Джером Синклер: Избрах Ливърпул пред Арсенал, трансферът в ЦСКА стана много бързо
Джером Синклер, британското крило на ЦСКА даде извънредно изявление за предаването „ Код Спорт “ по ТВ+. Интернационалната селекция на „ алените “ даде резултат, а британската връзка в клуба от ден на ден се ускорява. През есента от Острова пристигна най-младият футболист, дебютирал за славния Ливърпул единствено на 16 години и 6 дни. Днес той към този момент е на 24 и с изключение на на " Анфийлд " е натрупал опит в Уигън, Съндърланд, Оксфорд и нидерландския Венло. А в ЦСКА Синклер пристигна чартърен от Уотфорд.
- Здравейте, Джером! Ситуацията с ковид ви принуди да останете в България и да пропуснете лагера на ЦСКА в Анталия. Ядоса ли ви фактът, че като англичанин не ви пуснаха в Турция без карантина?
- Разбира се, че бях отчаян, че нямам право да упражнявам дружно със съотборниците ми. Принуден бях да остана в София и да повеждам самостоятелни занимания. Но аз постоянно съм бил експерт и съм правил всичко по най-хубавия метод. Ще бъда изцяло подготвен, когато мачовете стартират.
- Конкуренцията в офанзивата на ЦСКА в действителност е брутална. Мислите ли, че отсъствието ви от лагера в Турция ще е стъпка обратно в борбата за титулярно място?
- Повярвайте, че съм упражнявал доста професионално, както към този момент споделих. Когато тимът се върне, ще покажа на треньора, че съм оптимално подготвен да играя.
- Какво мислите за ковид? Страхувате ли се от него?
- Лично аз не се опасявам от COVID-19. Аз съм млад състезател. Притеснявам се за хората в рискова група, за почитателите. Те би трябвало да съблюдават всички ограничения, които предлагат лекарите, с цел да се предпазят. А това е доста значимо, несъмнено и за здравето на цялото население на планетата.
- В ЦСКА играят футболисти от доста разнообразни националности. Какво описват съотборниците ви за пандемията?
- Не беседваме на тази тематика. От клуба ни дадоха рекомендации какво би трябвало да вършим през късата почивка и съм сигурен, че всички сме го спазвали. Ние сме виновни хора.
- Стига сме говорили за ковид и нека скоро това остане един неприятен спомен за света. Разкажете за вашата кариера. Как стигнахте до тима Финикс Юнайтед?
- Това е един тим от моя роден град Бирмингам. Бях доста благополучен, когато постъпих в академията. Това са първите ми стъпки във футбола. Влязохме дружно с няколко мои другари. Брилянтно и незабравимо време.
- А по какъв начин толкоз бързо преминахте в Уест Бромич?
- Между двата клуба има топла връзка. Задължително най-хубавите деца от Финикс Юнайтед минават в Уест Бромич. Клубът ги опитва и в случай че не ги утвърди, тогава ги пуска на проби в други тимове. Аз се показах добре, демонстрирах качествата си. Затова и Уест Бромич е първият ми отбор.
- Като дете сте бил почитател на Арсенал и особено на Тиери Анри. Имало ли е късмет да отидете при " артилеристите "?
- Имаше. Бях на 14 години и напусках Уест Бромич. Тогава се появи интерес от Арсенал, само че избрах да мина в Ливърпул.
- Как ви впечатли толкоз доста Тиери Анри?
- Той беше моят воин. Подкрепях Арсенал единствено поради него. За мен Анри е най-хубавият нападател, който се е изявявал във Висшата лига. Той играеше футбола по напълно друг метод от всички останали. Тиери вкарваше непрестанно голове, без да е обичайният номер девет. За него нямаше значение на коя позиция е. Просто вкарваше голове по един необикновен метод.
- Трансферът в Ливърпул на 14 години сбъдната фантазия ли е за вас?
- Разбира се. Няма по какъв начин Ливърпул да не е сбъдната фантазия за всеки млад футболист. А мен ме взеха в действителност млад. Брилянтно се развиваше кариерата ми.
- Треньорският щаб на Ливърпул ви сравняваше с Рахим Стърлинг. Колко общо имате с него?
- Ставаше въпрос за съпоставяне сред мен и Стърлинг, когато бе на моите години. През годините той доста ме изпревари.
- А в случай че вие би трябвало да сравните огромната звезда Стърлинг през днешния ден с героя ви Тиери Анри?
- Различни футболисти са. Стърлинг е ниско, бързо и доста технично крило. Анри беше висок нападател и както към този момент споделих, беше популярен голмайстор.
- Когато станахте на 15 години, треньорът на Ливърпул Брендън Роджърс ви картотекира за мачовете в Лига Европа. Какво е да си в първия отбор на " алените "?
- Невероятно възприятие е изобщо към теб да са такива звезди и да имаш опция да тренираш с тях. Представете си с кого бях на терена - Стивън Джерард, Филипе Коутиньо, Луис Суарес… Какви великани на футбола единствено.
- Ливърпул е доста известен из целия свят и в България също. Стиви Джи е една от най-ярките митове в историята. Какъв човек е Джерард?
- За мен беше образец за огромен водач. Всеки в тима го гледаше в очите и го слушаше. Стиви Джи водеше Ливърпул по един несравним метод. Страхотен боец на терена. Момчета като мен се опитвахме да го слушаме и да го следваме. Джерард се държеше с голямо почитание към всички в тима.
- Денят 26 септември е специфичен за вас. На него станахте най-младият футболист, играл в първия отбор на Ливърпул. Бяхте на 16 години и 6 дни. Мачът беше против някогашния ви отбор Уест Бромич. Какво си спомняте от деветте минути на терена?
- Всичко! Не можех да допускам, че съм заслужил да играя футбол на най-високо равнище. При това се случи вкъщи, в моя Уест Бромич. Цялото ми семейство и всички другари бяха на стадиона. Невероятен опит и безконечен спомен за мен.
- Колко пъти пипнахте топката в тези девет минути?
- Мисля, че играх повече от девет минути. Не съм сигурен. Три или четири пъти топката стигна до мен.
- Не ви ли се отдаде късмет да вкарате гол?
- За страдание не.
- В младежката Шампионска лига отбелязахте шест гола. Имате попадение против Манчестър Юнайтед, където пазеше огромният испански вратар Виктор Валдес. Почувствахте ли се като звезда?
- Когато си във популярен отбор като Ливърпул, когато тренираш въз основата му, всеки ден си сред в действителност международни звезди. Ако се бях помислил за звезда, щеше да е съдбовно за мен. Бях крепко стъпил на земята.
- Как вкарахте на Валдес? И какво е възприятието да се разпишеш във вратата на Юнайтед като състезател на Ливърпул?
- Спомням си, че тъкмо в този ден Манчестър Юнайтед употребява няколко от огромните си играчи в мача на запасите. Имам на сметката си още попадения против тях, само че този гол, за който ме питате, си остава най-специалния.
- След къс престой в Уигън се завърнахте в Ливърпул. Какво е да дебютирате във Висшата лига в дербито против Челси?
- Дори за мен беше ненадейно. Точно се бях върнал от интервала чартърен в Уигън. Бях направил няколко тренировки с първия тим и треньорът ме постави в групата за дербито. Спомням си, че Даниел Стъридж беше контузен по това време. И по този начин се случи, че играх.
- Как свърши мачът?
- Доколкото помня загубихме. Мисля, че с 1:2, само че не съм сигурен.
- Помните ли първия си гол за Ливърпул?
- Как няма да го помня? Беше мач за Купата на Англия. Играхме против Екзитър. Отново имаше много контузени в Ливърпул и значително млади футболисти попаднахме в групата. Бях титуляр и това
ме направи необикновено благополучен. Получих топката пред наказателното поле, влязох вътре и стрелях в далечния ъгъл. Великолепен миг в кариерата ми.
- Но завършихте единствено 2:2.
- Да, по този начин беше. Пратиха ни на преиграване на " Анфийлд ". Там към този момент победихме.
- Играхте ли в този дуел?
- Да, само че влязох като запаса.
- Тогава треньор на Ливърпул към този момент беше Юрген Клоп. Какви са усещанията ви от него? Днес всеки футболен почитател знае кой е Клоп, само че какъв човек е?
- Още от първия си ден в Ливърпул той сподели, че е огромна и мощна персона. Но първоначално даже Клоп трябваше да мине интервал на акомодация. В тренировките искаше да ни научи каква е философията му за футбола и по какъв начин желае да играем в мачовете. Още тогава разбрахме, че Клоп ще промени доста неща в Ливърпул. И е имало за какво щом в този момент всички по света се възхищават какъв брой превъзходен тим имат " алените " от „ Анфийлд “.
- Защо водещите британски тимове наемат все непознати треньори? В момента единствено Франк Лампард в Челси е изключение. Къде са англичаните?
- Не става дума единствено за треньорите. Английският футбол стана доста международен. Има толкоз доста задгранични играчи също. Мнозина споделят, че Висшата лига е най-силното състезание на света. Най-много се гледа от почитателите. Клубовете пробват да ангажират допустимо най-големите експерти, с цел да поддържат равнището.
- Кой е най-специалният стадион в Англия? Вие сте играл на " Анфийлд " пред фамозната естрада Коп.
- Да си в Ливърпул и да излезеш на " Анфийлд " е доста особено чувство. Атмосферата там е несравнима. Особено когато става въпрос за европейски мачове. Никъде другаде в родината ми не може да се повтори сходна атмосфера. Но в случай че приказваме за най-хубавия стадион в Англия, надали някой ще спори с мен - това е " Уембли ". Това е Светия граал на стадионите. Всеки желае да играе там.
- Как гледахте на фамозната табела " Това е Анфийлд "?
- Със особено почитание. Пред нея са били толкоз велики футболисти. Аз имах шанса да нося фланелката на Ливърпул и да съм пред нея.
- Дни откакто вкарахте гола против Борнемут, казахте, че желаете да напуснете Ливърпул. Защо не отидохте в Борнемут, който даваше 4 милиона паунда за вас?
- Знам, че е имало интерес. Но не усещах, че ме желаят толкоз доста. Имах няколко варианти да продължа кариерата си и избрах Уотфорд като най-хубава за бъдещето ми.
- Как го решихте?
- Защото клубът сподели максимален интерес и реших, че е най-хубавата алтернатива. Във футбола би трябвало да направиш стъпката, която смяташ, че е най-правилна.
- Бирмингам, Съндърланд и Оксфорд са идващите ваши стъпки в британския футбол. Къде се чувствахте най-добре?
- Най-доброто ми време беше в Оксфорд. Треньорът в действителност ми вярваше. Беше ме следил от детските ми години и ми даваше най-вече време на терена. Затова и там играх най-добре.
- През 2019 година решихте да напуснете Англия и да подпишете с нидерландския Венло. Какво ви накара да отидете в чужбина?
- Вярвах, че е пристигнало времето да опитам нещо друго. Затова мисля, че решението ми е вярно.
- Колко огромна е разликата сред Висшата лига и нидерландския шампионат?
- В Нидерландия не се натъртва толкоз доста на физиката. Там се дава доста повече късмет на младите футболисти. От техническа позиция Нидерландия не отстъпва на Висшата лига.
- От септември сте състезател на ЦСКА. Какво знаехте за тима преди този момент?
- Бях чувал, че е най-известният тим на България. Познавах двама-трима футболисти, които преди са били тук. Не беше мъчно да избера ЦСКА.
- Колко време мислехте, преди да подпишете?
- В интерес на истината всичко стана доста бързо. Беше последният ден на трансферния прозорец. Не съм имал доста време да разисквам офертата.
- Знаете ли, че ЦСКА постоянно е играл против англичани и даже е побеждавал Ливърпул на " Анфийлд "?
- Вече ми го споделиха. Било е реваншът, нали? Ливърпул е спечелил първия мач в София. Знам за тези мачове.
- А знаете ли, че ЦСКА е отстранил Ливърпул в четвъртфинал на КЕШ?
- Това към този момент не го знаех. За идващия път ще съм квалифициран.
- Вече сте гледал много мачове от България. Какво мислите за шампионата?
- Добро е равнището. Феновете са извънредно пламенни. Те дават друго измерение на дуелите.
- За страдание в този момент нямат право да са на трибуните. Но в случай че би трябвало да сравните почитателите на ЦСКА и Ливърпул, два " червени " тима, какво бихте споделили?
- Страстта по време на мач е доста сходна. Няма да не помни по какъв начин беше в Ливърпул, когато се борихме за купата, само че останахме втори. Феновете бяха неразделно до нас. И преди, и по време, и след мачовете. Хиляди ни посрещаха по улиците пред " Анфийлд ". Палеха факли, пееха. В България видях, че почитателите на ЦСКА вършат същото. За страдание единствено в първите ми мачове имах късмет да играя пред аудитория. Запалянковците на ЦСКА са толкоз звучни. Нямам самообладание отново да се върнат на трибуните.
- Преди пандемията доста англичани гостуваха за уикенди в България. Обичат да пият бира тук, освен тъй като е много по-евтина, в сравнение с в Англия. Но по какъв начин се усеща един англичанин като вас, който живее в София?
- Заради пандемията не съм имал доста шансове да изляза на открито и да усетя атмосферата на града. Не съм ходил доста по заведения за хранене. Но от това, което съм видял до момента, няма от какво да се оплача.
- Какво ви харесва в България и какво не?
- Харесва ми ЦСКА като клуб, футбола и почитателите, които са брилянтни. Чакам да събера опит от останалия живот. Не ми харесва единствено, че в последните дни е доста студено.
- Колко значимо е за вас, че сънародникът ви Алън Пардю е състезателен шеф на ЦСКА?
- Приятно е да виждаш познато лице към себе си. Но освен Пардю е значим за мен. Всеки в ЦСКА ме кара да се усещам добре пристигнал и един от клуба. Всички са доста деликатни с мен.
- Срещал ли сте се с Пардю по време на кариерата ви в Англия?
- Само за малко по време на мачове. Но до момента не бях разговарял с него.
- Какво мислите за конкуренцията в българския футбол?
- Имаме няколко доста мощни противника през този сезон. Когато пристигнах, ЦСКА се представяше чудесно, само че направи няколко равенства. При вторите мачове против тези тимове, наложително би трябвало да спечелим.
- Голямата цел на ЦСКА е да стане първенец. Мислите ли, че тази задача е допустима?
- Разбира се. След като съм футболист на ЦСКА, би трябвало да имам вяра, че задачата е допустима. Това е огромен клуб, който доста пъти е ставал първенец. Моята персонална цел е и аз да стана първенец с ЦСКА.
- Работил сте с трима треньори в ЦСКА - Стамен Белчев, Даниел Моралес и в този момент Бруно Акрапович. Бихте ли ги сравнили? Защо при Акрапович спечелихте всички мачове в България?
- С неговото идване се промени настроението в тима. Осъзнахме, че сме играли под равнището си при предходния треньор. Станахме по-организирани, а за противниците очевидно стана доста по-трудно да играят против нас.
- Всеобщото мнение е, че ЦСКА игра мощно в Лига Европа. Имаше ли късмет да излезе от групата? Къде загуби възможностите?
- В първите мачове против Йънг Бойс и Клуж. Трябваше да победим румънците и да спечелим най-малко една точка в Берн. Но получихме три бързи гола в Швейцария, а това несъмнено не трябваше да се случва. Много значим беше първият дуел против Клуж. Ако бяхме трансформирали дуелите в София в победи, щяхме да излезем от групата.
- Кой е най-хубавият ви другар в ЦСКА?
- Али Соу и Адалберто Пеняранда.
- Как се справяте с шофирането в България? За нас е мъчно да караме в Англия с противоположното придвижване.
- Не ми е доста мъчно, тъй като въпреки всичко живях една година в Нидерландия и там се научих. Нямам проблеми.
- Със фамилията ли живеете в София?
- Не, самичък съм.
- Харесва ли ви българската храна?
- Опитах няколко ястия и бяха вкусни. Не си припомням имената. Но както споделих, поради пандемията не мога да навестявам ваши заведения за хранене. Вярвам, че тази обстановка ще се промени.
- Съгласен ли сте, че българската кухня е по-добра от британската?
- Не е доста мъчно да има по-добра кухня от британската. Нашата не е най-вкусната.
- Кои са идолите ви във футбола като се изключи Анри?
- Тиери ще си остане номер едно за мен. Меси и Роналдо живеят в лична лига и от 15 години са на върха. Невероятни футболисти са.
- Как се забавлявате в свободното време?
- Харесвам да почивам, да чета книги. Най-вече биографии на известни хора. От тях има какво да се научи.
- Договорът ви с ЦСКА е до края на сезона. Мислите ли, че може да останете по-дълго?
- Трябва да забележим. Зависи от представянето ми и от това дали ЦСКА ме харесва задоволително. Гледам положително на нещата. В края на сезона ще имаме отговор на въпроса ви.
- През тази година идва европейско състезание. Какво очаквате от вашата Англия?
- В момента британският отбор е извънредно мощен. Има доста млади гении в него. Но също по този начин на линия са и опитни звезди. Това е една доста добра сплав. Надявам се, че Англия ще играе минимум на полуфинал. Когато имаш такива футболисти, е обикновено да се надяваш да си във финалната четворка.
- Мечтаете ли и вие да сте в този тим?
- Разбира се. Всеки желае да играе за родината си.
- Имате ли мачове в младежките обединения?
- Да, имам мачове в тимовете до 16, 17 и 20 години.
- И да приключим с Шампионската лига и Ливърпул. Какво мислите, че тимът може да реализира?
- Сегашният Ливърпул е необикновен. Ако е във форма, няма никакъв проблем да стигне до финала. В Шампионската лига има шест или седем тима, които са на топ равнище. Разликата сред тях е доста дребна. И конфликтите сред тях ще се решат от дребните елементи.
- Следващият противник на Ливърпул е Лайпциг, който беше на полуфинал предходната година и отстрани Манчестър Юнайтед в груповата фаза. Може ли да е проблем за отбора на Клоп?
- Няма да е елементарен мач, само че Ливърпул е по-силен.
- Здравейте, Джером! Ситуацията с ковид ви принуди да останете в България и да пропуснете лагера на ЦСКА в Анталия. Ядоса ли ви фактът, че като англичанин не ви пуснаха в Турция без карантина?
- Разбира се, че бях отчаян, че нямам право да упражнявам дружно със съотборниците ми. Принуден бях да остана в София и да повеждам самостоятелни занимания. Но аз постоянно съм бил експерт и съм правил всичко по най-хубавия метод. Ще бъда изцяло подготвен, когато мачовете стартират.
- Конкуренцията в офанзивата на ЦСКА в действителност е брутална. Мислите ли, че отсъствието ви от лагера в Турция ще е стъпка обратно в борбата за титулярно място?
- Повярвайте, че съм упражнявал доста професионално, както към този момент споделих. Когато тимът се върне, ще покажа на треньора, че съм оптимално подготвен да играя.
- Какво мислите за ковид? Страхувате ли се от него?
- Лично аз не се опасявам от COVID-19. Аз съм млад състезател. Притеснявам се за хората в рискова група, за почитателите. Те би трябвало да съблюдават всички ограничения, които предлагат лекарите, с цел да се предпазят. А това е доста значимо, несъмнено и за здравето на цялото население на планетата.
- В ЦСКА играят футболисти от доста разнообразни националности. Какво описват съотборниците ви за пандемията?
- Не беседваме на тази тематика. От клуба ни дадоха рекомендации какво би трябвало да вършим през късата почивка и съм сигурен, че всички сме го спазвали. Ние сме виновни хора.
- Стига сме говорили за ковид и нека скоро това остане един неприятен спомен за света. Разкажете за вашата кариера. Как стигнахте до тима Финикс Юнайтед?
- Това е един тим от моя роден град Бирмингам. Бях доста благополучен, когато постъпих в академията. Това са първите ми стъпки във футбола. Влязохме дружно с няколко мои другари. Брилянтно и незабравимо време.
- А по какъв начин толкоз бързо преминахте в Уест Бромич?
- Между двата клуба има топла връзка. Задължително най-хубавите деца от Финикс Юнайтед минават в Уест Бромич. Клубът ги опитва и в случай че не ги утвърди, тогава ги пуска на проби в други тимове. Аз се показах добре, демонстрирах качествата си. Затова и Уест Бромич е първият ми отбор.
- Като дете сте бил почитател на Арсенал и особено на Тиери Анри. Имало ли е късмет да отидете при " артилеристите "?
- Имаше. Бях на 14 години и напусках Уест Бромич. Тогава се появи интерес от Арсенал, само че избрах да мина в Ливърпул.
- Как ви впечатли толкоз доста Тиери Анри?
- Той беше моят воин. Подкрепях Арсенал единствено поради него. За мен Анри е най-хубавият нападател, който се е изявявал във Висшата лига. Той играеше футбола по напълно друг метод от всички останали. Тиери вкарваше непрестанно голове, без да е обичайният номер девет. За него нямаше значение на коя позиция е. Просто вкарваше голове по един необикновен метод.
- Трансферът в Ливърпул на 14 години сбъдната фантазия ли е за вас?
- Разбира се. Няма по какъв начин Ливърпул да не е сбъдната фантазия за всеки млад футболист. А мен ме взеха в действителност млад. Брилянтно се развиваше кариерата ми.
- Треньорският щаб на Ливърпул ви сравняваше с Рахим Стърлинг. Колко общо имате с него?
- Ставаше въпрос за съпоставяне сред мен и Стърлинг, когато бе на моите години. През годините той доста ме изпревари.
- А в случай че вие би трябвало да сравните огромната звезда Стърлинг през днешния ден с героя ви Тиери Анри?
- Различни футболисти са. Стърлинг е ниско, бързо и доста технично крило. Анри беше висок нападател и както към този момент споделих, беше популярен голмайстор.
- Когато станахте на 15 години, треньорът на Ливърпул Брендън Роджърс ви картотекира за мачовете в Лига Европа. Какво е да си в първия отбор на " алените "?
- Невероятно възприятие е изобщо към теб да са такива звезди и да имаш опция да тренираш с тях. Представете си с кого бях на терена - Стивън Джерард, Филипе Коутиньо, Луис Суарес… Какви великани на футбола единствено.
- Ливърпул е доста известен из целия свят и в България също. Стиви Джи е една от най-ярките митове в историята. Какъв човек е Джерард?
- За мен беше образец за огромен водач. Всеки в тима го гледаше в очите и го слушаше. Стиви Джи водеше Ливърпул по един несравним метод. Страхотен боец на терена. Момчета като мен се опитвахме да го слушаме и да го следваме. Джерард се държеше с голямо почитание към всички в тима.
- Денят 26 септември е специфичен за вас. На него станахте най-младият футболист, играл в първия отбор на Ливърпул. Бяхте на 16 години и 6 дни. Мачът беше против някогашния ви отбор Уест Бромич. Какво си спомняте от деветте минути на терена?
- Всичко! Не можех да допускам, че съм заслужил да играя футбол на най-високо равнище. При това се случи вкъщи, в моя Уест Бромич. Цялото ми семейство и всички другари бяха на стадиона. Невероятен опит и безконечен спомен за мен.
- Колко пъти пипнахте топката в тези девет минути?
- Мисля, че играх повече от девет минути. Не съм сигурен. Три или четири пъти топката стигна до мен.
- Не ви ли се отдаде късмет да вкарате гол?
- За страдание не.
- В младежката Шампионска лига отбелязахте шест гола. Имате попадение против Манчестър Юнайтед, където пазеше огромният испански вратар Виктор Валдес. Почувствахте ли се като звезда?
- Когато си във популярен отбор като Ливърпул, когато тренираш въз основата му, всеки ден си сред в действителност международни звезди. Ако се бях помислил за звезда, щеше да е съдбовно за мен. Бях крепко стъпил на земята.
- Как вкарахте на Валдес? И какво е възприятието да се разпишеш във вратата на Юнайтед като състезател на Ливърпул?
- Спомням си, че тъкмо в този ден Манчестър Юнайтед употребява няколко от огромните си играчи в мача на запасите. Имам на сметката си още попадения против тях, само че този гол, за който ме питате, си остава най-специалния.
- След къс престой в Уигън се завърнахте в Ливърпул. Какво е да дебютирате във Висшата лига в дербито против Челси?
- Дори за мен беше ненадейно. Точно се бях върнал от интервала чартърен в Уигън. Бях направил няколко тренировки с първия тим и треньорът ме постави в групата за дербито. Спомням си, че Даниел Стъридж беше контузен по това време. И по този начин се случи, че играх.
- Как свърши мачът?
- Доколкото помня загубихме. Мисля, че с 1:2, само че не съм сигурен.
- Помните ли първия си гол за Ливърпул?
- Как няма да го помня? Беше мач за Купата на Англия. Играхме против Екзитър. Отново имаше много контузени в Ливърпул и значително млади футболисти попаднахме в групата. Бях титуляр и това
ме направи необикновено благополучен. Получих топката пред наказателното поле, влязох вътре и стрелях в далечния ъгъл. Великолепен миг в кариерата ми.
- Но завършихте единствено 2:2.
- Да, по този начин беше. Пратиха ни на преиграване на " Анфийлд ". Там към този момент победихме.
- Играхте ли в този дуел?
- Да, само че влязох като запаса.
- Тогава треньор на Ливърпул към този момент беше Юрген Клоп. Какви са усещанията ви от него? Днес всеки футболен почитател знае кой е Клоп, само че какъв човек е?
- Още от първия си ден в Ливърпул той сподели, че е огромна и мощна персона. Но първоначално даже Клоп трябваше да мине интервал на акомодация. В тренировките искаше да ни научи каква е философията му за футбола и по какъв начин желае да играем в мачовете. Още тогава разбрахме, че Клоп ще промени доста неща в Ливърпул. И е имало за какво щом в този момент всички по света се възхищават какъв брой превъзходен тим имат " алените " от „ Анфийлд “.
- Защо водещите британски тимове наемат все непознати треньори? В момента единствено Франк Лампард в Челси е изключение. Къде са англичаните?
- Не става дума единствено за треньорите. Английският футбол стана доста международен. Има толкоз доста задгранични играчи също. Мнозина споделят, че Висшата лига е най-силното състезание на света. Най-много се гледа от почитателите. Клубовете пробват да ангажират допустимо най-големите експерти, с цел да поддържат равнището.
- Кой е най-специалният стадион в Англия? Вие сте играл на " Анфийлд " пред фамозната естрада Коп.
- Да си в Ливърпул и да излезеш на " Анфийлд " е доста особено чувство. Атмосферата там е несравнима. Особено когато става въпрос за европейски мачове. Никъде другаде в родината ми не може да се повтори сходна атмосфера. Но в случай че приказваме за най-хубавия стадион в Англия, надали някой ще спори с мен - това е " Уембли ". Това е Светия граал на стадионите. Всеки желае да играе там.
- Как гледахте на фамозната табела " Това е Анфийлд "?
- Със особено почитание. Пред нея са били толкоз велики футболисти. Аз имах шанса да нося фланелката на Ливърпул и да съм пред нея.
- Дни откакто вкарахте гола против Борнемут, казахте, че желаете да напуснете Ливърпул. Защо не отидохте в Борнемут, който даваше 4 милиона паунда за вас?
- Знам, че е имало интерес. Но не усещах, че ме желаят толкоз доста. Имах няколко варианти да продължа кариерата си и избрах Уотфорд като най-хубава за бъдещето ми.
- Как го решихте?
- Защото клубът сподели максимален интерес и реших, че е най-хубавата алтернатива. Във футбола би трябвало да направиш стъпката, която смяташ, че е най-правилна.
- Бирмингам, Съндърланд и Оксфорд са идващите ваши стъпки в британския футбол. Къде се чувствахте най-добре?
- Най-доброто ми време беше в Оксфорд. Треньорът в действителност ми вярваше. Беше ме следил от детските ми години и ми даваше най-вече време на терена. Затова и там играх най-добре.
- През 2019 година решихте да напуснете Англия и да подпишете с нидерландския Венло. Какво ви накара да отидете в чужбина?
- Вярвах, че е пристигнало времето да опитам нещо друго. Затова мисля, че решението ми е вярно.
- Колко огромна е разликата сред Висшата лига и нидерландския шампионат?
- В Нидерландия не се натъртва толкоз доста на физиката. Там се дава доста повече късмет на младите футболисти. От техническа позиция Нидерландия не отстъпва на Висшата лига.
- От септември сте състезател на ЦСКА. Какво знаехте за тима преди този момент?
- Бях чувал, че е най-известният тим на България. Познавах двама-трима футболисти, които преди са били тук. Не беше мъчно да избера ЦСКА.
- Колко време мислехте, преди да подпишете?
- В интерес на истината всичко стана доста бързо. Беше последният ден на трансферния прозорец. Не съм имал доста време да разисквам офертата.
- Знаете ли, че ЦСКА постоянно е играл против англичани и даже е побеждавал Ливърпул на " Анфийлд "?
- Вече ми го споделиха. Било е реваншът, нали? Ливърпул е спечелил първия мач в София. Знам за тези мачове.
- А знаете ли, че ЦСКА е отстранил Ливърпул в четвъртфинал на КЕШ?
- Това към този момент не го знаех. За идващия път ще съм квалифициран.
- Вече сте гледал много мачове от България. Какво мислите за шампионата?
- Добро е равнището. Феновете са извънредно пламенни. Те дават друго измерение на дуелите.
- За страдание в този момент нямат право да са на трибуните. Но в случай че би трябвало да сравните почитателите на ЦСКА и Ливърпул, два " червени " тима, какво бихте споделили?
- Страстта по време на мач е доста сходна. Няма да не помни по какъв начин беше в Ливърпул, когато се борихме за купата, само че останахме втори. Феновете бяха неразделно до нас. И преди, и по време, и след мачовете. Хиляди ни посрещаха по улиците пред " Анфийлд ". Палеха факли, пееха. В България видях, че почитателите на ЦСКА вършат същото. За страдание единствено в първите ми мачове имах късмет да играя пред аудитория. Запалянковците на ЦСКА са толкоз звучни. Нямам самообладание отново да се върнат на трибуните.
- Преди пандемията доста англичани гостуваха за уикенди в България. Обичат да пият бира тук, освен тъй като е много по-евтина, в сравнение с в Англия. Но по какъв начин се усеща един англичанин като вас, който живее в София?
- Заради пандемията не съм имал доста шансове да изляза на открито и да усетя атмосферата на града. Не съм ходил доста по заведения за хранене. Но от това, което съм видял до момента, няма от какво да се оплача.
- Какво ви харесва в България и какво не?
- Харесва ми ЦСКА като клуб, футбола и почитателите, които са брилянтни. Чакам да събера опит от останалия живот. Не ми харесва единствено, че в последните дни е доста студено.
- Колко значимо е за вас, че сънародникът ви Алън Пардю е състезателен шеф на ЦСКА?
- Приятно е да виждаш познато лице към себе си. Но освен Пардю е значим за мен. Всеки в ЦСКА ме кара да се усещам добре пристигнал и един от клуба. Всички са доста деликатни с мен.
- Срещал ли сте се с Пардю по време на кариерата ви в Англия?
- Само за малко по време на мачове. Но до момента не бях разговарял с него.
- Какво мислите за конкуренцията в българския футбол?
- Имаме няколко доста мощни противника през този сезон. Когато пристигнах, ЦСКА се представяше чудесно, само че направи няколко равенства. При вторите мачове против тези тимове, наложително би трябвало да спечелим.
- Голямата цел на ЦСКА е да стане първенец. Мислите ли, че тази задача е допустима?
- Разбира се. След като съм футболист на ЦСКА, би трябвало да имам вяра, че задачата е допустима. Това е огромен клуб, който доста пъти е ставал първенец. Моята персонална цел е и аз да стана първенец с ЦСКА.
- Работил сте с трима треньори в ЦСКА - Стамен Белчев, Даниел Моралес и в този момент Бруно Акрапович. Бихте ли ги сравнили? Защо при Акрапович спечелихте всички мачове в България?
- С неговото идване се промени настроението в тима. Осъзнахме, че сме играли под равнището си при предходния треньор. Станахме по-организирани, а за противниците очевидно стана доста по-трудно да играят против нас.
- Всеобщото мнение е, че ЦСКА игра мощно в Лига Европа. Имаше ли късмет да излезе от групата? Къде загуби възможностите?
- В първите мачове против Йънг Бойс и Клуж. Трябваше да победим румънците и да спечелим най-малко една точка в Берн. Но получихме три бързи гола в Швейцария, а това несъмнено не трябваше да се случва. Много значим беше първият дуел против Клуж. Ако бяхме трансформирали дуелите в София в победи, щяхме да излезем от групата.
- Кой е най-хубавият ви другар в ЦСКА?
- Али Соу и Адалберто Пеняранда.
- Как се справяте с шофирането в България? За нас е мъчно да караме в Англия с противоположното придвижване.
- Не ми е доста мъчно, тъй като въпреки всичко живях една година в Нидерландия и там се научих. Нямам проблеми.
- Със фамилията ли живеете в София?
- Не, самичък съм.
- Харесва ли ви българската храна?
- Опитах няколко ястия и бяха вкусни. Не си припомням имената. Но както споделих, поради пандемията не мога да навестявам ваши заведения за хранене. Вярвам, че тази обстановка ще се промени.
- Съгласен ли сте, че българската кухня е по-добра от британската?
- Не е доста мъчно да има по-добра кухня от британската. Нашата не е най-вкусната.
- Кои са идолите ви във футбола като се изключи Анри?
- Тиери ще си остане номер едно за мен. Меси и Роналдо живеят в лична лига и от 15 години са на върха. Невероятни футболисти са.
- Как се забавлявате в свободното време?
- Харесвам да почивам, да чета книги. Най-вече биографии на известни хора. От тях има какво да се научи.
- Договорът ви с ЦСКА е до края на сезона. Мислите ли, че може да останете по-дълго?
- Трябва да забележим. Зависи от представянето ми и от това дали ЦСКА ме харесва задоволително. Гледам положително на нещата. В края на сезона ще имаме отговор на въпроса ви.
- През тази година идва европейско състезание. Какво очаквате от вашата Англия?
- В момента британският отбор е извънредно мощен. Има доста млади гении в него. Но също по този начин на линия са и опитни звезди. Това е една доста добра сплав. Надявам се, че Англия ще играе минимум на полуфинал. Когато имаш такива футболисти, е обикновено да се надяваш да си във финалната четворка.
- Мечтаете ли и вие да сте в този тим?
- Разбира се. Всеки желае да играе за родината си.
- Имате ли мачове в младежките обединения?
- Да, имам мачове в тимовете до 16, 17 и 20 години.
- И да приключим с Шампионската лига и Ливърпул. Какво мислите, че тимът може да реализира?
- Сегашният Ливърпул е необикновен. Ако е във форма, няма никакъв проблем да стигне до финала. В Шампионската лига има шест или седем тима, които са на топ равнище. Разликата сред тях е доста дребна. И конфликтите сред тях ще се решат от дребните елементи.
- Следващият противник на Ливърпул е Лайпциг, който беше на полуфинал предходната година и отстрани Манчестър Юнайтед в груповата фаза. Може ли да е проблем за отбора на Клоп?
- Няма да е елементарен мач, само че Ливърпул е по-силен.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ