Училището се умори
Деси ВЕЛЕВА
Училището се умори. От вируса, от отдалеченото образование, от препускането по образователния материал при присъствените часове, от докладите за заболели, здрави, тествани и отказващи едно или друго. Школото напълно изнемощя да следи кой плюе добре, кой има зелен документ, коя майка е недоволна от учителя на детето си, кой възпитаник е оглупял от стоенето зад монитора и неналичието на обществени контакти.
На този посърнал декор пристигна и още един мотив за отмалялост - сметките за ток. Докато управленията се чудят по какъв начин да лавират, с цел да задоволяват претенциите на всички страни в образователния развой и да отговорят на условията на по-високите институционални равнища, в този момент ще би трябвало да търсят сили и способи да платят отоплението и осветлението си.
Образователните институции са следващата частица, която " гори " в енергийната рецесия. Общините от няколко дни сигнализират, че имат проблеми с обезпечаването на светлина по улиците и някои от тях са принудени да вкарат режим на тока. Затова в този момент не е по никакъв начин изненадващо, че общинските учебни заведения са в затруднено състояние. Някои от тях се оплакват от тройни и даже четворни сметки за ток и газ.
И до момента в който едни управления единствено се жалят, други прозорливо са натрупали евтина нафта за парното, а трети са принудени сами да търсят излаз от рецесията и да стават изобретателни, като възнамеряват да поставят... слънчеви панели. Самоинициативата е похвална, само че надали в тази ситуация тя е разрешението на казуса.
А след просветителните институции най-вероятно ще чуем и воплите на лечебните заведения, на обществените звена и други структури, предлагащи обществени услуги. И тогава за следващ път ще пристигна въпросът какво е общото сред общините и бизнеса, че би трябвало да заплащат една цена? Какво създава и от какво печели едно учебно заведение, че да се чака да заплаща на високи цени? Затова всички тези заведения би трябвало да бъдат върнати на контролирания пазар на ток.
Иначе ще имаме премръзнали възпитаници с шапки в клас, неефикасен образователен развой и още по-уморени учители и учебни управления. Няма по какъв начин учениците да се разредят през един като уличните лампи, с цел да се пести ток. Нито да вървят на учебно заведение с режим.
Силите на заетите в просветителната система не са безгранични. Все в миналото ще свършат. И тогава няма никакво образование - ни присъствено, ни отдалечено.
Училището се умори. От вируса, от отдалеченото образование, от препускането по образователния материал при присъствените часове, от докладите за заболели, здрави, тествани и отказващи едно или друго. Школото напълно изнемощя да следи кой плюе добре, кой има зелен документ, коя майка е недоволна от учителя на детето си, кой възпитаник е оглупял от стоенето зад монитора и неналичието на обществени контакти.
На този посърнал декор пристигна и още един мотив за отмалялост - сметките за ток. Докато управленията се чудят по какъв начин да лавират, с цел да задоволяват претенциите на всички страни в образователния развой и да отговорят на условията на по-високите институционални равнища, в този момент ще би трябвало да търсят сили и способи да платят отоплението и осветлението си.
Образователните институции са следващата частица, която " гори " в енергийната рецесия. Общините от няколко дни сигнализират, че имат проблеми с обезпечаването на светлина по улиците и някои от тях са принудени да вкарат режим на тока. Затова в този момент не е по никакъв начин изненадващо, че общинските учебни заведения са в затруднено състояние. Някои от тях се оплакват от тройни и даже четворни сметки за ток и газ.
И до момента в който едни управления единствено се жалят, други прозорливо са натрупали евтина нафта за парното, а трети са принудени сами да търсят излаз от рецесията и да стават изобретателни, като възнамеряват да поставят... слънчеви панели. Самоинициативата е похвална, само че надали в тази ситуация тя е разрешението на казуса.
А след просветителните институции най-вероятно ще чуем и воплите на лечебните заведения, на обществените звена и други структури, предлагащи обществени услуги. И тогава за следващ път ще пристигна въпросът какво е общото сред общините и бизнеса, че би трябвало да заплащат една цена? Какво създава и от какво печели едно учебно заведение, че да се чака да заплаща на високи цени? Затова всички тези заведения би трябвало да бъдат върнати на контролирания пазар на ток.
Иначе ще имаме премръзнали възпитаници с шапки в клас, неефикасен образователен развой и още по-уморени учители и учебни управления. Няма по какъв начин учениците да се разредят през един като уличните лампи, с цел да се пести ток. Нито да вървят на учебно заведение с режим.
Силите на заетите в просветителната система не са безгранични. Все в миналото ще свършат. И тогава няма никакво образование - ни присъствено, ни отдалечено.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ