Превантивна диктатура - как се управляват хора чрез алгоритми
Дипломатът Жан-Мари Геено, който преподава интернационалните връзки в Колумбийския университет, проучва новата световна геополитическа обстановка. В изявление за френския ежедневник Le Figaro той дешифрира разпадането на света, от повишаването на софтуерната мощност на Китай до желанието на Русия за възмездие. Геено е някогашен заместник-генерален секретар на Организация на обединените нации по мироопазващите интервенции. Последната му книга се споделя: " Първият 21-ви век. От глобализацията към фрагментацията на света ".
LE FIGARO: Миналия август американците напуснаха Афганистан, където талибаните си възвърнаха властта, двадесет години след 11 септември. Символизира ли това събитие упадъка на Запада на интернационалната сцена и края на илюзиите от 1989 година?
Жан-Мари ГЕЕНО : Ако слушаме Джо Байдън, изтеглянето от Афганистан въобще не е евакуиране на Съединени американски щати от международната сцена, а преориентация към Китай след двадесет години война против тероризма. Следователно не може да се каже, че Америка се отдръпва от интернационалната сцена. Китайската опасност активизира Конгреса и даже е единствената точка, по която демократите и републиканците са единомислещи. Изтеглянето от Афганистан бележи края на интервенционисткия цикъл, почнал с Джордж У. Буш, и подхранва загубата на доверие на демокрациите в самите тях. Именно това прави рухването на Кабул доста друго от това на Сайгон. В края на войната във Виетнам никой не се съмняваше в превъзходството на демократичния модел: в противен случай, краят на войната, пожелан от лявата юноша, имаше за цел да пренасочи Запада към неговите полезности. Много друго е с Афганистан, където обещанията за избавяне на афганистанските дами, за определяне на народна власт наподобяват доста напразни. Несъответствието сред реториката на универсализма и геополитическата действителност внезапно стана явно. Далеч сме от триумфализма от 1989 година и илюзиите на еднополюсния миг, когато Западът си въобразяваше, че ще преправи света по собствен облик.
LE FIGARO: В книгата си " Първият 21-ви век " Вие анализирате метода, по който човешките общества се глобализират, до момента в който се разпадат. Как си обяснявате този абсурд?
Жан-Мари ГЕЕНО : Разпадът на Съюз на съветските социалистически републики беше пояснен като успех на личността. Лех Валенса, Вацлав Хавел, Михаил Горбачов бяха знаменосците на тази нова ера, където всичко изглеждаше възможно; даже облиците на провалянето, като този на индивида, застанал самичък пред танковете на Тянанмън, се трансфораха в знаци на неукротимата воля на индивидите и тяхната дарба да трансформират света. Но индивидът на 2021 година не е този от 1989 година За тридесет години глобализацията на света не докара до универсална общественост от полезности, а до фрагментация и отдръпване в себе си. Смъртта на великите идеологии, които обещаваха смяна посредством групова готовност, остави огромна празнина. Днес потребността от колектив се завръща вдясно посредством възраждането на национализмите, а вляво посредством придвижванията за " единствено един проблем " (One Issue): MeToo феминизъм, антирасизъм, околна среда...
LE FIGARO: Дори твърдите, че изкушението от един властнически модел, основан на нови технологии, може да съблазни демократичните общества...
Жан-Мари ГЕЕНО : Вярвам във допустимо координиране за ръководство на хора посредством логаритми, без значение дали под формата на постдиктатура или постдемокрация. Китайските управляващи се пробват да вкарат това, което аз назовавам " превантивна тирания ", подобен ефикасен надзор върху всеки миг от живота ни, че, заключени в балон от благополучие, съединен от управляващите, ние към този момент даже няма да осъзнаваме, че сме в затвор: това би била софтуерната версия на един източен блян за " естетика ". На Запад моделът на огромните цифрови компании сега се основава на тъкмо противоположното - поляризация, тъй като авторитетните отзиви създават повече кликвания и затова доходи от реклама, в сравнение с нюанса и дебата. Интернет предизвиква появяването на хомогенни групи, заключени в своята сигурност, които не си приказват между тях: шокът от селфитата замества обмена на хрумвания. От една страна, има нежни човеци, атомизирани, поляризирани от новите технологии, а от друга, повишаване на цензурата (и автоцензурата), тъй като точно, с цел да можем да поддържаме мир в общественост, която към този момент не е обединена от никаква връзка, е належащо да се изтрие това, което може да шокира. Това изяснява и мощното предпочитание за налагане на цензура от GАFAM (Google, Amazon, Фейсбук, Apple, Microsoft). В последна сметка, по път, друг от този на Китай, стигаме до същата фантазия: тaзи на хармонията посредством логаритми. Утилитаристичният фетиш към щастието, ръководен от логаритми, може да докара до форма на координиране на моделите. Следователно предизвикването е да се откри баланс сред индивида и колектива, който да не задушава свободата: приемане на разликите, като в същото време се резервира възприятието за принадлежност към човешка общественост.
LE FIGARO: Владимир Путин натрупа войски на границата с Украйна. Смятате ли, че би трябвало да се опасяваме от ескалация? Има ли Русия империалистически желания?
Жан-Мари ГЕЕНО: Днес съветският и европейският план са несъвместими. Путин не крие упоритостта си да раздели Европейския съюз и би желал да господства в прилежащите страни. Но дали Путин ще нахлуе в Украйна? Тъй като съветската стопанска система остава структурно слаба, макар тласъка от внезапно възходящите цени на газа и Путин построява връзки с Байдън (което е значимо за опазване на стабилността на нуклеарното възпиране), намесата би била злополука. В същото време Путин може да желае да заключи периферията си. В последна сметка това ще бъде смъртната присъда на неговия властнически режим, тъй като Украйна от 2021 година не е Украйна отпреди двадесет години и Русия мъчно ще преглътне завоеванието си.
LE FIGARO: Миналия август американците напуснаха Афганистан, където талибаните си възвърнаха властта, двадесет години след 11 септември. Символизира ли това събитие упадъка на Запада на интернационалната сцена и края на илюзиите от 1989 година?
Жан-Мари ГЕЕНО : Ако слушаме Джо Байдън, изтеглянето от Афганистан въобще не е евакуиране на Съединени американски щати от международната сцена, а преориентация към Китай след двадесет години война против тероризма. Следователно не може да се каже, че Америка се отдръпва от интернационалната сцена. Китайската опасност активизира Конгреса и даже е единствената точка, по която демократите и републиканците са единомислещи. Изтеглянето от Афганистан бележи края на интервенционисткия цикъл, почнал с Джордж У. Буш, и подхранва загубата на доверие на демокрациите в самите тях. Именно това прави рухването на Кабул доста друго от това на Сайгон. В края на войната във Виетнам никой не се съмняваше в превъзходството на демократичния модел: в противен случай, краят на войната, пожелан от лявата юноша, имаше за цел да пренасочи Запада към неговите полезности. Много друго е с Афганистан, където обещанията за избавяне на афганистанските дами, за определяне на народна власт наподобяват доста напразни. Несъответствието сред реториката на универсализма и геополитическата действителност внезапно стана явно. Далеч сме от триумфализма от 1989 година и илюзиите на еднополюсния миг, когато Западът си въобразяваше, че ще преправи света по собствен облик.
LE FIGARO: В книгата си " Първият 21-ви век " Вие анализирате метода, по който човешките общества се глобализират, до момента в който се разпадат. Как си обяснявате този абсурд?
Жан-Мари ГЕЕНО : Разпадът на Съюз на съветските социалистически републики беше пояснен като успех на личността. Лех Валенса, Вацлав Хавел, Михаил Горбачов бяха знаменосците на тази нова ера, където всичко изглеждаше възможно; даже облиците на провалянето, като този на индивида, застанал самичък пред танковете на Тянанмън, се трансфораха в знаци на неукротимата воля на индивидите и тяхната дарба да трансформират света. Но индивидът на 2021 година не е този от 1989 година За тридесет години глобализацията на света не докара до универсална общественост от полезности, а до фрагментация и отдръпване в себе си. Смъртта на великите идеологии, които обещаваха смяна посредством групова готовност, остави огромна празнина. Днес потребността от колектив се завръща вдясно посредством възраждането на национализмите, а вляво посредством придвижванията за " единствено един проблем " (One Issue): MeToo феминизъм, антирасизъм, околна среда...
LE FIGARO: Дори твърдите, че изкушението от един властнически модел, основан на нови технологии, може да съблазни демократичните общества...
Жан-Мари ГЕЕНО : Вярвам във допустимо координиране за ръководство на хора посредством логаритми, без значение дали под формата на постдиктатура или постдемокрация. Китайските управляващи се пробват да вкарат това, което аз назовавам " превантивна тирания ", подобен ефикасен надзор върху всеки миг от живота ни, че, заключени в балон от благополучие, съединен от управляващите, ние към този момент даже няма да осъзнаваме, че сме в затвор: това би била софтуерната версия на един източен блян за " естетика ". На Запад моделът на огромните цифрови компании сега се основава на тъкмо противоположното - поляризация, тъй като авторитетните отзиви създават повече кликвания и затова доходи от реклама, в сравнение с нюанса и дебата. Интернет предизвиква появяването на хомогенни групи, заключени в своята сигурност, които не си приказват между тях: шокът от селфитата замества обмена на хрумвания. От една страна, има нежни човеци, атомизирани, поляризирани от новите технологии, а от друга, повишаване на цензурата (и автоцензурата), тъй като точно, с цел да можем да поддържаме мир в общественост, която към този момент не е обединена от никаква връзка, е належащо да се изтрие това, което може да шокира. Това изяснява и мощното предпочитание за налагане на цензура от GАFAM (Google, Amazon, Фейсбук, Apple, Microsoft). В последна сметка, по път, друг от този на Китай, стигаме до същата фантазия: тaзи на хармонията посредством логаритми. Утилитаристичният фетиш към щастието, ръководен от логаритми, може да докара до форма на координиране на моделите. Следователно предизвикването е да се откри баланс сред индивида и колектива, който да не задушава свободата: приемане на разликите, като в същото време се резервира възприятието за принадлежност към човешка общественост.
LE FIGARO: Владимир Путин натрупа войски на границата с Украйна. Смятате ли, че би трябвало да се опасяваме от ескалация? Има ли Русия империалистически желания?
Жан-Мари ГЕЕНО: Днес съветският и европейският план са несъвместими. Путин не крие упоритостта си да раздели Европейския съюз и би желал да господства в прилежащите страни. Но дали Путин ще нахлуе в Украйна? Тъй като съветската стопанска система остава структурно слаба, макар тласъка от внезапно възходящите цени на газа и Путин построява връзки с Байдън (което е значимо за опазване на стабилността на нуклеарното възпиране), намесата би била злополука. В същото време Путин може да желае да заключи периферията си. В последна сметка това ще бъде смъртната присъда на неговия властнически режим, тъй като Украйна от 2021 година не е Украйна отпреди двадесет години и Русия мъчно ще преглътне завоеванието си.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ