Делът на бюджетните разходи в БВП, диференцирана ДДС ставка и

Делът на бюджетните разноски в Брутният вътрешен продукт, диференцирана Данък добавена стойност ставка и системата за фамилно подоходно облагане бяха основните тематики за Българска социалистическа партия във връзка с финансовата политика на страната на последния ден от договарянията за сформиране на държавно управление с мандата на " Продължаваме промяната ".

По отношение на бюджетните разноски левицата се разгласи " за " поддържане на дял на бюджета в Брутният вътрешен продукт – доходи и разноски минус съответния недостиг. " Последните години в България се организираше политика на необяснимо стесняване на бюджета в Брутният вътрешен продукт до 34%, в случай, че в множеството страни той е към 45%. Ние считаме, че нарастването би трябвало да стане доста деликатно. То би трябвало да стане посредством политика, обвързвана точно със стимулиране на растежа и обезпечаване на стабилно развиване ", съобщи проф. Румен Гечев, определен за народен представител от Българска социалистическа партия в 47-то Народно заседание, по време на разискванията на тематика " Финанси ".

По думите му в изискванията на рецесия развити пазарни стопански системи внезапно усилват бюджетните си разноски, само че у нас това крие опасности за финансовата система. Българска социалистическа партия би подкрепила за 2022 година от 4-4,5%.


Минималната работна заплата ще се увеличи. В момента обществено...

По отношение на диференцираната Данък добавена стойност ставка, проф. Гечев разясни, че България и Дания са единствените страни, които нямат сходна, само че е наложително да се създадат деликатни планове при какви условия и дали въобще България може да си разреши да я вкара.


Идеите на Българска социалистическа партия за обществена политика

Предложенията на Българска социалистическа партия бяха изложени от Орлин Ваташки, член на Националния съвет на партията:

- Намаляване на Данък добавена стойност ставката от 20% на 9% за медикаменти и храни от дребната потребителска кошница би коствало на бюджета към 300 млн. лева.;

- Минималната работна заплата да се пресмята като % от междинната работна заплата за страната от миналата година сред 45 и 50%. Увеличаване на минималната работна заплата – не по-малко от 700 лв. от началото на 2022 г.;

- Въвеждане на фамилно подоходно облагане и въвеждане на необлагаем най-малко на един от родителите за сума от 550 лв. за всяко дете до навършване на 18 години. Това ще коства към 845 млн. лева.;

- Нулев налог върху приходите от труд до навършване на 26 години. Това ще коства към 121 млн. лева.;

-, което ще коства към 100 млн. лева.