Колко струва жена преди век?
Депутати бягат от Народното събрание при гласоподаване на бюджета. Цената на хляба се усилва. Шеф на банкрутирала банка изчезна в чужбина. Тройно убийство…
Това не са заглавия от български вестници през последните месеци, а вести от преди 100 години.
Само сред Първата и Втората международни войни в крайдунавския Лом са излизали над 70 вестника. В средата на април 1930 година вестник „ Нова Дунавска заря ”, който се чете по цялото крайбрежие на реката, оповестява, че е гласуван бюджетът на България. Министър ръководителят Андрей Ляпчев обаче е неудовлетворен, тъй като утвърждението на финансовата сметка на страната станало с огромен напън. 100 депутати от ръководещата коалиция „ Демократически сговор ” изобщо не участвали в залата, а други 38 си вдигнали чукалата преди гласуването и изчезнали из столицата. „ Но опозицията, която била срещу бюджета, оставила в залата 28 души. Съзнателно или не, опозицията, която се е борила против държавното управление, услужила, с цел да могат депутатите сговористи да одобряват бюджета ”, изяснява журналистът подмолните политически пазарлъци, каквито се въртят и през днешния ден в отечеството.
В дописка „ Икономическото бъдеще на България ” от юни 1925 в. „ Ломски глас ” оповестява, че министърът на труда Димитър Христов се оплакал, че „ народните представители най-вече се занимават с чисто политически въпроси, без да стопират задоволително вниманието си върху стопански въпроси, от които зависи бъдещето на страна ни. Като да вземем за пример, че популацията на България нараства с изключение на бежанците с 80 000 души годишно и че това население единствено не може да си откри издръжка в селата, само че требе да му се откри работа в промишлеността. ” Като изключим, че в този момент повишаване на популацията освен няма, ами броят на българите стремително се срутва, другото – липса на работа и издръжка за хората в дребните селища и безразличието на властта към това си е отново същото.
„ Нова дунавска заря ” от април 1930 година оповестява: „ Директорът на оповестената в неплатежоспособност Българска кредитна банка е избягал в чужбина! ”. Точно къде се е покрил банкерът и какъв брой пари е отнесъл, изданието не разяснява. Но и от късата информация е ясно, че парите ги няма и много народ и в ония години е преглътнал със студена вода изгубените си спестявания. А животът и тогава е бил сложен и най-необходимите артикули необяснимо поскъпвали.
„ Защо нараства хлябът? ”, пита вестник „ Ломски сговор ”. „ Когато някои артикули от първа нужда се държат от дълго време на една цена – месото 20 лв. за кило, киселото мляко 6-8 лв., сирене 26 лв., хлябът от няколко дни е възкачен с 1 лев. Черният 900 гр. за 10 лв., белият 900 гр. – 13 лв.. Пред вероятността на една богата годишна продукция, това покачване на цените учудва доста жителите! ”, отбелязва изданието и приканва Комисариатът по прехраната (нещо като днешната Комисия за отбрана на потребителите) да се заеме с въпроса. В потока от вести за политически измами и стопански земетресения не липсват и персонални драми, подпалени от бурни пристрастености. „ Тройно ликвидиране от обич! ” гърми през 1930 година в. „ Нова дунавска заря ”. 22 годишният Михаил Христов от Старо ново село прострелял с ловджийска пушка изгората си Цена и любовника й еврейчето Израил, оповестява репортерът. „ Михаил ухажвал Цена, само че тя предпочела еврейчето, по тази причина „ наскърбен Христов ги издебнал на среща, прострелял и двамата, след което прострелял и себе си ”, споделя журналистът.
Освен политика, стопанска система и полицейски летописи по страниците на вестниците от началото на XX век се разискват и морални-етични тематики и проблеми, свързани, както се споделя през днешния ден, с човешките права. Без изобщо да подозират, че след близо 100 години в Европа ще бъде основана Истанбулска спогодба за отбрана на дамите и децата, през 1925 година редакторите на „ Ломски глас ” – издание на въздържателите, повдигат въпроса за онеправданото състояние на българската жена в фамилията. За нейната отбрана обаче публицистите прибягват не до юридически, а до математически причини в публикацията „ Колко коства една жена? ”„ Трябва да споменем няколко думи за пресиленото мнение, което съвсем е общо, че в живота, в труда и производството всичко е мъжът, а дамата съвсем нищо ”, написа редакторът и с цел да потвърди значимото място на нежната половина в фамилията и обществото пресмята какъв брой коства една брачна половинка след 25 години фамилен живот. За развъждане на децата тя е прекарала 1800 безсънни нощи, през които брачният партньор й е почивал. Сготвила е към 10 000 ястия. Омесила е и опекла 25 000 хляба и 1250 баници, изработила е общо 7500 надници. Или с годишната рента дамата, оценена единствено като производителка, коства към 400 000 лв. ”, заключава журналистът и предлага „ на дамата да се заплати тази цена материално и духовно ”.
Това не са заглавия от български вестници през последните месеци, а вести от преди 100 години.
Само сред Първата и Втората международни войни в крайдунавския Лом са излизали над 70 вестника. В средата на април 1930 година вестник „ Нова Дунавска заря ”, който се чете по цялото крайбрежие на реката, оповестява, че е гласуван бюджетът на България. Министър ръководителят Андрей Ляпчев обаче е неудовлетворен, тъй като утвърждението на финансовата сметка на страната станало с огромен напън. 100 депутати от ръководещата коалиция „ Демократически сговор ” изобщо не участвали в залата, а други 38 си вдигнали чукалата преди гласуването и изчезнали из столицата. „ Но опозицията, която била срещу бюджета, оставила в залата 28 души. Съзнателно или не, опозицията, която се е борила против държавното управление, услужила, с цел да могат депутатите сговористи да одобряват бюджета ”, изяснява журналистът подмолните политически пазарлъци, каквито се въртят и през днешния ден в отечеството.
В дописка „ Икономическото бъдеще на България ” от юни 1925 в. „ Ломски глас ” оповестява, че министърът на труда Димитър Христов се оплакал, че „ народните представители най-вече се занимават с чисто политически въпроси, без да стопират задоволително вниманието си върху стопански въпроси, от които зависи бъдещето на страна ни. Като да вземем за пример, че популацията на България нараства с изключение на бежанците с 80 000 души годишно и че това население единствено не може да си откри издръжка в селата, само че требе да му се откри работа в промишлеността. ” Като изключим, че в този момент повишаване на популацията освен няма, ами броят на българите стремително се срутва, другото – липса на работа и издръжка за хората в дребните селища и безразличието на властта към това си е отново същото.
„ Нова дунавска заря ” от април 1930 година оповестява: „ Директорът на оповестената в неплатежоспособност Българска кредитна банка е избягал в чужбина! ”. Точно къде се е покрил банкерът и какъв брой пари е отнесъл, изданието не разяснява. Но и от късата информация е ясно, че парите ги няма и много народ и в ония години е преглътнал със студена вода изгубените си спестявания. А животът и тогава е бил сложен и най-необходимите артикули необяснимо поскъпвали.
„ Защо нараства хлябът? ”, пита вестник „ Ломски сговор ”. „ Когато някои артикули от първа нужда се държат от дълго време на една цена – месото 20 лв. за кило, киселото мляко 6-8 лв., сирене 26 лв., хлябът от няколко дни е възкачен с 1 лев. Черният 900 гр. за 10 лв., белият 900 гр. – 13 лв.. Пред вероятността на една богата годишна продукция, това покачване на цените учудва доста жителите! ”, отбелязва изданието и приканва Комисариатът по прехраната (нещо като днешната Комисия за отбрана на потребителите) да се заеме с въпроса. В потока от вести за политически измами и стопански земетресения не липсват и персонални драми, подпалени от бурни пристрастености. „ Тройно ликвидиране от обич! ” гърми през 1930 година в. „ Нова дунавска заря ”. 22 годишният Михаил Христов от Старо ново село прострелял с ловджийска пушка изгората си Цена и любовника й еврейчето Израил, оповестява репортерът. „ Михаил ухажвал Цена, само че тя предпочела еврейчето, по тази причина „ наскърбен Христов ги издебнал на среща, прострелял и двамата, след което прострелял и себе си ”, споделя журналистът.
Освен политика, стопанска система и полицейски летописи по страниците на вестниците от началото на XX век се разискват и морални-етични тематики и проблеми, свързани, както се споделя през днешния ден, с човешките права. Без изобщо да подозират, че след близо 100 години в Европа ще бъде основана Истанбулска спогодба за отбрана на дамите и децата, през 1925 година редакторите на „ Ломски глас ” – издание на въздържателите, повдигат въпроса за онеправданото състояние на българската жена в фамилията. За нейната отбрана обаче публицистите прибягват не до юридически, а до математически причини в публикацията „ Колко коства една жена? ”„ Трябва да споменем няколко думи за пресиленото мнение, което съвсем е общо, че в живота, в труда и производството всичко е мъжът, а дамата съвсем нищо ”, написа редакторът и с цел да потвърди значимото място на нежната половина в фамилията и обществото пресмята какъв брой коства една брачна половинка след 25 години фамилен живот. За развъждане на децата тя е прекарала 1800 безсънни нощи, през които брачният партньор й е почивал. Сготвила е към 10 000 ястия. Омесила е и опекла 25 000 хляба и 1250 баници, изработила е общо 7500 надници. Или с годишната рента дамата, оценена единствено като производителка, коства към 400 000 лв. ”, заключава журналистът и предлага „ на дамата да се заплати тази цена материално и духовно ”.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ