да доближи 4.3 маха (4500 километра в час). Бойният му радиус ще бъде от 700 до 1500 километра.
Според представители на Kонструкторското бюро, самолетът ще бъде основан с потреблението на стелт технологии. Ракетите R-37 и переспективната R-37M ще му разрешат да поразява цели на разстояние до 300 километра. Американското профилирано издание The National Interest даже класира МиГ-41 като изтребител от шесто потомство.
Някои специалисти обаче още занапред сочат към „ тесните места “, които могат да станат проблематични за новия съветски аероплан. Радиопоглъщащото и стелт покрития при скорост до 4.3 Маха рискува просто да се смъкне и разтопи, което основава мъчно техническо предизвикателство за конструкторите. Изтребител с сходни характерности ще има прекомерно висока цена – ще коства колкото тежък бомбардировач.
Да се надяваме, че разработчиците ще съумеят да намерят компромис и този обещаващ план няма да претърпи ориста на своя предходник, на който в миналото беше отказано финансиране.
За страдание, макар програмата за рационализация, изтребителите, създадени и създадени още през руската ера, имат своя лимит на работа, който се пресмята в рамките на 2025-2028г. Какво ще ги размени?
Родословието на МиГ-31 датира от МиГ-25, основан за битка с американския свръхзвуков бомбардировач В-58 през петдесетте години на предишния век. При създаването на прехващача руските инженери слагат няколко международни авиационни върха.
Самолетът се показа доста добре по време на войната в Египет, демонстрирайки цялостната беззащитност на израелските изтребители F-4 и Mirage III. През 1976 година МиГ-25 беше похитен в Япония от предателя Виктор Беленко, който съобщи доста военни секрети на Съюз на съветските социалистически републики на съдружниците на Съединени американски щати и получи американско поданство за това, както и евентуално, буре конфитюр и кутия бисквитки.
Той беше сменен от МиГ-31, първият отечествен изтребител от четвърто потомство. Създаден в средата на седемдесетте, самолетът в доста връзки изпреварва времето си, предизвиквайки почитание към своите характерности и до през днешния ден. Това е същинска въздушна бойна платформа, способна да носи до 9 тона оръжие на височина 25 километра със скорост 3000 километра в час.
Изтребителят може дейно да смъква балистични и крилати ракети, бомбардировачи и нисколетящи спътници на врага, както и известните сега безпилотни летателни апарати. На MиГ-31 са подконтролни цели, летящи със скорост до 5 Маха, които той е в положение да открие независимо на разстояние до 280 километра, с помощта на фазирана антенна решетка.
Съветският изтребител към момента внушава почитание. В началото на деветдесетте имаше забавен план за дълбоката рационализация на МиГ-31М. Изработени са седем прототипа, само че един от тях се разруши по време на тестванията. Въпреки изключителните резултати, по-нататък не стартира серийно произвеждане под претекст на сложната икономическа обстановка. Нещо повече, производството на тези прехващачи е прекъснато въобще.
Смята се, че нашите „ задгранични другари “ способстваха съществено за това. Към днешна дата в съветските аерокосмически сили остават към 120 МиГ-31, а в базите за аварийно предпазване има още 100 и петдесет.
Самолетите непрекъснато се модернизират до равнището на MиГ-31БM. Благодарение на това прехващачите могат освен да вземат участие в системата за противовъздушна защита, само че и да извършват редица задания на галактическата защита, сваляйки противников спътници в нискоземна орбита и изстрелвайки дребни спътници на Министерството на защитата на Руската федерация с тегло до 200 кг.
Уви, всяка рационализация и експлоатационен живот имат своя лимит, а за МиГ-31 той е открит най-вече до 2028 година, което е много скоро. За да го заменят в Русия, се създава нов прехващач на дълги дистанции МиГ-41 като част от програмата ПАК Директива за птиците (переспективен авиационен комплекс за далечно прихващане). За него се знае доста малко.
С надморска височина на полета над 25 километра, главната характерност на изтребителя би трябвало да бъде голямата му скорост, която следва да доближи 4.3 маха (4500 километра в час). Бойният му радиус ще бъде от 700 до 1500 километра.
Според представители на Kонструкторското бюро, самолетът ще бъде основан с потреблението на стелт технологии. Ракетите R-37 и переспективната R-37M ще му разрешат да поразява цели на разстояние до 300 километра. Американското профилирано издание The National Interest даже класира МиГ-41 като изтребител от шесто потомство.
Някои специалисти обаче още занапред сочат към „ тесните места “, които могат да станат проблематични за новия съветски аероплан. Радиопоглъщащото и стелт покрития при скорост до 4.3 Маха рискува просто да се смъкне и разтопи, което основава мъчно техническо предизвикателство за конструкторите. Изтребител с сходни характерности ще има прекомерно висока цена – ще коства колкото тежък бомбардировач.
Да се надяваме, че разработчиците ще съумеят да намерят компромис и този обещаващ план няма да претърпи ориста на своя предходник, на който в миналото беше отказано финансиране.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ