Славчо Атанасов: Стадионът не е място за война
Депутатът от НФСБ в групата на Обединените патриоти Славчо Атанасов има тежката задача до два месеца да показа подготвен проектозакон за спортното безчинство, върху който работи ръководената от него Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта в Народното събрание, дружно с специалисти на Министерството на младежта и спорта.
Бившият кмет на Пловдив разкрива пред " Марица " детайлности за закона, който би трябвало да спре изстъпленията по родните игрища.
- Г-н Атанасов, какво наложи незабавното приемане на нов закон за футболното безчинство?
-Обикновено, с цел да се реши един проблем, би трябвало да бъде премината алена линия - онази, след която нещата ескалират. Футболното безчинство не е от през вчерашния ден - нито в България, нито по света. В това отношение ние дори бяхме по-големи европейци от доста други напреднали народи. Помним по какъв начин футболните хулигани на Англия хвърляха в смут цяла Европа. Трагедията на стадион „ Хейзъл " в Брюксел на 29 май 1985 година, когато починаха 39 футболни ентусиасти, обаче отприщи публичният напън. За броени месеци английските управляващи започнаха драконовски ограничения за въвеждане на ред по стадионите. Тяхната точка на изкривяване беше " Хейзъл ". Нашата точка на изкривяване беше на оня мач Левски - ЦСКА, когато хвърлена от почитател бомбичка рани младата служителка на полицията. В този миг мярката беше премината. За пръв път след този случай видяхме едно толкоз единно българско общество по даден проблем - жителите, властта, медиите, управлението на БФС и самите почитатели са на едно мнение - време е за смяна, която да спре вандалите по стадионите. Още по-рядко събитие е и единодушието по този въпрос на всички партии в Народното събрание. Те изрично са за нов закон, който ще го назовем не за футболно, а за спортно безчинство, тъй като такива прояви има и на баскетболни, и на волейболни мачове, въобще на спортни събития. Ситуацията е такава, че изисква твърди закони. Между другото това нещо към този момент са го създали страни, където демокрацията е доста по-развита от нашата. Говоря за Италия, Испания, Англия.
- Кога се чака проектозаконът да бъде импортиран в Народното събрание?
- На срещата ми със спортния министър Красен Кралев стигнахме до концепцията, че сегашният закон за запазване на публичния ред при осъществяване на спортни мероприятия от 2004 година е изживял времето си и не дава отговор на актуалните условия. И още тогава, преди 6 месеца, започнахме да работим върху нов закон.
Идеята беше някъде през септември да сме изцяло подготвени. Инцидентът с ранената полицайка наложи да форсираме нещата. Вече поех ангажимент законът да е подготвен до два месеца, с цел да бъде препоръчан на публично разискване. Целта е до август да бъде импортиран в Народното събрание, с цел да може да влезе в действие за новия футболен сезон.
- Кое е най-важното, което би трябвало да промени законът?
-Първо би трябвало ясно да определим какво е спортно безчинство. В остарелия закон са изредени 13 точки с дейности, които попадат в тази подготовка. Започва се от хули и вулгарни жестове и се стига до опити за навлизане на терена и потребление на оръжие и пиротехника. Съответно и наказванията стартират от санкции от 1000 до 2000 лв. и задържане за избран срок в Министерство на вътрешните работи до възбрана на посещаване на спортни мероприятия в страната и чужбина, в това число и за доживотна възбрана при особени тежки случаи. Разбира се, в случай че става дума за закононарушение, то към този момент се санкционира съгласно Наказателния кодекс. Една от най-съществените промени, които са планувани, е по-бързото правосъдие за спортните хулигани. Съдът би трябвало да се произнесе до 24 часа по бързата процедура, тъй като става въпрос за извънредно сериозна социална заплаха. Обжалването на втора инстанция също би трябвало да стане до 24 часа, а в идващите три дни да има дефинитивно решение. С други думи до пет дни провинилият се ентусиаст да бъде дейно осъден.
В работната група се разискват и по-радикални хрумвания, като решението за възбрана на достъпа до спортни събития да се постанова напряко от Министерство на вътрешните работи без глоба на съда, както е в много западни страни. Важно е обаче в закона да има написан и метод, по който осъденият получава реабилитация. Защото и в живота е по този начин - няма провинение, за което човек да носи кръста до гроб.
- Казвате, че заимствате доста неща от английския закон за битка с футболното безчинство. Кои ограничения ще бъдат въведени по британски модел?
-Въвеждаме стюардите, които клубът хазаин би трябвало да обезпечава, с цел да се грижат за реда по трибуните. Те ще минават профилирани обучителни курсове, проведени от лицензирани спортни организации по стратегия, съгласувана с Министерството на младежта и спорта и Министерство на вътрешните работи. Стюардите ще имат и задължението да ревизират персоналните документи на ентусиастите. Защото на мач към този момент ще се върви единствено с персонална или ученическа карта. А пък малолетни и малолетни няма да се позволяват без компаньон. Предвижда се всеки билет да има място. Така ще се знае този билет кой го е купил и къде седи в дадения бранш. Няма да се позволява прекосяване от един бранш в различен. Вече няма да има и правостоящи почитатели, което в този момент е постоянна процедура. Освен това на самия билет ще бъде написано всичко, което е неразрешено да се прави от ентусиастът.
- Говори се, че клубовете ще бъдат задължени да оборудват стадионите и залите с камери. Доколко това е постижимо от финансова позиция за по-малките клубове?
-Вероятно страната ще помогне в това отношение. Но видеонаблюдението ще бъде наложително съгласно новия закон. При това разположението на камерите ще се пази в загадка. Така всеки провинил се почитател ще бъде заснеман и на полицията ще е доста елементарно да го намери и залови. Минималното условие ще е за най-малко една камера на бранш. Сигналът от видеокамерите би трябвало да бъде изведен на контролни монитори, ситуирани в команден бдителен пункт на обекта. Това ще става за огромни игрища и тежки мачове.
- Стана ясно също, че съгласно новия закон ще се употребяват дрегери, с цел да не се позволяват пияни ентусиасти на трибуните. Това не е ли опит да се вкара изсъхнал режим по стадионите?
-Опитът демонстрира, че въвеждането на безусловно изсъхнал режим на процедура има противоположен резултат. Затова концепцията ни е ограничаването да бъде сходно на това за водачите, т.е. до 1,2 промила алкохол в кръвта при тест с дрегер. Не става въпрос да не можеш да пиеш една бира преди мача. А и с дрегер ще бъдат проверявани единствено почитатели, които наподобяват очевидно несъответстващи. Полицията го прави и в този момент, само че се стига до разправии. Когато в закона е записано тъкмо до какъв брой промила е таванът за допускане на стадиона и е очакван контролът с дрегер, няма да има място за разногласия.
- Известно е, че доста от футболните агитки се появяват и по партийни мероприятия. При това ултрасите несъмнено симпатизират на националистични обединения. Има много образци по какъв начин почитателите се употребяват като ударни групи за напън. Няма ли риск политиците да се опитат да опазят ултрасите от ударите на закона?
-Не съм склонен с сходна теза. Ето, аз съм представител на националистическа групировка -НФСБ. Но ние, точно тъй като сме националисти, постоянно сме държали за постоянен публичен ред. Много ясно би трябвало да кажем, че не всички във футболната агитка са лумпени, незаконни и дрогирани видове. Аз съм футболен последовател на пловдивския Ботев по традиция, четвърто потомство ботевист съм. На мен ми е изцяло ясна структурата на агитката на обичания ми тим. В неговата агитка има и лекари, юристи, преподаватели и така нататък Затова не трябва да се поставя клеймо на всички ентусиасти, че са евентуални извършители, даже нарушители.
В същото време несъмнено има избран контингент хора, които на стадиона даже не гледат мача, тъй като те идват там, с цел да се сбият. Често са пияни, дрогирани и несъответстващи.
Но това са една дребна част от почитателите, която обаче поставя леке на цялата агитка.
Моето предпочитание е на футболен мач да се върви като на спектакъл. Виждаме по какъв начин е в Англия, Испания, Германия. Хората отиват с децата на стадиона, там може да се видят цели фамилии. И всички са спокойни, че няма да станат жертва на експанзия. Все отново футболът и спортът не са война. Казвам го освен като ентусиаст, само че и като някогашен състезател. Футболът и спортът имат напълно друго предопределение. Първо, те би трябвало най-много да доставят наслаждение на хората, да бъдат едно прелестно забавление. И второ, което е още по-важно, би трябвало да възпламеняват децата и младежите по спорта, да имаме една по-здрава нация. Тези малчугани като гледат кумирите си на терена, да тръгнат също като тях да спортуват. Не всички ще станат първенци, само че пък ще живеят здравословно. Това е огромният смисъл на спорта и бъдещият закон може да помогне доста в това отношение.
Бившият кмет на Пловдив разкрива пред " Марица " детайлности за закона, който би трябвало да спре изстъпленията по родните игрища.
- Г-н Атанасов, какво наложи незабавното приемане на нов закон за футболното безчинство?
-Обикновено, с цел да се реши един проблем, би трябвало да бъде премината алена линия - онази, след която нещата ескалират. Футболното безчинство не е от през вчерашния ден - нито в България, нито по света. В това отношение ние дори бяхме по-големи европейци от доста други напреднали народи. Помним по какъв начин футболните хулигани на Англия хвърляха в смут цяла Европа. Трагедията на стадион „ Хейзъл " в Брюксел на 29 май 1985 година, когато починаха 39 футболни ентусиасти, обаче отприщи публичният напън. За броени месеци английските управляващи започнаха драконовски ограничения за въвеждане на ред по стадионите. Тяхната точка на изкривяване беше " Хейзъл ". Нашата точка на изкривяване беше на оня мач Левски - ЦСКА, когато хвърлена от почитател бомбичка рани младата служителка на полицията. В този миг мярката беше премината. За пръв път след този случай видяхме едно толкоз единно българско общество по даден проблем - жителите, властта, медиите, управлението на БФС и самите почитатели са на едно мнение - време е за смяна, която да спре вандалите по стадионите. Още по-рядко събитие е и единодушието по този въпрос на всички партии в Народното събрание. Те изрично са за нов закон, който ще го назовем не за футболно, а за спортно безчинство, тъй като такива прояви има и на баскетболни, и на волейболни мачове, въобще на спортни събития. Ситуацията е такава, че изисква твърди закони. Между другото това нещо към този момент са го създали страни, където демокрацията е доста по-развита от нашата. Говоря за Италия, Испания, Англия.
- Кога се чака проектозаконът да бъде импортиран в Народното събрание?
- На срещата ми със спортния министър Красен Кралев стигнахме до концепцията, че сегашният закон за запазване на публичния ред при осъществяване на спортни мероприятия от 2004 година е изживял времето си и не дава отговор на актуалните условия. И още тогава, преди 6 месеца, започнахме да работим върху нов закон.
Идеята беше някъде през септември да сме изцяло подготвени. Инцидентът с ранената полицайка наложи да форсираме нещата. Вече поех ангажимент законът да е подготвен до два месеца, с цел да бъде препоръчан на публично разискване. Целта е до август да бъде импортиран в Народното събрание, с цел да може да влезе в действие за новия футболен сезон.
- Кое е най-важното, което би трябвало да промени законът?
-Първо би трябвало ясно да определим какво е спортно безчинство. В остарелия закон са изредени 13 точки с дейности, които попадат в тази подготовка. Започва се от хули и вулгарни жестове и се стига до опити за навлизане на терена и потребление на оръжие и пиротехника. Съответно и наказванията стартират от санкции от 1000 до 2000 лв. и задържане за избран срок в Министерство на вътрешните работи до възбрана на посещаване на спортни мероприятия в страната и чужбина, в това число и за доживотна възбрана при особени тежки случаи. Разбира се, в случай че става дума за закононарушение, то към този момент се санкционира съгласно Наказателния кодекс. Една от най-съществените промени, които са планувани, е по-бързото правосъдие за спортните хулигани. Съдът би трябвало да се произнесе до 24 часа по бързата процедура, тъй като става въпрос за извънредно сериозна социална заплаха. Обжалването на втора инстанция също би трябвало да стане до 24 часа, а в идващите три дни да има дефинитивно решение. С други думи до пет дни провинилият се ентусиаст да бъде дейно осъден.
В работната група се разискват и по-радикални хрумвания, като решението за възбрана на достъпа до спортни събития да се постанова напряко от Министерство на вътрешните работи без глоба на съда, както е в много западни страни. Важно е обаче в закона да има написан и метод, по който осъденият получава реабилитация. Защото и в живота е по този начин - няма провинение, за което човек да носи кръста до гроб.
- Казвате, че заимствате доста неща от английския закон за битка с футболното безчинство. Кои ограничения ще бъдат въведени по британски модел?
-Въвеждаме стюардите, които клубът хазаин би трябвало да обезпечава, с цел да се грижат за реда по трибуните. Те ще минават профилирани обучителни курсове, проведени от лицензирани спортни организации по стратегия, съгласувана с Министерството на младежта и спорта и Министерство на вътрешните работи. Стюардите ще имат и задължението да ревизират персоналните документи на ентусиастите. Защото на мач към този момент ще се върви единствено с персонална или ученическа карта. А пък малолетни и малолетни няма да се позволяват без компаньон. Предвижда се всеки билет да има място. Така ще се знае този билет кой го е купил и къде седи в дадения бранш. Няма да се позволява прекосяване от един бранш в различен. Вече няма да има и правостоящи почитатели, което в този момент е постоянна процедура. Освен това на самия билет ще бъде написано всичко, което е неразрешено да се прави от ентусиастът.
- Говори се, че клубовете ще бъдат задължени да оборудват стадионите и залите с камери. Доколко това е постижимо от финансова позиция за по-малките клубове?
-Вероятно страната ще помогне в това отношение. Но видеонаблюдението ще бъде наложително съгласно новия закон. При това разположението на камерите ще се пази в загадка. Така всеки провинил се почитател ще бъде заснеман и на полицията ще е доста елементарно да го намери и залови. Минималното условие ще е за най-малко една камера на бранш. Сигналът от видеокамерите би трябвало да бъде изведен на контролни монитори, ситуирани в команден бдителен пункт на обекта. Това ще става за огромни игрища и тежки мачове.
- Стана ясно също, че съгласно новия закон ще се употребяват дрегери, с цел да не се позволяват пияни ентусиасти на трибуните. Това не е ли опит да се вкара изсъхнал режим по стадионите?
-Опитът демонстрира, че въвеждането на безусловно изсъхнал режим на процедура има противоположен резултат. Затова концепцията ни е ограничаването да бъде сходно на това за водачите, т.е. до 1,2 промила алкохол в кръвта при тест с дрегер. Не става въпрос да не можеш да пиеш една бира преди мача. А и с дрегер ще бъдат проверявани единствено почитатели, които наподобяват очевидно несъответстващи. Полицията го прави и в този момент, само че се стига до разправии. Когато в закона е записано тъкмо до какъв брой промила е таванът за допускане на стадиона и е очакван контролът с дрегер, няма да има място за разногласия.
- Известно е, че доста от футболните агитки се появяват и по партийни мероприятия. При това ултрасите несъмнено симпатизират на националистични обединения. Има много образци по какъв начин почитателите се употребяват като ударни групи за напън. Няма ли риск политиците да се опитат да опазят ултрасите от ударите на закона?
-Не съм склонен с сходна теза. Ето, аз съм представител на националистическа групировка -НФСБ. Но ние, точно тъй като сме националисти, постоянно сме държали за постоянен публичен ред. Много ясно би трябвало да кажем, че не всички във футболната агитка са лумпени, незаконни и дрогирани видове. Аз съм футболен последовател на пловдивския Ботев по традиция, четвърто потомство ботевист съм. На мен ми е изцяло ясна структурата на агитката на обичания ми тим. В неговата агитка има и лекари, юристи, преподаватели и така нататък Затова не трябва да се поставя клеймо на всички ентусиасти, че са евентуални извършители, даже нарушители.
В същото време несъмнено има избран контингент хора, които на стадиона даже не гледат мача, тъй като те идват там, с цел да се сбият. Често са пияни, дрогирани и несъответстващи.
Но това са една дребна част от почитателите, която обаче поставя леке на цялата агитка.
Моето предпочитание е на футболен мач да се върви като на спектакъл. Виждаме по какъв начин е в Англия, Испания, Германия. Хората отиват с децата на стадиона, там може да се видят цели фамилии. И всички са спокойни, че няма да станат жертва на експанзия. Все отново футболът и спортът не са война. Казвам го освен като ентусиаст, само че и като някогашен състезател. Футболът и спортът имат напълно друго предопределение. Първо, те би трябвало най-много да доставят наслаждение на хората, да бъдат едно прелестно забавление. И второ, което е още по-важно, би трябвало да възпламеняват децата и младежите по спорта, да имаме една по-здрава нация. Тези малчугани като гледат кумирите си на терена, да тръгнат също като тях да спортуват. Не всички ще станат първенци, само че пък ще живеят здравословно. Това е огромният смисъл на спорта и бъдещият закон може да помогне доста в това отношение.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ