Светът достига пика на своя растеж
Джим О`Нийл, някогашен ръководител на Goldman Sachs Asset Management и някогашен финансов министър на Англия, е ръководител на Chatham House. Материалът е оповестен в Project Syndicate.
В началото на новото десетилетие голям брой коментатори се обърнаха към здравето на международната стопанска система. Растежът на брутния вътрешен артикул през това десетилетие най-вероятно ще е по-нисък, в сравнение с през предходното, в случай че не забележим доста усъвършенстване в продуктивността в Запада и в Китай или стабилно ускоряване в Индия и по-големите африкански стопански системи.
Докато не получи крайните данни за четвъртото тримесечие на 2019 година, няма да можем да изчислим растежа на брутния вътрешен артикул през 2010-2019 година Но най-вероятно той ще бъде към 3,5% годишно, сходно на десетилетието след 2000 година и по-висок от растеж от 3,3% през 80-те и 90-те години на предишния век. Малко по-силното показване през последните две десетилетия се дължи съвсем напълно на Китай, като Индия също имаше умерена роля.
Средногодишен напредък от 3,5% за 2010-2019 година значи, че голям брой страни не са успяли да разпрострат цялостния си капацитет. По принцип, международният Брутният вътрешен продукт трябваше да се е нараснал с над 4% през десетилетието, в случай че вземем поради два основни фактора: размера на работната мощ и продуктивността. Всъщност, десетилетието след 2010 година трябваше да се окаже най-силното за растежа през първата половина на сегашния век.
Но не се случи по този начин. Европейският съюз претърпя разочароващ интервал на уязвимост, а Бразилия и Русия растяха надалеч по-бавно, в сравнение с през предходното десетилетие.
И в този момент прогнозите за идващите десетилетия са надалеч по-слаби. Растежът на хората в работоспособна възраст в Китай доближава своя пик, а популациите на Япония, Германия, Италия и други огромни стопански системи застаряват и понижават. Да, някои страни, които през последното десетилетие не съумяха да разпрострат капацитета си, може да наваксат, само че това зависи от реализацията на няколко положителни фактора.
Например, в случай че вземем поради демографската обстановка в Европейския съюз, би било нужно голямо усъвършенстване в продуктивността, с цел да се забърза икономическият напредък. Фискални политики, ориентирани към агресия, в редица страни, в това число Германия, могат да произведат временен позитивен резултат през тази година и даже през 2021 година Но е мъчно да повярваме, че фискални ограничения ще имат по-дълготраен резултат.
Европейците могат да приказват колкото си желаят за " структурни промени ", само че без ефикасни ограничения, които да подобрят продуктивността, капацитетът за напредък на Европейски Съюз ще остане невисок.
Що се отнася до Бразилия и Русия, би било извънредно разочароващо, в случай че и двете страни отчетат толкоз слаб напредък, както през предишното десетилетие. Но въпреки всичко, с цел да реализиран 3,5%-4% годишен напредък от 1% в този момент, най-вероятно ще е необходим нов взрив в цените на суровините, дружно с покачване на продуктивността. А като знаем, че и двете страни бягат от промените, когато цените на суровините порастват, е доста подозрително, че някоя от тях ще доближи своя капацитет това десетилетие (но, в случай че би трябвало да залагаме, това ще е по-скоро Бразилия, в сравнение с Русия).
В Китай още по-значим спад на растежа на брутния вътрешен артикул е прекомерно вероятен и повода по тази причина е демографската действителност. За да реализира напредък над 4,5%-5,5%, Поднебесната империя също ще се нуждае от значимо усъвършенстване в продуктивността. Разбира се, в тази ситуация на Китай и вложенията на страната в технологията, както и трансформацията на стопанската система към услугите, продуктивността най-вероятно ще се усъвършенства. Но дали това ще е задоволително, с цел да може страната да преодолее добре познатите провокации, следва да забележим.
Англия също има капацитет за по-значим напредък на стопанската система през това десетилетие. Но в това време опцията за ново закъснение също е допустимо и зависи от изхода на Brexit и последствията от него. Във всеки случай въздействието на страната върху международния напредък на брутния вътрешен артикул ще бъде сдържан.
Остават Съединените американски щати, където годишният капацитет за напредък наподобява малко над 2%. Без повече фискални тласъци и безпределно продължение на ултрахлабавата парична политика, е мъчно да забележим по какъв начин Съединени американски щати може да надвиши този ритъм. Нещо повече, мина повече от десетилетие, откогато страната последно бе в криза. Ако това се случи в идващите месеци или години, Съединени американски щати биха имали по-малък късмет да доближат своя капацитет за актуалното десетилетие на 2020г.
Разбира се, не би трябвало да изпускаме по-малките стопански системи с голям капацитет. Докато страни като Индонезия (и може би Мексико и Турция) стават все по-значим фактор, Индия дава обещание да има най-голямо въздействие през десетилетието. Демографската обстановка в страна ще остане удобна. И в случай че държавното управление успее да прокара точните промени, Индия елементарно може да доближи напредък от 8-10%. И защото Индия към този момент е покрай това да се трансформира в петата най-голяма стопанска система в света, това ще има доста въздействие върху растежа на стопанската система на целия свят.
Проблемът, несъмнено, е, че актуалното държавно управление няма никакво желание да гони положителни промени. Точно противоположното.
Остава ни Африка. Общата стопанска система на континента е близка по мярка до тази на Индия, тъй че в случай че задоволително от по-големите страни реализиран мощен напредък, резултатът ще се усети. Дали Африка ще движи растежа на Брутният вътрешен продукт ще бъде основен въпрос за идващото десетилетие. /money.bg
В началото на новото десетилетие голям брой коментатори се обърнаха към здравето на международната стопанска система. Растежът на брутния вътрешен артикул през това десетилетие най-вероятно ще е по-нисък, в сравнение с през предходното, в случай че не забележим доста усъвършенстване в продуктивността в Запада и в Китай или стабилно ускоряване в Индия и по-големите африкански стопански системи.
Докато не получи крайните данни за четвъртото тримесечие на 2019 година, няма да можем да изчислим растежа на брутния вътрешен артикул през 2010-2019 година Но най-вероятно той ще бъде към 3,5% годишно, сходно на десетилетието след 2000 година и по-висок от растеж от 3,3% през 80-те и 90-те години на предишния век. Малко по-силното показване през последните две десетилетия се дължи съвсем напълно на Китай, като Индия също имаше умерена роля.
Средногодишен напредък от 3,5% за 2010-2019 година значи, че голям брой страни не са успяли да разпрострат цялостния си капацитет. По принцип, международният Брутният вътрешен продукт трябваше да се е нараснал с над 4% през десетилетието, в случай че вземем поради два основни фактора: размера на работната мощ и продуктивността. Всъщност, десетилетието след 2010 година трябваше да се окаже най-силното за растежа през първата половина на сегашния век.
Но не се случи по този начин. Европейският съюз претърпя разочароващ интервал на уязвимост, а Бразилия и Русия растяха надалеч по-бавно, в сравнение с през предходното десетилетие.
И в този момент прогнозите за идващите десетилетия са надалеч по-слаби. Растежът на хората в работоспособна възраст в Китай доближава своя пик, а популациите на Япония, Германия, Италия и други огромни стопански системи застаряват и понижават. Да, някои страни, които през последното десетилетие не съумяха да разпрострат капацитета си, може да наваксат, само че това зависи от реализацията на няколко положителни фактора.
Например, в случай че вземем поради демографската обстановка в Европейския съюз, би било нужно голямо усъвършенстване в продуктивността, с цел да се забърза икономическият напредък. Фискални политики, ориентирани към агресия, в редица страни, в това число Германия, могат да произведат временен позитивен резултат през тази година и даже през 2021 година Но е мъчно да повярваме, че фискални ограничения ще имат по-дълготраен резултат.
Европейците могат да приказват колкото си желаят за " структурни промени ", само че без ефикасни ограничения, които да подобрят продуктивността, капацитетът за напредък на Европейски Съюз ще остане невисок.
Що се отнася до Бразилия и Русия, би било извънредно разочароващо, в случай че и двете страни отчетат толкоз слаб напредък, както през предишното десетилетие. Но въпреки всичко, с цел да реализиран 3,5%-4% годишен напредък от 1% в този момент, най-вероятно ще е необходим нов взрив в цените на суровините, дружно с покачване на продуктивността. А като знаем, че и двете страни бягат от промените, когато цените на суровините порастват, е доста подозрително, че някоя от тях ще доближи своя капацитет това десетилетие (но, в случай че би трябвало да залагаме, това ще е по-скоро Бразилия, в сравнение с Русия).
В Китай още по-значим спад на растежа на брутния вътрешен артикул е прекомерно вероятен и повода по тази причина е демографската действителност. За да реализира напредък над 4,5%-5,5%, Поднебесната империя също ще се нуждае от значимо усъвършенстване в продуктивността. Разбира се, в тази ситуация на Китай и вложенията на страната в технологията, както и трансформацията на стопанската система към услугите, продуктивността най-вероятно ще се усъвършенства. Но дали това ще е задоволително, с цел да може страната да преодолее добре познатите провокации, следва да забележим.
Англия също има капацитет за по-значим напредък на стопанската система през това десетилетие. Но в това време опцията за ново закъснение също е допустимо и зависи от изхода на Brexit и последствията от него. Във всеки случай въздействието на страната върху международния напредък на брутния вътрешен артикул ще бъде сдържан.
Остават Съединените американски щати, където годишният капацитет за напредък наподобява малко над 2%. Без повече фискални тласъци и безпределно продължение на ултрахлабавата парична политика, е мъчно да забележим по какъв начин Съединени американски щати може да надвиши този ритъм. Нещо повече, мина повече от десетилетие, откогато страната последно бе в криза. Ако това се случи в идващите месеци или години, Съединени американски щати биха имали по-малък късмет да доближат своя капацитет за актуалното десетилетие на 2020г.
Разбира се, не би трябвало да изпускаме по-малките стопански системи с голям капацитет. Докато страни като Индонезия (и може би Мексико и Турция) стават все по-значим фактор, Индия дава обещание да има най-голямо въздействие през десетилетието. Демографската обстановка в страна ще остане удобна. И в случай че държавното управление успее да прокара точните промени, Индия елементарно може да доближи напредък от 8-10%. И защото Индия към този момент е покрай това да се трансформира в петата най-голяма стопанска система в света, това ще има доста въздействие върху растежа на стопанската система на целия свят.
Проблемът, несъмнено, е, че актуалното държавно управление няма никакво желание да гони положителни промени. Точно противоположното.
Остава ни Африка. Общата стопанска система на континента е близка по мярка до тази на Индия, тъй че в случай че задоволително от по-големите страни реализиран мощен напредък, резултатът ще се усети. Дали Африка ще движи растежа на Брутният вътрешен продукт ще бъде основен въпрос за идващото десетилетие. /money.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ