Депутатите – прахосници на държавни пари.Изборите са важни по милион

Депутатите – прахосници на държавни пари.

Изборите са значими по милион аргументи, една от които е какви хора изпращаме в Народното събрание, тъй като те са взели страната на ръчно ръководство.  Ако до преди 6-7 години Народното събрание се разглеждаше като гумен щемпел на администрацията, т.е. служителите изготвят плановете за политики, а депутатите нямат опция да въздействат качествено, то това от дълго време не е по този начин, се споделя в разбор на Института за пазарна стопанска система.

Точно противоположното – депутатите интензивно товарят бюджета с нови разноски, със мощно лобистки решения за съответни групи/бизнеси, без въобще да се интересуват по какъв начин това се отразява на държавния бюджет, a и на цялостната макроикономическа картина в страната.

Ето някои образци за решения от последните парламенти:

Ново предписание за заплатите в Министерство на вътрешните работи (ЗИД ЗМВР от февруари 2024 г.)

Към общите разноските за заплати в Министерство на вътрешните работи, които надминават 2,5 милиарда лева през 2024 година се чака растеж от 40-50% на възнагражденията, което е в допълнение 1,2 милиарда лева за 2025 година

Ново предписание за заплатите в МО (ЗИД ЗОВС от април 2024 г.)

Към общите разноските за заплати в МО от над 1,7 милиарда лева през 2024 година се чака растеж от 30-50%, което е в допълнение 500-600 млн. лева за 2025 година

Ново предписание за разноските за висше обучение (ЗИД ЗВО от март 2024 г.)

Средствата от държавния бюджет за финансиране на висшето обучение се възнамеряват годишно в размер не по-малък от 0,9 на 100 от брутния вътрешен артикул (чл. 90а), което е близо 2 милиарда лева за 2025 година
ИПИ ИПИ
Какво прави министерство на финансите?

Гледа в профил и подвига плещи, само че освен, се споделя в разбора.
При гласувани милиарди левове спомагателни разноски,
финансовият министър предлага повдигане на осигуровки и прошка за неплатени налози, да вземем за пример.

И до момента в който финансовото министерство не може да ограничи законодателната самодейност на народните представители, то може в актуалната обстановка да предложи понижение на разноски, а даже и анулация на гласуваните нараствания.

Ще се запитаме – за какво някой гласоподава, а след това различен предлага анулация?  Лесният отговор – тъй като няма пари.

По-задълбоченият отговор би бил – тъй като горните образци за нараствания са признати при брутално лобиране на най-непроизводителните и/или отказващи промени.

Така че както е допустимо да се одобряват милиарди разноски в последния миг,

по този начин е и допустимо да се предложи анулацията им в последния миг.

Законодателният развой се случва в Народното събрание, 

който има суверенното право да взема решение за налози, разноски и задължения.

Но това не анулира икономическата логичност и аритметика – по тази причина концепциите и предложенията би трябвало да

идват от изпълнителната власт, или най-малко да бъдат оценени и вкарани в общата рамка на

ръководството и обществените финанси, като извървят целия цикъл – от идентифициране на проблем,
през формулиране на различни решения,
през публични съвещания и съответни сметки за разноските и изгодите. Така е в страни, в които няма законодателна инфлация и има по-голяма непоклатимост, предвидимост и експертност в правенето на политики, заключват от ИПИ.