Джикининки – ужасяващи кръвожадни създания … Митология В японските легенди, Джикининки (Jikininki)

Джикининки – ужасяващи кръвожадни създания … Митология В японските митове, Джикининки (Jikininki) са призраци или немъртви създания, хранещи се с човешки трупове. Те са гнусни и грозни хуманоидни същества, с гърбица и гниеща плът. Почти са разложени, само че някои от мускулите към момента стоят върху гниещите им тела. В множеството случаи са плешиви, само че някои от тях имат редки косми по главата. Лицата им са изкривени в страховита мимика, а очите им светят с алена светлина. Ако някой човек огледа Джикининки в очите, то той ще бъде погубен или неподвижен. Имат остри зъби, с които раздират месото и смачкват костите на жертвите си. Ръцете им са дълги и приключват с пръсти, сходни на нокти. Те ги употребяват, с цел да изкопават тела от гробовете. Кожата им е жълтеникавосива, покрита с мухъл, струпеи, рани и мехури. Джикининки са номадски същества и непрестанно са в придвижване. Живеят най-вече в Япония, само че се срещат и в други елементи на Азия. През нощта, Джикининки нахлуват в гробищата, а денем, някои от тях имат дарба да получават образа на елементарни хора. Те са духовете на алчни и егоистични хора, които са прокълнати, поради греховете им. Много от тях имат здрав разсъдък и схващат ужаса от това, което са създали, и се ненавиждат, че ядат мъртво човешко месо. Те не могат да приказват, а единствено „ мрънкат “ и пищят като диви животни. По-долу четете една от историите за Джикининки. Будисткият духовник Мусо Кокуши пътувал самичък в провинция Мино (Mino Province), когато се изгубил. Дълго се скитал в търсене къде да нощува. Изведнъж забелязал хижата на свещеник-отшелник на върха на хълма. Собственикът на хижата отказал на Мусо да го приюти, само че му посочил пътя към селото. Там, Мусо бил признат сърдечно в дома на един от жителите. Предложили му храна и стая. Малко преди среднощ, огромният наследник в фамилията отишъл при Мусо и му споделил, че дядо му е умрял преди няколко часа. Според традицията, в случай че човек почине в селото, жителите го оставят до сутринта, защото през нощта в къщата на умрелия се случват мистични неща. Младият мъж му предложил да напусне селото дружно с тях, само че свещеникът решил да остане с натрупа на дядото. През нощта, в стаята на умрелия се появило голямо създание с неопределена форма. Свещеникът открил, че не може да се движи или приказва. Той гледал по какъв начин създанието кръвожадно изяжда умрелия възрастен мъж. На идната заран, притежателят на къщата, фамилията му и жителите на селото се завърнали. Мусо им разказал за видяното през нощта. Също по този начин, изразил изненадата се, че свещеникът, който живее на хълма, не правил погребения на мъртвите. Собственикът на къщата дал отговор, че на хълма няма хижа, и че в покрайнината от доста години няма свещеници. Тогава, вместо да продължи по пътя си, Мусо решил да отиде до хижата още веднъж. Този път, притежателят на хижата пуснал Мусо в дома си и почнал да му се извинява, че е изял натрупа пред очите му в същинския му образ. Той споделил, че приживе бил духовник и правил погребални служби за умрелите селяни. Но, той правил тези услуги с користна цел. В подмяна желал пари, храна и облекла. Именно поради това се преродил като Джикининки. Той помолил Мусо да го освободи от ужасното му битие с негови молебствия. В легендата не се споделя дали Мусо е съумял да смъкна проклятието от свещеника, само че тя е образец за поуката от съществуването на този мит.