Почина „бащата на клонирането“ и Нобелов лауреат СНИМКА
Джон Гърдън, считан за кръстник на клонирането и притежател на Нобелова премия за физиология или медицина през 2012 година, умря на 92-годишна възраст, заяви Ю Пи Ай. Според изказване на Института „ Гърдън “ роденият в Хампшър, Англия, академик е умрял във вторник.
„ Джон беше визионер в региона на биологията на развиването. Неговата пионерска работа преглежда един от най-фундаменталните въпроси в науката – дали генетичната информация се резервира или се губи по време на развиването. Тази работа проправи пътя за забележителен прогрес в биомедицинските проучвания, обхващайки биологията на стволовите кафези, генетиката на мишките и ин витро оплождането “, се споделя още в изказването на института, който той съосновава през 1991 година
The scientific community has lost another giant; John’s legacy will endure, and his memory will continue to inspire generations of scientists to come.
— Kevin Goeij (@KevinGoeij)
„ Институтът „ Гърдън “ ще помни Джон като въодушевяващ академик, остроумен сътрудник, наставник, преподавател и водач, чието завещание ще живее посредством генерации учени, подготвени в неговата лаборатория “, се споделя още в изказването.
Пионерското проучване на Гърдън, демонстриращо, че ядрата на възрастни кафези могат да бъдат препрограмирани за основаване на нов организъм, отвори вратите на науката към благоприятни условия, в миналото считани за научна фантастика. Въпреки че не е откривател на нуклеарния трансфер – техника, при която ядрото на една клетка се вгради в друга – той развива теорията и показва нейните благоприятни условия с животни, нужна стъпка за клонирането. Докато е докторант в Оксфордския университет през 1962 година, Гърдън сполучливо реалокира ядрото на клетка от черво на попова лъжичка в оплодена яйцеклетка на жаба, която по-късно се развива в нова жаба.
Гърдън е отдаден в рицарско звание през 1995 година за достиженията си.
Нобеловата премия за физиология и медицина, която получава през 2012 година, споделя с японския откривател Шиния Яманака. Работата им подтиква световни старания за идентифициране на химичните сигнали, виновни за генетичното препрограмиране. Близо 50 години след първичните опити на Гърдън, Яманака трансформира гени в кафези на съединителната тъкан на мишки, с цел да ги приведе в положение, известно като плурипотентност, позволяващо им да се развиват в разнообразни типове кафези. Този метод продължава да се употребява за основаване на кафези, използвани в лекуването на човешки болести. Работата на Гърдън е основа за революционни достижения в биомедицинските проучвания, от биологията на стволовите кафези до генетиката на мишките и ин витро оплождането, отбелязва още Ю Пи Ай.
„ Джон беше визионер в региона на биологията на развиването. Неговата пионерска работа преглежда един от най-фундаменталните въпроси в науката – дали генетичната информация се резервира или се губи по време на развиването. Тази работа проправи пътя за забележителен прогрес в биомедицинските проучвания, обхващайки биологията на стволовите кафези, генетиката на мишките и ин витро оплождането “, се споделя още в изказването на института, който той съосновава през 1991 година
The scientific community has lost another giant; John’s legacy will endure, and his memory will continue to inspire generations of scientists to come.
— Kevin Goeij (@KevinGoeij)
„ Институтът „ Гърдън “ ще помни Джон като въодушевяващ академик, остроумен сътрудник, наставник, преподавател и водач, чието завещание ще живее посредством генерации учени, подготвени в неговата лаборатория “, се споделя още в изказването.
Пионерското проучване на Гърдън, демонстриращо, че ядрата на възрастни кафези могат да бъдат препрограмирани за основаване на нов организъм, отвори вратите на науката към благоприятни условия, в миналото считани за научна фантастика. Въпреки че не е откривател на нуклеарния трансфер – техника, при която ядрото на една клетка се вгради в друга – той развива теорията и показва нейните благоприятни условия с животни, нужна стъпка за клонирането. Докато е докторант в Оксфордския университет през 1962 година, Гърдън сполучливо реалокира ядрото на клетка от черво на попова лъжичка в оплодена яйцеклетка на жаба, която по-късно се развива в нова жаба.
Гърдън е отдаден в рицарско звание през 1995 година за достиженията си.
Нобеловата премия за физиология и медицина, която получава през 2012 година, споделя с японския откривател Шиния Яманака. Работата им подтиква световни старания за идентифициране на химичните сигнали, виновни за генетичното препрограмиране. Близо 50 години след първичните опити на Гърдън, Яманака трансформира гени в кафези на съединителната тъкан на мишки, с цел да ги приведе в положение, известно като плурипотентност, позволяващо им да се развиват в разнообразни типове кафези. Този метод продължава да се употребява за основаване на кафези, използвани в лекуването на човешки болести. Работата на Гърдън е основа за революционни достижения в биомедицинските проучвания, от биологията на стволовите кафези до генетиката на мишките и ин витро оплождането, отбелязва още Ю Пи Ай.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ