Десетки мъже и жени прекрачват прага на Националния военен университет

Десетки мъже и дами прекрачват прага на Националния боен университет " Васил Левски " при започване на 2021 година с една цел – да служат в доброволния запас на българската войска.

„ Първо, когато ги посрещнах на 10 януари, в погледа на тези младежи имаше лека нерешителност в някои от тях – от незнанието къде те влизат, къде попадат, с голямо предпочитание пристъпват прага, предпочитание и неспокойствие със срещата с същинския войнски живот “, споделя подполковник Стефан Маринов, Началник на Център " Професионално и продължаващо образование " в НВУ,

„ Нашата задача е фокусирана върху тяхната подготовка. По никакъв метод това не би трябвало да се възприема като време, на което просто ще им бъде обещано да прекарат едни шест месеца. Изискванията са много огромни “, разяснява бригаден военачалник Иван Маламов, шеф на НВУ „ Васил Левски “.

В условия на непоколебим режим, резервистите би трябвало да усвоят сложни познания – от нормативната уредба на въоръжените сили, до демонтиране на автомат " Калашников ". За секунди.

„ Това може би е по-лесната част. По-трудно е да научим младежите да живеят във военна среда, да преодолеят военно-нормативния екстремум, който се явява чисто психическа преграда за хора, които в никакъв случай не са се сблъсквали с войнската реалност. За първи път те се обличат по идентичен метод – на всички униформите са идентични. В цивилния живот не е по този начин. В цивилния живот се толерира индивидуализма, самоизявата “, показва подполковник Стефан Маринов.

А да живеят в колектив, са избрали Беатрис Велинова и Николай Николовски. Тя е студентка по география, а той – счетоводител. И двамата гледат на казармата като на опция да провокират себе си.

„ Всичко стартира с една заповед на уеб страницата на МО, от която се споделяше, че се набират хора за доброволния запас. Аз по този начин понякога влизам, виждам и я видях. Подадох документи във военното окръжие по местоживеене и по този начин. След това се явявах на медицински “, споделя Николай.

„ Беше ми забавно, желаех да опитам нещо ново и да, любознанието ме докара тук. 18:47 Нещата, които вършат тук, фактът, че ни учат и на дисциплинираност и ни построяват като характери - просто ми беше любопитно да видя дали ще се оправя. Мисля, че съм за тук, по този начин го усещам “, споделя Беатрис.

„ Тези деца, дето се споделя, би трябвало доста бързо да от стола пред компютъра да се нагаждат на седалката на танка, на БТР-ра, на полигона. Плюс това на полигона от време на време пече слънце на 40 градуса, а от време на време е минус 15, както е в този момент, и с всички тези неволи сегашният боец би трябвало да привиква “, споделя полковникът от запаса Добри Стоянов.

Доброволната казарма беше призната от депутатите през декември 2020 година с промени в Закона за запаса на въоръжените сили. Предвидено е всеки български жител до 40 години да има право на работа.

Разписано е военната подготовка да се реализира два пъти в годината, а плановете на разноските за 12 месеца възлизат на 8.3 млн. лева 91 души от общо кандидатствалите за доброволния запас 316 младежи и девойки обаче отпадат по медицински аргументи.

„ Основните проблеми, на които се натъкваме, са наднормено тегло на младежите и девойките, нарушено цветоусещане и нарушаване на очния статус, бъбречни болести, високо кръвно налягане… Откъм психическата склонност - нереална визия с активността, с която ще се занимават, занижени критерии и упования към военната работа, некомуникативност и като цяло некадърност за внедряване в колектив “, разкрива полк. Георги Петков, шеф на Централното военно окръжие.

„ Не съм уверен, че за шест месеца ние можем да подготвим тези хора. Да, в случай че тези хора през няколко години… Защото и военната техника се трансформира, влизат, както Швейцария го е направила, и поддържат подготовка – да, само че единствено с шест месеца, мисля, че не е задоволително “, разяснява полк. о.р. Добри Стоянов.

„ Ние сме надъхани, 20-годишните, и може би се тормозим от това, че като екип към момента не можем да се съвместим, само че мисля, че всички добре се оправят. Всички са доста разнообразни, това е хубавото, тъй като си пасваме – всеки е от друга сфера и разнообразни познания има, говоренето с тях е много прелестно, тъй като узнавам доста нови неща, сътворяваме връзки и контакти и като колектив сме супер “, споделя резервистът Беатрис Велинова.

За да кандидатствате в доброволния запас на армията, би трябвало да предоставите редица документи, а за времето на дейна работа резервистът има статут на военнослужещ с всички права и отговорности, произлизащи от заеманата служба.

„ Обучението е за придобиване на професионална подготовка. Той придобива подготовка боец. Второто е записано и в Закона за запаса – там хората, минали стадиите на военната подготовка при нас, могат да бъдат назначавани с преимущество в държавната администрация “, споделя подп. Стефан Маринов от НВУ " Васил Левски ".

„ Беше ми забавно да видя защо става въпрос. Не съм служил преди този момент, изобщо нямам никаква концепция по какъв начин стоят нещата тук. Може би и от позиция на това, че имам и благоприятни условия за кариерно развиване по-късно – да остана в системата и да ми бъде един тип специалност “, споделя Николай Николовски.

Събуждане в 5:40 ч. сутринта, физзарядка, разчистване на спалните пространства, образователни и подготвителни занятия – всяка минута от всекидневието на резервистите е тъкмо закрепена.

„ Правим всякакви извършения. Взводния ни, който ни води нещата, ни споделя упражненията, ние ги изпълняваме. След това към този момент съгласно систематизиране на времето и какви занятия ще имаме, дали ще бъдат полеви, или в зала едно, лекции и така… “, споделя Николай.

„ От началото беше необичайно, само че бързо се привиква и е забавно и мисля, че всичко беше окей “, споделя Беатрис.

„ Всички резервисти са сложени при едни и същи условия, при едни и същи битови условия, при едни и същи условия на осъществяване на занятието и военната униформа задължава. Военната униформа е знак на достолепието и достойнството на българската войска “, споделя подп. Маринов.

„ Ние не можем да създадем компромис с разпоредбите си, тъй като това е смисълът на подготовката и е цел на военния “, отбелязва бриг. ген. Иван Маламов, шеф на НВУ " Васил Левски ".

„ Военната педагогика би трябвало да направи от изявените персони колектив, който да работи като един човек на бойното поле, а не 10 души да работят по друг метод. И това става не за ден, не за два. Това става с доста труд, непримиримост, тренировки и най-важното – увереност. Тези момчета би трябвало да са уверени, че по този начин би трябвало “, счита полк. о.з. Добри Стоянов.

„ Не мисля, че самата подготовка би пречупила един стимулиран и окуражен юноша или госпожица, подготвени, и то на непринуден принцип, да отидат в поделението. Да, сигурно ще има отпаднали, само че това ще покаже до каква степен ще издържи физиката и душeвността на съответния претендент “, уверен е полк. Георги Петков, шеф на Централното военно окръжие.

Над 1500 - толкоз са свободните длъжности в сухопътните войски, военноморските сили и военните окръжия за кандидатстване в доброволния запас на армията ни. Търсят се експерти по разузнаване, бойна подготовка, както и командири на екипажи, а срокът е до края на октомври тази година.

„ Законът дава право на всички хора, които усещат в себе си потребност, първо, да се провокират с това дали аз мога да пребивавам под режим, дали мога да възпитам аз у себе си качествата, които са нужни на един военнослужещ като чест, достолепие, да бъда възпитаван в дух на колективизъм, да получа чувството някой да се грижи за мен “, разяснява подп. Стефан Маринов, НВУ " Васил Левски ".

„ Не единствено службата би трябвало да бъде самоцел. Трябва да бъде самоцел и тестване на личните качества, сили и благоприятни условия. Човек на млади години би трябвало да опита от всичко, с цел да види къде ще бъде потребен освен на себе си, само че и на обществото. Мисля, че всеки един би трябвало да има тласък и не поради самия себе си, а поради Родината, тъй като ние сме призвани да служим на Родината “, споделя полк. Георги Петков, шеф на Централното военно окръжие.

Още в ранни зори и при минусови температури на полигон „ Беляковец “ край Велико Търново резервистите се образоват на стрелби, както и на сглобяване и демонтиране на автомат „ Калашников “.

Мерките за сигурност на полигона са безкомпромисни и резервистите минават наложителен допуск по запознаване с условията на терен.

„ Провежда се стрелкова подготовка с резервистите и сега се намираме в образователния център за привеждане на оръжието в естествен пердах и сега се приготвят целите за подготовка на багра на автомат „ Калашников “. Това е персоналното оръжие на всеки един боец “, изяснява подп. Маринов.

„ Трудно ми беше като цяло да се ориентирам в обособените команди, при подаване на обособена команда, има тъкмо избран ред, който се следва, това трябваше да запомня, другояче другите неща са лесни “, споделя Никола.

„ Не са първи, тези стрелби за мен, тук сме към този момент за трети път и много напреднахме с материала, всички се оправяме сносно и просто ни трябват още тренировки “, разяснява Беатрис.

„ Най-важното е да се придобият умения за боравене с оръжие, еднакво измерване и плавното втурване, което е доста значимо за произвеждането на изстрел и действителното заемане на ситуацията за пукотевица. Това са умения, които се натренират с разнообразни стрелкови тренировки. Най-важното, което е при началната военна подготовка, е обучаемите да се срещнат на доктрина с устройството, взаимоотношението на частите и механизмите с автомат „ Калашников “, споделя подп. Маринов.

„ Аз съм уверен, че измежду тези момчета и девойки има хора, които откровено имат вяра, че по този начин служат на страната, само че има една персонално мое подозрение, че някои го вършат просто ей по този начин – по комерсиални аргументи, по причина за малко многообразие. В края на тези шест месеца, като ги надигнем там пред целите, на полигоните, дали ще са Сливница, Корен, Ново село, какви ще са индикаторите. Ако индикаторите клонят към нула, какво вършим? Защото, недай си боже, свирне тръбата тая вечер, той би трябвало да влезе в танка, в БТР-а, за авиацията и за пехотата да не приказваме, тъй като би трябвало там всичко да си е професионално “, споделя полк. о.з. Добри Стоянов.

„ Армията има бъдеще. Това, което в този момент стартира като образование, трябваше доста от дълго време да се случи. Да има хора готови, ние сме в този момент начална подготовка. И даже някой да се откаже, тъй като има алтернатива нали след клетвата, просто човек е минал една начална военна подготовка, която ще му е от изгода и в живота и, недай си боже да стане нещо, към този момент имаш визия какво е автомат, какви са заповедите, какви са командите и така нататък “, безапелационен е Никола.

Никола и Беатрис гледат към бъдещето. След довеждане докрай на военната си подготовка Никола и Беатрис се надяват да постъпят в отделение и имат вяра, че фантазията им да служат на родината, към този момент се сбъдва.

„ Ние станахме като едно семейство и възприятието е доста хубаво, самото влияние от цялата тази конюнктура и всичко, което ни заобикаля “, споделя Бетрис.

„ Това, което изпитвам, е това, което би трябвало да изпитва всеки български жител. Това е горделивост и чест да си българин “, споделя Никола Николовски.

„ Най-важният урок, съгласно мен, това е да бъдат дисциплинирани, да имат вяра на своите командири, на своите сътрудници. Армията е институция, която построява колектив. Ако този колектив няма доверие в своя шеф или колективът няма доверие вътре между тях, по този начин не се прави работа. Затова постоянно се стремим да възпитаваме в армията, да построяваме самодисциплината “, разяснява бригаден военачалник Иван Маламов, шеф на НВУ „ Васил Левски “.

„ Знаете ли, това ми го споделиха две млади дами от категорията на военнослужещите резервисти – „ На някого му пука за нас “, това ми споделиха. Което за мен беше доста тъпо. Жалко за какво - тъй като беше един сигнал, че отвън армията, на никого не му пука за тези младежи. А ние всички, офицерския, сержантския, командния състав ни пука за хората “, споделя подп. Маринов.

„ Мисля, че бъдещето на институции като българската войска е в ръцете на всички младежи и девойки, които идват след нас, на тези, които имат упоритостта да постъпват в армията, да се развиват, да израстват в кариерата и да повеждат след себе си по-младите хора “, споделя полк. Георги Петков, шеф на Централното военно окръжие.

„ Бих желал да завърша с една мисъл на Хенри Форд, който споделяше: „ Вземете ми благосъстоянията, вземете ми всичко материално, само че оставете ми хората и с моите хора, аз отново ще реализира всичко това “. Това е то! “, споделя подп. Стефан Маринов от НВУ " Васил Левски ".