Варна се сбогува с поетесата и художничка Драга Дюлгерова
Днес, 6 декември, се сбогуваме с прелестната поетеса и художничка Драга Дюлгерова. Тъжната новина оповестиха от ТМПЦ - Варна.
Една от тези, за които споделяме, че имат външна и вътрешна хубост. Един стойностен човек и извънреден създател, талантлив с доста гении, тя оставя след себе си горест, само че и обич, и хубост, и мъдрост, вградени в поетичните ѝ прозрения за живота.
Драга Дюлгерова е родена на 5 декември 1943 година в с. Крупник, Благоевградско. Завършва колеж за художествени занаяти и ВТУ " Св. св. Кирил и Методий " със компетентност " Българска лингвистика " (1978). Работи като художник-аранжор, радиопрограмен началник, трагична и куклена актриса. Няколко години живее в Италия и Съединени американски щати. Има 7 независими изложения.
Автор е на 20 лирични, белетристични и преводни книги, измежду тях романът „ Въртопът “, 2016, с второ допълнено издание 2017, стихосбирките " Свят, от цвят изработен ", 2013, „ С птици и дървета беседвам “, 2018, „ Жълъди в шепите на Бога “, 2018 и „ Крилати срещи “, 2018, всички оповестени в изд. „ Славена “, Варна.
Последният алманах съдържа нейни преводи на лирика от британски и съветски език, както и преводи на нейни стихове от събратя по перо на същите езици. В киното има две епизодични функции – във филмите: „ Тютюн ” и „ Спомен за близначката ”. Член на Съюз на българските писатели и Славянска академия. Нейни стихове са оповестени в Русия, Съединени американски щати, Канада и Македония. Умира на 4 декември 2022 година
Направо от небето връхлетя.
Необуздан, тревата изпотъпка,
градината с копита изора.
Луната за оградата завърза -
това бе скришен знак, че е пристигнал.
О, Боже, ням да бе светът,
пак би го в тая нощ усетил.
Не помня всичко:
като дявол вманиачен,
а по-късно замислен като ангел.
Да бях му дала, щеше да обрули
и двете златни ябълки, които
със блясъка си стреснаха луната.
Но аз не дадох.
Знаех отпреди -
в градината щом ябълките укривам,
кентавърът ще идва всяка нощ,
направо от небето ще връхлита,
ще връзва за оградата луната -
завистницата дано по-късно
мълвата с ветровете да разнася.
През всичките сезони
с дървета беседвам и със птици.
Снега разривам и тревите запитвам –
дълга ли е зимата,
защото Времето през мен тече.
Бих заменила шала от коприна
за снежната пелерина на къпината,
но тя ревностно ме държи на разстояние.
В градината заставам и иде пролет.
Великденско венче превивам
от лъскави треви и от иглика.
Килим от цветове поляната гласи
за колесницата напразно.
И вятърът, умел файтонджия,
препусна около мен, но без мене.
И Времето тече.
Седя в градината –
на сянка под лозницата.
В ракитовия стол клатя мемоари.
От бримки-мигове
дантела се пробвам да оплитам,
но миговете станали са минало.
А лятото си потегля и се смее.
И Времето тече.
Към своя юг отлитат птиците,
а моят юг, закотвен в младостта,
уж безконечен е, само че в действителност, е отдалечен,
защото Времето изтече..
С дървета,
и със птици се сбогувам.
Сълзите падат в шала от коприна.
На зимата описвам приказка
и приказката няма край,
и приказката се повтаря:
„ Стоя в градината.
Стоя в градината.
Стоя в градината. ”
Стих от последната ѝ поетична книга " Жълъди в шепите на Бога ", изд. Славена, 2018 година
С усмивка ще си потегли от света.
Какво ти потегляне – политане ще бъде...
Живях добре. И зле живях.
И в радостни и смутни времена
и празници и клади от обич.
Приятелстава, изменничества
и неприязън и радостни възторзи,
но на земята бях. Живях.
Една от тези, за които споделяме, че имат външна и вътрешна хубост. Един стойностен човек и извънреден създател, талантлив с доста гении, тя оставя след себе си горест, само че и обич, и хубост, и мъдрост, вградени в поетичните ѝ прозрения за живота.
Драга Дюлгерова е родена на 5 декември 1943 година в с. Крупник, Благоевградско. Завършва колеж за художествени занаяти и ВТУ " Св. св. Кирил и Методий " със компетентност " Българска лингвистика " (1978). Работи като художник-аранжор, радиопрограмен началник, трагична и куклена актриса. Няколко години живее в Италия и Съединени американски щати. Има 7 независими изложения.
Автор е на 20 лирични, белетристични и преводни книги, измежду тях романът „ Въртопът “, 2016, с второ допълнено издание 2017, стихосбирките " Свят, от цвят изработен ", 2013, „ С птици и дървета беседвам “, 2018, „ Жълъди в шепите на Бога “, 2018 и „ Крилати срещи “, 2018, всички оповестени в изд. „ Славена “, Варна.
Последният алманах съдържа нейни преводи на лирика от британски и съветски език, както и преводи на нейни стихове от събратя по перо на същите езици. В киното има две епизодични функции – във филмите: „ Тютюн ” и „ Спомен за близначката ”. Член на Съюз на българските писатели и Славянска академия. Нейни стихове са оповестени в Русия, Съединени американски щати, Канада и Македония. Умира на 4 декември 2022 година
Направо от небето връхлетя.
Необуздан, тревата изпотъпка,
градината с копита изора.
Луната за оградата завърза -
това бе скришен знак, че е пристигнал.
О, Боже, ням да бе светът,
пак би го в тая нощ усетил.
Не помня всичко:
като дявол вманиачен,
а по-късно замислен като ангел.
Да бях му дала, щеше да обрули
и двете златни ябълки, които
със блясъка си стреснаха луната.
Но аз не дадох.
Знаех отпреди -
в градината щом ябълките укривам,
кентавърът ще идва всяка нощ,
направо от небето ще връхлита,
ще връзва за оградата луната -
завистницата дано по-късно
мълвата с ветровете да разнася.
През всичките сезони
с дървета беседвам и със птици.
Снега разривам и тревите запитвам –
дълга ли е зимата,
защото Времето през мен тече.
Бих заменила шала от коприна
за снежната пелерина на къпината,
но тя ревностно ме държи на разстояние.
В градината заставам и иде пролет.
Великденско венче превивам
от лъскави треви и от иглика.
Килим от цветове поляната гласи
за колесницата напразно.
И вятърът, умел файтонджия,
препусна около мен, но без мене.
И Времето тече.
Седя в градината –
на сянка под лозницата.
В ракитовия стол клатя мемоари.
От бримки-мигове
дантела се пробвам да оплитам,
но миговете станали са минало.
А лятото си потегля и се смее.
И Времето тече.
Към своя юг отлитат птиците,
а моят юг, закотвен в младостта,
уж безконечен е, само че в действителност, е отдалечен,
защото Времето изтече..
С дървета,
и със птици се сбогувам.
Сълзите падат в шала от коприна.
На зимата описвам приказка
и приказката няма край,
и приказката се повтаря:
„ Стоя в градината.
Стоя в градината.
Стоя в градината. ”
Стих от последната ѝ поетична книга " Жълъди в шепите на Бога ", изд. Славена, 2018 година
С усмивка ще си потегли от света.
Какво ти потегляне – политане ще бъде...
Живях добре. И зле живях.
И в радостни и смутни времена
и празници и клади от обич.
Приятелстава, изменничества
и неприязън и радостни възторзи,
но на земята бях. Живях.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ