Честита Баба Марта!
Днес е 1 март - ден, в който се закичваме с мартеници за здраве. С тях се празнува идването на Баба Марта.
Във фолклора Баба Марта е показана като сестра или като жена на Голям Сечко (Януари) и Малък Сечко (Февруари). Тя постоянно е недоволна от тях – или са ѝ изпили виното (ако са ѝ братя), или че са свършили някоя огромна беля. Старицата (невестата) им се гневи, в резултат на което времето се скапва.
Празникът на Баба Марта в българските обичаи е знак на пролетта и носи благопожелание за здраве и изобилие при започване на новия цикъл в природата. Традицията е обвързвана с античната езическа история от Балканския полуостров, обвързвана с всички аграрни култове към природата. Някои от най-специфичните черти на първомартенската обредност и изключително завързването на усуканите бяла и алена вълнени влакна, са плод на многовековна традиция, която е била присъща за тракийски (палеобалкански) и елински традиции.
Легенда зародила през 30-те години на 20-ти век свързва появяването на мартеницата с прабългарите.
Обичаят за връзване на Мартеница (усукани бяла и алена вълнени нишки) е прочут в България, Румъния, Молдова, Албания, Гърция, Република Македония и Сърбия. В Румъния мартеници се връзват на ръцете единствено на дамите и дребните деца, а мъжете могат да носят мартеница единствено на скришно място, да вземем за пример в обувката. В Гърция мартеници се връзват единствено на ръцете на децата. В България мартеници се връзват още на млади животни и дървета, също и на мъжете.
Във фолклора Баба Марта е показана като сестра или като жена на Голям Сечко (Януари) и Малък Сечко (Февруари). Тя постоянно е недоволна от тях – или са ѝ изпили виното (ако са ѝ братя), или че са свършили някоя огромна беля. Старицата (невестата) им се гневи, в резултат на което времето се скапва.
Празникът на Баба Марта в българските обичаи е знак на пролетта и носи благопожелание за здраве и изобилие при започване на новия цикъл в природата. Традицията е обвързвана с античната езическа история от Балканския полуостров, обвързвана с всички аграрни култове към природата. Някои от най-специфичните черти на първомартенската обредност и изключително завързването на усуканите бяла и алена вълнени влакна, са плод на многовековна традиция, която е била присъща за тракийски (палеобалкански) и елински традиции.
Легенда зародила през 30-те години на 20-ти век свързва появяването на мартеницата с прабългарите.
Обичаят за връзване на Мартеница (усукани бяла и алена вълнени нишки) е прочут в България, Румъния, Молдова, Албания, Гърция, Република Македония и Сърбия. В Румъния мартеници се връзват на ръцете единствено на дамите и дребните деца, а мъжете могат да носят мартеница единствено на скришно място, да вземем за пример в обувката. В Гърция мартеници се връзват единствено на ръцете на децата. В България мартеници се връзват още на млади животни и дървета, също и на мъжете.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ