„НЕ!“ на Джордан Пийл е най-ужасният филм за 2022 г.
Джордан Пий наподобява си повярва прекомерно бързо, тъй като след шлагерите „ Бягай! “ и „ Нас “ побърза да ни предложи „ НЕ! “, счупвайки тъпомера за цялата 2022 година до тук. Този хорър-трилър за извънземни е толкоз ужасяващ, че в продължение на 130 минути се молех мъчението да спре и едвам изкарах до финалните надписи.
Историята ни изпраща в покрайнините на Холивуд, където семейство коневъди за филмовата промишленост става жертва на непонятен случай от небето. Бащата Отис Хейууд-старши (Кийт Дейвид) умира трагично, а това оставя сина му Отис Хейууд-младши (Даниел Калуя) в невъзможност, тъй като просто не е подготвен да конкурира своите животни със актуалните компютърни резултати. На помощ се притичва сестра му Емералд Хейууд (Кеке Палмър), само че упоритостите и качествата ѝ надалеч не подхождат на живота на фермерка. Светът им обаче се прекатурва с главата надолу, когато схващат, че татко им е умрял от ръката на извънземни.
Маниаците на тематика научна фантастика най-вероятно към този момент са възбудени, само че ще побързам да ги успокоя, като ги съветвам да си показват облика на баба си под душа. Неприятно е единствено да си го помислите, нали? Е, обзалагам се, че това не би провокирало сходна контузия на душeвността ви, както гледането на „ НЕ! “. Филмът е толкоз малоумен, че ми се искаше след първите 60 минути да се появи женският див звяр от онази боза на Шейн Блек, да избие всички с металните си банели и всичко да завърши на мига. За страдание, това не се случи.
Снимка: Forum Film
Джордан Пийл е решил да се направи, както на режисьор, по този начин и на сценарист и продуцент. Изненадам съм, че не си е връчил и основната роля, а май щеше да е най-добре, тъй като по този начин нямаше да изложи по подобен срамен метод Даниел Калуя, който другояче е един много надарен артист. В един миг се зачудих дали в описанието на кино лентата не съм пропуснал да написа някъде „ подигравка “, тъй като някои подиуми бяха толкоз умопомрачителни, че отказвах да ги приема за истина.
До момента през живота си съм изглеждал тъкмо 1 267 кино лентата. Най-старият от тях е „ Градски светлини “ на Чарли Чаплин от 1931 година Преминал съм през повече от 90 години кино история, само че нито един път. НИТО ВЕДНЪЖ! Не съм попадал на филм, в който звукът да ме нервира дотам, че да ми се прииска да сграбчи от някъде отдалеченото, с цел да го понижа. Незнайно за какво Пийл е решил да употребява контраста сред цялостната тишина и истеричните викове и музика, само че резултатът от това е омерзение.
Кеке Палмър и Брандън Переа пък са толкоз маргинализирани облици, че все едно някой политик ми показва собствен конкурент в избирателен спор. Незнайно за какво (отново!) някой е решил, че имаме потребност да знаем, че основната женска роля би трябвало да е противоположна афроамериканка. Помъчих се да намеря смисъл в тази информация, само че не открих различен, с изключение на обстоятелството, че би трябвало да има и такава. Болят ме към този момент пръстите да пиша, че налагането на малцинствени облици в киното има противоположен резултат, когато това е показано изцяло отвън всевъзможен подтекст. Переа пък е някакъв жичкаджия, който в визиите на средностатистическия американец постоянно е многознайник, който си мисли, че никой различен на света, с изключение на него, не знае в коя посока се включва USB-то.
Там някъде се мяркат още Майкъл Уинкот и Стивън Юн. Първият е ясно, че е по-слаб артист и от Ивайло Захариев, само че вторият ме шокира с наличието си в сходен филм, както Калуя. Двамата просто нямат място в сходна нелепост и недоумявам по какъв начин не са усетили, че филмът ще бъде цялостен неуспех, когато им е връчен сюжетът.
От началото на 2022 година несъмнено се нагледах на много скапани филми. „ Тор: Любов и гръмотевици “ и „ Убийствена игра “ ме удариха тежко в слабините, само че „ НЕ! “ съумя да ме нацели на много по-болезнено място. Оценката ми за този безусловно лишен от смисъл филм е 3/10, като му резервирам почетно място в листата си с най-лошите филми, които в миналото съм гледал. За миналите 8 месеца обаче си е №1 в тази ранглиста без никакъв проблем.
Историята ни изпраща в покрайнините на Холивуд, където семейство коневъди за филмовата промишленост става жертва на непонятен случай от небето. Бащата Отис Хейууд-старши (Кийт Дейвид) умира трагично, а това оставя сина му Отис Хейууд-младши (Даниел Калуя) в невъзможност, тъй като просто не е подготвен да конкурира своите животни със актуалните компютърни резултати. На помощ се притичва сестра му Емералд Хейууд (Кеке Палмър), само че упоритостите и качествата ѝ надалеч не подхождат на живота на фермерка. Светът им обаче се прекатурва с главата надолу, когато схващат, че татко им е умрял от ръката на извънземни.
Маниаците на тематика научна фантастика най-вероятно към този момент са възбудени, само че ще побързам да ги успокоя, като ги съветвам да си показват облика на баба си под душа. Неприятно е единствено да си го помислите, нали? Е, обзалагам се, че това не би провокирало сходна контузия на душeвността ви, както гледането на „ НЕ! “. Филмът е толкоз малоумен, че ми се искаше след първите 60 минути да се появи женският див звяр от онази боза на Шейн Блек, да избие всички с металните си банели и всичко да завърши на мига. За страдание, това не се случи.
Снимка: Forum Film
Джордан Пийл е решил да се направи, както на режисьор, по този начин и на сценарист и продуцент. Изненадам съм, че не си е връчил и основната роля, а май щеше да е най-добре, тъй като по този начин нямаше да изложи по подобен срамен метод Даниел Калуя, който другояче е един много надарен артист. В един миг се зачудих дали в описанието на кино лентата не съм пропуснал да написа някъде „ подигравка “, тъй като някои подиуми бяха толкоз умопомрачителни, че отказвах да ги приема за истина.
До момента през живота си съм изглеждал тъкмо 1 267 кино лентата. Най-старият от тях е „ Градски светлини “ на Чарли Чаплин от 1931 година Преминал съм през повече от 90 години кино история, само че нито един път. НИТО ВЕДНЪЖ! Не съм попадал на филм, в който звукът да ме нервира дотам, че да ми се прииска да сграбчи от някъде отдалеченото, с цел да го понижа. Незнайно за какво Пийл е решил да употребява контраста сред цялостната тишина и истеричните викове и музика, само че резултатът от това е омерзение.
Кеке Палмър и Брандън Переа пък са толкоз маргинализирани облици, че все едно някой политик ми показва собствен конкурент в избирателен спор. Незнайно за какво (отново!) някой е решил, че имаме потребност да знаем, че основната женска роля би трябвало да е противоположна афроамериканка. Помъчих се да намеря смисъл в тази информация, само че не открих различен, с изключение на обстоятелството, че би трябвало да има и такава. Болят ме към този момент пръстите да пиша, че налагането на малцинствени облици в киното има противоположен резултат, когато това е показано изцяло отвън всевъзможен подтекст. Переа пък е някакъв жичкаджия, който в визиите на средностатистическия американец постоянно е многознайник, който си мисли, че никой различен на света, с изключение на него, не знае в коя посока се включва USB-то.
Там някъде се мяркат още Майкъл Уинкот и Стивън Юн. Първият е ясно, че е по-слаб артист и от Ивайло Захариев, само че вторият ме шокира с наличието си в сходен филм, както Калуя. Двамата просто нямат място в сходна нелепост и недоумявам по какъв начин не са усетили, че филмът ще бъде цялостен неуспех, когато им е връчен сюжетът.
От началото на 2022 година несъмнено се нагледах на много скапани филми. „ Тор: Любов и гръмотевици “ и „ Убийствена игра “ ме удариха тежко в слабините, само че „ НЕ! “ съумя да ме нацели на много по-болезнено място. Оценката ми за този безусловно лишен от смисъл филм е 3/10, като му резервирам почетно място в листата си с най-лошите филми, които в миналото съм гледал. За миналите 8 месеца обаче си е №1 в тази ранглиста без никакъв проблем.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ