Димитър Стоянов, юрист, фейсбукДимитър Стоянов Снимка: фейсбукРокадите в Българска банка

Димитър Стоянов, правист, фейсбук
Димитър Стоянов Снимка: фейсбук
Рокадите в Българска банка за развиване, подхванати от страна на служебния кабинет на Гълъб Донев, включващи назначени от Кирил Петков представители, доведоха до отговор от страна на „ смяната “, които очевидно са решили да преминат във цялостна открита война против Румен Радев. Тоест против индивида, на който те действително дължат своето политическо битие.

Днес в Народното събрание са били входирани три законопроекта, чиито вносители са Кирил Петков и други депутати от ПГ на „ Продължаваме промяната “ – за изменение на Закона за ДАНС, Закона за Министерство на вътрешните работи и Закона за НСО. И трите законопроекта имат идентична цел.

Чрез тях се отстранява пълномощието на президента със собствен декрет да назначава ръководителя на ДАНС и основния секретар на Министерство на вътрешните работи, а НСО се извежда напълно отвън неговите пълномощия и минава на послушание на министъра на защитата. Главният секретар на Министерство на вътрешните работи се предлага да се назначава с решение на Министерския съвет по предложение на министър-председателя. Същото се отнася и за ръководителя на ДАНС.

Съгласно наредбата на член 100, алинея 1 Конституция на Република България президентът е висш главнокомандващ на Въоръжените сили на Република България, а съгласно член 100, алинея 2 Конституция на Република България президентът назначава и освобождава висшия команден състав на Въоръжените сили и удостоява с висши военни звания по предложение на Министерския съвет.

Това са негови функционалности и пълномощия, които констутиционният законодател е планувал да се извършват и спокойно, и във военно време, както показва практиката на Конституционния съд (например в Решение № 23 на Конституционен съд от 1998 г.).

Дори единствено на първо четене „ Продължаваме промяната “ са на път да сътворят нов конституционноправен проблем, който при възможното приемане на трите законопроекта да стигне до Конституционния съд. Те имат доста дълга традиция в своята война с Конституцията – започвайки от поданството на Кирил Петков, през избора на Станислав Тодоров за ръководител на КЕВР, към скорошното решение по проблема с АПИ и пътните контракти. Отнемането на конституционни пълномощия на президента по този метод неизбежно крие учредения за противоконституционност и освен във връзка с директните последствия от наредбите. То опонира на правилото за разделяне на управляващите като водещ парламентарен принцип.

На второ място идва политическия въпрос. По време на първия мандат на Румен Радев връзките сред него и държавното управление на ГЕРБ бяха повече от нажежени, ескалирайки по време на летните митинги от 2020 година Никога обаче, без значение от политическите спорове, от ГЕРБ не са посягали на конституционно откритите и законови пълномощия на президентската институция, правейки ги оръжие на политическа битка.

Защото институцията е доста повече в сравнение с лицето, което краткотрайно се обитава в нея. Днес Радев е президент, след известно време няма да е. Каква непоклатимост на институциите може да се чака, откакто погазването на Конституцията се трансформира в ежедневна процедура за политически дивиденти?

На трето място идва един чисто персонален миг, който идва, в случай че не с благодарността, то най-малко с уважението и джентълменското отношение. Без Румен Радев Кирил Петков и Асен Василев щяха да са елементарни търговци на пробиотик от кокичета. И щяха да гледат Гранитна зала на Министерския съвет единствено на картинка.