Димитър Стоянов, коментар специално за Tribune.bgСъбрание в търговски център, зала

...
Димитър Стоянов, коментар специално за Tribune.bgСъбрание в търговски център, зала
Коментари Харесай

Преговорите за кабинет и коалицията – портокал с часовников механизъм

Димитър Стоянов, коментар особено за Tribune.bg
Събрание в търговски център, зала със сиво-бели стени, хора, подредени в полукръг, говорене, говорене и отново говорене – по този начин в най-общ тип могат да се характеризират миналите договаряния, инициирани от групировката на Кирил Петков и Асен Василев, за основаването на нова структура на ръководство. Разговорите обгърнаха 18 основни тематики, а като основна цел се сложи реализиране на консенсус и написване на стратегия по цели. Участващите – „ Продължаваме промяната “, „ ИТН “, „ Демократична България “ и сменилата няколко пъти ситуацията си през последните месеци в очите на „ новите “ партии Българска социалистическа партия, която прескача ту в „ смяната “, ту в „ статуквото “ в техните очи. Не поради някаква кардинална основа, несъмнено, а подтиквано от чиста политическа прагматичност. Заради гласовете, нужни за парламентарно болшинство.

Подходяща прилика за всичко случило се и всичко, което следва от позиция на по-ясната поръчка на четворната коалиция въпреки всичко да не се изпокара при първите договаряния за назначение на заместник-министри и регионални шефове, може да се каже единствено в няколко думи – „ портокал с часовников механизъм “. По романа на Антъни Бърджес от 1962 година и екранизацията му от Стенли Кубрик към десетилетие по-късно. Нека си представим за миг целия открит механизъм, тази четворна конструкция на несъставни елементи, които са кардинално разнообразни една от друга, само че въпреки всичко са си сложили някаква цел – промени и промени. Принципите на всяка една от тези обединения са прокарани през „ месомелачката “ на съдружните договаряния, с цел да се реализира консенсус. А консенсус сред несъставни част най-често (както и в този случай) се базира на компромис, който има една отличителна линия – неговата лична обезличителност.

В резултат на тази „ съдружна терапия “ (досущ като лекуването на Лудовико) „ пациентите “ ѝ (тоест партиите и коалициите) се лишават от своята свободна воля и не могат да създадат избор сред положително или неприятно поради неналичието на явен честен компас. Текущият честен компас е зависещ на консенсуса, при него една извънредно добра политика може да бъде отхвърлена, тъй като е непопулярна измежду обединението, а пагубно решение може да бъде признато като положително, стига да има задоволителна поддръжка. По този метод способността да се вземе вярно или неверно решение е сама по себе си лимитирана за сметка на поддръжката с обикновено болшинство. На външен тип – сладостен портокал, каквато е опаковката на обединението (Кирил Петков и Асен Василев несъмнено се опитват), от вътрешната страна нещо напълно друго.

Конкретен образец в тази посока би могла да бъде имунизацията против COVID-19, една несъмнено тежка социална тематика с големи мащаби. Финалното решение по нея, дефинирано най-после от Асен Василев, гласеше, че имунизацията ще остане доброволна, само че ще се подхващат ограничения в поддръжка на по-голямото имунизационно покритие. Какво значи това? Накратко – нищо. От една страна това е просто продължение на настоящата политика, от друга демонстрира неспособността да се вземе решение, а от трета демонстрира, че едно решение всъщност непопулярно, само че вярно по смисъл и осъществяване, просто няма да бъде взето. Това е същностната природа на политическия компромис.

Ако погледнем коалиция „ Портокал с часовников механизъм “, спирайки се на едно такова име, защото стана ясно, че коалиция „ Промяна “ просто не подхожда на даденото наличие (промяна значи да си Маргарет Тачър, да прокарваш и непопулярни, само че верни политики, които ще имат нужния резултат в средносрочен и дълготраен план), то би трябвало да се каже, че тя е формирана от несъставни елементи. Независимо от едно общо реализирано единодушие по някои въпроси, колкото и неразбираемо и витиевато да бъде то, всяка от тези партии има своя електорат, своите кардинални позиции и своите червени линии. И едно оттегляне от тях в името на консумирането на власт не може да бъде безпределно. Историята демонстрира, че тъкмо това държание гласоподавателят най-вече обича да санкционира със своя глас. Корнелия Нинова, настоящ водач на Българска социалистическа партия (все отново би трябвало да се означи нейната много измъчена оставка поради пагубните резултати на партията ѝ), към този момент начерта няколко такива – приемането на Истанбулската спогодба и даването на зелена светлина на Република Северна Македония за участие в Европейския съюз. Тук би трябвало да се каже, че това са тематики, с които да вземем за пример „ Демократична България “ няма никакъв проблем, даже в противен случай – те за нея са повече от допустими.

Един от тези въпроси рано или късно още веднъж ще излезе на дневния ред на обществото, а оттова и на дневния ред на представителите, които то е определило да го ръководят. И тук въпросът е – по какъв начин несъставни елементи, които са се споразумели върху обезличителен компромис, работят, когато ги застигне сходна обстановка? И най-важното дали съединената коалиция ще е способна да оцелее? И на каква цена? Отвъд нейната аморфна същина, контрактувана в сиво-бяла зала в търговски център, това е нейният максимален и евентуално рисков проблем – по какъв начин ще оцелее в изискванията на ескалиращи политически, стопански, здравни и обществени проблеми и алтернативи? Да, алтернативи, тъй като и всяко решение носи след себе си своите последици.

На край би могло да се каже, че на този стадий нито договарянията, нито структурата показват някаква опция да се оправят с който и да е било важен проблем. Защото той неизбежно основава разделяне. За сметка на това коалиция „ Портокал с часовников механизъм “ най-вероятно ще взема решение политически конюнктурни въпроси от една страна за своето лично оцеляване, а от друга – с цел да поддържа „ великата заблуда “. А каква е тя? Великата заблуда е, че следва велика смяна с тези хора, в този състав и тези политически послания и цели.

***

Димитър Стоянов е правист, специализиращ в региона на конституционното право и административното право и развой. В интервала 2017-2021 година е специалист в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната промяна.

Автор е на изявления по правна, историческа и външнополитическа тематика
Източник: tribune.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР