Димитър Стоянов, коментар за Отстраняването на правителството на Кирил Петков

Димитър Стоянов, коментар за

Отстраняването на държавното управление на Кирил Петков посредством избор на съмнение и невъзможността да се реализира съставяне на нова коалиция, която да издигне кабинет, докара до това, че президентът Румен Радев назначи четвъртото (засега) в границите на своите два мандата служебно държавно управление. След кабинета „ Герджиков “ от 2017 година и двата кабинета „ Янев “ от 2021 година, през 2022 година кормилото на страната беше поето от служебно държавно управление, отпред с Гълъб Донев. Дотук невижданите случаи в най-новата ни история, т.е. както е призната настоящата Конституция, станаха два – за първи път имаме постоянно държавно управление, което беше отстранено посредством избор на съмнение от Народното събрание, както и за първи път имаме президент, комуто се е наложило да назначи толкоз доста на брой служебни кабинети.

И до момента в който октомврийските избори съдържат някаква частична вяра, че могат да се трансфорат в основа за разрешаване на политическата рецесия и за намирането на по-стабилна структура на управление на страната, някогашните ръководещи от обединението на „ смяната “ („ Продължаваме промяната “, „ Демократична България “ и Българска социалистическа партия конкретно) започнаха същинска канонада от обвинявания против назначеното от техния политически кръстник Румен Радев служебно държавно управление. Социалистите на Корнелия Нинова съзряха ревизионизъм, от „ Демократична България “ се хванаха за сламката „ Газпром “, с цел да намерят метод да бъдат съответстващи към настоящата обстановка, а „ Продължаваме промяната “ и техните симпатизанти видяха разрушение на тяхното дело от последните седем месеца и прекрачване на границите на пълномощията от страна на кабинета „ Донев “ – съответно във връзка с изявленията на премиера и служебните министри по отношение на газовата рецесия, както и кадровите промени, които започнаха (смяната на регионалните шефове, промяната на шефа на Национална агенция за приходите и т.н.).

Това по доста забавен метод отвори още веднъж тематиката за пълномощията на служебното държавно управление. Един от най-често споменаваните причини от последователите на Кирил Петков и Асен Василев, ориентиран против кабинета „ Донев “, е обвързван с това, че съгласно тях служебното държавно управление трябвало да се занимава единствено с организацията на избори, „ да не основава суматоха с енергийната обстановка “, изобщо да не прави нищо, което по някакъв метод може да навреди на предизборния имидж на „ Продължаваме промяната “. Подобно държание доста блестящо контрастира със обстановката от тъкмо преди една година, когато същите тези „ променаджии “ няма нищо срещу административните чистки на кабинета на Стефан Янев, мракобесието на Бойко Рашков, непрекъснатите опити за политически ПР от страна на Кирил Петков и Асен Василев (включително снимането посред пусто корито на язовир с празна стъклена бутилка). Нямаха нищо срещу и това, че предходните служебни кабинети действаха като предизборни щабове ту на „ Продължаваме промяната “, ту на Румен Радев. Тогава тематиката за пълномощията въобще не ги вълнуваше.

Факт е, че служебното държавно управление е необикновен тип държавно управление. То се назначава от президента, а не се избира от Народното събрание, когато конституционната процедура по член 99 от главния закон се изчерпа. То е извънредно средство и към него се прибягва, когато всички останали благоприятни условия за съставянето на постоянно държавно управление са се изчерпали. То съставлява изключение от открития ред и, несъмнено, неговата основна и съществена задача се състои в подготовката и провеждането на предварителните парламентарни избори. Но по предписание то реализира и пълномощията, които са планувани за постоянно държавно управление, въз основа на правния принцип на непрекъсваемостта на изпълнителната власт – една страна не може да остане без държавно управление. Но Конституцията не е единствено писмен знак, тя също по този начин е и дух. И тя прогласява България за република с парламентарно ръководство. Въз основа на това пояснение се приема, че пълномощията на служебното държавно управление са лимитирани и че то реализира единствено „ настоящи каузи “ на нормално ръководство, занимавайки се с решаването на ежедневни въпроси за обезпечаването на постоянното действие на страната.

Но политическата, обществената и икономическата обстановка в страната може да сблъска едно служебно държавно управление с непредвидими условия и с нуждата да се вземат тежки решения. Така да вземем за пример служебното държавно управление на Стефан Софиянски, назначено от президента Петър Стоянов, ръководи страната на фона на невиждана икономическа съсипия и, като се изключи че изготвя редица законопроекти, които са импортирани в новоизбраното Народно заседание като този за валутния ръб, подхваща серия от решения за стабилизиране на обстановката в страната, изключително по линия на вилнеещата хиперинфлация. Над 250 са нормативните актове, които приема и служебното държавно управление на Ренета Инджова в други доста тежка за страната обстановка, обвързвана с стопански тежести, висока престъпност, растяща беднотия. В съпоставяне служебните държавни управления на Марин Райков, Георги Близнашки и Огнян Герджиков управляваха в доста по-спокойно време и не се е налагало да прибягват до определящи посоката на развиване на страната дейности.

Което води до следното умозаключение – при изключителн