Джордж Фридман: Американска перспектива на американско-германските отношения
Джордж Фридман: Американска вероятност на американско-германските връзки
Кристиан Хаке, прочут немски академик, написа значима публикация за бъдещето на националната тактика на Германия. Той се оправи добре с очертаването на разновидностите на Германия от немска позиция, както и с идентифицирането на неуместните диалози, които страната би трябвало да има. Мисля обаче, че американската позиция, даже при президента Доналд Тръмп, е по-сложна и лишена от доверчивост, в сравнение с множеството европейци признават.
В публикацията, която за пръв път се появи в списание Cicero на немски език, Хаке слага като един от вероятните курсове за Германия, че тя може да се трансформира в независима нуклеарна мощ. Самото предложение прави значима тази публикация - въпреки че това е диалог, който е воден и преди, за финален път след избирането на Тръмп, само че също толкоз значимо е, че публикацията е мощно фокусирана върху Съединените щати. До огромна степен немската национална тактика ще бъде отговор на желанието на Съединени американски щати да продължат своята интернационалистична политика. Разговорът би трябвало да стартира тук.
Съединените щати в никакъв случай не са били изолационистка мощ. Точно както Германия в исторически проект концентрира дейностите си в Европа, изключително Франция и Русия, Съединените щати в исторически проект са фокусирани върху Сиеверна и Южна Америка и Карибския басейн. Хаке показва 20-те и 30-те години на предишния век, когато Съединените щати отхвърлят да бъдат привлечени в европейската районна политика, като доказателство за американския изолационизъм. Но Съединени американски щати не са били изолационистки сили даже тогава - те са били доста ангажирани в Азия и Тихия океан. През 20-те години Вашингтон контракти военно съглашение с Япония, Обединеното кралство, Франция и Италия. През 30-те години на предишния век Вашингтон оказва помощ на Китай да се съпротивлява на Япония, даже и да изпраща патрулни катери и самолети. Съединени американски щати имаха забележителен дял във Филипините и започнаха обилни дейности против Япония, когато стана по-активна, от въоръжаването на китайците до слагането на ембарго върху Япония след нахлуването в Индокитай. Историята е по-обширна и комплицирана, само че в това време съдружниците (и американците, които се застъпваха за интервенция в Европа) осъждат Рузвелт за изолационизъм, до момента в който Рузвелт се пробва да ръководи японския експанзионизъм.
Това е една от особеностите на европейското мислене за Съединени американски щати: убеждението, че в случай че Съединени американски щати не вземат участие в Европа, те не са въвлечени и в света. Националната тактика на Съединени американски щати в никакъв случай не се е отклонила към интернационализма или изолационизма, а се концентрира върху селективно ангажиране в райони от американски интерес. През междувоенния интервал Съединени американски щати пазят ползите си в Тихия океан и Азия, само че виждат огромен риск с дребна премия в Европа. Беше рационална, а не изолационистка, която подтикваше Рузвелт.
И при Тръмп Съединени американски щати не отсъстват от света. Работи се за предефиниране на комерсиалните им връзки с Мексико и Канада, техния главен търговски блок, както и с множеството други огромни търговски сили в света, в това число Европа. И техните военни надали са изолирани. Съединени американски щати неотдавна предотвратиха войната със Северна Корея. Военният флот на Съединени американски щати непрестанно е деен в Източно и Южно Китайско море. Американските сили не престават да се занимават с дейна битка в Афганистан, Сирия и редица страни от Сахара. Съединени американски щати имат интензивно разрастване в Румъния и Полша и съдействие в балтийските страни.
Стотици хиляди американци са били разгръщани във войните през последните 17 години. В нито един от тези спорове или евентуални спорове немците не извършват стратегическа роля. Вярно е, че повече от 50 немски бойци са починали в Афганистан, само че немското разполагане там, което се състои от релативно дребни отряди по разпоредбите на уговорката, които лимитират строго тяхната роля, е изключение. Германските ротации в Полша или Румъния не съставляват стратегически потенциал. Ако възникне спор, Германия няма способността да прави стратегически принос.
Отчасти е по този начин, тъй като Съединени американски щати и НАТО би трябвало да се върнат обратно, а частично тъй като светът на Германия е доста по-малък от света на Съединените щати и най-малко към този момент е по-малко рисков. Американското равнодушие към Германия не произтича от вътрешната политика, а от разбирането, че е минал четвърт век след разпадането на Съветския съюз. Стратегическото състояние на Европа се промени изцяло. То се придържа към институционалната рамка, НАТО, която е изгубила своето значение. Продължаването на съществуването на НАТО след Студената война разреши на европейците да отделят повече запаси за икономическото развиване - нещо, от което те не са склонни да се лишат, а Тръмп е решен да постави завършек на това.
Хаке твърди, че Съединените щати изоставят дългогодишния си международен ангажимент към Европа. Но НАТО е боен съюз. За да имаш боен съюз, би трябвало да имаш армия. Всъщност Германия няма такава, както показва Хаке. Нещо повече, не е ясно, дали задължението на Германия към алианса е категоричен. Наскоро разговарях с специалисти по националната сигурност от Европа и Съединените щати. Допуснах, че в случай че Съединените щати би трябвало да бързат към източноевропейската граница, те ще преминат през военни бази в Германия. Попитах дали германците ще разрешат свободното прекосяване на военните сили на Съединени американски щати. Отговорите варираха от "вероятно" до "не знам". Предполагам, че ще го създадат, само че концепцията, че въпросът даже ще се появи и ще му се отговори с по-малко от безусловно "разбира се", демонстрира липса на доверие в Германия.
От американска позиция, защото толкоз доста от проблемите й се срещат в Азия, структурата на алианса в Европа, подвластна от Съединени американски щати, просто не отразява стратегическите потребности на Съединени американски щати. Освен това, както демонстрираха мненията на Тръмп за Черна гора, Съединени американски щати от ден на ден виждат НАТО като евентуална отговорност. Когато НАТО позволи Черна гора през юни 2017 година, Съединени американски щати станаха правно задължени да подсигуряват сигурността на страна в район, където спорът постоянно е вероятен. Това обвързване се ползва за всеки член на НАТО, само че Съединени американски щати ще поемат по-голямата част от разноските. Предвид всички други ползи на Съединените щати, не е ли безразсъдно да се излагаме въз основата на контракти и на Балканите, изключително откакто по-голямата част от останалата част от Европа, изключително Германия, би била неспособна да съблюдава договорните си отговорности. Европа, въпреки това, чува всеки апел за пригаждане на НАТО като изменничество към американския ангажимент към европейската сигурност.
Германски танкове по време на обучение на НАТО в Графенвьор. / БГНЕС
Не е ясно дали Съединените щати и Германия към момента се нуждаят един от различен стратегически. Икономически те имат връзки. Съединените щати биха приветствали ангажиране на Германия със стратегическите проблеми на Съединени американски щати, само че германците не се нуждаят от риска. Германците желаят американски ангажимент, без съответна мощ и стеснен в Европа.
Въпросът не е единствено в американските връзки към Германия, само че и в връзките на Германия към Америка. Ако това, което германците желаят, са американски гаранции и качества без немски качества - и затова без способността на Германия да извърши личните си гаранции - връзката ще се атрофира и в последна сметка ще се срине. Ако Германия желае стратегическото партньорство да продължи, тя би трябвало да стане стратегически сътрудник. Тя би трябвало до известна степен да подкрепя Съединени американски щати в международен мащаб и да има мощ да направи това. Не е ясно, дали това е в полза на Германия.
Всичко това няма нищо общо с личностите или желанията на Тръмп или немския канцлер Ангела Меркел. Съединените щати излизат от континента си, до момента в който Германия се окопава. Това прави доста разнообразни вижданията за света./БГНЕС
………
Джордж Фридман, „ Геополитикал фючърс “
Източник: bgnes.com
КОМЕНТАРИ
Кристиан Хаке, прочут немски академик, написа значима публикация за бъдещето на националната тактика на Германия. Той се оправи добре с очертаването на разновидностите на Германия от немска позиция, както и с идентифицирането на неуместните диалози, които страната би трябвало да има. Мисля обаче, че американската позиция, даже при президента Доналд Тръмп, е по-сложна и лишена от доверчивост, в сравнение с множеството европейци признават.
В публикацията, която за пръв път се появи в списание Cicero на немски език, Хаке слага като един от вероятните курсове за Германия, че тя може да се трансформира в независима нуклеарна мощ. Самото предложение прави значима тази публикация - въпреки че това е диалог, който е воден и преди, за финален път след избирането на Тръмп, само че също толкоз значимо е, че публикацията е мощно фокусирана върху Съединените щати. До огромна степен немската национална тактика ще бъде отговор на желанието на Съединени американски щати да продължат своята интернационалистична политика. Разговорът би трябвало да стартира тук.
Съединените щати в никакъв случай не са били изолационистка мощ. Точно както Германия в исторически проект концентрира дейностите си в Европа, изключително Франция и Русия, Съединените щати в исторически проект са фокусирани върху Сиеверна и Южна Америка и Карибския басейн. Хаке показва 20-те и 30-те години на предишния век, когато Съединените щати отхвърлят да бъдат привлечени в европейската районна политика, като доказателство за американския изолационизъм. Но Съединени американски щати не са били изолационистки сили даже тогава - те са били доста ангажирани в Азия и Тихия океан. През 20-те години Вашингтон контракти военно съглашение с Япония, Обединеното кралство, Франция и Италия. През 30-те години на предишния век Вашингтон оказва помощ на Китай да се съпротивлява на Япония, даже и да изпраща патрулни катери и самолети. Съединени американски щати имаха забележителен дял във Филипините и започнаха обилни дейности против Япония, когато стана по-активна, от въоръжаването на китайците до слагането на ембарго върху Япония след нахлуването в Индокитай. Историята е по-обширна и комплицирана, само че в това време съдружниците (и американците, които се застъпваха за интервенция в Европа) осъждат Рузвелт за изолационизъм, до момента в който Рузвелт се пробва да ръководи японския експанзионизъм.
Това е една от особеностите на европейското мислене за Съединени американски щати: убеждението, че в случай че Съединени американски щати не вземат участие в Европа, те не са въвлечени и в света. Националната тактика на Съединени американски щати в никакъв случай не се е отклонила към интернационализма или изолационизма, а се концентрира върху селективно ангажиране в райони от американски интерес. През междувоенния интервал Съединени американски щати пазят ползите си в Тихия океан и Азия, само че виждат огромен риск с дребна премия в Европа. Беше рационална, а не изолационистка, която подтикваше Рузвелт.
И при Тръмп Съединени американски щати не отсъстват от света. Работи се за предефиниране на комерсиалните им връзки с Мексико и Канада, техния главен търговски блок, както и с множеството други огромни търговски сили в света, в това число Европа. И техните военни надали са изолирани. Съединени американски щати неотдавна предотвратиха войната със Северна Корея. Военният флот на Съединени американски щати непрестанно е деен в Източно и Южно Китайско море. Американските сили не престават да се занимават с дейна битка в Афганистан, Сирия и редица страни от Сахара. Съединени американски щати имат интензивно разрастване в Румъния и Полша и съдействие в балтийските страни.
Стотици хиляди американци са били разгръщани във войните през последните 17 години. В нито един от тези спорове или евентуални спорове немците не извършват стратегическа роля. Вярно е, че повече от 50 немски бойци са починали в Афганистан, само че немското разполагане там, което се състои от релативно дребни отряди по разпоредбите на уговорката, които лимитират строго тяхната роля, е изключение. Германските ротации в Полша или Румъния не съставляват стратегически потенциал. Ако възникне спор, Германия няма способността да прави стратегически принос.
Отчасти е по този начин, тъй като Съединени американски щати и НАТО би трябвало да се върнат обратно, а частично тъй като светът на Германия е доста по-малък от света на Съединените щати и най-малко към този момент е по-малко рисков. Американското равнодушие към Германия не произтича от вътрешната политика, а от разбирането, че е минал четвърт век след разпадането на Съветския съюз. Стратегическото състояние на Европа се промени изцяло. То се придържа към институционалната рамка, НАТО, която е изгубила своето значение. Продължаването на съществуването на НАТО след Студената война разреши на европейците да отделят повече запаси за икономическото развиване - нещо, от което те не са склонни да се лишат, а Тръмп е решен да постави завършек на това.
Хаке твърди, че Съединените щати изоставят дългогодишния си международен ангажимент към Европа. Но НАТО е боен съюз. За да имаш боен съюз, би трябвало да имаш армия. Всъщност Германия няма такава, както показва Хаке. Нещо повече, не е ясно, дали задължението на Германия към алианса е категоричен. Наскоро разговарях с специалисти по националната сигурност от Европа и Съединените щати. Допуснах, че в случай че Съединените щати би трябвало да бързат към източноевропейската граница, те ще преминат през военни бази в Германия. Попитах дали германците ще разрешат свободното прекосяване на военните сили на Съединени американски щати. Отговорите варираха от "вероятно" до "не знам". Предполагам, че ще го създадат, само че концепцията, че въпросът даже ще се появи и ще му се отговори с по-малко от безусловно "разбира се", демонстрира липса на доверие в Германия.
От американска позиция, защото толкоз доста от проблемите й се срещат в Азия, структурата на алианса в Европа, подвластна от Съединени американски щати, просто не отразява стратегическите потребности на Съединени американски щати. Освен това, както демонстрираха мненията на Тръмп за Черна гора, Съединени американски щати от ден на ден виждат НАТО като евентуална отговорност. Когато НАТО позволи Черна гора през юни 2017 година, Съединени американски щати станаха правно задължени да подсигуряват сигурността на страна в район, където спорът постоянно е вероятен. Това обвързване се ползва за всеки член на НАТО, само че Съединени американски щати ще поемат по-голямата част от разноските. Предвид всички други ползи на Съединените щати, не е ли безразсъдно да се излагаме въз основата на контракти и на Балканите, изключително откакто по-голямата част от останалата част от Европа, изключително Германия, би била неспособна да съблюдава договорните си отговорности. Европа, въпреки това, чува всеки апел за пригаждане на НАТО като изменничество към американския ангажимент към европейската сигурност.
Германски танкове по време на обучение на НАТО в Графенвьор. / БГНЕС Не е ясно дали Съединените щати и Германия към момента се нуждаят един от различен стратегически. Икономически те имат връзки. Съединените щати биха приветствали ангажиране на Германия със стратегическите проблеми на Съединени американски щати, само че германците не се нуждаят от риска. Германците желаят американски ангажимент, без съответна мощ и стеснен в Европа.
Въпросът не е единствено в американските връзки към Германия, само че и в връзките на Германия към Америка. Ако това, което германците желаят, са американски гаранции и качества без немски качества - и затова без способността на Германия да извърши личните си гаранции - връзката ще се атрофира и в последна сметка ще се срине. Ако Германия желае стратегическото партньорство да продължи, тя би трябвало да стане стратегически сътрудник. Тя би трябвало до известна степен да подкрепя Съединени американски щати в международен мащаб и да има мощ да направи това. Не е ясно, дали това е в полза на Германия.
Всичко това няма нищо общо с личностите или желанията на Тръмп или немския канцлер Ангела Меркел. Съединените щати излизат от континента си, до момента в който Германия се окопава. Това прави доста разнообразни вижданията за света./БГНЕС
………
Джордж Фридман, „ Геополитикал фючърс “