Астор: Силата е на страната на великодушните
Десетки родственици, близки, другари и сътрудници изпратиха през вчерашния ден в последния му път Астор - популярния магьосник със международна популярност, приветстван в Лас Вегас и Холивуд, с благоприятни условия за кариера на всички места по света, само че избрал да живее и твори в родината си България.
Снимка БГНЕС
Смълчан е тези дни обичаният му Магичен спектакъл - негова сбъдната фантазия домът на майстора на магията Мистер Сенко да бъде изпълнен със смях, екстаз и вълшебства; да дава сцена на млади гении, които ще наследят огромните наши майстори в това изкуство и ще продължат да разнасят славата на България по света.
Много сътрудници от ДУМА сме гостували на Астор, разговаряли сме на всевъзможни тематики. В изявленията през годините, оповестени в нашия вестник, той е споделял искрено за живота и фамилията си, за сложните и триумфалните моменти в своя креативен път, разказвал е радостни и рискови случки от сцената... Единствените въпроси, които постоянно оставаха без отговор, бяха свързани с тънкостите на илюзиите - неговите и на другите магове; беше уверен, че в това изкуство преди всичко са лоялността и колегиалното почитание.
Антраник Шаварш Арабаджиян-Астор е роден на 18 ноември 1943 година в Шумен. Първия фокус научава като дете от баба си. Тя му оказва помощ за първи път в живота си да гледа вълшебник онлайн - Факира Мити, бащата на звездата на българската сцена Емил Димитров. После не пропуща спектакли на именитите наши магове Мистер Сенко, Мити и Лепас. Прощъпалникът на Астор в чужбина е в бар в Югославия, когато е 23-годишен; има огромен триумф с номерата, които демонстрира. На 30 години взе участие във фестивал на магията в Лондон, където показва своите умения дружно с пет-шест най-известни илюзионисти. Най-добрият холандски импресарио подписва контракт с него и това слага начало на сполучливата му интернационална кариера.
Следва присъединяване в световноизвестния магичен фестивал в Съединени американски щати, където печели огромната награда; работи в Лас Вегас и в " Магичния палат " - покрай театъра, в който се връчват Оскарите. През 1981 година печели " Златен Оскар " за магично изкуство с 6-минутен номер с кърпи, вестник, чаши и бутилки с шампанско. Получава неповторимата премия " Мерлин " от Международната организация на магьосниците. Астор затвърди престижа на България като страна на надарени магове. И я направи хазаин на Европейски и Балкански магичен фестивал.
Артистичния псевдоним Астор избира през август 1965-а, когато към момента е нещо сред експерт и дилетант. Един ден вижда микробус, облепен с афиши на илюзиониста Стегепер. Разбира в кой хотел е отседнал и му се обажда по телефона - получава покана да отиде бързо при него. Именно Стегепер (от Стефан Георгиев Петров от Перник) му дава опция да влезе в професионалната магия, става и негов кръстник. Заедно със брачната половинка си правели двучасов театър и имали потребност от още един човек. Поканили го да взе участие, откакто един път играл с тях. Поискали фотография и псевдоним, с цел да го включат в новия плакат. Но той нямал псевдоним. Докато пътували в микробуса, той извадил пакетче бръснарски ножчета " Астор ", на което има черен контур на мъж с разперена мантия, бастун и цилиндър в ръка на червен декор...
Признаваше, че номерът със свалянето на главата не е от обичаните му, само че е обичан на публиката и го извършва поради нея. Споделяше, че най-вече обича комичните фокуси - " те са най-трудните, тъй като, с изключение на да си добър вълшебник, би трябвало да си и доста добър артист ".
Астор се гордееше със фамилията си - с родителите си, които насърчавали и поощрявали ползите и заниманията на надарения си син; с щерка си Арус, която на 10 години става втора в света в конкурс за деца-магьосници и с която си е партнирал на сцената, обожаваше внуците си.
Астор беше обичан и уважаван у нас.
През 2008 година получи премията " Икар " на Съюза на артистите в България в категорията " Вариететно изкуство " за атрактивност и автентичност на илюзионния номер " Али Баба ". Сред жестовете на почитание беше слагането през 2010 година на деветнадесетата златна звезда от българската Famous алея на славата с неговото име. Беше му връчена и статуетка с дребна златна звезда. Тогава магът разгорещено показа, че е получавал доста награди на фестивали, само че чувството е по-хубаво, когато му се отдава ненадейно самопризнание като това, за което сърдечно благодари. " Няма с какво да сравня това знамение. На магьосника вълшебства му вършат ", пошегува се тогава Астор. Прочутият маг беше почетен със званието " Почетен жител " на София и родния Шумен, който доста обичаше.
Споделено пред ДУМА
- Изпитах всички човешки усеща - обичах, страдах, изоставяха ме... Аз си тръгвах, само че имам вяра, че не предадох никого. Моето верую е: Силата е на страната на великодушните. Не зная дали животът е бил великодушен към мен... Винаги следвах фантазията си, с нея пребивавам, с нея и одъртявам.
- Толкова доста артистичният живот е в мен, че в случай че няма кой да ми ръкопляска, не виждам смисъл да върша нещо. Имам потребност от похвали - като малко дете. Раздавам се, с цел да чуя утвърждението на хората.
- Политиците също употребяват нашата обичана дума магия и желаят да я вършат, само че не става. Имам възприятието, че на нашата магия публиката ръкопляска и се радва, на тяхната - не доста. Сенко беше споделил преди време: " И ние лъжем, и те лъжат, но на нас ни имат вяра повече... "
- Мисля, че човек на изкуството би трябвало да е надалеч от политиката. Не съм доста " на ти " с нея. А имам много другари сред тях - да са живи и здрави всичките! Пожелавам на политиците да обичат България и да работят за нея, не за себе си.
- Магиите доста ми оказват помощ. Защото съм прочут и хората ме познават, заглеждат ме и даже ме стопират. Интересно им е да беседват с мен. Старая се да бъда деликатен с всеки. Знам, че дължа всичко на тези хора от улицата. Успял съм да реализира това, че с изключение на да ме харесват, те ме и обичат. Което е взаимно.
Любим анекдот
Ходи по една улица евреин и ръси пари. След него върви арменец, събира парите и ги връща на евреина...
Снимка БГНЕС
Смълчан е тези дни обичаният му Магичен спектакъл - негова сбъдната фантазия домът на майстора на магията Мистер Сенко да бъде изпълнен със смях, екстаз и вълшебства; да дава сцена на млади гении, които ще наследят огромните наши майстори в това изкуство и ще продължат да разнасят славата на България по света.
Много сътрудници от ДУМА сме гостували на Астор, разговаряли сме на всевъзможни тематики. В изявленията през годините, оповестени в нашия вестник, той е споделял искрено за живота и фамилията си, за сложните и триумфалните моменти в своя креативен път, разказвал е радостни и рискови случки от сцената... Единствените въпроси, които постоянно оставаха без отговор, бяха свързани с тънкостите на илюзиите - неговите и на другите магове; беше уверен, че в това изкуство преди всичко са лоялността и колегиалното почитание.
Антраник Шаварш Арабаджиян-Астор е роден на 18 ноември 1943 година в Шумен. Първия фокус научава като дете от баба си. Тя му оказва помощ за първи път в живота си да гледа вълшебник онлайн - Факира Мити, бащата на звездата на българската сцена Емил Димитров. После не пропуща спектакли на именитите наши магове Мистер Сенко, Мити и Лепас. Прощъпалникът на Астор в чужбина е в бар в Югославия, когато е 23-годишен; има огромен триумф с номерата, които демонстрира. На 30 години взе участие във фестивал на магията в Лондон, където показва своите умения дружно с пет-шест най-известни илюзионисти. Най-добрият холандски импресарио подписва контракт с него и това слага начало на сполучливата му интернационална кариера.
Следва присъединяване в световноизвестния магичен фестивал в Съединени американски щати, където печели огромната награда; работи в Лас Вегас и в " Магичния палат " - покрай театъра, в който се връчват Оскарите. През 1981 година печели " Златен Оскар " за магично изкуство с 6-минутен номер с кърпи, вестник, чаши и бутилки с шампанско. Получава неповторимата премия " Мерлин " от Международната организация на магьосниците. Астор затвърди престижа на България като страна на надарени магове. И я направи хазаин на Европейски и Балкански магичен фестивал.
Артистичния псевдоним Астор избира през август 1965-а, когато към момента е нещо сред експерт и дилетант. Един ден вижда микробус, облепен с афиши на илюзиониста Стегепер. Разбира в кой хотел е отседнал и му се обажда по телефона - получава покана да отиде бързо при него. Именно Стегепер (от Стефан Георгиев Петров от Перник) му дава опция да влезе в професионалната магия, става и негов кръстник. Заедно със брачната половинка си правели двучасов театър и имали потребност от още един човек. Поканили го да взе участие, откакто един път играл с тях. Поискали фотография и псевдоним, с цел да го включат в новия плакат. Но той нямал псевдоним. Докато пътували в микробуса, той извадил пакетче бръснарски ножчета " Астор ", на което има черен контур на мъж с разперена мантия, бастун и цилиндър в ръка на червен декор...
Признаваше, че номерът със свалянето на главата не е от обичаните му, само че е обичан на публиката и го извършва поради нея. Споделяше, че най-вече обича комичните фокуси - " те са най-трудните, тъй като, с изключение на да си добър вълшебник, би трябвало да си и доста добър артист ".
Астор се гордееше със фамилията си - с родителите си, които насърчавали и поощрявали ползите и заниманията на надарения си син; с щерка си Арус, която на 10 години става втора в света в конкурс за деца-магьосници и с която си е партнирал на сцената, обожаваше внуците си.
Астор беше обичан и уважаван у нас.
През 2008 година получи премията " Икар " на Съюза на артистите в България в категорията " Вариететно изкуство " за атрактивност и автентичност на илюзионния номер " Али Баба ". Сред жестовете на почитание беше слагането през 2010 година на деветнадесетата златна звезда от българската Famous алея на славата с неговото име. Беше му връчена и статуетка с дребна златна звезда. Тогава магът разгорещено показа, че е получавал доста награди на фестивали, само че чувството е по-хубаво, когато му се отдава ненадейно самопризнание като това, за което сърдечно благодари. " Няма с какво да сравня това знамение. На магьосника вълшебства му вършат ", пошегува се тогава Астор. Прочутият маг беше почетен със званието " Почетен жител " на София и родния Шумен, който доста обичаше.
Споделено пред ДУМА
- Изпитах всички човешки усеща - обичах, страдах, изоставяха ме... Аз си тръгвах, само че имам вяра, че не предадох никого. Моето верую е: Силата е на страната на великодушните. Не зная дали животът е бил великодушен към мен... Винаги следвах фантазията си, с нея пребивавам, с нея и одъртявам.
- Толкова доста артистичният живот е в мен, че в случай че няма кой да ми ръкопляска, не виждам смисъл да върша нещо. Имам потребност от похвали - като малко дете. Раздавам се, с цел да чуя утвърждението на хората.
- Политиците също употребяват нашата обичана дума магия и желаят да я вършат, само че не става. Имам възприятието, че на нашата магия публиката ръкопляска и се радва, на тяхната - не доста. Сенко беше споделил преди време: " И ние лъжем, и те лъжат, но на нас ни имат вяра повече... "
- Мисля, че човек на изкуството би трябвало да е надалеч от политиката. Не съм доста " на ти " с нея. А имам много другари сред тях - да са живи и здрави всичките! Пожелавам на политиците да обичат България и да работят за нея, не за себе си.
- Магиите доста ми оказват помощ. Защото съм прочут и хората ме познават, заглеждат ме и даже ме стопират. Интересно им е да беседват с мен. Старая се да бъда деликатен с всеки. Знам, че дължа всичко на тези хора от улицата. Успял съм да реализира това, че с изключение на да ме харесват, те ме и обичат. Което е взаимно.
Любим анекдот
Ходи по една улица евреин и ръси пари. След него върви арменец, събира парите и ги връща на евреина...
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ