Тревожността от COVID-19 може да бъде преработена по градивен начин
Детелина Стаменова е сертифициран психотерапевт, приключила е юридическа логика на психиката и социология. Поддържа блог www.detelinastamenova.com, редактор и създател е в няколко книги в региона на психотерапията, както и научни проучвания, оповестени в медицински издания. Работи с самостоятелни пациенти, както и с корпоративни клиенти по разнообразни планове, свързани със напрежението в работна среда.
© Капитал Тревожността е територията, на която психотерапевтите работят - по какъв начин от вашата позиция наподобява невижданата обстановка, в която милиони и даже милиарди хора по едно и също време са обзети от всички вероятни паники: здравни, стопански, обществени?
- В едно невротично общество, което през последните десетилетия направи потреблението и външните богатства своя съществена цел, и смяната на ценностната система на няколко генерации - в която " да притежаваш " стана равнозначно на това " да бъдеш " ; в която триумфът се мери с лайкове, лога по облекла и техника; в която стресът мина невиждани равнища, а хапчетата за тревога са опаковани от фармацевтичната промишленост до такива в торби от скъпи магазини или неуместно мощни коли, които имат за цел да " пазят " безсмъртните си собственици; в която инфлуенсърите, които показват лесносмилаема информация и захаросани фотоси, станаха обект на подражателство - докара до повишаване на броя на подвластните хора: от храна, медикаменти, опиати и непознато утвърждение (тук включвам и зависимостта от естетични интервенции); до повишаване на случаите на гранични личностни разстройства и цялата симптоматика от тревога до меланхолия, присъща за уплашените хора.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики От друга страна, пандемиите са част от човешкото битие. Събраните поучения от предходните такива - сред 1918 и 2016*, накараха учените да приказват за Болестта Х, която може да се случи, и контрактуваните междудържавни ограничения са включвали световни дейности за уединяване за предотвратяването на бързото разпространяване. С COVID-19 за пръв път ставаме участници и очевидци на такава защитна мярка - обществена изолираност на толкоз огромни групи от хора.
Единствените данни, на които можем да се опрем за това, което можем да чакаме, са тези от изолацията на близо 15 000 души в Торонто, Канада, през 2003-2004 (SARS), когато при проучване на представителна извадка на хора, карантинирани за приблизително 10 дни, се следят признаци на посттравматично стресово разстройство при 29% и на меланхолия при 31% от тях.
При по-дългите интервали на наложена карантина са преобладавали случаите на посттравматичното стресово разстройство. В няколко разнообразни проучвания за въздействието на изолацията тогава се откриват високи равнища на меланхолия, тревога и яд - данните са по Huremović, Damir. Psychiatry of Pandemics: A Mental Health Response to Infection Outbreak. 2019.
Какви дълготрайни последствия за психологичното здраве може да провокира подобен интервал на обществена изолираност и неустановеност?
- Тепърва се чака да забележим последствията от тази изолираност и от отрицателните послания, които бяха отправяни към популацията. Има чувствителни групи, които няма да могат да прескочат елементарно опасността от гибелта, която в същността си съставлява този вирус, и връзката за него не оказа помощ тя да бъде предадена по мек и нетравматичен метод.
Екзистенциалната тематика за гибелта - персонална, на околните, на живота, какъвто го познаваме, е онази тематика, която не всеки от нас е подготвен да срещне в сегашното или на този стадий от живота си. Тогава се демонстрират и държанията, които " маскират " страха в по-познати и допустими форми. Така страхът от гибелта се реалокира на територията на страха от непознатите и непознатото, поради което се чака взрив на расизма и омразата. Когато няма задоволително обекти на тази ненавист, тя излиза на открито като ненавист към другите, към тези, които не са от " нашите ", без значение дали са тези " без маските " или " тези, които не излизат от у дома ". В същността си тя е страхът от непознатото, а огромното непознато за всички е гибелта. Тя може да придобие тип на боязън от замърсяването, който ще докара някои хора до някакви форми на почистване оттатък нужното и пристрастяването към това държание.
Човешката душeвност е устроена по този начин, че постоянно, с цел да разберем кои сме, имаме потребност да разберем кои не сме и по тази причина ще станем очевидци на разграничаването и отхвърлянето от другари и познати, чието мнение по време на изолацията не може да бъде признато, като не се заблуждавайте, че тематиката е вирусът - тематиката е страхът от гибелта или по-точно от болката. Тези, които шеговито се разказват като " безсмъртни ", също са в клопката на личните си предели. Тези прекомерно небрежни евентуално се опират на една своя психическа отбрана, наречена от психоаналитиците " всесилен надзор ", в която " убиват " страха си от гибелта и заплахите на всекидневието, като минимизират случилото се и го отхвърлят.
В днешно време мнозина ще си зададат и въпроса за смисъла на всичко, което са правили или правят; на задачите, които са си поставяли до неотдавна, и вътрешните разговори няма да бъдат по никакъв начин леки. Това комбиниране на тревога и загуба на смисъл за някои ще бъде градивно, тъй като тревогата е потребна - тя ни алармира, че има какво да създадем, тя е алената лампичка, която ни държи будни и виновни към себе си и околните. В този смисъл тревогата сега ни би трябвало и не би трябвало да я потискаме, а осъзнаваме и да я използваме за това, проверявайки действителността, да пазим здравето си и това на близките.
Но разбирам въпроса ви и по следния метод - от какви психологични положения ще страдат всеобщо хората в идващите месеци и години. Съгласна съм с прогнозите на сътрудниците, че ще следим скок в тревожните разстройства, от време на време и проявени като под паника офанзиви, меланхолия и ОКР (обсесивно-компулсивно разстройство), само че евентуално при по-голямата част от хората, изключително при едно удобно развиване на епидемиологичната конюнктура, това ще отмине за няколко месеца. Несъмнено съчетано с " лекуване на душата ", каквото оферират психотерапевтите, това може да стане и по-бързо. Така тематиката за гибелта ще може да се утаи и кристализира по-бързо, да бъде осъзната и модифицирана по един конструктивен метод.
Има и една друга страна на изключителното състояние и нейното отражение върху душeвността, която ще бъде доста по-дълготрайна. Данните от доста страни бяха за трагични, рискови прояви на домашното принуждение - физическо и психическо, не в проценти, а в пъти (3 пъти по френски данни). Останали с насилниците си, сътрудници и деца са претърпели контузии, белезите от които ще носят дълго време и които ще предопределят нерядко и държанието им и болесттите, които ще имат в бъдеще - физически и душевен.
Родителите, които страдат от тревога в по-висока степен, ще повлияят на своите деца , задавайки модели на държание, които ще пречат на развиването им - посредством продължаващо уединяване от открити пространства и игра. Ще има сътрудници, които ще употребяват момента, с цел да наложат рестриктивни правила на сътрудниците си, водени от ревнивост или други причини; не на последно място - бедността и икономическите компликации ще провокират талази, измежду които зависимости, изключително алкохолна, тъй като в България алкохолът се употребява прекомерно постоянно като седатив, " за усмиряване ". Не на последно място - мнителността и параноята поради разнородната и незадоволително добре поднесена информация за някои ще докара до живот в " кутийки ".
Как съгласно вас повлияха всекидневните телевизионни брифинги от спешния щаб и държавното управление - беше ли открит правилният звук за връзка?
- В речта си пред Народното събрание на 28 април министър председателят Борисов сподели нещо доста забавно: " Всъщност, тъй като ограниченията ни са навременни и точни, доста добре прецизирани, доста добре съобразени с народопсихологията - на процедура имаме най-либералните ограничения в Европа (не бяха спрени) Нито строителството, нито магазините, нито придвижването на хората, нито разхлабването да пуснеш децата единствено един час да пуснеш децата пред блока в друга страна Ние сме единствените, които не си затворихме църквите и манастирите и си организираха обредите ". Слушайки тези думи, все едно беше заличен един времеви интервал, почнал със заповед РД-01-124/13.03.2020 на съображение на член 63 от Закона за здравето, в който бяхме лимитирани както през рекомендациите и образците, давани по време на брифингите, по този начин и през акциите с хаштага #останетесивкъщи,
Много хора (тук включвам и фамилията си) в действителност се вслушаха в рекомендациите и останаха по домовете си, без да излизат или единствено за артикули от първа нужда, в това число и не позволяваха на децата си да излизат. За наше благополучие броят на инфектирани и умряли е невисок, а статистиката регистрира по-ниска смъртност в България по отношение на 2019 - това и с присъединяване на жителите преди всичко. В този смисъл оперативният щаб свърши своята работа, само че у доста от нас се загнезди чувството за разминаване сред едната действителност - която ни се показва, и друга - която обитаваме.
Непоследователните решения ( " с маски " / " без маски " като пример) водят до комплициране и съмнение - като държанието на родител, който в един миг е излишно непоколебим, а в другия анулира личните си правила. И какво вършат децата - или жителите - в подобен миг: стартират да имитират и да не се преценяват с разпоредбите, което от своя страна води до ново неодобрение и несъответствуващ речник от страна на властта.
Предполагам, че под " добре прецизираните ограничения, съобразени с народопсихологията ", премиер-министърът има поради едни теории за садо-мазохистичния темперамент на българския народ в резултат на репресивните ограничения, през които е минало обществото ни в продължение на огромни исторически епизоди. При репресивни ограничения се губи вътрешният център на обособената персона (поради разтърсено до прекаленост ежедневие) и неговото запълване става посредством декаданс към цялостното послушание на другия. А когато този " различен " има всички атрибути на властта, тогава подчинението може да се случи елементарно и да следим, от една страна - част от хората, които работят " строй се-преброй се " ; други, които, въпреки да не утвърждават речника, се подчиняват; и една част, които доста се тревожат и опасяват - нещо, което несъмнено въздейства отрицателно на имунитета.
Европейските модели, при които публичните процеси бяха подтикнати през стимулирането на поемането на персонална отговорност и почитание - посредством поднасяне на информацията умерено и облечени като цивилни, бяха не по-малко ефикасни и ми се коства, че беше пропуснат късмет за прекосяването ни към общество с по-висока степен на отговорност и съзнание.
Ситуацията сигурно въздейства и на децата - какво бихте посъветвали родителите?
- Детските психолози рядко са толкоз едномислещи, колкото по тематиката, че родителите отпечатват държанието си върху децата. Как родителите са показали тематиката и какво е тяхното схващане за живота значително ще повлияе на децата. Затова и грижата за психологичното здраве на възрастните има резултат върху дребните. Една част от децата, които са разбрали какви са рисковете още първоначално, е допустимо да са показали или да демонстрират страхове, свързани със гибелта, като едно от проявленията им е връщането в леглото на родителите, даже на тези, които са на възраст 5+. Интересен феномен, който обсъждах с моя сътрудник, детския психолог Цанко Цанков, е желанието на някои деца да се събличат и стоят голи или полуголи у дома, което евентуално ще отмине от единствено себе си, когато се върнат в естествен темп и обществено другарство. Не единствено деца, само че и възрастните могат да виждат, че не им стигат думи, не се сещат или бъркат, мъчно им е да намерят подобаващите. Въпреки че в домовете си сме с други хора, неналичието на деен контакт ще изиграе своята роля, както и едно изключително положение на астения - сходна на заспалост отмалялост и липса на интерес към работата, който въпреки всичко ще се възвърне със забързването на дните и по-голямата интензивност.
Има една група, на която желая да обърна внимание, взимайки мотив от предходни изследвания. От една страна, тази на бременните и преди малко родилите - от тревога те могат да взимат повече от нужните ограничения за дезинфекция, което ще има за цел да тушира тревогата им, само че за жалост тя се предава на бебетата, и въпреки това, рискът поради напрежението в обществото от по-голям растеж на следродилна меланхолия.
За хората, които изпитват мощен боязън от допустима среща с вируса, рухването на рестриктивните мерки евентуално провокира още по-голям стрес - би трябвало ли да потърсят професионална помощ?
- Страховете са особена категория и те доста отразяват вътрешния ни свят. Това, което виждаме, е това, което сме научени, че съществува и то съществува за нас, даже да е единствено в нас. Ако сме възпитавани в съмнение към другите, няма по какъв начин да имаме доверие в себе си - даже в това дали сме измили ръцете си или дали ограниченията, които взимаме, са положителни. Когато усетите, че тези страхове обземат огромна част от живота ви и живеете не по този начин, както преди, тогава психотерапията става нужда, с цел да може да продължите напред. През последните 10 години имаме все по-нарастващото схващане, че психотерапията не е каприз, а част от арсенала на актуалния човек да се оправя с живота, тъй че психохигиената не е непозната на мнозина.
Ограниченията за физическия контакт сред хората, наподобява, ще останат за дълго време. Какви компликации може да сътвори акомодацията към промененото другарство даже с близки хора като приятелите?
- Никой не може да се ангажира със периоди и всичко е въпрос на време и данни. Но също по този начин и на схващане и приемане - да питаме другите какви са техните граници и да желаеме те да съблюдават нашите. В един миг рестриктивните мерки ще отпаднат и физическата непосредственост ще се възвърне, само че на някои хора ще им би трябвало и повече време - да вземем за пример на тези с хронични болести, които ще носят страховете си по-дълго от другите.
Какви илюзии не би трябвало да си вършим във връзка с " връщането към естествен живот "?
- Илюзия е да си мислим, че нямаме сили да се оправим с този интервал. Още в Битие, Първа книга Моисеева (41) има образец за 7 сложни години; в Древна Атина, по времето на Хипократ (430 пр.Хр.), Тукидид разказва чума в " История на Пелопонеската война " и по-късно до Средновековието има исторически данни за още две. Какво можем да вършим, с изключение на да си мием ръцете и водим допустимо най-здравословен живот? На Соломоновия пръстен на мъдростта било написано " и това ще мине ", а Соломон употребявал да го поглежда и в положителни, и в неприятни времена, по тази причина си мисля, че най-хубавото, което можем да вършим, е да живеем в сегашното си, да имаме цели, които да реализираме през днешния ден, тази седмица, този месец - да намерим своето " за какво ", с цел да имаме своето " по какъв начин ", да определим какво е значимо за нас и да действаме. Или по думите на Киркегор: " Да отидеш напред - значи да загубиш нравствен покой, да останеш на място - значи да загубиш себе си. В най-висш смисъл придвижването напред значи реализиране на себе си. " А в случай че имаме възприятието, че не се оправяме - да потърсим помощ.
*Пандемиите, върху които са издигнати ограниченията: Испанска тресчица (1918-1920); Вирус на HIV (1981- ) - 40 милиона инфектирани в международен мащаб, към 0.79 от популацията, смъртните случаи са към 1 милион годишно; SARS (2003); " Свински грип " (2009) - вирусът H1N1; огнището на Ebola (2014-2016), ZIKA (20 15-2016)
Интервюто взе Румяна Червенкова
© Капитал Тревожността е територията, на която психотерапевтите работят - по какъв начин от вашата позиция наподобява невижданата обстановка, в която милиони и даже милиарди хора по едно и също време са обзети от всички вероятни паники: здравни, стопански, обществени?
- В едно невротично общество, което през последните десетилетия направи потреблението и външните богатства своя съществена цел, и смяната на ценностната система на няколко генерации - в която " да притежаваш " стана равнозначно на това " да бъдеш " ; в която триумфът се мери с лайкове, лога по облекла и техника; в която стресът мина невиждани равнища, а хапчетата за тревога са опаковани от фармацевтичната промишленост до такива в торби от скъпи магазини или неуместно мощни коли, които имат за цел да " пазят " безсмъртните си собственици; в която инфлуенсърите, които показват лесносмилаема информация и захаросани фотоси, станаха обект на подражателство - докара до повишаване на броя на подвластните хора: от храна, медикаменти, опиати и непознато утвърждение (тук включвам и зависимостта от естетични интервенции); до повишаване на случаите на гранични личностни разстройства и цялата симптоматика от тревога до меланхолия, присъща за уплашените хора.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики От друга страна, пандемиите са част от човешкото битие. Събраните поучения от предходните такива - сред 1918 и 2016*, накараха учените да приказват за Болестта Х, която може да се случи, и контрактуваните междудържавни ограничения са включвали световни дейности за уединяване за предотвратяването на бързото разпространяване. С COVID-19 за пръв път ставаме участници и очевидци на такава защитна мярка - обществена изолираност на толкоз огромни групи от хора.
Единствените данни, на които можем да се опрем за това, което можем да чакаме, са тези от изолацията на близо 15 000 души в Торонто, Канада, през 2003-2004 (SARS), когато при проучване на представителна извадка на хора, карантинирани за приблизително 10 дни, се следят признаци на посттравматично стресово разстройство при 29% и на меланхолия при 31% от тях.
При по-дългите интервали на наложена карантина са преобладавали случаите на посттравматичното стресово разстройство. В няколко разнообразни проучвания за въздействието на изолацията тогава се откриват високи равнища на меланхолия, тревога и яд - данните са по Huremović, Damir. Psychiatry of Pandemics: A Mental Health Response to Infection Outbreak. 2019.
Какви дълготрайни последствия за психологичното здраве може да провокира подобен интервал на обществена изолираност и неустановеност?
- Тепърва се чака да забележим последствията от тази изолираност и от отрицателните послания, които бяха отправяни към популацията. Има чувствителни групи, които няма да могат да прескочат елементарно опасността от гибелта, която в същността си съставлява този вирус, и връзката за него не оказа помощ тя да бъде предадена по мек и нетравматичен метод.
Екзистенциалната тематика за гибелта - персонална, на околните, на живота, какъвто го познаваме, е онази тематика, която не всеки от нас е подготвен да срещне в сегашното или на този стадий от живота си. Тогава се демонстрират и държанията, които " маскират " страха в по-познати и допустими форми. Така страхът от гибелта се реалокира на територията на страха от непознатите и непознатото, поради което се чака взрив на расизма и омразата. Когато няма задоволително обекти на тази ненавист, тя излиза на открито като ненавист към другите, към тези, които не са от " нашите ", без значение дали са тези " без маските " или " тези, които не излизат от у дома ". В същността си тя е страхът от непознатото, а огромното непознато за всички е гибелта. Тя може да придобие тип на боязън от замърсяването, който ще докара някои хора до някакви форми на почистване оттатък нужното и пристрастяването към това държание.
Човешката душeвност е устроена по този начин, че постоянно, с цел да разберем кои сме, имаме потребност да разберем кои не сме и по тази причина ще станем очевидци на разграничаването и отхвърлянето от другари и познати, чието мнение по време на изолацията не може да бъде признато, като не се заблуждавайте, че тематиката е вирусът - тематиката е страхът от гибелта или по-точно от болката. Тези, които шеговито се разказват като " безсмъртни ", също са в клопката на личните си предели. Тези прекомерно небрежни евентуално се опират на една своя психическа отбрана, наречена от психоаналитиците " всесилен надзор ", в която " убиват " страха си от гибелта и заплахите на всекидневието, като минимизират случилото се и го отхвърлят.
В днешно време мнозина ще си зададат и въпроса за смисъла на всичко, което са правили или правят; на задачите, които са си поставяли до неотдавна, и вътрешните разговори няма да бъдат по никакъв начин леки. Това комбиниране на тревога и загуба на смисъл за някои ще бъде градивно, тъй като тревогата е потребна - тя ни алармира, че има какво да създадем, тя е алената лампичка, която ни държи будни и виновни към себе си и околните. В този смисъл тревогата сега ни би трябвало и не би трябвало да я потискаме, а осъзнаваме и да я използваме за това, проверявайки действителността, да пазим здравето си и това на близките.
Но разбирам въпроса ви и по следния метод - от какви психологични положения ще страдат всеобщо хората в идващите месеци и години. Съгласна съм с прогнозите на сътрудниците, че ще следим скок в тревожните разстройства, от време на време и проявени като под паника офанзиви, меланхолия и ОКР (обсесивно-компулсивно разстройство), само че евентуално при по-голямата част от хората, изключително при едно удобно развиване на епидемиологичната конюнктура, това ще отмине за няколко месеца. Несъмнено съчетано с " лекуване на душата ", каквото оферират психотерапевтите, това може да стане и по-бързо. Така тематиката за гибелта ще може да се утаи и кристализира по-бързо, да бъде осъзната и модифицирана по един конструктивен метод.
Има и една друга страна на изключителното състояние и нейното отражение върху душeвността, която ще бъде доста по-дълготрайна. Данните от доста страни бяха за трагични, рискови прояви на домашното принуждение - физическо и психическо, не в проценти, а в пъти (3 пъти по френски данни). Останали с насилниците си, сътрудници и деца са претърпели контузии, белезите от които ще носят дълго време и които ще предопределят нерядко и държанието им и болесттите, които ще имат в бъдеще - физически и душевен.
Родителите, които страдат от тревога в по-висока степен, ще повлияят на своите деца , задавайки модели на държание, които ще пречат на развиването им - посредством продължаващо уединяване от открити пространства и игра. Ще има сътрудници, които ще употребяват момента, с цел да наложат рестриктивни правила на сътрудниците си, водени от ревнивост или други причини; не на последно място - бедността и икономическите компликации ще провокират талази, измежду които зависимости, изключително алкохолна, тъй като в България алкохолът се употребява прекомерно постоянно като седатив, " за усмиряване ". Не на последно място - мнителността и параноята поради разнородната и незадоволително добре поднесена информация за някои ще докара до живот в " кутийки ".
Как съгласно вас повлияха всекидневните телевизионни брифинги от спешния щаб и държавното управление - беше ли открит правилният звук за връзка?
- В речта си пред Народното събрание на 28 април министър председателят Борисов сподели нещо доста забавно: " Всъщност, тъй като ограниченията ни са навременни и точни, доста добре прецизирани, доста добре съобразени с народопсихологията - на процедура имаме най-либералните ограничения в Европа (не бяха спрени) Нито строителството, нито магазините, нито придвижването на хората, нито разхлабването да пуснеш децата единствено един час да пуснеш децата пред блока в друга страна Ние сме единствените, които не си затворихме църквите и манастирите и си организираха обредите ". Слушайки тези думи, все едно беше заличен един времеви интервал, почнал със заповед РД-01-124/13.03.2020 на съображение на член 63 от Закона за здравето, в който бяхме лимитирани както през рекомендациите и образците, давани по време на брифингите, по този начин и през акциите с хаштага #останетесивкъщи,
Много хора (тук включвам и фамилията си) в действителност се вслушаха в рекомендациите и останаха по домовете си, без да излизат или единствено за артикули от първа нужда, в това число и не позволяваха на децата си да излизат. За наше благополучие броят на инфектирани и умряли е невисок, а статистиката регистрира по-ниска смъртност в България по отношение на 2019 - това и с присъединяване на жителите преди всичко. В този смисъл оперативният щаб свърши своята работа, само че у доста от нас се загнезди чувството за разминаване сред едната действителност - която ни се показва, и друга - която обитаваме.
Непоследователните решения ( " с маски " / " без маски " като пример) водят до комплициране и съмнение - като държанието на родител, който в един миг е излишно непоколебим, а в другия анулира личните си правила. И какво вършат децата - или жителите - в подобен миг: стартират да имитират и да не се преценяват с разпоредбите, което от своя страна води до ново неодобрение и несъответствуващ речник от страна на властта.
Предполагам, че под " добре прецизираните ограничения, съобразени с народопсихологията ", премиер-министърът има поради едни теории за садо-мазохистичния темперамент на българския народ в резултат на репресивните ограничения, през които е минало обществото ни в продължение на огромни исторически епизоди. При репресивни ограничения се губи вътрешният център на обособената персона (поради разтърсено до прекаленост ежедневие) и неговото запълване става посредством декаданс към цялостното послушание на другия. А когато този " различен " има всички атрибути на властта, тогава подчинението може да се случи елементарно и да следим, от една страна - част от хората, които работят " строй се-преброй се " ; други, които, въпреки да не утвърждават речника, се подчиняват; и една част, които доста се тревожат и опасяват - нещо, което несъмнено въздейства отрицателно на имунитета.
Европейските модели, при които публичните процеси бяха подтикнати през стимулирането на поемането на персонална отговорност и почитание - посредством поднасяне на информацията умерено и облечени като цивилни, бяха не по-малко ефикасни и ми се коства, че беше пропуснат късмет за прекосяването ни към общество с по-висока степен на отговорност и съзнание.
Ситуацията сигурно въздейства и на децата - какво бихте посъветвали родителите?
- Детските психолози рядко са толкоз едномислещи, колкото по тематиката, че родителите отпечатват държанието си върху децата. Как родителите са показали тематиката и какво е тяхното схващане за живота значително ще повлияе на децата. Затова и грижата за психологичното здраве на възрастните има резултат върху дребните. Една част от децата, които са разбрали какви са рисковете още първоначално, е допустимо да са показали или да демонстрират страхове, свързани със гибелта, като едно от проявленията им е връщането в леглото на родителите, даже на тези, които са на възраст 5+. Интересен феномен, който обсъждах с моя сътрудник, детския психолог Цанко Цанков, е желанието на някои деца да се събличат и стоят голи или полуголи у дома, което евентуално ще отмине от единствено себе си, когато се върнат в естествен темп и обществено другарство. Не единствено деца, само че и възрастните могат да виждат, че не им стигат думи, не се сещат или бъркат, мъчно им е да намерят подобаващите. Въпреки че в домовете си сме с други хора, неналичието на деен контакт ще изиграе своята роля, както и едно изключително положение на астения - сходна на заспалост отмалялост и липса на интерес към работата, който въпреки всичко ще се възвърне със забързването на дните и по-голямата интензивност.
Има една група, на която желая да обърна внимание, взимайки мотив от предходни изследвания. От една страна, тази на бременните и преди малко родилите - от тревога те могат да взимат повече от нужните ограничения за дезинфекция, което ще има за цел да тушира тревогата им, само че за жалост тя се предава на бебетата, и въпреки това, рискът поради напрежението в обществото от по-голям растеж на следродилна меланхолия.
За хората, които изпитват мощен боязън от допустима среща с вируса, рухването на рестриктивните мерки евентуално провокира още по-голям стрес - би трябвало ли да потърсят професионална помощ?
- Страховете са особена категория и те доста отразяват вътрешния ни свят. Това, което виждаме, е това, което сме научени, че съществува и то съществува за нас, даже да е единствено в нас. Ако сме възпитавани в съмнение към другите, няма по какъв начин да имаме доверие в себе си - даже в това дали сме измили ръцете си или дали ограниченията, които взимаме, са положителни. Когато усетите, че тези страхове обземат огромна част от живота ви и живеете не по този начин, както преди, тогава психотерапията става нужда, с цел да може да продължите напред. През последните 10 години имаме все по-нарастващото схващане, че психотерапията не е каприз, а част от арсенала на актуалния човек да се оправя с живота, тъй че психохигиената не е непозната на мнозина.
Ограниченията за физическия контакт сред хората, наподобява, ще останат за дълго време. Какви компликации може да сътвори акомодацията към промененото другарство даже с близки хора като приятелите?
- Никой не може да се ангажира със периоди и всичко е въпрос на време и данни. Но също по този начин и на схващане и приемане - да питаме другите какви са техните граници и да желаеме те да съблюдават нашите. В един миг рестриктивните мерки ще отпаднат и физическата непосредственост ще се възвърне, само че на някои хора ще им би трябвало и повече време - да вземем за пример на тези с хронични болести, които ще носят страховете си по-дълго от другите.
Какви илюзии не би трябвало да си вършим във връзка с " връщането към естествен живот "?
- Илюзия е да си мислим, че нямаме сили да се оправим с този интервал. Още в Битие, Първа книга Моисеева (41) има образец за 7 сложни години; в Древна Атина, по времето на Хипократ (430 пр.Хр.), Тукидид разказва чума в " История на Пелопонеската война " и по-късно до Средновековието има исторически данни за още две. Какво можем да вършим, с изключение на да си мием ръцете и водим допустимо най-здравословен живот? На Соломоновия пръстен на мъдростта било написано " и това ще мине ", а Соломон употребявал да го поглежда и в положителни, и в неприятни времена, по тази причина си мисля, че най-хубавото, което можем да вършим, е да живеем в сегашното си, да имаме цели, които да реализираме през днешния ден, тази седмица, този месец - да намерим своето " за какво ", с цел да имаме своето " по какъв начин ", да определим какво е значимо за нас и да действаме. Или по думите на Киркегор: " Да отидеш напред - значи да загубиш нравствен покой, да останеш на място - значи да загубиш себе си. В най-висш смисъл придвижването напред значи реализиране на себе си. " А в случай че имаме възприятието, че не се оправяме - да потърсим помощ.
*Пандемиите, върху които са издигнати ограниченията: Испанска тресчица (1918-1920); Вирус на HIV (1981- ) - 40 милиона инфектирани в международен мащаб, към 0.79 от популацията, смъртните случаи са към 1 милион годишно; SARS (2003); " Свински грип " (2009) - вирусът H1N1; огнището на Ebola (2014-2016), ZIKA (20 15-2016)
Интервюто взе Румяна Червенкова
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ