Динозаврите и подобните им създания изчезнаха от земята дълго преди

Динозаврите и сходните им създания изчезнаха от земята дълго преди да се появят индустриалците и даже хората, само че „ устойчивата “ им среда в никакъв случай не ги възвърне. И това не беше краят на света.

Противно на екологичните отзиви, природата не е неподвижна и не поддържа „ равновесие “, което да подсигурява оцеляването на всички типове, минимум оцеляването на най-великия и най-уязвим тип – индивидът.

Технологиите са приложна просвета. Напредъкът на теоретичната просвета и технологиите, т.е. на човешкото знание, се движи от извънредно комплицирана и взаимносвързана активност на обособените съзнания и никакъв компютър или комитет не могат да плануват и предскажат посоката им.

Откритията в една част от познанието водят до непредвидени открития в друга; достиженията в една област отварят безчет пътища в друга област. Например програмата за проучване на космоса докара до скъп напредък в медицината.

Кой може да планува по кое време, къде и по какъв начин дадена информация ще провокира изобретение в работещото схващане?

За ограничаването на технологиите е нужна свъхнаука – всеобщо знание за всички вероятни резултати и последствия за евентуалните бъдещи откриватели от обещано деяние.

Освен такава свръхнаука, рестриктивните мерки значат надзор над незнайното, ограничение на нероденото, определяне на правила за неоткритото.

И друго: работещото схващане не действа с лиценз. Откривателите няма да прекарат години в тежка работа, в случай че откритието им зависи от незнайното решение на някакви „ управляващи ”, а не от доказуемата истина.

Те няма да тръгнат по път с загради на всеки завой – спънки във формата на ужасната нужда да се молят, търсят, приканват за единодушието на комитета. 

Съществуват и отзиви, че напредък не ни е необходим, тъй като знаем задоволително и можем да останем в днешните технологии – би трябвало единствено да ги поддържаме.

Но запитайте се за какво историята е цялостна с остатъци на цивилизации, които не са могли да бъдат поддържани и са изчезнали дружно със знанието, което са постигнали; за какво хората, които не се движат напред, пропададат в бездната на варварството.

Дори първобитна, прединдустриална стопанска система не може да се развива единствено със силата на мускулите, не може да работи сполучливо посредством повтаряне на придвижванията на покорните, пасивни хора, на които не е разрешено да мислят.

Колко дълго ще работи цех без инженери, управителен от механици, подготвени на рутинна активност? Колко дълго ще работят инженерите без учени? А същинските учени са хора, чийто разум не знае покой.

Машините са продължение на човешкия разум и зависят от телесната му обвивка – машините рухват, когато тялото и мозъка се разпадат.

Неработещата стопанска система е производна на неработещия разум. Ограничената технология е производна на цензурирания разум.

Въпреки това, съгласно еколозите, човек не би трябвало да мисли и работи – компютрите ще го вършат вместо него. Представете си редици от компютри, програмирани от навалица хипита.

Забележете мрачната подигравка, че еколозите-кръстоносци и младите им почитатели са гневни врагове на статуквото – те клеймят бездействието на междинната класа, провокират традициите, шумно желаят дейности, крещят за „ смяна ”, само че в действителност са страхливи юристи на статуквото в природата.

В конфликта с природата еколозите се молят: „ Оставете всичко недокоснато! ” Не нарушавайте равновесието в природата, не безпокойте птиците, горите, блатата, океаните – не люлейте лодката, не правете нова, не експериментирайте, не дерзайте; всичко, което е било положително в първобитните ни предшественици, е положително и за нас; нагаждайте се към ветровете, дъждовете, маларичните комари и мухите це-це; не гневете незнайните демони – владетели на безграничното, не се бунтувайте против тях!

В космологията на природозащитниците индивидът е безпределно ковък материал, елементарен за надзор, сменяем, а природата е свещена.

Позволено е индивидът, работата му, достиженията, съзнанието му, да бъдат опустошавани безнаказано, само че природата не може да бъде осквернена даже с един мост или небостъргач.

Еколозите не се двоумят да убият човешките усеща, да бомбардират човешките учебни заведения, да изгарят човешките селища и да грабят човешката собственост; в това време те се влачат по стомах в страхопочитание пред влечугите в тресавищата и ги пазят от настъпващите човешки летища, като чинно търсят мъдростта на звездите по какъв начин да съществуват на тази необяснима планета.

Еколозите желаят да консервират природата. Какво желаят да консервират? Всичко, с изключение на индивида. Какво желаят да ръководят? Нищо друго, с изключение на индивида.

„ Творецът желае да завладее природата. Паразитът желае да завладее хората ” – се споделя в „ Изворът ”, оповестен през 1943 година Днес моралната инверсия е приключена – виждате я в дейностите и в откровените изказвания.

Извращението да наричаш научния напредък „ експанзия срещу природата ” и да искаш универсално иго за хората през днешния ден е очевидно изложено на показ.

Но кого и какво атакуват природозащитниците? Не лукса на „ мързеливите богаташи ”, а достъпа до първокласни артикули за хората. Те осъждат обстоятелството, че колите, климатиците и тв приемниците към този момент не са играчки на богатите, а са налични за елементарните служащи.

Какъв живот желаят те за служащите? Съществуване на запъхтян, непрекъснат, черен тежък труд, без отдих, пътувания, без удоволствия – на първо място без удоволствия. Тези дрогирани, развратни хедонисти не знаят, че човек не може да живее единствено с работа, че удоволствието е нужда и че софтуерните изобретения могат да донесат повече наслада на хората, отколокто всички центрове за обществени помощи взети дружно.

Какво смятат те за разкош? Всичко отвън „ най-необходимото ” за физическото оцеляване с обяснението, че хората работят толкоз доста поради „ изкуствените потребности ”, основани от „ комерсиалното общество ” и „ материализма ”.

Но е правилно противоположното: колкото по-малко продуктивен е трудът, толкоз по-тежък е той. Много по-лесно е да изработиш автомобил в Ню Йорк, в сравнение с обяд в джунглите.

Без машните и технологиите, голото оцеляване е страховито тестване, унищожаващо тялото и душата. В „ природата ” битката за храна, заслон и облекло изяжда цялата сила и дух на индивида.

Това е губещо стълкновение и победилите са наводненията, земетресенията и рояците скакалци. /Само едно наводняване в Пакистан умъртви 500 хиляди души – това бяха хора, които живееха без технологии./

Да работиш само за най-необходимото е разкош, който човечеството не може да си разреши.

Коя е първата цел на екологичните кръстоносци? Не, не е огромният бизнес. Първите жертви са от особена група: младите, амбициозните, бедните. Младежите, които работят и учат в университет; младите фамилии, които възнамеряват бъдещето си и икономисват пари и време; младите мъже и дами, които се стремят към професионално израстване; борещите се с всекидневието художници, писатели, композитори, които би трябвало да работят, до момента в който развиват креативните си дарби; т.е. всички хора за в живота – най-хубавата част от човечеството.

За тях времето е скъпа и буйно нужна част от битието. Именно за тях са богатствата на електрическите кафемашини, замразените храни, пералните, спестяващите труд уреди.

Ако производството и на първо място изобретяването на тези уреди се забави или понижи от еколозите, то това ще бъде едно от най-зловещите закононарушения против хората, тъй като мъката на жертвите ще бъде скрита зад стените на домовете и никой няма да чуе гласовете им.

Никой няма да забележи отсъствието им най-малко за две генерации, когато оживелите няма да могат нищо да виждат.

Но има и разнообразни младежи – авангардът, пушечното месо на екологичния кръстоносен поход, продуктите на „ прогресивното ” обучение: индивидите без цел.

Те са прикованите за часа, умствено застинали хора, които не могат да мислят и възнамеряват бъдещето оттатък сегашния момент.

За тях времето е зложелател, който би трябвало да убият, с цел да се избавят от борбата с вътрешната пустош и хронична паника.

Те са неспособни да реализират цел в живота, по тази причина търсят и приветстват тежкия физически труд, обезпечен, плануван и направляван от някой различен. Видях това изложено на показ в техния „ Ден на земята ”, когато младежи, които не бяха измили личните си тела, се заеха с почистването на тротоарите на Ню Йорк.

Тези младежи имат съидейници в групата, която смятат за съперник – междинната класа. Някога познавах стопанка, която не спираше да работи. Съпругът й предложи да купи съдомиялна, която нищо нямаше да му коства. Тя отхвърли, без да уточни причина, само че беше ясно, че се ужасяваше от празнотата на извоюваното време.

Поставете безизразните очи на домакинята върху неумитите лица и озъбените усти на хипитата – и пред вас ще се изправи душата на антииндустриланата гражданска война.

Но това са нейните почитатели. Душите на водачите й са още по-грозни. Левите не помниха старите си обещания, че колективизмът ще сътвори всеобщо обилие и през днешния ден те осъждат капитализма, тъй като основава обилие.

Вместо обещанията им за успокоение и сигурност за всички, колективистите в този момент клеймят хората, че имат успокоение и сигурност.

Те се опитавт да популяризират виновност и боязън – безконечните им психически оръжия. Само че през днешния ден те ви подтикват да чувствате виновност, че екплоатирате земята, въздуха и водата, вместо остарялата виновност, че експлоатирате бедните.

Вместо да ви плашат с кървава гражданска война на низвергнатите маси, в този момент те ви плашат, както вещерите плашат дивото племе, с неизвестен, галактически прелом, който не може да бъде потвърден, тестван и доказан.

Ясна е обаче непосредстевната цел: заличаването на останките от капитализма в днешната смесена стопанска система и установяването на международна тирания.