Дисбаланси в търсенето и предлагането по региони установява Картата на

Дисбаланси в търсенето и предлагането по райони открива Картата на висшето обучение, оповестиха от Министерството на образованието и науката. Проектът за Национална карта на висшето обучение в Република България е оповестен за публично разискване до 18 юли 2021 година Дисбалансите, разказани в документа, са разминавания в търсенето и предлагането на просветителни услуги на национално и районно ниво. Дисбаланс е и реализацията на приключилите на пазара на труда по професионални посоки и специалности от контролираните специалности. Пример за нарушен баланс е сравнението сред общия потенциал, избран от Националната организация за оценяване и акредитация (НАОА) за всички професионални посоки във всички висши учебни заведения, и действителния брой студенти. Средно за страната студентите са едвам 53% от избрания от НАОА общ потенциал. В общо 29 професионални посоки са заети по-малко от половината от отпуснатите бройки. Най-малко места са запълнени в професионално направление " Математика " - едвам 19.1 %. Слаб е ползата също към " Теория на изкуствата ", " Материали и материалознание ", " Политически науки ". Броят на студентите е еднакъв на избрания потенциал в професионалните направления  " Медицина ", " Стоматология " и " Театрално и кино изкуство ". Над 90% са запълнени бройките за студенти още в професионално посоки " Педагогика ", както и в специалностите от контролираните специалности " Зъботехник " и " Ветеринарна медицина ". Остават свободни над 10% от местата по държавна поръчка в 10 предпочитани посоки. Сред тях са " Металургия " и " Математика ", при които се заемат едва 64-65% от одобрените бройки държавна поръчка, следвани от " Химически науки " със 71 %, " Военно дело " със 72 % и " Проучване, рандеман и обработка на потребни изкопаеми " със 74%. Почти половината студенти в България се образоват в 8 посоки. Най-масовите професионални посоки в народен мащаб са " Икономика ", " Педагогика ", " Администрация и ръководство ", " Медицина ", " Комуникационна и компютърна техника ", " Информатика и компютърни науки ", " Педагогика на образованието по.. ". и " Право ". Разпределението на университетите и организациите също не е уравновесено. Най-много висши учебни заведения (27) има в Югозападния регион за обмисляне, който включва София. На другия полюс е Северозападният регион, в който е основано единствено едно висше учебно заведение (Медицински университет - Плевен), а други три работят посредством филиали. Регионални несъответствия има при реализацията на хората с висше обучение. За интервал от пет години - от 2015 година до 2019 година в това число, са приключили 263 500 студенти. От тях 46.6% са излезли от висши учебни заведения в Югозападния регион. Приблизително толкоз са и висшистите, останали да работят в този регион, част от който е и столицата. За разлика от Северния централен регион, който множеството абитуриенти напущат скоро след своето дипломиране. Националната карта на висшето обучение в Република България ще бъде обновена всяка година, с цел да се дефинират нужните експерти във всеки район. В Националната карта ще се вписва и ресурса от преподаватели и кандидат-студенти, както и опциите за привличане на задгранични студенти и на българи, живеещи в чужбина. Картата на висшето обучение и данните от Рейтинговата система на висшите учебни заведения в България ще са базата при установяване на държавния банкет за образование, при разкриването на нови висши учебни заведения или филиали. Целта е да има уравновесено развиване на мрежата от университети, която да дава отговор на действителните потребности на районите и на прогнозите на пазара на труда.[**sorce_name**]