&format=webp)
Изкуството да оцелееш в какофонията на „обратната връзка“
Днес наподобява, че всеки има потребност от противоположна връзка. След всяко пътешестване ни молят да попълним анкета за прекарването си, след всяка покупка – да оставим оценка, след всяка среща – да дадем мнението си.
Шефовете я търсят от чиновниците си, чиновниците – от сътрудниците, а всеки, който основава артикул под каквато и да е форма, като че ли има потребност да я получи от целия свят в онлайн пространството.
Безкрайният поток от оценки и мнения към този момент наподобява повече като звук, в сравнение с като инструмент за развиване. Но дали тази лавина от отзиви въобще оказва помощ на хората да бъдат по-добри в това, което правят? Академичната литература няма прецизен отговор на този въпрос.
Мета-анализ на стотици опити демонстрира, че в 38% от случаите противоположната връзка освен не усъвършенства представянето, само че даже го утежнява. Британският институт Chartered Institute of Personnel and Development обобщава проучванията по този начин: с цел да бъде потребна в работна среда, противоположната връзка би трябвало да е „ съответна, обвързвана с работата, градивна, достоверна и безпристрастна “. Но не всеки управител или сътрудник се придържа към това предписание.
А от инцидентни онлайн рецензии всичко наподобява въпрос на шанс. И този шанс сигурно не е удобен за публицист, чиято книга получава единствено една звезда в Amazon, тъй като куриерът е забавил пратката.
Но по какъв начин можем да се абстрахираме и да оцелеем измежду целия този звук?
Да се движиш непоклатимо през този поток от отзиви, без да изгубиш разсъдъка или мотивацията си, е извънредно значимо умеене. Но по какъв начин се реализира това? Автор от Financial Times предлага няколко урока, които могат да бъдат потребни. Част от вдъхновението идва от един непредвиден източник: Джейн Остин.
Писателката е събирала и преписвала усещанията на читателите за романите си – както позитивни, по този начин и отрицателни.
Защо е правила всичко това? Може би заради същата причина, заради която си коства да внимаваме с противоположната връзка и през днешния ден: любознанието по какъв начин хората реагират. Ако не искаш нещо да доближи до тях по какъвто и да е метод, какъв е смисълът?
Биографката на Остин, Клеър Томалин, разказва, че авторката на „ Гордост и предубеждения “ е била „ задоволително дистанцирана, с цел да записва грубите забележки паралелно с похвалите, без да се пази по някакъв метод “.
Собствената ѝ майка да вземем за пример нарекла героинята на „ Мeнсфийлд Парк “ „ безлична “, а различен родственик „ не могъл да я понесе “. Сякаш Остин е основала лична версия на онлайн секция за мнения.
Важно е да разберем кое е потребно и кое е безсмислено
Критиките могат да бъдат извънредно скъпи, изключително в случай че идват от човек, който почитаме, или в случай че доста хора реагират по еднакъв метод. Ако огромна група не схваща мисълта ти – евентуално ти не си я обяснил добре. Ако мнозина са афектирани – евентуално си направил нещо обидно. „ Добре е да обиждаш хората, само че единствено в случай че го правиш преднамерено, “ споделил един път шефът на авторката на истинската публикация, откакто тя инцидентно ядосала исландска публика с едно на пръв взор почтено изречение.
Лошо настроената или мързелива рецензия обаче сигурно би трябвало да бъде пренебрегната. Дори Остин се е сблъсквала с това. Неин прочут прочел единствено първата и последната глава на „ Ема “, тъй като чул, че книгата не е забавна.
Приемете нещата съществено – само че в никакъв случай прекомерно съществено
Най-важното е да извлечем изгодата от противоположната връзка, без да я одобряваме като дефинитивна оценка за цената на работата ни – или на самите нас. Първо, всяка противоположна връзка е единствено дребна и изкривена извадка от действителните реакции. Второ, невероятно е да угодиш на всички.
Днес романът „ Ема “ се счита за „ най-съвършената книга “, която Джейн Остин е писала – „ безупречно приключена от началото до края “, съгласно Томалин. Но тогава картината е била друга: от 43 записани отзиви за книгата 12 са били враждебни, шест – безусловно позитивни, а 17 са предпочели „ Гордост и предубеждения “.
И в последна сметка, може би точно Остин ни оставя най-ценния урок за света на противоположната връзка: да я одобряваме съществено – само че не и прекомерно съществено.
Шефовете я търсят от чиновниците си, чиновниците – от сътрудниците, а всеки, който основава артикул под каквато и да е форма, като че ли има потребност да я получи от целия свят в онлайн пространството.
Безкрайният поток от оценки и мнения към този момент наподобява повече като звук, в сравнение с като инструмент за развиване. Но дали тази лавина от отзиви въобще оказва помощ на хората да бъдат по-добри в това, което правят? Академичната литература няма прецизен отговор на този въпрос.
Мета-анализ на стотици опити демонстрира, че в 38% от случаите противоположната връзка освен не усъвършенства представянето, само че даже го утежнява. Британският институт Chartered Institute of Personnel and Development обобщава проучванията по този начин: с цел да бъде потребна в работна среда, противоположната връзка би трябвало да е „ съответна, обвързвана с работата, градивна, достоверна и безпристрастна “. Но не всеки управител или сътрудник се придържа към това предписание.
А от инцидентни онлайн рецензии всичко наподобява въпрос на шанс. И този шанс сигурно не е удобен за публицист, чиято книга получава единствено една звезда в Amazon, тъй като куриерът е забавил пратката.
Но по какъв начин можем да се абстрахираме и да оцелеем измежду целия този звук?
Да се движиш непоклатимо през този поток от отзиви, без да изгубиш разсъдъка или мотивацията си, е извънредно значимо умеене. Но по какъв начин се реализира това? Автор от Financial Times предлага няколко урока, които могат да бъдат потребни. Част от вдъхновението идва от един непредвиден източник: Джейн Остин.
Писателката е събирала и преписвала усещанията на читателите за романите си – както позитивни, по този начин и отрицателни.
Защо е правила всичко това? Може би заради същата причина, заради която си коства да внимаваме с противоположната връзка и през днешния ден: любознанието по какъв начин хората реагират. Ако не искаш нещо да доближи до тях по какъвто и да е метод, какъв е смисълът?
Биографката на Остин, Клеър Томалин, разказва, че авторката на „ Гордост и предубеждения “ е била „ задоволително дистанцирана, с цел да записва грубите забележки паралелно с похвалите, без да се пази по някакъв метод “.
Собствената ѝ майка да вземем за пример нарекла героинята на „ Мeнсфийлд Парк “ „ безлична “, а различен родственик „ не могъл да я понесе “. Сякаш Остин е основала лична версия на онлайн секция за мнения.
Важно е да разберем кое е потребно и кое е безсмислено
Критиките могат да бъдат извънредно скъпи, изключително в случай че идват от човек, който почитаме, или в случай че доста хора реагират по еднакъв метод. Ако огромна група не схваща мисълта ти – евентуално ти не си я обяснил добре. Ако мнозина са афектирани – евентуално си направил нещо обидно. „ Добре е да обиждаш хората, само че единствено в случай че го правиш преднамерено, “ споделил един път шефът на авторката на истинската публикация, откакто тя инцидентно ядосала исландска публика с едно на пръв взор почтено изречение.
Лошо настроената или мързелива рецензия обаче сигурно би трябвало да бъде пренебрегната. Дори Остин се е сблъсквала с това. Неин прочут прочел единствено първата и последната глава на „ Ема “, тъй като чул, че книгата не е забавна.
Приемете нещата съществено – само че в никакъв случай прекомерно съществено
Най-важното е да извлечем изгодата от противоположната връзка, без да я одобряваме като дефинитивна оценка за цената на работата ни – или на самите нас. Първо, всяка противоположна връзка е единствено дребна и изкривена извадка от действителните реакции. Второ, невероятно е да угодиш на всички.
Днес романът „ Ема “ се счита за „ най-съвършената книга “, която Джейн Остин е писала – „ безупречно приключена от началото до края “, съгласно Томалин. Но тогава картината е била друга: от 43 записани отзиви за книгата 12 са били враждебни, шест – безусловно позитивни, а 17 са предпочели „ Гордост и предубеждения “.
И в последна сметка, може би точно Остин ни оставя най-ценния урок за света на противоположната връзка: да я одобряваме съществено – само че не и прекомерно съществено.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ