Димитър Марков О.з. генерал-полковник Мирчо Асенов Стойков е роден на

...
Димитър Марков О.з. генерал-полковник Мирчо Асенов Стойков е роден на
Коментари Харесай

За честта на пагона

Димитър Марков

О.з. генерал-полковник Мирчо Асенов Стойков е роден на 20 октомври 1918 година в с. Долно Уйно в оскъдно селско семейство, каквито са множеството от жителите на Кюстендилското краище. Завършва главното си обучение в родното село, а през 1932 година е възпитаник в Кюстендилската мъжка гимназия. Веднага се включва в марксистко-ленинските кръжоци, осъзнато приема левите хрумвания и става техен притежател и пропагандатор. Приет е в РМС, следва история в Софийския университет, става член на Български национален студентски съюз. От 15.11.1943 година е боец в 13 пехотна допълнена тайфа в Кюстендил, където взе участие в подготовка на бойците за бягство в партизанския Кюстендилски отряд и доставяне на партизаните с оръжие. Изпратен на образование в ШЗО, само че още на идната нощ бяга и постъпва в редовете на Кюстендилския отряд като партизанин. В Кюстендилския отряд заема длъжността пълководец на чета, а от май 1944 година е комисар на отряда.
След 9 септември 1944 година е назначен за преподавател по история в Кюстендилската мъжка гимназия. Дългът и убежденията му го приканват да вземе присъединяване в първата фаза на Отечествената война като помощник-командир на партизанска тайфа. Участва в интервенциите при Царево село, Враня и Страцин. От 1945 година военачалник Асенов е на работа в Българската национална войска в 13 гвардейски полк.
През есента 1945 година е изпратен на едногодишен курс в Народното военно училищe - София. В този интервал в страната стават значими политически събития. На 19 февруари 1946 година - празникът на Военното учебно заведение - няколко курсантски роти поставят военна клетва в наличието на военния министър военачалник Дамян Велчев. След речта на военния министър думата взима Георги Димитров - общоприет секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия и народен представител от Народното събрание. В речта си той прави ревю по въпроса за националните идеали. Речта му е посрещната с "Ура " и бурни аплодисменти, само че провокира ужас измежду офицерите от МО. По този мотив стартира следствие, питат и майор Асенов за какво е извикал "Ура ". "Защото дядо ми и татко ми са воювали за националните идеали ", е неговият отговор.
След довеждане докрай на курса Мирчо Асенов постъпва в 1-ви танков полк в София, а през 1948 година е изпратен в Академия "Фрунзе " в Москва. Завършва я с отличен триумф и след завръщането в България от ноември 1951 година е назначен на служба пълководец на 7-ма Мотострелкова дивизия в Ямбол. Службата му в дивизията е обвързвана с доста проблеми, подбудени от изострената военно-политическа конюнктура, одобряването на нови организационно-щатни структури, промяна на кадровия офицерски състав, временен интервал на превъоръжаване. 1956 година е година на извънредно значими интернационалните и вътрешнопартийни събития. Проведен е Априлският пленум на Българската комунистическа партия. С декрет през 1957 година Мирчо Асенов е назначен за шеф на Управление "Кадри " на Българската войска. Предстои редуциране на доста офицери от армията, с добра подготовка, команден стаж и войскови опит. За задачите по предложение на Министерството на защитата Министерският съвет приема разпореждане със следното наличие: "Отпуска се стипендия от осемдесет лв. за всеки скъсен офицер, който пожелае може да се запише в Софийския университет без конкурсен изпит. Кандидатите могат сами да избират компетентност. Признават се изпитите на тези, които са положили преди влизането им в казармата. Предоставят се безвъзмездни квартири съгласно опциите в общежитията на институтите ". Над 90% от съкратените военнослужещи се записват, с желание към техническите и икономическите специалности. Мнозина след това стават шефове на крупни фабрики, обединявания и научни институти, дейни строители на социализма в България. През 1958 година Мирчо Асенов към този момент е генерал-майор, а през 1961 година е почетен за слушател в академията на Генералния щаб в Москва, която приключва със златен орден. От 1967 година е командващ 2-ра войска. Той е и политическо лице, взе участие във висшите органи на властта. По време на службата му се организират редица огромни учения. През 1971 година е назначен за заместник-министър на защитата. Отговаря за общите въпроси, Гранични войски, взе участие в разнообразни комитети и комисии, бил е и основен контрольор на Българска народна армия. Мирчо Асенов на Х конгрес на Българска комунистическа партия е определен за кандидат-член, а на ХI, ХII и ХIII конгрес - за член на Централен комитет на Българска комунистическа партия. Народен представител е в VI, VII, VIII и IX Народно заседание. Автор е на мемоарната книга "Горещи пътеки ". За безупречната си работа в редовете на Българската войска и висока обществено-политическа активност е награден два пъти с медал "Георги Димитров ", а през 1989 година му е присвоено високото държавно отличие - "Герой на социалистическия труд на Народна република България ".
Генерал-полковник Асенов остана в спомените като непоколебим, придирчив и доста хуманен. Не накърняваше човешкото достолепие. Държеше на достойнството на пагона. Образец на родолюбие, висок разсъдък и всеотдайна работа на народ и татковина!

Източник: duma.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР