Дела на затворници за над милион годишно жилят държавната хазна

Дела на пандизчии за над милион годишно жилят държавната хазна за процеси на първа инстанция. Разходите обаче сигурно са двойно повече, тъй като тази сума не включва харчовете по обжалването на решенията на магистратите на втора инстанция. Това излиза наяве от информация на административните съдилища у нас, които гледат процеси по тъжби на пандизчии, направена по искане на „ Монитор “.

Съдилищата у нас са заринати от тъжби от пандизчии, тъй като действително на тях процесът не им коства нищо. Резултатът пък са същински парадокси, при които пандизчии съдят страната, че са били осъдени, тъй като са нарушили наредбите в местата за отнемане от независимост.

От документа, с който „ Монитор “ разполага, излиза наяве, че лишените от независимост водят каузи по две съществени посоки – по Закона за отговорността на страната и общините за вреди (ЗОДОВ) и по Закона за осъществяване на наказванията и задържането под стража (ЗИНЗС). По текстове от двата закона все още текат общо 1114 каузи у нас.

По-голямата част от тях обичайно се водят против страната и засягат изискванията в местата за отнемане от независимост, както и нечовешко отношение към арестуваните лица. В момента на първа инстанция в административните съдилища в страната текат 928 такива процеса. От справката излиза наяве още, че тези каузи протичат на първа инстанция в приблизително по 4 съвещания или общо

3712 съвещания годишно, за които годишно се харчат към 928 000 лева

Според адвокати разноските за едно съвещание са приблизително към 250 лева От тях една пета, или 50 лева са пари, платени за магистратски заплати, заплащане на правосъден секретар, както и разноските по поддръжка на правосъдните зали и пространства. Останалите 200 лева пък са изхарчени за експертизи по процесите, заплащане на адвокати, които се явяват на страната на страната, приканване на очевидци и така нататък Дори пандизчията да загуби заведеното дело обаче тези разходи отново остават за сметка на страната, макар че по закон би трябвало да ги заплати изгубилата страна. Причината е прозаична – пандизчиите нямат пари, а даже и да получават заплати зад решетките, тези средства от дълго време са запорирани в интерес на потърпевшите от техни закононарушения лица, обясниха за „ Монитор “ юристи.

„ Заплатите на лишените от независимост не стигат за заплащането на кръвнини и издръжките на личните им деца, тъй че направените от страната разходи по сходни остават да висят за нейна сметка “, безапелационни са юристите. В същото време те означават, че измежду пандизчиите е мощно публикувано занимание да се пускат тъжби по разнообразни претенции, защото даже да изгубят делото няма да платят нищо.

Освен това по закон не заплащат предварителната държавна такса, която е наложителна за всички останали, които желаят да заведат дело у нас. Третият бонус за пандизчиите пък бил доста обикновен – по закон те имат право да участват на правосъдните съвещания, а страната е длъжна да им обезпечи превозването до храма на Темида. Така на гърба на страната пандизчиите завеждат десетки каузи и си обезпечават безвъзмездни разходки до правосъдната зала. Тези пътувания обаче се заплащат от правосъдното министерство, което вади пари от своя бюджет за конвоирането на арестуваните лица у нас. По калкулации на специалисти един километър ескорт излиза на ведомството сред 8 и 10 лева Средно разходките на пандизчии до Темида пък стъпват на 10 км път, или другояче казано,еоколо 300 бона на година.

Положението обаче в допълнение се утежнява откакто преди близо 2 години бе въведена законова опция пандизчиите да съдят затворнически шефове поради наложени им санкции. До момента у нас са заведени общо 186 сходни каузи, като за ескорт и правосъдни разходи по тях са пръснати близо 100 бона единствено на първа инстанция. Най-много от тези искове пък са заведени в София – 64, като прави усещания, че пандизчиите в столицата са се отказали да съдят страната по ЗОДОВ и са се пренасочили напълно към това да съдят затворнически шефове.

До куриозната обстановка се стига, откакто проваленият правосъден министър и сламен водач на „ Да(й), България “

Христо Иванов прокара промени в Закона за осъществяване на наказванията, с които заповедите на затворническите шефове могат да се апелират пред съда. Така всеки осъден пандизчия получава правото да се опита да изкара някой лев или по-лек режим, а правосъдната система се затрупва с ненужни каузи, обясниха адвокати.

Промените в закона, прокарани от Христо Иванов, пък оставиха белег в историята и с това, че проваленият министър разреши на пандизчии да прекрояват нормативни актове. Лишените от независимост бяха включени в работна група на Министерството на правораздаването, която трябваше да предложи промени в Наказателен кодекс, Наказателно-процесуален кодекс, Закона за осъществяване на наказванията и задържането под стража (ЗИНЗС) и Закона за отговорността на страната и общините за вреди. Резултатът бе, че групата предложи надзиратели, против които се получи сигнал за нарушавания, включително и от пандизчии, да се одобряват за отговорни, до момента в който сами не потвърдят своята непорочност. Идеята пристигна от сдружението на пандизчиите у нас, което се оглавява от наказания за ликвидиране Джок Полфрийман. Едва ли е инцидентно, че чужденецът се снабди и с номинация за Човек на годината от близкия до Иванов Български Хелзинкски комитет точно поради присъединяване си в сходни работни групи. Единствено публичният яд предотврати парадокса палач да бъде разгласен за Човек на годината – БХК отдръпна номинацията след небивала лавина от рецензии и митинги.