Нашите пълководци: ген. Владимир Стойчев
Десетият епизод на документалната поредност „ Нашите пълководци “ показва военачалник Владимир Стойчев. През годините той съумява да си славата на непослушен и „ черна овца “. През 1915 година Стойчев взема присъединяване в третата си война, а още няма 25 години. Сраженията сграбчват интереса му още от дребна детска възраст. Като дете той отказвал детски приказки за заспиване, а упорствал да му описват истории за походи и сражения. Роден е през 1892 година в семейство на офицер-кавалерист, което в допълнение дефинира и любовта му към конете и фантазията за военна работа.
Остава овреме без татко, 10-годишният Владимир е изпратен във Виена, където учи в фамозната императорска Терезианска академия. По-важното е, че неговият чичо, флигел-адютант на император Франц Йосиф, е прочут като един от най-изкусните ездачи в света. Точно той вкарва младия българин в изкуството на конния спорт, който му се посвещава изцяло и непрекъснато е на седлото.
През 1910 година Владимир се завръща в България, постъпва във Военното учебно заведение и като доброволец взе участие в Балканските войни. Той се бори като кавалерист, а даже ранен остава в строя, за което е награден с медал за смелост. В късите почивки сред боевете търси най-непокорните коне, с цел да обязди.
След края на Първата международна война е инструктор по езда в Кавалерийската школа и основава не един и двама майстори на седлото. Между надпреварите съумява да стане боен аташе във Франция и Англия и шеф на Кавалерийската школа в София. Като член на Военния съюз взе участие в държавния прелом на 19 май 1934 година, само че скоро цар Борис ІІІ взема в свои ръце цялата власт, а Стойчев е уволнен от армията, неведнъж е задържан и интерниран.
Той взе участие в преврата на 9 септември 1944 година и е създаден в чин генерал-майор. Стойчев е претрупан с командването на Първа войска, която води тежки боеве против германците при Стражин и Страцин. Отново с Първа българска войска стига до Унгария. Българските бойци обаче са отдалечени на стотици километри от родината и техният пълководец би трябвало да поддържа моралните им сили.
При Драва, всички го виждат по какъв начин стои на първа линия, нахлупил по кавалерийски фасон изкривено фуражката си, и отхвърля да се крие при противников обстрел. Налага се командирът на ІІІ Украински фронт маршал Толбухин да издаде заповед, с която му се не разрешава да върви по огневата линия. След 12 денонощия тежки боеве при Драва немската атака е отбита. Във финалното си нахлуване Първа войска стига чак до град Клагенфурт, Австрия.
Обявявавайки края на бойните дейности, Стойчев е носен на ръце от бойците, които подвигат даже и колата му с цялата свита в нея. На тържественото посрещане в София, ген. Стойчев се обръща към Българския народ: „ Връщам ти през днешния ден армията, която ми беше поверил. Връщам ти синовете – освен живите, които стоят пред тебе, а и тези, които дадоха живота си за достойнството на твоето име... Там, надалеч от родината, оставихме техните кървави тела, само че тук аз ти връщам техните безсмъртни имена. “
Вижте цялата истроия за военачалник Владимир Стойчев във видеото:
Остава овреме без татко, 10-годишният Владимир е изпратен във Виена, където учи в фамозната императорска Терезианска академия. По-важното е, че неговият чичо, флигел-адютант на император Франц Йосиф, е прочут като един от най-изкусните ездачи в света. Точно той вкарва младия българин в изкуството на конния спорт, който му се посвещава изцяло и непрекъснато е на седлото.
През 1910 година Владимир се завръща в България, постъпва във Военното учебно заведение и като доброволец взе участие в Балканските войни. Той се бори като кавалерист, а даже ранен остава в строя, за което е награден с медал за смелост. В късите почивки сред боевете търси най-непокорните коне, с цел да обязди.
След края на Първата международна война е инструктор по езда в Кавалерийската школа и основава не един и двама майстори на седлото. Между надпреварите съумява да стане боен аташе във Франция и Англия и шеф на Кавалерийската школа в София. Като член на Военния съюз взе участие в държавния прелом на 19 май 1934 година, само че скоро цар Борис ІІІ взема в свои ръце цялата власт, а Стойчев е уволнен от армията, неведнъж е задържан и интерниран.
Той взе участие в преврата на 9 септември 1944 година и е създаден в чин генерал-майор. Стойчев е претрупан с командването на Първа войска, която води тежки боеве против германците при Стражин и Страцин. Отново с Първа българска войска стига до Унгария. Българските бойци обаче са отдалечени на стотици километри от родината и техният пълководец би трябвало да поддържа моралните им сили.
При Драва, всички го виждат по какъв начин стои на първа линия, нахлупил по кавалерийски фасон изкривено фуражката си, и отхвърля да се крие при противников обстрел. Налага се командирът на ІІІ Украински фронт маршал Толбухин да издаде заповед, с която му се не разрешава да върви по огневата линия. След 12 денонощия тежки боеве при Драва немската атака е отбита. Във финалното си нахлуване Първа войска стига чак до град Клагенфурт, Австрия.
Обявявавайки края на бойните дейности, Стойчев е носен на ръце от бойците, които подвигат даже и колата му с цялата свита в нея. На тържественото посрещане в София, ген. Стойчев се обръща към Българския народ: „ Връщам ти през днешния ден армията, която ми беше поверил. Връщам ти синовете – освен живите, които стоят пред тебе, а и тези, които дадоха живота си за достойнството на твоето име... Там, надалеч от родината, оставихме техните кървави тела, само че тук аз ти връщам техните безсмъртни имена. “
Вижте цялата истроия за военачалник Владимир Стойчев във видеото:
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ