Иван Стоянов: Започваме голямото пролетно миене на улиците
Директорът на общинското дружество " Чистота " Иван Стоянов е роден на 4 септември 1972 година Завършил е магистратура по биология в ПУ " Паисий Хилендарски ", а по-късно специализация " Музейно дело, ботанически и зоологически градини " в същия университет. Оглавява " Чистота " от 1 декември 2011 година, след като Иван Тотев беше определен за кмет на Пловдив. Семеен, с едно дете.
- Г-н Стоянов, " златен " ли е бюджетът за почистването на Пловдив, както се твърди? През 2018 година за комуналните услуги още веднъж са обезпечени близо 32 млн. лв..
-Тази план-сметка е разпределена за всички действия и от нея общинското дружество „ Чистота “ има 18-19 млн. лева за сметосъбиране, сметоизвозване, зимно поддържане, стерилизация на съдовете, машинно и ръчно метене и миене. Останалите средства се дават за други разноски - отчисленията за рекултивация на депата, почистването на дъждоприемните шахти, гробищните паркове, тепета, паркове и градини, закупуването на сол. Парите на общинското дружество не са променяни съществено през годините, само че са задоволителни, с цел да се оправяме добре с почистването на града и непрекъснато да покачваме качеството на услугите. За „ златен “ бюджет говорят хора от опозицията, които нямат визия от работата ни. Със същите средства, каквито бяха и преди години, съумяваме непрекъснато да обновяваме техниката. „ Чистота “ е с близо 800 души личен състав, от които към 700 са на минимална работна заплата и от началото на тази година тя още веднъж е увеличена. Най-много пари отиват за сметоизвозването. Един сметовоз прави два курса дневно до завода в Шишманци. Това са 220-250 съда за боклук. Годишно от Пловдив се извозват 120-130 хиляди тона боклуци.
- Омбудсманът Борислав Стаматов предлага улиците да се мият по-често, с цел да е по-чист въздухът. А също по този начин да има повече машини, а не чистачки с метли, които подвигат прахуляк. Ще извършите ли тази рекомендация?
-От 2012 година неведнъж сме нараснали миенето на улиците. Преди булевардите се миеха три пъти седмично, улиците второкласен - един път. Сега мием булевардите пет пъти в седмицата, два-три пъти - второкласен и най-малко един път - кварталните улици. Всеки ден в града работят 27 сметовоза, 10 миячни и 15 метачни автомобила. Мете се през цялата година, когато времето разрешава. Тази зима беше топла и преди да завали сняг, не сме спрели да метем, с цел да е по-чист въздухът. През зимните месеци заобикаляме да мием, тъй като през нощта постоянно замръзва и може да се получи замръзване. Разговаряхме с производители на калциев хлорид и те ни обясниха, че с него може да се прави разтвор и да се мие през зимата. Мислим да въведем тази технология през идващия сезон, с цел да не се натрупва прахуляк. През последните години сме вложили в нова техника над 5 млн. лв.. Автомобилите на „ Чистота “ и компанията подизпълнител КМД са евро 5 и 6, което също удобно се отразява на въздуха. Преди в предприятието работеха 470 метачки, а в този момент са 435, от които 30 ще бъдат съкратени. Ръчният труд се замества с машинен. Поддържаме към този момент по-голяма повърхност, в това число и построените преди три години велоалеи. Държа да подчертая, че Община Пловдив е направила най-вече за възстановяване на въздуха в града, откогато Иван Тотев е кмет. Преди годишно имаше над 200 дни с превишено наличие на фини прахове частици, а в този момент са най-вече 69-80 дни. Отоплението ни е на газ, постройките са санирани.
- Когато заваля сняг, още веднъж видяхме трактори с гребла. Това ли е новата техника?
-За високите елементи и дребните улици тракторите правят по- хубава работа, отколкото огромните коли. По-добре маневрират.
- Кога стартира огромното пролетно миене на града?
-Веднага откакто се разтопи снегът пуснахме метачни машини, а чистачките изгребваха калта, с цел да не влиза в шахтите. На компанията, която ги поддържа, съм разпоредил да ги изчистят. Тази седмица започваме да мием улиците с маркуч, със мощна бликам вода и евентуално по този начин ще продължим през цялото лято, само че единствено през нощта, тъй като другояче ще пречим на трафика. През деня ще мием на дюзи.
- Колко ни коства топлата зима?
-В зимното дежурство бяха включени 65 автомобила. Заедно с труда разноските са към 800 000 лв.. Според предходния договор сметката единствено за дежурствата беше най-малко 1 135 000 лв. След като беше подписан новият контракт, разходите са понижени съвсем на половина.
- При засиленото осоляване на улиците мнозина от нас питаха до каква степен препаратите повреждат обувките, гумите на колите, а и асфалта?
-Върху асфалта най-вече влияят температурните аномалии през нощта и денем. Всеки материал се разрушава, когато замръзва, а по-късно внезапно се затопля. Дори и на скалите се получават сривания. Солта и калциев хлорид не са реактивни за обувките. Аз най-вече цопам в солта през зимата, тъй като непрекъснато обикалям улиците. Като се върна, обувките ми са побелели, само че не се късат.
- Колко сол сте хвърлили?
-Около 2000 тона. Още толкоз имаме в запас. Въпреки рецензиите, които получихме, похвалите този път бяха повече. Градът беше пристъпен, булевардите - черни. Тази година пробвахме методиката, която употребяват в Италия и Швейцария, и тя се оказа добра. За първи път поставихме на разпръсквачите резервоари, пълнихме ги с разтвор от сол и калциев хлорид, солта се овлажняваше и по-бързо топеше снега, в сравнение с гранули.
- Техниката ви е нова, ръководството на отпадъците - по-добро, въздухът - по-чист. Защо все още виждаме претъпкани съдове за боклук и към тях - големи купища отпадък? Контейнерите ли не стигат?
-Броят на съдовете и местата, където те се слагат, се дефинират от районните служби по екология. Недостиг на контейнери се усеща пред новите кооперации, където се пести всяко място за паркиране. И където всеки спомагателен контейнер води до скандал, тъй като никой не желае под прозорците му да се хвърля отпадък. Целта, която сме си сложили, е да създадем потоци за ръководството на всеки тип боклук и ние към този момент сме почнали да го вършим. Съдовете за разбъркан боклук би трябвало последователно да се отстраняват и да се вкарват други - за разделното събиране на сметта. Успешно стартирахме от 30 ноември програма за събиране на биоразградим отпадък на първо време в центъра на Пловдив, а в този момент към този момент в 360 заведения за публично хранене във всички региони. Който желае да се включи в тази стратегия, може да се свърже с нас на телефон 032 675 817.
- Къде отиват остатъците от храна?
-Ще се употребяват за компост на новата ни площадка, на която към този момент караме и растителните боклуци от Коматево и Прослав. Едновременно с това водим диалози със притежателите на инсталация за биогаз да ги вземат против възнаграждение. Вече сме създали пробите и откакто почистим технологията, ще внесем предложение в Общинския съвет за подписване на контракт. За общината ще има облага. Освен това сме уведомили търговските обекти в централната градска част в кой час ще минава камион, с цел да изкарат кашони, и ги предаваме за оползотворяване. Искаме за всеки тип боклук да въведем система за ръководство. Вече имаме договор за предаване на строителен боклук, а също по този начин осем площадки, на които жители могат да го изхвърлят до 1 куб. м или 20 чувалчета. Във всички квартали сме сложили контейнери за пластмаса, хартия, стъкло и метал. Сега имаме идея да събираме изгорялата лой, която в множеството случаи отива в шахтите. Можем да предоставим съдове и в опредени дни да ги вземаме.
- Ще забележим ли първите подземни контейнери за боклук на ул. " Отец Паисий "?
-Доста мъчно е, защото на тази улица няма задоволително свободни площи, само че ще го създадем. За под земята резервоар ни би трябвало най-малко два метра височина. Отгоре се поставя гофрирана ламарина, което също е обвързвано с разстояние. Един подобен съд прилича панер с капак над земята, а изпод са „ бобрите “, поставени на платформа, която се задвижва хидравлично. Съдовете се вадят, наличието им се изсипва в сметовоз и отново се спускат подземен. Тази седмица би трябвало да имаме изясненост къде тъкмо да бъдат построени.
- Има ли изгода от „ спецотряда “, който сте образували против мърлячите?
-Откакто създадохме това звено, внезапно понижиха случаите на замърсяването със строителни и едрогабаритни боклуци, с гуми и кашони. Ще глобяваме и за хвърлени фасове. Ненормално е по кръстовищата, където колите стопират на светофара, да е цялостно с угарки. В служебните коли сме поставили видеорегистратори и като забележим извършител, го снимаме.
- И какво го вършиме след това?
-Искаме от полицията името на притежателя на колата и го наказваме с фиш от 50 лв.. Трябва да се научим да пазим чист града.
- Г-н Стоянов, " златен " ли е бюджетът за почистването на Пловдив, както се твърди? През 2018 година за комуналните услуги още веднъж са обезпечени близо 32 млн. лв..
-Тази план-сметка е разпределена за всички действия и от нея общинското дружество „ Чистота “ има 18-19 млн. лева за сметосъбиране, сметоизвозване, зимно поддържане, стерилизация на съдовете, машинно и ръчно метене и миене. Останалите средства се дават за други разноски - отчисленията за рекултивация на депата, почистването на дъждоприемните шахти, гробищните паркове, тепета, паркове и градини, закупуването на сол. Парите на общинското дружество не са променяни съществено през годините, само че са задоволителни, с цел да се оправяме добре с почистването на града и непрекъснато да покачваме качеството на услугите. За „ златен “ бюджет говорят хора от опозицията, които нямат визия от работата ни. Със същите средства, каквито бяха и преди години, съумяваме непрекъснато да обновяваме техниката. „ Чистота “ е с близо 800 души личен състав, от които към 700 са на минимална работна заплата и от началото на тази година тя още веднъж е увеличена. Най-много пари отиват за сметоизвозването. Един сметовоз прави два курса дневно до завода в Шишманци. Това са 220-250 съда за боклук. Годишно от Пловдив се извозват 120-130 хиляди тона боклуци.
- Омбудсманът Борислав Стаматов предлага улиците да се мият по-често, с цел да е по-чист въздухът. А също по този начин да има повече машини, а не чистачки с метли, които подвигат прахуляк. Ще извършите ли тази рекомендация?
-От 2012 година неведнъж сме нараснали миенето на улиците. Преди булевардите се миеха три пъти седмично, улиците второкласен - един път. Сега мием булевардите пет пъти в седмицата, два-три пъти - второкласен и най-малко един път - кварталните улици. Всеки ден в града работят 27 сметовоза, 10 миячни и 15 метачни автомобила. Мете се през цялата година, когато времето разрешава. Тази зима беше топла и преди да завали сняг, не сме спрели да метем, с цел да е по-чист въздухът. През зимните месеци заобикаляме да мием, тъй като през нощта постоянно замръзва и може да се получи замръзване. Разговаряхме с производители на калциев хлорид и те ни обясниха, че с него може да се прави разтвор и да се мие през зимата. Мислим да въведем тази технология през идващия сезон, с цел да не се натрупва прахуляк. През последните години сме вложили в нова техника над 5 млн. лв.. Автомобилите на „ Чистота “ и компанията подизпълнител КМД са евро 5 и 6, което също удобно се отразява на въздуха. Преди в предприятието работеха 470 метачки, а в този момент са 435, от които 30 ще бъдат съкратени. Ръчният труд се замества с машинен. Поддържаме към този момент по-голяма повърхност, в това число и построените преди три години велоалеи. Държа да подчертая, че Община Пловдив е направила най-вече за възстановяване на въздуха в града, откогато Иван Тотев е кмет. Преди годишно имаше над 200 дни с превишено наличие на фини прахове частици, а в този момент са най-вече 69-80 дни. Отоплението ни е на газ, постройките са санирани.
- Когато заваля сняг, още веднъж видяхме трактори с гребла. Това ли е новата техника?
-За високите елементи и дребните улици тракторите правят по- хубава работа, отколкото огромните коли. По-добре маневрират.
- Кога стартира огромното пролетно миене на града?
-Веднага откакто се разтопи снегът пуснахме метачни машини, а чистачките изгребваха калта, с цел да не влиза в шахтите. На компанията, която ги поддържа, съм разпоредил да ги изчистят. Тази седмица започваме да мием улиците с маркуч, със мощна бликам вода и евентуално по този начин ще продължим през цялото лято, само че единствено през нощта, тъй като другояче ще пречим на трафика. През деня ще мием на дюзи.
- Колко ни коства топлата зима?
-В зимното дежурство бяха включени 65 автомобила. Заедно с труда разноските са към 800 000 лв.. Според предходния договор сметката единствено за дежурствата беше най-малко 1 135 000 лв. След като беше подписан новият контракт, разходите са понижени съвсем на половина.
- При засиленото осоляване на улиците мнозина от нас питаха до каква степен препаратите повреждат обувките, гумите на колите, а и асфалта?
-Върху асфалта най-вече влияят температурните аномалии през нощта и денем. Всеки материал се разрушава, когато замръзва, а по-късно внезапно се затопля. Дори и на скалите се получават сривания. Солта и калциев хлорид не са реактивни за обувките. Аз най-вече цопам в солта през зимата, тъй като непрекъснато обикалям улиците. Като се върна, обувките ми са побелели, само че не се късат.
- Колко сол сте хвърлили?
-Около 2000 тона. Още толкоз имаме в запас. Въпреки рецензиите, които получихме, похвалите този път бяха повече. Градът беше пристъпен, булевардите - черни. Тази година пробвахме методиката, която употребяват в Италия и Швейцария, и тя се оказа добра. За първи път поставихме на разпръсквачите резервоари, пълнихме ги с разтвор от сол и калциев хлорид, солта се овлажняваше и по-бързо топеше снега, в сравнение с гранули.
- Техниката ви е нова, ръководството на отпадъците - по-добро, въздухът - по-чист. Защо все още виждаме претъпкани съдове за боклук и към тях - големи купища отпадък? Контейнерите ли не стигат?
-Броят на съдовете и местата, където те се слагат, се дефинират от районните служби по екология. Недостиг на контейнери се усеща пред новите кооперации, където се пести всяко място за паркиране. И където всеки спомагателен контейнер води до скандал, тъй като никой не желае под прозорците му да се хвърля отпадък. Целта, която сме си сложили, е да създадем потоци за ръководството на всеки тип боклук и ние към този момент сме почнали да го вършим. Съдовете за разбъркан боклук би трябвало последователно да се отстраняват и да се вкарват други - за разделното събиране на сметта. Успешно стартирахме от 30 ноември програма за събиране на биоразградим отпадък на първо време в центъра на Пловдив, а в този момент към този момент в 360 заведения за публично хранене във всички региони. Който желае да се включи в тази стратегия, може да се свърже с нас на телефон 032 675 817.
- Къде отиват остатъците от храна?
-Ще се употребяват за компост на новата ни площадка, на която към този момент караме и растителните боклуци от Коматево и Прослав. Едновременно с това водим диалози със притежателите на инсталация за биогаз да ги вземат против възнаграждение. Вече сме създали пробите и откакто почистим технологията, ще внесем предложение в Общинския съвет за подписване на контракт. За общината ще има облага. Освен това сме уведомили търговските обекти в централната градска част в кой час ще минава камион, с цел да изкарат кашони, и ги предаваме за оползотворяване. Искаме за всеки тип боклук да въведем система за ръководство. Вече имаме договор за предаване на строителен боклук, а също по този начин осем площадки, на които жители могат да го изхвърлят до 1 куб. м или 20 чувалчета. Във всички квартали сме сложили контейнери за пластмаса, хартия, стъкло и метал. Сега имаме идея да събираме изгорялата лой, която в множеството случаи отива в шахтите. Можем да предоставим съдове и в опредени дни да ги вземаме.
- Ще забележим ли първите подземни контейнери за боклук на ул. " Отец Паисий "?
-Доста мъчно е, защото на тази улица няма задоволително свободни площи, само че ще го създадем. За под земята резервоар ни би трябвало най-малко два метра височина. Отгоре се поставя гофрирана ламарина, което също е обвързвано с разстояние. Един подобен съд прилича панер с капак над земята, а изпод са „ бобрите “, поставени на платформа, която се задвижва хидравлично. Съдовете се вадят, наличието им се изсипва в сметовоз и отново се спускат подземен. Тази седмица би трябвало да имаме изясненост къде тъкмо да бъдат построени.
- Има ли изгода от „ спецотряда “, който сте образували против мърлячите?
-Откакто създадохме това звено, внезапно понижиха случаите на замърсяването със строителни и едрогабаритни боклуци, с гуми и кашони. Ще глобяваме и за хвърлени фасове. Ненормално е по кръстовищата, където колите стопират на светофара, да е цялостно с угарки. В служебните коли сме поставили видеорегистратори и като забележим извършител, го снимаме.
- И какво го вършиме след това?
-Искаме от полицията името на притежателя на колата и го наказваме с фиш от 50 лв.. Трябва да се научим да пазим чист града.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ