Демокрацията е управление, което позволява обществото бързо и независимо от

Демокрацията е ръководство, което разрешава обществото бързо и без значение от държавната власт да се активизира зад избрани цели. Затова е доста значимо какви са тези цели.

В неверната посока

През последните седмици българското общество се самоорганизира главно по два въпроса – македонския и зелените документи. И по двата въпроса, уви, мобилизацията е в неверната посока: по първия се помпа националистическа изразителност, тъй че да се затрудни всяко рационално решение със прилежащата страна. А по втория се оспорват работещи ограничения, като имунизацията и зелените документи в страната с най-голяма изключителна смъртност в света по време на пандемията. В българската история тази изключителна смъртност е към този момент сравнима единствено с 1918 година – годината, маркирана от края на Първата международна война и.

Още по-жалко е, че сходни безполезни или напряко нездравословни мобилизации у нас се случват на фона на интернационалните събития, които съставляват действителна външнополитическа опасност за Източна Европа като цяло. През: в Женева (САЩ-Русия), в Брюксел (НАТО-Русия) и Виена (формат ОССЕ). След последната среща съветският представител в ОССЕ Лукашевич съобщи: “Русия е страна, която обича мира. Но ние не се нуждаем от мир непременно. Нуждата да получим правно формализирани гаранции за нашата сигурност е безусловна.” При такива изявления обобщението на полския министър на външните работи Збигнев Рау не звучи пресилено: “Изглежда, че рискът от война в района на ОССЕ е максимален за последните 30 години.”

не е единствено вербална. Русия – страната която разполага с най-големия боеприпас от нуклеарни оръжия и има непоканени войски в прилежащи страни като Грузия и Украйна – се оказа загрижена за личната си сигурност. В отговор тя освен че към този момент струпа 100-хилядна войска на границата с Украйна, само че ще реалокира и още войски в тази посока в границите на логистични военни извършения. Американското разузнаване пък през вчерашния ден разгласи, че Русия приготвя. Историческите паралели са ужасяващи – Хитлер е употребявал сходни интервенции при нападението над Полша.

Целта: източноевропейците да са непълноценни членове на НАТО

Най-притеснителното е обаче, че съветската позиция е ултимативно дефинирана и не дава опция настояванията да бъдат съществено обсъждани. В последна сметка Западът не може да си разреши да бъде изнудван. Исканията са заложени в проектодоговори, които съветската страна разгласява преди самите договаряния. Това на дипломатически език е по-скоро ултиматум – или приемате, каквото предлагаме, или ще използваме други средства за постигането му. Точно тези претенции на Русия са извънредно значими освен за България, само че и за цяла Източна Европа. Тяхната цел е да създадат източноевропейците непълноценни членове на НАТО и да дадат на Русия право да се намесва в техни суверенни решения.

Ултиматумите на Москва

Член 4 от проектодоговора, да вземем за пример, изисква НАТО и Русия да не разполагат войски в страни от Европа, с изключение на такива, които към този момент са били там през 1997 година С това връщане на часовника с няколко десетилетия Русия би получила несъгласие над всяко решение за разполагане на каквито и да е войскови елементи на НАТО в Европа. Така освен се цели обезсилването на контракта за Северноатлантическия алианс, само че в действителност Русия би получила и несъгласие върху решения на Европейски Съюз за задълбочаване на интеграцията във военната сфера сред страните членки. Би се получила сериозна асиметрия: Русия резервира цялостни суверенни права да мести войските и въоръжението си на голямата си територия, а НАТО би трябвало да желае съветско единодушие за всевъзможни разбърквания на сили в Европа.

Член 6 пък изисква от НАТО да не приема повече нови страни членки, включително, несъмнено, и Украйна. Тук още веднъж Русия се намесва в суверенни решения на трети страни. Това е политика на “зони на влияние”: Русия желае да се признае, че без нейно единодушие и утвърждение страни не могат да се причисляват към НАТО, даже и те да желаят да вземат сходно решение. Всъщност самата дефиниция на член 6 разтяга зоната на въздействие на Русия по целия свят – никоя страна не би могла да се причисли към НАТО без съветско единодушие. Но даже и сходни неуместни тълкования да се изключат, този член цели да забрани приема на страни като Украйна и Грузия, за които още през 2008 година беше взето решение на НАТО, че биха могли (някога) да станат членки. На фона на тези съветски оферти не е изненадващо, че скандинавски неутрални страни като Швеция и Финландия предвид на ескалиращите съветски искания.

Разбира се, в проектодоговора има и клаузи, по които може да се преговоря – да вземем за пример разполагането на избрани нападателни системи, което по този начин или другояче се урежда с разнообразни съглашения. Но казусът е, че външният министър на Русия Лавров към този момент съобщи, че настояванията на страната му би трябвало да се преглеждат като повсеместен пакет. В този смисъл член 4 и 6 са част от онази “безусловност”, която Москва желае да скрепи с правно обвързващи клаузи.

Русия изнудва – към този момент безрезултатно

Поставени по подобен метод, претенциите на съветската страна най-вероятно ще останат неудовлетворени. Американският представител в ОССЕ Майкъл Карпентър към този момент съобщи: “Докато се готвим за разговор..., би трябвало уверено да отречем изнудването и възнаграждаването на закани за агресия”. Така че в идващите седмици би трябвало да чакаме продължаваща дипломатическа ескалация и дрънчене на оръжия от страна на Русия. Намеренията за разполагането на съветски нападателни системи в Куба и Венецуела са по-скоро с сценичен резултат, само че срещата сред Владимир Путин и китайския президент Си Дзинпин при започване на февруари може да се окаже значима за развоя на събитията в Украйна.