Детмаг става Галерия 2019 Кино Космос - арт по скандинавски

Детмаг става Галерия 2019 Кино Космос - арт по скандинавски Вкаменелости от праисторически столетия в остаряла дрогерия Защо Пловдив си няма своя "Бобур "

Константин Отонов, специалист и учител в Национална художествена гимназия „ Цанко Лавренов ” - Пловдив 

- Г-н Отонов, в Пловдив се задават поправки, нови градежи. Оптимист ли сте за бъдещето на културните центрове? Има ли логичност, в нещата, които се случват?  

-За жал логиката от дълго време е изпусната, сега тя е „ докъдето стигнем ”. Да вземем Градската художествена изложба. Защо не  направиха един пълностоен ремонт, а не по този начин на парче. Какво имаме след ремонта - старомодно осветяване и окачване на картините, цялостна архаика. Днес има доста по-модерни способи за експониране на картините - то е невидимо, изцяло дискретно. При нас дефектите като че ли са заложени авансово. Минава ремонтът и те се появяват. 

Откакто е издигната библиотека „ Иван Вазов ”, в града нямаме нова постройка в областта на културата. Правим реконструкции, модернизации, избавяне на парче. Като галерията на „ Гладстон ”, толкоз поправки направиха по покрива, че с тези пари можеше да се построи изцяло нова постройка. Затова в града витае чувството за едно говорене, доста хвърлени в пространството думи, само че нищо действително и съответно. 

- И въпреки всичко няколко мини центъра работят много сполучливо.  

-Да, по този начин е. Бих показал центъра до Понеделник пазара. Също „ Тракарт ” в подлез „ Археологически ” - прелестен модел, нищо че там нещата не се случиха както би трябвало. Но този център има нещо, което е неповторимо, и то в международен проект. Но това не са мозайките. Миналата година бях в Пафос, града, който също беше Европейска столица на културата. Ахнах, като видях какво мозаично благосъстояние имат от римско време - неповторими фигурални композиции, основани и експонирани по прелестен метод. Така че ние в Пловдив няма кого да изненадаме с мозайките си. Уникална в „ Тракарт ” е сбирката от стъкло. Много международни музеи биха се гордели да имат сходна. Склонен съм даже да направя паралел сред Панагюрското богатство и стъклото в „ Тракарт ”. И двете носят силата на това високо равнище в изкуството и в занаятчийството, което го е имало по нашите земи. 

- С какво още можем да изненадаме непознатия екскурзиант?  

-Ще ви опиша нещо забавно - във фонда на Народна библиотека „ Иван Вазов ” има една книга от истински отпечатъци, рисувани от американеца Джеймс Одюбон, натуралист, орнитолог и художник-анималист, който е правил литографии с птици и животни от Северна Америка. Преди няколко години от аукцион на Запад схващат, че сходен образец е продаден за 1 млн. $. Нашите хора едвам тогава схващат какво в действителност имат. Питам се за какво не използваме този “продукт ” - първо, може да се провежда огромна галерия от принт и да покажем тези литографии. Или те да се отпечатат на постери и да се пуснат за продажба. Така ще се получи добър търговски резултат. 

- Значи въпросът не е единствено в това да построим постройка, а и в духа, в мисленето ни за просвета?  

-Културата е въпрос на представяне. Тя е сполучлива, когато непрестанно се приказва за нея. Ако построим едни здания, какво вършим, когато събитието Европейска столица на културата отмине - те остават празни, към този момент няма кой да ги финансира. Тогава има ли някакъв смисъл? 

- Да, само че французите печелят от своя „ „ Бобур “?  

-Действително „ „ Бобур “ е блестящо достижение на архитектурата за времето си, както „ Дефанс ”, само че главно го посещават туристи. За да идват туристи в Пловдив, ние също трябваше да построим своя „ Бобур ” - това е една доста остаряла моя фантазия. Имам я от времето, когато за първи път посетих Линц в Австрия. В това малко градче имат музей за модерно изкуство, който съперничи на най-големите в света. Просто им завидях - в него видях 2-3 работи на Пикасо, няколко произведения на Шагал, на Бранкузи, на Джакомети. Но центърът беше жив, тъй като в него ги имаше и магазинчетата, и кафенетата. Рейсове от цялата страна спираха тъкмо пред него.  

- Защо Пловдив няма своя музей за съвременно изкуство?  

-Толкова години не се отделиха никакви пари да се купи съвременно изкуство - модерни творби на изкуството.Това бе първото нещо, което трябваше да се направи. Липсват ни и модерните форми - съоръжения, пърформанс. Те са наложителна част от всеки актуален музей. Още не можем да намерим салдото сред обичайното изкуство и актуалните му форми.

Имах вяра, че кино „ Космос ” ще стане сходен център за съвременно изкуство. Сградата е подобаваща с вътрешните си пространства, с положителните си подземия. За жал тази опция също избледня.