Недялко Йорданов на 85: Не зная колко ми остава
Днес огромният български стихотворец Недялко Йорданов навърши 85 години.
Ето какво написа той:
Скъпи другари, простете че на практика е невероятно да отговоря на хилядите ваши толкоз трогателни мнения и пожелания. Вие някак ме издигнахте в личните ми очи. Не се майтапя. И не съм подозирал подобен отклик на моя 85 годишен празник. Нас всичките ни свързва едно – неведението какво ни чака и чака ли ни нещо, когато се разделим със земния живот. Има ли Някой, който дефинира и диктува ориста ни. Кой е той? Какъв е? Дух или материя? Или просто едно насъбрано през вековете въображение, належащо да ни избави от страха, че ще изчезнем вечно.
БЛАГОДАРЯ ТИ
Благодаря ти... Всъщност кой си?.. Дали си Дух... Или Материя...
Ах, дребни сме да разбираем онази... Вечната тайнственост...
Как ни създаваш... Как ни гледаш... Как търпеливо ни опазваш...
И по какъв начин във последна сметка в действителност отново ти грубо ни наказваш.
Не ни е обещано да знаем... Опитваме се... Няма смисъл...
И няма по какъв начин... Ще изтърпим това, което си орисал...
И ето... Аз... Една прашинка от билибилибилиарди...
Благодаря, че толкова време до тук щастливо ме оварди.
Не съм и подозирал дори, че ще се случи... Но се случи...
И да допускам в чудеса ти благосклонно ме научи...
И да побързам... Има смисъл започнатото да довърша...
И дребната сълза в окото от всички скрито да избърша.
Разбира се, ти не ми казваш... Не зная какъв брой ми остава...
И спирам повече да мисля... Разстройвам се... Не заслужава...
Приемам твоето решение... И споделям ти... Дали ме чуваш?
Дали самият ти го знаеш.... Дали във същина съществуваш?
И ето, пия си кафето... И сутринта е толкова сладка...
Нов ден пред мен се обрисува... И още... Нека е мистерия...
И няма смисъл, няма смисъл със нея постоянно да се боря.
Със тебе ли приказвам в действителност?.. Или със себе си приказвам?
Ето какво написа той:
Скъпи другари, простете че на практика е невероятно да отговоря на хилядите ваши толкоз трогателни мнения и пожелания. Вие някак ме издигнахте в личните ми очи. Не се майтапя. И не съм подозирал подобен отклик на моя 85 годишен празник. Нас всичките ни свързва едно – неведението какво ни чака и чака ли ни нещо, когато се разделим със земния живот. Има ли Някой, който дефинира и диктува ориста ни. Кой е той? Какъв е? Дух или материя? Или просто едно насъбрано през вековете въображение, належащо да ни избави от страха, че ще изчезнем вечно.
БЛАГОДАРЯ ТИ
Благодаря ти... Всъщност кой си?.. Дали си Дух... Или Материя...
Ах, дребни сме да разбираем онази... Вечната тайнственост...
Как ни създаваш... Как ни гледаш... Как търпеливо ни опазваш...
И по какъв начин във последна сметка в действителност отново ти грубо ни наказваш.
Не ни е обещано да знаем... Опитваме се... Няма смисъл...
И няма по какъв начин... Ще изтърпим това, което си орисал...
И ето... Аз... Една прашинка от билибилибилиарди...
Благодаря, че толкова време до тук щастливо ме оварди.
Не съм и подозирал дори, че ще се случи... Но се случи...
И да допускам в чудеса ти благосклонно ме научи...
И да побързам... Има смисъл започнатото да довърша...
И дребната сълза в окото от всички скрито да избърша.
Разбира се, ти не ми казваш... Не зная какъв брой ми остава...
И спирам повече да мисля... Разстройвам се... Не заслужава...
Приемам твоето решение... И споделям ти... Дали ме чуваш?
Дали самият ти го знаеш.... Дали във същина съществуваш?
И ето, пия си кафето... И сутринта е толкова сладка...
Нов ден пред мен се обрисува... И още... Нека е мистерия...
И няма смисъл, няма смисъл със нея постоянно да се боря.
Със тебе ли приказвам в действителност?.. Или със себе си приказвам?
Източник: petel.bg


КОМЕНТАРИ