9 септември и срамът на Запада
Днес е 9 септември. Годишнина от една дата, за която е писано и говорено доста. Дата, от която в България стартира един всеобщ гнет, траял в разнообразни мащаби през идващите 45 години. 9 септември 1944 година е началото на комунистическото мракобесие - убийства, арести, въдворяване в лагери и един куп други репресии. Премахване на всевъзможни свободи. Насилствено дебългаризиране на популацията в Пиринския край. Три стопански банкрута и две отвратителни оферти за закриване на страната и присъединението й към Съюз на съветските социалистически републики под формата на 16-а република. И какво ли още не...
В нощта на 8 против 9 септември 1944 година в София е осъществен боен прелом и на власт идва държавното управление на Отечествения фронт - коалиция на комунисти, земеделци, социалдемократи, звенари и самостоятелни общественици. Новите ръководещи декларират, че вземат властта, с цел да възстановят демократичните порядки, партиите и спазването на Търновската конституция. Това обаче се оказва доста надалеч от истината. Партиите са възобновени изборно (само тези, които са комфортни на режима), а за либералност и съблюдаване на конституцията изобщо не може и да се приказва. Само за три месеца към 30 хиляди българи са избити без съд и присъда, след което клането приема " законна " форма посредством така наречен " национален съд ", издал 2730 смъртни присъди. В същото време извънсъдебните разправии не завършват, въпреки към този момент да не са толкоз всеобщи.
Преките виновници за този гнет са българските комунисти, поощрявани от руската окупационна войска. Западните съдружници в Антихитлеристката коалиция (конкретно Съединени американски щати и Великобритания) обаче месеци наред не вършат нищо, с цел да се опълчват на тези безобразия.
На 28 октомври 1944 година е подписано Московското помирение, с което България излиза от положение на война със Съюз на съветските социалистически републики, Англия и Съединени американски щати. От този ден до 15 септември 1947 година (влизането в действие на Парижкия кротичък договор) в България работи Съюзна контролна комисия, назначена да следи за осъществяването на договореностите, разказани в примирието. Начело на Съюзна контролна комисия е представител на Съветския съюз, а в състава й влизат също английски и американски представители. На процедура комисията може да се намесва във вътрешнополитическия живот на страната, по тази причина е доста показателно по кое време и по какъв метод го прави.
Масовият " червен " гнет, възбраната на организации като Съюза на запасните офицери, оповестени по неразбираеми критерии за " фашистки ", недопускането на всички политически партии до легална активност - нищо от това не трогва представителите на Англия и Съединени американски щати в Съюзна контролна комисия. Не ги впечатлява и всеобщия темперамент на вакханалията, наречена " национален съд ", в чийто правосъдни сформира надалеч не всички са квалифицирани адвокати.
Като официално съображение за " националния съд " се употребява една от точките в Московското съглашение, съгласно която България се задължава да изправи пред правораздаването лица, за които има данни, че са направили военни закононарушения. Но какви военнопрестъпници могат да бъдат хора, които нито са били на управителни позиции, нито са били мобилизирани в армията - свещеници, интелектуалци и други жители, набедени от новата власт? И за какво въобще комисията позволява основаването на " националните съдилища ", в случай, че съществуващата все още правна система дава опция за наказание на фактически отговорни лица?
Връх на недоумението буди неналичието на реакция, когато на 1 февруари 1945 година Първи състав на " националния съд " осъжда на гибел цели 147 представители на българския хайлайф - регентите, царските съветници, някогашни министри и депутати от болшинството, висши офицери. За съпоставяне, Нюрнбергския развой приключва с 9 смъртни присъди, а Токийския арбитражен съд - със 7...
Западните съдружници се засилват едвам през лятото на 1945 година, когато по-голямата част от земеделците* и социалдемократите напущат Отечествения фронт и излизат в съпротива, поради продължаващия комунистически гнет и ускорената съветизация на страната. След англо-американски напън изборите Народно заседание са отсрочени с няколко месеца, защото се приема, че все още няма задоволително гаранции за тяхното почтено осъществяване (в последна сметка, опозицията ги бойкотира, защото счита, че ситуацията с нищо не се е подобрила).
През октомври 1945 година в България идва американският публицист Марк Итъридж, специфичен делегат на президента Хари Труман. Итъридж проверява зверствата след 9 септември 1944 година, от което излиза наяве, че формалните данни на комунистите за към 10 хиляди избити в извънсъдебна кавга са мощно занижени. Правителството на Съединени американски щати употребява тази информация в започващата пропагандна война против комунизма, само че няма данни да прави действия убийците да бъдат съдени, а околните на жертвите да бъдат обезщетени.
Като цяло разривът сред българските комунисти и досегашните им съдружници в Отечествен фронт върви редом със зараждащата се борба сред Съюз на съветските социалистически републики и западните страни.
Създава се натрапчиво чувство за " двойни стандарти " от страна на Съединени американски щати и Англия, които се застъпват за своите протежета у нас (доколко съумяват е обособен въпрос), до момента в който националистично настроените български политици и техните поддръжници са оставени на произвола на ориста.
Могли ли са англо-американците да реализират освен това, с цел да защитят българския народ от изстъпленията на Съветската войска и българските комунисти? Труден въпрос, само че сигурно са могли да положат повече старания. Заради пасивността им обаче жертвите на комунистическия гнет ще тежат и на тяхната съвест.
Днес свеждаме глави пред паметта на починалите. Редно е в посолствата на Съединени американски щати и Англия също да сведат глави. Но освен в символ на респект, а и от позор.
*Става дума за земеделците от Български земеделски народен съюз " Пладне ", известни с тесните си връзки с разследващите служби на Англия и Съединени американски щати още от началото на Втората международна война. Другата огромна земеделска партия - Български земеделски народен съюз " Врабча 1 ", въобще не влиза в полезрението на Съюзната контролна комисия.
В нощта на 8 против 9 септември 1944 година в София е осъществен боен прелом и на власт идва държавното управление на Отечествения фронт - коалиция на комунисти, земеделци, социалдемократи, звенари и самостоятелни общественици. Новите ръководещи декларират, че вземат властта, с цел да възстановят демократичните порядки, партиите и спазването на Търновската конституция. Това обаче се оказва доста надалеч от истината. Партиите са възобновени изборно (само тези, които са комфортни на режима), а за либералност и съблюдаване на конституцията изобщо не може и да се приказва. Само за три месеца към 30 хиляди българи са избити без съд и присъда, след което клането приема " законна " форма посредством така наречен " национален съд ", издал 2730 смъртни присъди. В същото време извънсъдебните разправии не завършват, въпреки към този момент да не са толкоз всеобщи.
Преките виновници за този гнет са българските комунисти, поощрявани от руската окупационна войска. Западните съдружници в Антихитлеристката коалиция (конкретно Съединени американски щати и Великобритания) обаче месеци наред не вършат нищо, с цел да се опълчват на тези безобразия.
На 28 октомври 1944 година е подписано Московското помирение, с което България излиза от положение на война със Съюз на съветските социалистически републики, Англия и Съединени американски щати. От този ден до 15 септември 1947 година (влизането в действие на Парижкия кротичък договор) в България работи Съюзна контролна комисия, назначена да следи за осъществяването на договореностите, разказани в примирието. Начело на Съюзна контролна комисия е представител на Съветския съюз, а в състава й влизат също английски и американски представители. На процедура комисията може да се намесва във вътрешнополитическия живот на страната, по тази причина е доста показателно по кое време и по какъв метод го прави.
Масовият " червен " гнет, възбраната на организации като Съюза на запасните офицери, оповестени по неразбираеми критерии за " фашистки ", недопускането на всички политически партии до легална активност - нищо от това не трогва представителите на Англия и Съединени американски щати в Съюзна контролна комисия. Не ги впечатлява и всеобщия темперамент на вакханалията, наречена " национален съд ", в чийто правосъдни сформира надалеч не всички са квалифицирани адвокати.
Като официално съображение за " националния съд " се употребява една от точките в Московското съглашение, съгласно която България се задължава да изправи пред правораздаването лица, за които има данни, че са направили военни закононарушения. Но какви военнопрестъпници могат да бъдат хора, които нито са били на управителни позиции, нито са били мобилизирани в армията - свещеници, интелектуалци и други жители, набедени от новата власт? И за какво въобще комисията позволява основаването на " националните съдилища ", в случай, че съществуващата все още правна система дава опция за наказание на фактически отговорни лица?
Връх на недоумението буди неналичието на реакция, когато на 1 февруари 1945 година Първи състав на " националния съд " осъжда на гибел цели 147 представители на българския хайлайф - регентите, царските съветници, някогашни министри и депутати от болшинството, висши офицери. За съпоставяне, Нюрнбергския развой приключва с 9 смъртни присъди, а Токийския арбитражен съд - със 7...
Западните съдружници се засилват едвам през лятото на 1945 година, когато по-голямата част от земеделците* и социалдемократите напущат Отечествения фронт и излизат в съпротива, поради продължаващия комунистически гнет и ускорената съветизация на страната. След англо-американски напън изборите Народно заседание са отсрочени с няколко месеца, защото се приема, че все още няма задоволително гаранции за тяхното почтено осъществяване (в последна сметка, опозицията ги бойкотира, защото счита, че ситуацията с нищо не се е подобрила).
През октомври 1945 година в България идва американският публицист Марк Итъридж, специфичен делегат на президента Хари Труман. Итъридж проверява зверствата след 9 септември 1944 година, от което излиза наяве, че формалните данни на комунистите за към 10 хиляди избити в извънсъдебна кавга са мощно занижени. Правителството на Съединени американски щати употребява тази информация в започващата пропагандна война против комунизма, само че няма данни да прави действия убийците да бъдат съдени, а околните на жертвите да бъдат обезщетени.
Като цяло разривът сред българските комунисти и досегашните им съдружници в Отечествен фронт върви редом със зараждащата се борба сред Съюз на съветските социалистически републики и западните страни.
Създава се натрапчиво чувство за " двойни стандарти " от страна на Съединени американски щати и Англия, които се застъпват за своите протежета у нас (доколко съумяват е обособен въпрос), до момента в който националистично настроените български политици и техните поддръжници са оставени на произвола на ориста.
Могли ли са англо-американците да реализират освен това, с цел да защитят българския народ от изстъпленията на Съветската войска и българските комунисти? Труден въпрос, само че сигурно са могли да положат повече старания. Заради пасивността им обаче жертвите на комунистическия гнет ще тежат и на тяхната съвест.
Днес свеждаме глави пред паметта на починалите. Редно е в посолствата на Съединени американски щати и Англия също да сведат глави. Но освен в символ на респект, а и от позор.
*Става дума за земеделците от Български земеделски народен съюз " Пладне ", известни с тесните си връзки с разследващите служби на Англия и Съединени американски щати още от началото на Втората международна война. Другата огромна земеделска партия - Български земеделски народен съюз " Врабча 1 ", въобще не влиза в полезрението на Съюзната контролна комисия.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ