Експерт: Изкуственият интелект променя дипломацията, но носи и рискове
Д ипломатите разчитат на информация, с цел да оформят основни интернационалните договаряния, като да вземем за пример актуалните полемики за преустановяване на войната в Украйна и огромните търговски съглашения. От интервенциите на Министерството на финансите на Съединени американски щати и икономическата дипломация до поддръжката за американската външна политика посредством приложения като StateChat и укрепването на киберсигурността – изкуственият разсъдък (ИИ) тихомълком трансформира интернационалните връзки. Това показва Бенджамин Дженсън за Newsweek.
Използването на ИИ за обработка на големи размери информация към този момент не е просто улеснение, а нужда. Това слага акцент върху гарантирането, че логаритмите, които проучват и обобщават информация за висшите равнища на дипломацията, са справедливи и съобразени със сложността и несигурността, присъщи на стратегическите въпроси, разяснява Дженсън.
Алгоритмични пристрастия в дипломацията
Скорошно изследване на CSIS Futures Lab разкрива малко проучен, само че значителен проблем: доста от главните модели на изкуствения разсъдък, като ChatGPT, Llama и Gemini, показват дипломатически уклон, който въздейства върху метода, по който те генерират прозрения за интернационалната тактика и държавното ръководство, показва Бенджамин Дженсън.
През последните шест месеца екипът на CSIS е работил със софтуерни инженери от ScaleAI и интернационалните специалисти по външна политика, с цел да създаде тестова методология за оценка на езиковите модели. Чрез 400 сюжета и 60 000 въпроса и отговора са оценени седем необятно употребявани съществени модела, в това число тези, които зареждат StateChat и други начинания на Министерството на защитата на Съединени американски щати, като NIPRGPT и CamoGPT.
Изкуственият разсъдък – нож с две остриета
На пръв взор пристрастието към съдействие наподобява като позитивна наклонност. Глобалните провокации – като пандемии, климатични начинания и нуклеарно неразпространение – изискват групови дейности. Алгоритми, които укрепват инстинкта за съдействие, биха могли да оказват помощ на водачите да построяват обединения и да понижат напрежението, показва специалистът.
Но това користолюбие може несъзнателно да ограничи опциите за деяние на една страна. Дипломатическите разговори и съюзите са значими, само че не по-малко значими са възпиращите тактики, тактиките за обезпечаване против опасности и даже насилствените ограничения. Дори най-близките съдружници постоянно имат разнообразни ползи. В множеството интернационалните връзки принудата, механизмите за надзор и заканите от наказване играят основна роля в поддържането на съдействието, счита Бенджамин Дженсън.
Проучването на CSIS демонстрира, че доста от тестваните модели показват мощен уклон към съдействие, който се ускорява, когато става въпрос за избрани страни. Съединени американски щати и Обединеното кралство постоянно се преглеждат като склонни към дипломатически решения, до момента в който Германия, Франция и Индия са възприемани като по-малко ангажирани с кооперативни подходи, показва още Дженсън.
AI Diplomats Aren't Ready for Primetime—But They're Learning | Opinion
— Emel Alyanak (@AlyanakEme73701)
Западноцентрична информация?
Вероятна причина за този дипломатически уклон е обучителната база данни. Повечето необятно употребявани ИИ модели се зареждат от англоезични медии, университетски изявления и държавни документи, което значи, че западните институции и съюзи – като Организация на обединените нации, Г-7 и НАТО – преобладават в разказите, показва Бенджамин Дженсън.
В резултат на това ИИ може неправилно да одобри съдействието за норма, макар че през XX век то е по-скоро изключение, в сравнение с предписание. Това користолюбие пропуща нови световни трендове, като възхода на властнически оси, и може непреднамерено да насочи политиците към прекалено разчитане на контракти и договаряния, които не дават отговор на провокациите, сложени от страни като Китай, показва Дженсън.
От алгоритмично користолюбие до дипломатически провали
Ако тези проблеми останат некоригирани, алгоритмичните пристрастия могат да навредят на дипломацията. Например, в случай че една разрастваща се страна балансира сред две огромни сили, които ѝ оферират разнообразни стопански тласъци – постоянно срещан сюжет в Югоизточна Азия, където страните лавират сред Вашингтон и Пекин – преднамерен ИИ може да отдаде прекалено значение на съдействието с демократичния блок, като пренебрегва опцията за по-прагматичен и преференциален баланс сред конкуренция и партньорство, счита специалистът.
Същото важи за хибридните спорове, които не се трансформират в открита война. Стратегии като акции за дезинформация и сива зона тактики постоянно размиват границите сред съдействие и борба. Ако ИИ прекомерно натъртва на помиряването, това може да докара до пропуснати благоприятни условия за осветляване на злонамерени дейности или за съответна реакция, което пък може да докара до ескалация в бъдеще, разяснява Бенджамин Дженсън.
Също по този начин, кооперативно настроените ИИ сътрудници евентуално ще срещнат усложнения при анализирането на стопански насилствени ограничения, като наказания, търговски протести и хакерски атаки, употребявани от страни като Китай против Тайван. В такива случаи моделите може да не съумеят да плануват отклонения от демократичния ред и свободната търговия, което би направило прогнозите им неефективни, счита Дженсън.
Бъдещето на дипломацията е алгоритмично
Предимството на актуалния ИИ е, че откакто бъде намерено користолюбие, моделите могат да бъдат поправени. Чрез рекурсивно образование и отговорно създаване политиците могат да балансират дипломатическите уклони и да приведат ИИ сътрудниците в сходство с динамичната геополитическа действителност, показва Бенджамин Дженсън.
Вместо да се лимитира до автоматизирано поощряване на съдействието или която и да е друга тактика, ИИ може да бъде подготвен да преглежда по-широк набор от политически благоприятни условия и културни контексти. По този метод той ще се трансформира в скъп асистент на дипломацията, като не просто възпроизвежда западния консенсус, а се приспособява към комплицираните и динамични провокации на световния ред, разяснява още специалистът.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Използването на ИИ за обработка на големи размери информация към този момент не е просто улеснение, а нужда. Това слага акцент върху гарантирането, че логаритмите, които проучват и обобщават информация за висшите равнища на дипломацията, са справедливи и съобразени със сложността и несигурността, присъщи на стратегическите въпроси, разяснява Дженсън.
Алгоритмични пристрастия в дипломацията
Скорошно изследване на CSIS Futures Lab разкрива малко проучен, само че значителен проблем: доста от главните модели на изкуствения разсъдък, като ChatGPT, Llama и Gemini, показват дипломатически уклон, който въздейства върху метода, по който те генерират прозрения за интернационалната тактика и държавното ръководство, показва Бенджамин Дженсън.
През последните шест месеца екипът на CSIS е работил със софтуерни инженери от ScaleAI и интернационалните специалисти по външна политика, с цел да създаде тестова методология за оценка на езиковите модели. Чрез 400 сюжета и 60 000 въпроса и отговора са оценени седем необятно употребявани съществени модела, в това число тези, които зареждат StateChat и други начинания на Министерството на защитата на Съединени американски щати, като NIPRGPT и CamoGPT.
Изкуственият разсъдък – нож с две остриета
На пръв взор пристрастието към съдействие наподобява като позитивна наклонност. Глобалните провокации – като пандемии, климатични начинания и нуклеарно неразпространение – изискват групови дейности. Алгоритми, които укрепват инстинкта за съдействие, биха могли да оказват помощ на водачите да построяват обединения и да понижат напрежението, показва специалистът.
Но това користолюбие може несъзнателно да ограничи опциите за деяние на една страна. Дипломатическите разговори и съюзите са значими, само че не по-малко значими са възпиращите тактики, тактиките за обезпечаване против опасности и даже насилствените ограничения. Дори най-близките съдружници постоянно имат разнообразни ползи. В множеството интернационалните връзки принудата, механизмите за надзор и заканите от наказване играят основна роля в поддържането на съдействието, счита Бенджамин Дженсън.
Проучването на CSIS демонстрира, че доста от тестваните модели показват мощен уклон към съдействие, който се ускорява, когато става въпрос за избрани страни. Съединени американски щати и Обединеното кралство постоянно се преглеждат като склонни към дипломатически решения, до момента в който Германия, Франция и Индия са възприемани като по-малко ангажирани с кооперативни подходи, показва още Дженсън.
AI Diplomats Aren't Ready for Primetime—But They're Learning | Opinion
— Emel Alyanak (@AlyanakEme73701)
Западноцентрична информация?
Вероятна причина за този дипломатически уклон е обучителната база данни. Повечето необятно употребявани ИИ модели се зареждат от англоезични медии, университетски изявления и държавни документи, което значи, че западните институции и съюзи – като Организация на обединените нации, Г-7 и НАТО – преобладават в разказите, показва Бенджамин Дженсън.
В резултат на това ИИ може неправилно да одобри съдействието за норма, макар че през XX век то е по-скоро изключение, в сравнение с предписание. Това користолюбие пропуща нови световни трендове, като възхода на властнически оси, и може непреднамерено да насочи политиците към прекалено разчитане на контракти и договаряния, които не дават отговор на провокациите, сложени от страни като Китай, показва Дженсън.
От алгоритмично користолюбие до дипломатически провали
Ако тези проблеми останат некоригирани, алгоритмичните пристрастия могат да навредят на дипломацията. Например, в случай че една разрастваща се страна балансира сред две огромни сили, които ѝ оферират разнообразни стопански тласъци – постоянно срещан сюжет в Югоизточна Азия, където страните лавират сред Вашингтон и Пекин – преднамерен ИИ може да отдаде прекалено значение на съдействието с демократичния блок, като пренебрегва опцията за по-прагматичен и преференциален баланс сред конкуренция и партньорство, счита специалистът.
Същото важи за хибридните спорове, които не се трансформират в открита война. Стратегии като акции за дезинформация и сива зона тактики постоянно размиват границите сред съдействие и борба. Ако ИИ прекомерно натъртва на помиряването, това може да докара до пропуснати благоприятни условия за осветляване на злонамерени дейности или за съответна реакция, което пък може да докара до ескалация в бъдеще, разяснява Бенджамин Дженсън.
Също по този начин, кооперативно настроените ИИ сътрудници евентуално ще срещнат усложнения при анализирането на стопански насилствени ограничения, като наказания, търговски протести и хакерски атаки, употребявани от страни като Китай против Тайван. В такива случаи моделите може да не съумеят да плануват отклонения от демократичния ред и свободната търговия, което би направило прогнозите им неефективни, счита Дженсън.
Бъдещето на дипломацията е алгоритмично
Предимството на актуалния ИИ е, че откакто бъде намерено користолюбие, моделите могат да бъдат поправени. Чрез рекурсивно образование и отговорно създаване политиците могат да балансират дипломатическите уклони и да приведат ИИ сътрудниците в сходство с динамичната геополитическа действителност, показва Бенджамин Дженсън.
Вместо да се лимитира до автоматизирано поощряване на съдействието или която и да е друга тактика, ИИ може да бъде подготвен да преглежда по-широк набор от политически благоприятни условия и културни контексти. По този метод той ще се трансформира в скъп асистент на дипломацията, като не просто възпроизвежда западния консенсус, а се приспособява към комплицираните и динамични провокации на световния ред, разяснява още специалистът.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ